№ 264
гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.а
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500291 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260002/12.01.2024 г. постановено по гр.д. № 264/2020 г. по описа на Районен
съд – П., Е ПРЕКРАТЕНО производството в частта му за целия иск, предявен
от Ц. Д. А. срещу "ОТП Факторинг България" ЕАД поради вливане на този
ответник в "Банка ДСК" АД.
ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.
А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.
София, ЕИК *********, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително
дело № 373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по
договор за поръчителство по банков кредит от 20.06.2006 г., с
кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение
1
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския
районен съд, като погасено по давност, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК -
налице е висящо по-рано заведено дело 685/2019 г. на Панагюрския районен
съд със същия предмет.
ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.
А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.
София, ЕИК *********, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително
дело №373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по
договор за поръчителство по банков кредит от 20.06.2006 г., с
кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския
районен съд, поради нищожност на заповедта за изпълнение в резултат на
осъждане на ищеца солидарно с починало лице или нарушаване на
правилото на чл. 147 от ЗЗД, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК - налице е
висящо по-рано заведено дело 685/2019 г. на Панагюрския районен съд със
същия предмет.
ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.
А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.
София, ЕИК *********, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително
дело №373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по
договор за поръчителство по банков кредит от 20.06.2006 г., с
кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския
районен съд, поради нищожност на договора за кредит и договора за
2
поръчителство в резултат на наличие на неравноправни уговорки в него
и нищожност на договора за поръчителство в резултат на
неконкретизиране за кои задължения се отнася поръчителството, като
недопустим поради липса на твърдение за новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства при условията на чл. 424, ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЕНО Е производството в частта му за иска, предявен от Ц. Д.
А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр.
София, ЕИК *********, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително
дело №373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по
договор за поръчителство по банков кредит от 20.06.2006 г., с
кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския
районен съд, поради нищожност на цесията, извършена с договор между
„Банка ДСК“ АД и "ОТП Факторинг България" ЕАД от от 17.09.2012 г.,
като недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.
ОТХВЪРЛЕН Е искът, предявен от Ц. Д. А., ЕГН **********, от гр. П.,
ул. „Г.Б.“ 75, срещу „Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК *********, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на банката ответник ответника
сумата 14607,41 лв., предмет на изпълнително дело № 373/2017 г. на ЧСИ
Л.М. - Пловдив, представляваща задължение по договор за поръчителство по
банков кредит от 20.06.2006 г., с кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския районен съд, на основание погасяване на
поръчителството на осн. чл. 146, ал. 3 от ЗЗД в резултат на действия на
3
кредитора „Банка ДСК“ АД, станали пречка поръчителят да встъпи в
правата на кредитора и изразяващи се в допускане от банката тя да се
лиши от правата по запис на заповед срещу кредитополучателя и
застраховка "живот" на кредитополучателя, както и в осъждането на
ищеца като поръчител солидарно с починало вече лице след смъртта на
Б.Г.П..
ОСЪДЕН Е Ц. Д. А. да заплати на „Банка ДСК“ АД - гр. София сумата
360 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
В частта, в която решението има характер на определение, е било
образувано ЧГД № 470/2024 г., по което Пазарджишкия окръжен съд се е
произнесъл с Определение № 439/01.08.24 г., с което е потвърдил решението в
прекратителните му части. Това определение е било обжалвано с частна
касационна жалба пред ВКС и с Определение № 905/20.03.25 г., постановено
по ЧТД № 2584 по описа за 2024 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване
на определението на Пазарджишкия окръжен съд и то е влязло в сила. По този
начин производството по делото в тези части е приключило с влязъл в сила
съдебен акт и не е предмет на въззивно разглеждане в настоящото
производство.
Предмет на въззивно разглеждане пред настоящия въззивен състав
остава Решение № 260002/12.01.24 г., само в частта му, с която по същество
е отхвърлена претенцията на ищеца Ц. А. против Банка ДСК, за недължимост
на сумата 14607,41 лв., на основание погасяване на поръчителството на
основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, в резултат на действия на кредитора, станали
пречка поръчителят да встъпи в правата на кредитора, изразяващи се в
4
допускане от банката тя да се лиши от правата по запис на заповед срещу
кредитополучателя и застраховка живот на кредитополучателя, както и в
осъждането на ищеца, като поръчител солидарно с починало лице.
Във въззивната жалба, депозирана от Ц. А. чрез неговия процесуален
пълномощник - адв. Ч., се твърди, че РС изцяло е игнорирал изтъкнатите в
исковата молба недобросъвестност и злоупотреба от кредитора, воден
единствено от стремежа си да получи плащане, упражнявайки правата си по
нищожната и недопустима заповед за изпълнение. Произволно било
твърдението на ответната банка, че за ищеца липсват пречки да се субордира в
правата на удовлетворения кредитор, тъй като на първо място не било ясно
кой трябва да бъде уведомен за предприетото изпълнение. Твърди също, че
подобно субордиране би било допустимо само на самостоятелно основание да
се ангажира отговорността на поръчителя при липса на нарушения на
разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ЗЗД и само при изтичане на срока по чл. 147
от ЗЗД. Развива теории по въпроса с твърдение, че бил закономерен крайният
извод за отсъствие на предпоставки за приемане на настоящия процес за
справедлив и безпристрастен. Искането е решението да бъде отменено в тази
част, вместо което да бъде постановено ново, с което исковата претенция да
бъде уважена с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Банка ДСК АД, с изложени доводи с подкрепа на изводите на РС и
искане решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Страните не са формулирали доказателствени искания пред въззивния
съд.
В исковата си молба против Банка ДСК АД ищецът Ц. А. чрез неговия
5
процесуален пълномощник - адв. Ч. е твърдял, че между ответното дружество
и лицето Б.Г.П., ЕГН **********, е бил сключен договор за кредит от
20.06.2006 г. за сумата от 10 000 лева, която последният следвало да погаси на
96 анюитетни месечни вноски при уговорена в договора плаваща лихва.
Договорът изрично препращал и към него били приложими общите условия
на банката за кредити за текущо потребление и тарифа за лихвите, таксите и
комисионните. За обезпечаване на вземанията по договора за кредит между
ищеца А. и ответното дружество бил подписан договор за поръчителство от
същата дата, с който ищецът се задължил да отговаря за задължението на
кредитополучателя П. в случай на неизпълнение на задълженията му договора
за кредит. Ищецът изрично е посочил, че за заповедта за изпълнение и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист разбрал, когато му били
връчени лично на 18.09.2017 г., чрез неговия работодател, заедно с поканата за
доброволно изпълнение по образуваното изп. дело № 373/2017 г. по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 819 на КЧСИ, като до този момент не знаел, че срещу него
са водени граждански производства за вземането. Изрично е посочено в
исковата молба, че ищецът не е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение в законоустановения към този момент 14-
дневен срок, нито е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение. След
получаване на поканата за доброволно изпълнение А. разбрал, че главният
длъжник по вземането – Б.П., бил починал на 04.12.2008 г., т.е. преди
образуване на заповедното производство и преди издаване на процесната
заповед за изпълнение. Ищецът е твърдял, че кредиторът се снабдил със
заповед за изпълнение преди вземането му по договора за кредит и сключения
към него договор за поръчителство да е станало изискуемо, доколкото не бил
получил уведомление за предсрочна изискуемост при неплащане на
6
определен брой погасителни вноски, а договорът бил с падеж – 20.06.2014 г.
Изложено е още, че с изтичането на предвиденият в разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД преклузивен 6-месечен срок от изискуемостта на вземането
правата на ответника срещу него, в качеството му на поръчител, са се
погасили, поради което вземането е недължимо. Ищецът счита, че банката е
злоупотребила с правата си, като допуска да е била известена за смъртта на
кредитополучателя още преди заповедното производство и по тази причина тя
да е представила по него като документ по чл. 417 от ГПК не записа на
заповед, издаден във връзка с кредита, а самия договор за кредит. Във връзка с
доводите за недопустимост или нищожност на актовете на съда, издадени в
заповедното производство, сочи, че "осъждането" му солидарно с
несъществуващ длъжник го лишава от регресните права на поръчителя при
плащане. Излага доводи за изтичане на давността по отношение на него дори
само в периода от падежа на последната вноска до 20.06.2019 г., и то - ако се
приеме, че задължението не е станало изцяло предсрочно изискуемо по-рано.
Твърдял е, че до тази дата не били предприети изпълнителни действия, годни
да прекъснат давността. Тъй като поръчителството било акцесорно
задължение и поръчителят не можел да бъде поставян в по-тежко положение
от длъжника, срокът на задължението на поръчителя не можел да бъде по-
дълъг и с изтичането на сроковете за главния длъжник се освобождавал и той.
Привидният стабилитет на заповедта не била пречка за него да
противопостави на кредитора възраженията на главния длъжник, в това число
тези за изтекла давност, дори и главният длъжник да не се е защитавал. Този
привиден стабилитет обезсмислял позоваването на срока по чл. 147, ал. 1 от
ЗЗД, доколкото главният длъжник, макар и починал, вече бил "осъден" в този
срок, а от друга страна, волеизявление на банката за предсрочна изискуемост
7
не било отправяно до никой от двамата или до наследниците на П..
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било такова изявление,
ето защо задължението на поръчителя е било прекратено на основание чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД.
Задължението на поръчителя следвало да се счита за погасено и на
основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, тъй като с действията и бездействията си
кредиторът го бил лишил от възможност за суброгация в правата му. Банката
разполагала със запис на заповед като обезпечение и допуснала да загуби
правата по него. Разполагала и със застраховка "живот", но и от нея се била
лишила. Освен това самият договор за заем бил нищожен, тъй като
противоречал на закрилата срещу неравноправно договаряне и на Директива
93/13/ЕИО. Поради акцесорния си характер нищожен бил и договорът за
поръчителство. Липсата на конкретизация на предмета и обема на главното
задължение в договора за поръчителство също било основание за нищожност
на договора за поръчителство. Нищожен бил и издаденият изпълнителен лист
за вземането по договора за поръчителство, доколкото бил издаден в съдебно
заседание, в което преценка за "редовността" на ЗНИ и за "удостоверяването" с
нея на подлежащо на изпълнение вземане не можело да бъде направена.
Нищожна била също цесията, с която вземането е прехвърлено от банката на
"ОТП Факторинг" ЕАД, тъй като видно от договора за цесия неин предмет не
са били вземанията по висящи или приключили съдебни производства –
прехвърлени били вземанията с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, но изпълнителният лист не бил нито обезпечение, нито
привилегия, нито принадлежност; а също и поради липсата на изрична
уговорка за нея.
8
В срока по чл.131 от ГПК пред районния съд са постъпили писмени
отговори на исковата молба.
Ответникът "ОТП Факторинг" ЕООД е твърдял, че делото следва да се
прекрати на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като предметът му съвпадал
с този на гр. дело 685/2019 г. В случай че съдът не сметне иска за недопустим
по тази причина, е изложил становище за неговата неоснователност.
Договорът задължавал поръчителя; за цесията, извършена през 2012 г., били
уведомени и двамата длъжници, като уведомлението до Ц. А. било връчено по
пощата чрез майка му на 01.11.2012 г. Самото връчване на препис от исковата
молба също било вид уведомяване за цесията. По първото образувано
изпълнително дело пред ЧСИ Мурджанова № 1798/2012 г., били извършени
действия, които да прекъснат давността – посочени са молбата за образуване
на изпълнителното производство, изпращането на две запорни съобщения
през 2013 г. и удръжки от трудово възнаграждение през 2013 и 2014 г. По
новото изпълнително дело, 373/2017 г. отново имало извършени действия,
прекъсващи давността - запори на банкова сметка и трудово възнаграждение.
Смъртта на главния длъжник не можела да обоснове недействителност на
изпълнителните титули, тъй като нямало пречка да се поиска заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и само срещу поръчителя. Двамата
длъжници били солидарни длъжници, но не били задължителни другари. С
оглед на изложеното преклудирани били и възраженията, основани на чл.142
и чл. 146, ал. 3 от ЗЗД. На практика липсвали новонастъпили след издаването
на заповедта факти, на които ищецът да основава иска си, а това го правело
недопустим. За неоснователно е счел и възражението, че прекратяване на
главния дълг води до прекратяване на поръчителството, а противното
означавало поръчителят да се окаже кредитополучател наред с главния
9
длъжник. Преклудирано било включително и възражението за давността,
текла преди влизането в сила на заповедта за изпълнение, а освен това
поръчителят можеллда се позове само на изтекла по отношение на него
давност. Давността течала от момента, в който вземането е станало изискуемо,
а това бил моментът на получаване на изявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост. Нямало виновно поведение на "ОТП Факторинг
България" ЕАД, което да е лишило поръчителя от възможност да встъпи в
правата му и счита за неоснователни твърденията на ищеца за "стъкмяване",
"нагодяване", "злоупотреба с права". Ищецът разполагал с пълната
възможност да се защитава и в изпълнителното производство.
В своя писмен отговор "Банка ДСК" ЕАД е заявила, че предявеният
срещу нея иск е недопустим, тъй като не било спорно, че тя е цедирала
вземането си по кредита. Дори да бил допустим, според банката искът бил
неоснователен по изложени доводи, подобни на изложените от другия
ответник.
Установява се от доказателствата по делото, че договорът за кредит за
текущо потребление с кредитополучател Б.Г.П. е сключен между него и
"Банка ДСК" ЕАД (към настоящия момент АД) на 20.06.2006 г. Банката
отпуснала в заем сумата 10 000 лв., която следвало да се издължи заедно с
възнаградителна лихва в срок от 96 месеца. На същата дата и на същия
хартиен носител бил сключен и договорът за поръчителство по този кредит
между банката и ищеца по делото Ц. Д. А., в който главното задължение е
индивидуализирано по следния начин: договор за кредит за текущо
потребление от 20.06.2006 г., сключен между Банка ДСК ЕАД и
кредитополучателя Б.Г.П. за сумата 10000 лв. (десет хиляди лева), за срок от
10
96 месеца и при лихва 12,45% годишно. В договора за поръчителство, сключен
между банката и ищеца Ц. Д. А. на същата дата – 20.06.2006 г. - се съдържа
клаузата на т.5, според която: "Поръчителите авалират издадения от
кредитополучателя в полза на кредитора запис на заповед на предявяване за
целия размер на задължението по този договор или за отделни части от него
заедно с лихвите за три месеца. Кредиторът има едно вземане към всеки от
поръчителите, чийто размер се определя при условията на този договор,
независимо от това дали го претендира на договорно основание или въз
основа на записа на заповед". По делото не е представен запис на заповед и не
е ясно дали такъв запис е съставян и къде се намира, съответно липсват както
твърдения, така и доказателства, че записът на заповед (ако има такъв) е
авалиран от поръчителя. Доколкото обаче в исковата молба се твърди, че
Банка ДКС сама се е лишила от привилегията да се ползва от издадения
гаранционен запис на заповед, въззивният съд приема, че с исковата молба е
направено твърдение за издаването на гаранционен запис на заповед. Това
твърдение не е оспорено в срока по чл.131 от ГПК от ответниците, поради
което въззивният съд приема този факт за безспорен между страните.
На 04.12.2008 г. П. починал, като оставил за свой единствен наследник
по закон майка си Стояна Лукова П.а.
На 02.04.2009 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметки срещу Б.П.
и Ц. А.. Тъй като по заповедното производство не е имало данни, че П. е
починал, били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
двамата солидарни длъжници. Въз основа на този изпълнителен лист били
предприети действия за принудително изпълнение срещу двамата -
образувано било дело изп.д. № 1798/2012 г. на ЧСИ Л.М.. Тъй като делото е
11
унищожено поради изтичане на срока за пазене, пред районния съд е
представена справка от деловодната програма на ЧСИ, от която е видно, че на
28.08.2012 г. до ЧСИ е изплатена справка за лице – отбелязване – починал. На
19.03.2013 г. ЧСИ е получил удостоверение за наследници от служба ГРАО на
Община П., а по-късно като длъжник в качеството й на наследник на
починалия Б.П. е конституирана Стояна П.а, на която на 17.05.2013 г. е
изпратена ПДИ.
С договор за цесия от 17.09.2012 г. вземането към двамата длъжници
било прехвърлено на "ОТП Факторинг България" ЕООД, а на 24.01.2013 г.
цесионерът е подал заявление за конституиране като взискател. Тъй като
изпълнителното дело е унищожено, а по делото е приложена само справка от
компютърната деловодна система на съдебния изпълнител, не може да се
установи дали и с какъв акт е конституирано като взискател дружеството
"ОТП Факторинг България" ЕООД, но от справката се вижда, че през 2013 и
2014 г. по делото са постъпвали суми както от Стояна П.а, като постъпилите
суми са разпределяни в полза на "Банка ДСК" ЕАД. В справката също така е
отбелязано изпращане на покана за доброволно изпълнение до А. на
14.08.2012 г. и на 16.05.2013 г., без данни дали и кога е получена някоя от
поканите. Изпращани са запорни съобщения до трети задълбени лица - "Сам-
96" ЕООД и ЗКПУ "Дунав", без отбелязване дали те са задължени към Ц. А.
или към Стояна П.а.
Първото постъпило плащане от А. по изпълнителното дело - без данни
дали е доброволно платено и дали е платено от него или от трето задължено
лице по запор на вземане - е с дата 13.08.2013 г. Уведомление за наложен
запор е изпратено до А. на 14.03.2013 г., като отново не става ясно от
12
справката дали е връчено. Според справката последното действие е превод на
разпределена сума от 05.02.2014 г., а на 02.08.2017 г. е постъпила молба от
"ОТП Факторинг България" ЕООД за връщане на изпълнителния лист.
Със същия изпълнителен лист е било образувано ново дело при същия
ЧСИ под № 373/2017 г., което към момента все още не е приключило. По това
дело отново е изпратена покана за доброволно изпълнение до А., заедно с
копие от заповедта за изпълнение, получена от него на 18.08.2017 г.
Не е спорно между страните, че Ц. А. не е подал възражение по чл.414
от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
С определение от 02.06.2020 г., по повод подадена от А. молба по
заповедното производство за обезсилване на заповедта за изпълнение изцяло,
тя е обезсилена от съда само по отношение на починалия преди образуването
на производството Б.П..
Като доказателство по делото пред районния съд е представено копие от
групов договор за застраховка "живот" на кредитополучатели на големи
кредити, сключен между Банка ДСК и Животозастрахователна компания
"ДСК Гаранция" АД (към момента с наименование "Групама
Животозастраховане" АД) на 06.06.2006 г. Според този договор и общите
условия към него дефиницията за голям кредит определя като такъв кредит в
размер над 7000 лв., а "кредитополучателят на голям кредит се включва в
групата на застрахованите лица при наличие на предпоставките в чл. 3 от
общите условия. Включването в групата на застрахованите лица завършва,
като кредитополучателят подписва и получава сертификат за включване в
групата на застрахованите лица заедно с общи условия на застраховката,
екземпляр от попълнените от кредитополучателя декларация за здравословно
13
състояние и предложение за застраховане в поделението на застраховащия,
отпускащо кредита".
По делото нито пред първата, нито пред въззивната инстанция са
представени доказателства, че Б.П. е бил включен в групата на застрахованите
лица. Макар и не изрично направено, в исковата молба на Ц. А. се съдържа
твърдение, че банката сама се е лишила от привилегията на застраховка
живот, сключена с кредитополучателя като гаранция за изплащането на
кредита, поради което въззивният съд приема, че в исковата молба ищецът е
твърдял, че такъв договор за застраховка е сключен. Това твърдение не е
оспорено с писмения отговор на Банка ДСК в срока по чл.131 от ГПК, поради
което съдът приема този факт за безспорно установен въпреки липсата на
доказателства за завършване на фактическия състав по сключването на
договора за застраховка живот между кредитополучателя и застрахователната
компания.
Чл. 18 от общите условия по договора за застраховка предвижда, че
правата по застрахователния договор се погасяват с давност от пет години от
настъпването на смъртта или пълната трайна неработоспособност.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В исковата си молба ищецът е поддържал, че със свои действия банката
се е лишила от свои обезпечения – гаранционен запис на заповед и сключен
14
договор за застраховка живот, като не е реализирала правата си по тях и
съответно по този начин е лишила поръчителя – ищец от възможността да се
суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Освен това като е осъден
солидарно с починалия кредитополучател, при извършено от поръчителя
плащане той ще е лишен от правото да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор по отношение на главния длъжник, тъй като той е
починал преди датата на издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение.
Суброгирайки се в правата на удовлетворения кредитор по смисъла на
чл.146 от ЗЗД, поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова,
което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора, като се
възползва от обезпеченията, които последният е имал. Вземането на
поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по
своето основание, така и по момента на възникването, а в някои случаи и по
размера си; то винаги има за свое основание изпълнението на чуждо
задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното от
поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника,
защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските,
включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато
поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. До
този момент между длъжника и поръчителя не е съществувала правна
обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от
длъжника някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в
негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този
момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор,
чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му
15
плати онова, което той е заплатил за негова сметка. Следва да се посочи, че
вкл. към датата на постановяване на настоящото решение по делото липсват
данни ищецът да е изпълнил изцяло задължението към банката-кредитор,
поради което тези искове са преждевременно предявени. Наред с този общ
довод, исковете се явяват неоснователни и по следните съображения:
На първо място въззивният съд намира за неоснователно твърдението, че
солидарното осъждане на поръчител с починалия главен длъжник би лишило
поръчителя от възможността да се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор. В хипотезата на солидарното задължение кредиторът има право да
избере към кой от солидарните длъжници да насочи претенцията си за
плащане, като абсолютно правомерно може да претендира изпълнение първо
от поръчителя и едва ако не получи удовлетворение, да се обърне за
изпълнение към кредитополучателя. Със смъртта на кредитополучателя
правата на кредитора да получи удовлетворение не се погасяват, защото освен
към поръчителя, той може да предяви вземането си и по отношение на
наследниците на починалия кредитополучател. В този смисъл, макар и осъден
солидарно с починалия главен длъжник, за поръчителя Ц. А. продължава да
съществува правото и възможността да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор по отношение на наследниците на починалия Б.П..
По отношение на гаранционния запис на заповед: С установяване
недължимост по каузалното правоотношение се препятства събиране на
същото вземане, но на основание абстрактната сделка. Съответно погасяване
на задължението по каузалното отношение (договора за кредит), погасява
вземането по абстрактната сделка – записа на заповед, поради което е без
значение в случая дали банката – кредитор е реализирала правата си по него
16
или не. Така или иначе поръчителят, който е и авалист по записа на заповед,
дори и да заплати цялото задължение към банката (което към момента не е
сторил), суброгирайки се в правата на удовлетворения кредитор не може да
реализира правата по записа на заповед по посочените по-горе причини –
погасяване на задължението по менителничния ефект чрез плащане по
каузалното правоотношение. Вземането, което поръчителят би придобил,
плащайки дълга на кредитополучателя, не е същото като това на
удовлетворения кредитор, а е ново, произтичащо от ново правно основание –
плащането на чужд дълг. Това ново задължение не е обезпечено с издадения
гаранционен запис на заповед.
По договора за застраховка живот: Както беше посочено по-горе, пред
районния съд са представени доказателства за сключен групов договор за
застраховка "живот" на кредитополучатели на големи кредити, сключен
между Банка ДСК и Животозастрахователна компания "ДСК Гаранция" АД
(към момента с наименование "Групама Животозастраховане" АД) на
06.06.2006 г. Въпреки липсата на доказателства, че кредитополучателят П. е
бил присъединен надлежно към този договор в момента на сключването му,
поради това, че този факт не е оспорен от ответника с отговора му в срока по
чл.131 от ГПК, въззивният съд го приема за безспорен между страните и
приема, че кредитополучателят Б.П. е бил присъединен към този групов
договор.
Върховният съд в свое решение от далечната 1955 г. приема, че не
всички действия на кредитора имат за последица погасяването на
поръчителството, а само виновни действия, които водят до разпиляване или
унищожаване на обезпечението, могат да доведат погасяване на
поръчителството. Освобождаването на поръчителя става само доколкото от
17
действията на кредитора му е била причинена щета. Вярно е, че това решение
не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1
от ГПК и не е постановено по реда на чл.290 от ГПК, но дава насока на
тълкуване на нормата на чл.146, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба не е посочено с
кои и с какви действия кредиторът Банка ДСК се е лишил от права по
договора за застраховка, нито пък има конкретизация кои от действията са
виновно извършени с цел банката да се лиши от това обезпечение на своето
вземане. (Впрочем, тези доводи се отнасят в пълна сила и за записа на
заповед). В този смисъл твърдението е произволно и общо, поради което
съдът е лишен от възможността да прецени дали които и да са действия на
ответника са извършени виновно и са довели до лишаване от права по всички
обезпечения. Дори обаче хипотетично да са извършени подобни действия, те
не биха били единственото основание, на което правата по договора за
застраховка биха били погасени, защото тези права се погасяват с общия 5-
годишен срок от възникването им (смъртта на длъжника П.) и са погасени по
давност на 04.12.2013 г. По делото липсват данни преди тази дата ищецът да е
погасил задължението на П. към ответника, а това не е сторено и до момента.
Дори обаче сега поръчителят А. да реши да погаси цялото парично
задължение, суброгирайки се в правата на удовлетворения кредитор, той няма
да може да се ползва от обезпечителната функция на договора за застраховка
не защото удовлетвореният кредитор е извършил някакви действия, заради
които е изгубил това обезпечение, а защото е изтекла общата 5-годишна
давност и правата по договора са били погасени още към 04.12.2013 г. По
изложените съображения допустимата част от исковите претенции се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
18
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на „Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК
*********, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/12.01.2024 г. постановено по гр.д.
№ 264/2020 г. по описа на Районен съд – П., в частта, с която е отхвърлен
искът, предявен от Ц. Д. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, срещу
„Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК *********, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на банката ответник ответника сумата 14607,41 лв., предмет
на изпълнително дело № 373/2017 г. на ЧСИ Л.М. - Пловдив, представляваща
задължение по договор за поръчителство по банков кредит от 20.06.2006 г., с
кредитополучател Б.Г.П., за която сума е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 157/2009 г. на Панагюрския
районен съд, на основание погасяване на поръчителството на осн. чл. 146, ал.
3 от ЗЗД в резултат на действия на кредитора „Банка ДСК“ АД, станали пречка
поръчителят да встъпи в правата на кредитора и изразяващи се в допускане от
банката тя да се лиши от правата по запис на заповед срещу
кредитополучателя и застраховка "живот" на кредитополучателя, както и в
осъждането на ищеца като поръчител солидарно с починало вече лице след
смъртта на Б.Г.П. и е осъден Ц. Д. А. да заплати на „Банка ДСК“ АД - гр.
София сумата 360 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
19
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. Д. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г.Б.“ 75, да заплати
на „Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София 1036, р-н „Оборище“, ул.“Московска“ № 19,
представлявано от В.М.С. – главен изпълнителен директор, деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 360 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата си част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20