№ 1221
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Ч.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 4007559 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Взема становище, че на мястото на извършване на нарушението няма
монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за
осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли
електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 34248/29.04.2022 г. от
адв. С.П., с пълномощно по делото, се взема становище за недоказаност на
твърдяното в ЕФ нарушение. Поддържа се, че въведеното с пътния знак В26
ограничение на скоростта не поражда действие към приетото място на
извършване на нарушението. Твърди се още, че поради поставеният пътен
знак А27 жалбоподателят е формирал съзнание, че ще пресече кръстовище с
път без предимство отдясно. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
1
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б.а, приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от А.Ч.А., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
16.12.2021 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена на 22.12.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 22.08.2020 г. в 09:28 часа в Община Марица по републикански път II-
64 на км 50+000 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив жалбоподателят
А.Ч.А. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 316 И“ с рег. № ***
със скорост от 97 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение
на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради
което разрешената максимална скорост за движение предвид категорията на
управлявания автомобил била 90 км/ч. Управлението на автомобила с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с номер
529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 100
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 97 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя А. в качеството му на собственик
на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К № 4007559, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш
2
било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на
скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Карлово към гр. Пловдив на км 49+800 от
републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Към пътния знак
нямало поставена табела Т2, указваща зоната му на действие, поради което
забраната действала до кръстовището, находящо се на км 49+960 от път II-64.
Това кръстовище било сигнализирано на водачите на МПС с пътен знак А27
„Кръстовище с път без предимство отдясно“.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с УРИ 6207р-10341/24.08.2020 г. се установява, че на дата 22.08.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529 е заснела статични
изображения с номера от 26159 до 26198, с начален час на работа 08:30 ч. и
краен час на работа 09:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км
50+000 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 26198, заснет от радар TFR1-M № 529, се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на
измерената скорост е 100 км/ч, а заснемането е извършено на 22.08.2020 г. в
09:28 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя А.Ч.А..
От писмо с вх. № 19150/10.03.2022 г. от директора на ОПУ – Пловдив
(лист 12 от делото) се установява, че към дата 22.08.2020 г. на пътния участък
км 50+000 от републикански път II-64 в посока на движение от гр. Карлово
към гр. Пловдив не са въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци, като участъкът попада извън зоната на действие на пътен знак
В26 (60 км/ч). Установява се още, че посоката на нарастване на километража
3
на пътя е от гр. Карлово към гр. Пловдив, като в тази посока пътен знак В26,
сигнализиращ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, е
поставен на км 49+800. Изяснява се, че към пътния знак В26 няма монтирана
допълнителна табела Т2, указваща определено разстояние, за което да важи
въведеното със забранителния знак ограничение на скоростта. Установява се
и че зоната на действие на пътния знак В26 (60 км/ч) на км 49+800 е до км
49+960 от път II-64, където започва кръстовище. От писмо с вх. № 31067 от
18.04.2022 г. от директора на ОПУ – Пловдив (лист 26 от делото) се изяснява,
че за организацията на движението при това кръстовище е поставен пътен
знак А27.
От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 19-
21 от делото), изменена и допълнена със Заповед № 2050-10/14.05.2019 г. на
председателя на ДАМТН (лист 17-18 от делото) се установява, че Главна
дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на
ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и
че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на
заповедта.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 22.08.2020 г. в 09:28 часа в Община Марица по
републикански път II-64 на км 50+000 в посока от гр. Карлово към гр.
Пловдив жалбоподателят А. е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ
316 И“ с рег. № *** със скорост от 97 км/ч. Прието е в електронния фиш, че
на посочения пътен участък разрешената максимална скорост за движение за
водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е
необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая
посоката на движение на процесния автомобил е от гр. Карлово към гр.
Пловдив и следователно той се е движил в посоката по нарастване на
километража на пътя. От събраните като писмени доказателства справки от
стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява,
че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ
място на извършване на нарушение /км 50+000 от път II-64/ има поставен
пътен знак В26. За този знак се доказва по делото да въвежда забрана за
движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и се установява
конкретното му местоположение, което е на републикански път II-64, км
49+800.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 49+800 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
4
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. От приетата като писмено
доказателство справка от ОПУ – Пловдив /на лист 12 от делото/ се
установява, че на км 49+960 от път II-64 се намира вход/изход на крайпътен
обект „Амек тойс“, образуващи кръстовище с републиканския път. За
поставения на км 49+800 пътен знак В26 (60 км/ч), на който се позовава
административнонаказващият орган при издаване на процесния ЕФ, се
установява да въвежда ограничение на скоростта във връзка с организацията
и безопасността на движение в района на крайпътния обект „Амек тойс“. В
писмото изрично се сочи, че участъкът на км 50+000 от път II-64 не попада в
обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч). Събраните по делото
доказателства изцяло потвърждават този извод. Това е така на първо място
при съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите
делото обекти. При посока на движение по нарастването на километража на
пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е разположен км 49+800, след него на км
49+960 се достига до входа/изхода на крайпътния обект, образуващи
кръстовище, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение
със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това – на км
50+000, е мястото, на което движението на процесния автомобил е заснето от
техническото средство TFR1-M с № 529.
Кръстовището, находящо се на км 49+960 от републикански път II-64,
представлява факта от обективната действителност, който осъществява
хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. и
активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната,
въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в
обжалвания електронен фиш – км 50+000 от републикански път II-64, попада
извън обхвата на действие на пътния знак В26, който е сигнализирал
разрешена максимална скорост за движение от 60 км/ч.
Дори да се приеме, че пресичането на републиканския път с входа/изхода
на крайпътния обект не представлява кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, то е налице и друго основание за
отмяна на електронния фиш, тъй като в този случай деянието не е виновно
извършено от субективна страна. При надлежно поставен пътен знак А27, за
който от писмото на лист 26 от делото се установява да е монтиран именно
във връзка с организацията на движението в районна на крайпътния обект, то
на водачите на МПС не може да се вменява в тежест да извършват преценка
дали указанието на пътния знак съответства на действителното правно
положение, за да преценят дали да го спазват. Напротив, знакът А27 е
законосъобразно поставен, поради което той поражда правно действие, като в
случая предупреждава водачите, че предстои „кръстовище с път без
предимство отдясно“ , каквото е и наименованието на знака съгласно чл. 42,
ал. 2 от ППЗДвП. По този начин водачите на МПС, включително и
жалбоподателят А., преминавайки покрай пътния знак А27, възприемат, че
същият им указва, че мястото, на което се пресичат републиканският път и
5
входът/изходът на крайпътен обект „Амек тойс“, представлява кръстовище, а
следователно в съзнанието си А. е действал с представата, че забраната,
въведена със знака В26 (60 км/ч) на км 49+800, е прекъсната. В случая
поведението на жалбоподателя е добросъвестно, тъй като той се е доверил на
пътните знаци, поставени от самата администрация на пътя. Ако указанията
на тези знаци са неправилни, то последиците не следва да се преразпределят в
тежест на водачите. Задължението на жалбоподателя като участник в
движението е било да съобразява поведението си с пътните знаци,
включително и знакът А27, което той е сторил. Липсва правно основание А.
да бъде държан отговорен да предвиди, че поставеният пътен знак, изрично
указващ му кръстовище, не кореспондира с легалната дефиниция на
понятието кръстовище. По тези съображения деянието не е виновно
извършено.
За пътния участък, посочен като място на извършване на нарушението,
не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с
пътни знаци. Щом поведението на водачите на ППС на посочения като място
на извършване на нарушението участък от пътя не е било регулирано от
пътен знак, който да определя разрешената максимална скорост, то няма как
деянието да се квалифицира като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага
се извод, че режимът на максимално допустимата скорост за водачите се е
определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с
оглед на категорията на превозното средство, факта на осъществяваното
движение извън населено място и липсата на въведени ограничения на
скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч. По тези
съображения доказано е по делото, че жалбоподателят А. не е извършил
административното нарушение, вменено му във вина с електронния фиш.
Фактическата обстановка е непълно установена, като са игнорирани значими
обстоятелства за правилното приложение на закона. В резултат това е довело
до необоснования фактически извод в ЕФ, че разрешената стойност на
скоростта е 60 км/ч. Пряка последица от необосноваността и непълнотата на
фактическите изводи е и неправилното приложение на материалния закон,
което налага електронният фиш да бъде отменен.
Съдът приема, че именно Областно пътно управление – Пловдив към
Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентната институция, която може
да предостави надлежна информация дали към даден момент на определен
участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен
пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001
г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата
наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
6
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Следователно директорът на
ОПУ – Пловдив е компетентен да одобри плана за организация на
движението по процесния републикански път II-64.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
50+000 от път II-64 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив не е попадал в
обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се
оборва от посоченото в протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй
като от справките от ОПУ-Пловдив се установява, че действително има
поставен знак В26 в релевантната посока на движение, но той не разпростира
обхвата си на действие върху участъка на км 50+000, приет като място на
извършване на нарушението. Обхватът на действие на пътния знак е
прекъснат още на км 49+960 от находящото се преди процесния участък
кръстовище. Това обстоятелство (зоната на действие на пътния знак) не е
съобразено при осъществяването на видеоконтрола. При разминаване между
отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
и официалното писмо от ОПУ при Агенция „Пътна инфраструктура“ следва
да се отдаде преимущество на информацията, предоставена от стопанина на
пътя - така изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020
г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
електронният фиш за необоснован и постановен при неправилно приложение
на материалния закон, поради което той трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 9 от делото,
надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло в
брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
7
за адвокатурата, а именно 300 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лева – 300
лева. Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са уговорени
в минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-нисък
предел. По тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно,
а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4007559 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на А.Ч.А., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на А.Ч.А., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8