Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 138 ,26.10.2016 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско
отделение, на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
секретар Н.В.,
като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА търг. дело №45
по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,
бул.„Н. Вапцаров“ №55, Експо 2000, с ЕИК *********, представлявано от Е.М.В. -
Изпълнителен директор и М.Т.П.
- Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Л.К. против А.Д.Т., с
ЕГН **********, с адрес: ***,
Д.А.Т.,
с ЕГН **********, с адрес:
***, Т.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, „Здравец 69" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.Велинград, ул."Юндола" №28, представлявано от Д.А.Т. и „Гепард Груп"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.София, район
Искър, ж.к."Дружба" бл.167, ех.Б, ет.4, ап.34, представлявано
от Б. С. С., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че в
законоустановения срок и на основание чл.422 ал.1, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК
предявява иск за установяване на вземания в общ размер на 233 191.78 евро, от които: а)
изискуема главница в размер на 208 686.26 евро; б) изискуема редовна лихва в размер
на 8355.71 евро, начислена за периода от 05.12.2013г. до 24.06.2014г. включително;
в) изискуема наказателна лихва в размер на 8959.61 евро, начислена за периода от
06.01.2014г. до 14.09.2014г. включително; г) изискуема
лихва, дължима съгласно чл.2.2., във връзка с чл.1, буква
"в" и буква "г" от Анекс №11
от 16.07.2013г. към Договор за банков кредит №98 от
17.09.2007г., начислена за периода 05.03.2012г. до 28.10.2012г. вкл.,
5793.48 евро; д) изискуема комисионна за управление, дължима съгласно
чл.2 от Анекс №12 от 07.10.2013г. и чл.1,буква "д" от
Анекс №11 от 16.07.2013г., във връзка от Договор за банков кредит №98
от 17.09.2007г. за периода от 05.10.2011г. до 04.10.2013г. вкл. 1396.72 евро;
е) законна лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до изплащане на
вземането.
Сочи, че искът се
основава на следните фактически обстоятелства:
Банката е
предоставила на кредитополучателя „Тур-Транс-Т." ЕООД банков кредит по
Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г., изменен и допълен с Анекс №1 от
15.10.2008г., Анекс №2 от 18.09.2009г., Анекс №3 от 22.03.2010г., Анекс №4 от
30.04.2010г., Анекс №5 от 29.10.2010г., Анекс №6 от 18.11.2010г.,
Анекс №7 от 29.05.2011г., Анекс №8 от 27.06.2011г., Анекс №9 от
25.10.2011г., Анекс №10 от 29.10.2012г., Анекс №11 от 16.07.2013г. и
Анекс №12 от 07.10.2013г. и Общи условия на „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД за микрокредитиране на МСП (Договор за кредит и анекси), съгласно които
разрешеният размер на кредита е 300 000 евро. Сочи, че поръчители
на „ТУР-ТРАНС-Т." ЕООД (Кредитополучател) са: Д.А.Т., с ЕГН **********, А.Д.Т., с ЕГН
**********, Т.К.Б., с ЕГН **********, „Здравец 69"
ООД, представлявано от Д.А.Т., с ЕГН **********, ЕИК ********* и
„Гепард Груп" ЕООД, с ЕИК *********, съгласно Договор за поръчителство
от 18.09.2009г., Договор за поръчителство от 16.10.2008г., Договор за
поръчителство от 15.10.2008г. и последващи Анекси към тях, сключени между
банката и поръчителите.
Твърди, че
одобреният кредитен лимит по договорите и анексите по-горе е в размер на 300 000.00 евро, а усвоената сума от него е в размер на 297 275 евро, която е
усвоена от кредитополучателя на 21.09.2007г. (прилага нареждане за усвояване -
вх.№550-366/21.09.2007г., подписано от представляващия
дружеството-кредитополучател, с което същият, във връзка с разрешения му
кредит с посочени от самия представляващ на дружеството договор за
кредит и размер на кредита, е наредил на банката усвояването на сумите, като е
посочил и целта, за която ще ги ползва). Подписът му е заверен за вярност
(с отбелязване Signature correct) от
служител на банката, съгласно действащите процедури на банката,
тъй като е положен пред самия служител. Твърди, че дата на последно
плащане по кредита, съгласно приложено извлечение от счетоводните книги на
банката с изх.№550-222/15.09.2014г., подписано от пълномощници на законните
представители на банката, съгласно приложено пълномощно е 28.02.2014г., а датата на
настъпване на изискуемостта на дълга: 25.06.2014г. Падежи
на неплатените месечни погасителни вноски, преди настъпване на
изискуемостта са, както следва: 06.01.2014г.; 05.02.2014г.; 05.03.2014г.;
07.04.2014г.; 07.05.2014г.; 05.06.2014г. Неплатените месечни погасителни вноски са подробно описани по падеж, вид и размер в таблица към исковата молба.
Ищецът
твърди, че ответниците не са изпълнили задължението си за плащане на
месечните погасителни вноски по погасителните схеми, уговорени
между страните в договора за кредит и анексите към него и в договорите за
поръчителство. Последното плащане по кредита било на 28.02.2014г.
(прилага справка по чл.366 от ГПК за структурата на дълга и плащанията
по него). Поради
неизпълнение от страна на „ТУР-ТРАНС-Т." ЕООД на задълженията за плащане, съобразно договорените срокове, Банката
обявила кредита за предсрочно изискуем
и незабавно платим с писма от 19.03.2014г., с изх. №001-22226 до кредитополучателя и с изх.№001-22227, №001-22228,
№001-22229, №001-22230, №001-22231 до
поръчителите. Предсрочната
изискуемосг на всички вземания на Банката по Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г. е настъпила с
достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх.№550-191/17.06.2014г. (представено и прието като
доказателство по ч.гр.д. №797/14г. ) за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно чл.10.3 от Договора,
поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на основание чл.9/в/ от
Договора. Видно от приложената по ч.гр.д. 797/14г. обратна разписка, писмото е получено лично от представляващия
дружеството-кредитополучател. Предсрочната изискуемост е обявена на поръчителите с писма (приложени по ч.гр.д. №797/14г.) с изх.№550-191/17.06.2014г., изх.№550-195/17.06.2014г.,
изх.№550-196/17.06.2014г., изх.№550-197/17.06.2014г., изх.№550-193/17.06.2014г.,
изх.№550-194/17.06.2014г., изх.№550-192/17.06.2014г., изх.№550-198/17.06.2014г.,
изх.№550-199/17.06.2014г., изх.№550-201/17.06.2014г.,
изх.№550-200/17.06.2014г. и обратни разписки към тях, като видно от
приложените по ч.гр.д. №797/14г. обратни
разписки, писмата са достигнали до адресите им. Позовава се на
Решение №229 от 03.04.2014г. на ВКС по т. д. №956/2012г., ІІ-ро т. о., в което унифициращият съдебната практика съд е приел,
че уговорка, че волеизявлението на едната страна ще се счита за получено при
достигането до адреса на другата, посочен в договор, поражда действие и обвързва
страните (в този смисъл е и Решение №35 от 07.05.2012г. на ВКС по гр. д. №1877/2010г.
на V г.о.). В допълнение, в Решение
№283/06.04.2010г. на ВКС по гр.д. №507/2009г. на ІІІ
г. о., съдът е приел, че за да е надлежно връчването по пощата, не е
необходимо то да е извършено лично на получателя. Сочи още съдебна практика.
Твърди,
че след обявяването на предсрочната изискуемост, длъжниците не платили дължимите
към Банката суми, поради което Банката се снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение №423 от 18.09.2014г. по ч.гр.д.№797/2014г. по описа на РС-Велинград
и изпълнителен лист от 18.09.2014г. за задълженията по Договор за банков кредит
от 17.09.2007г. и анексите към него, с които длъжникът е осъден да заплати на
Банката следните суми: а) размер и валута: изискуема главница в размер на 208 686.26
евро; б)лихва: изискуема редовна лихва в размер на 8355.71 евро,
начислена за периода от 05.12.2013г. до 24.06.2014г. включително; лихва:
изискуема наказателна лихва в размер на 8959.61 евро, начислена за периода
от 06.01.2014г. до 14.09.2014г. включително; лихва: изискуема лихва, дължима
съгласно чл.2.2, във връзка с чл.1, буква „в" и
буква ,,г'' от Анекс №11 от 16.07.2013г. към Договор
за банков кредит №98 от 17.09.2007г. в размер на 5793.48 евро за периода
от 05.03.2012г. до 28.10.2012г. включително; изискуема комисиона за управление, дължима съгласно
чл.2 от Анекс №12 от 07.10.2013г. и чл.1,
буква "д" от Анекс №11 от 16.07.2013г.
към Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г.
в размер на 1396.72 евро за периода от 05.10.2011г. до 04.10.2013г.
включително, законна лихва за забава
за периода от 15.09.2014г. до
изплащане на вземането.
Сочи, че документът,
на който са основани вземанията - предмет на горепосочената заповед за
изпълнение на парично задължение, е извлечение от счетоводни книги на банка -
чл.417, т.2, пр. последно от ГПК и същият е редовен от формална страна
(приложен, с изх.№550-222/15.09.2014г). Договорът за банков кредит, като пораждащ
вземането юридически факт, съдържащ клаузи за предсрочна изискуемост, ведно с
наличието на конкретни данни за преустановяване плащанията по същия, са
достатъчно данни, обосноваващи изискуемост на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение, съответно - за съществуване на
вземането, като отговорността на ответниците се ангажира в качеството им на
поръчители, поели отговорност за чужд дълг, да отговарят за изпълнението на
задължението на трето лице. За събиране на вземанията по изпълнителния лист
срещу длъжниците било образувано изпълнително дело №1117/2014г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Петя И., рег.№883, с район на действие ОС- Пазарджик. След
като съдебният изпълнител връчил издадената заповед за изпълнение на
длъжниците, същите подали възражение по чл.414 ал.2 от ГПК, че не дължат
посочените в нея суми. По тази причина и защото до датата на настоящата искова
молба не са направени плащания за погасяване на задълженията по договора за
кредит и анексите, за банката е налице правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо вземанията си по издадената заповед за изпълнение спрямо
оспорилите я длъжници.
Твърди, че вземанията
на банката са лихвоносни и обезпечени
съгласно: 1.Договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №, том , дело №, вх. рег. № на
СВп при РС-Велинград; 2.Договорна ипотека, учредена с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека
№, том, дело №, вх. рег. № на
СВп при РС-Велинград; 3.Особен залог, учреден по реда на Закона за
особените залози, съгласно Договор за залог върху транспортни средства от 18.11.2010г., сключен
между Банката и ,Тур-Транс-Т." ЕООД; 4.Особен залог,
учреден по реда на Закона за особените залози, съгласно Договор за залог
върху вземания от 13.09.2009г., сключен между Банката и „Тур-Транс-Т." ЕООД.
Предвид
гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което: Да
установи, че ответниците Д.А.Т., с ЕГН **********, А.Д.Т., с ЕГН **********,
Т.К.Б., с ЕГН **********, „Здравец 69" ООД,
представлявано от Д.А.Т., с ЕГН **********, ЕИК ********* и „Гепард Груп"
ЕООД, с ЕИК ********* дължат на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК
********* сумите по издадената срещу тях Заповед за изпълнение №423 от 18.09.2014г.
по ч.гр.д. №797/2014г. на Велинградски районен съд, произтичащи от Договор за
банков кредит № от 17.09.2007г., изменен и допълен с Анекс №1 от 15.10.2008г.,
Анекс №2 от 18.09.2009г., Анекс №3 от 22.03.2010г., Анекс №4 от 30.04.2010г.,
Анекс №5 от 29.10.2010г., Анекс №6 от 18.11.2010г., Анекс №7 от
29.05.2011г., Анекс №8 от 27.06.2011г., Анекс №9 от
25.10.2011г., Анекс №10 от 29.10.2012г., Анекс №11 от 16.07.2013г. и Анекс №12 от 07.10.2013г. и Общи условия на
„Райфайзенбанк(България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП (Договор за кредит и
анекси), в общ размер на 233 191.78 евро, от които: а)изискуема главница в размер на
208 686.26 евро; б) изискуема редовна лихва в размер на 8355.71 евро, начислена
за периода от 05.12.2013г. до 24.06.2014г. включително; в)изискуема наказателна
лихва в размер на 8959.61евро, начислена за периода от 06.01.2014г. до
14.09.2014г. включително; г) изискуема лихва, дължима съгласно чл.2.2, във връзка
с чл.1, буква "в" и буква "г" от Анекс
№11 от 16.07.2013г. към Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г., начислена за периода 05.03.2012г. до 28.10.2012г.
вкл. 5793.48 евро; д)изискуема
комисиона за управление, дължима съгласно чл.2 от Анекс №12 от 07.10.2013г. и чл.1, буква "д" от Анекс
№11 от 16.07.2013г., във връзка с Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г. за периода от 05.10.2011г. до 04.10.2013г.
вкл. 1396.72 евро; е)законна лихва за
забава за периода от 15.09.2014г. до изплащане на вземането. Моли съда да осъди ответниците
да заплатят на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД всички свързани с този иск деловодни разноски, направени
по настоящото дело, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5010.83 лева, определен съгласно Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направени
са доказателствени искания – за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза и за изискване и прилагане по делото
на ч.гр.дело №797/2014г. по описа на Велинградски районен съд, по което
е издадена процесната заповед за изпълнение.
В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от всички ответници.
Заявяват, че поначало не
оспорват допустимостта на исковете,
доколкото заповедта за
изпълнение е издадена, срещу нея са постъпили в срок възражения, следователно ищецът има правен
интерес от установяването и исковете са предявени в срок. Твърдят, че производството е недопустимо на друго
основание - исковата молба е нередовна. Сочат, че никъде в исковата молба не се съдържат конкретни твърдения какви
са били уговорените месечни
погасителни вноски по вид и размер и падеж към момента на твърдяното неизпълнение
/т.е. какво е било дължимото следствие продължителния период на изпълнение, многократните анекси,
новации и пр./, вместо което се препраща към справка за размер на задължения по кредит, наречена
„справка по чл.366 ГПК„ в която не са посочени и за чието разшифроване са необходими специални знания. Следователно, исковата молба не
съдържа ясно и конкретно посочване на обстоятелствата, на които се основава искът, което
представлява нередовност по чл.127 ал.1, т.4 от ГПК. От друга страна, съгласно чл.127 ал.2,
предложение последно от ГПК, ищецът е длъжен да представи с исковата
молба всички писмени доказателства. В исковата молба са цитирани само 3
договора за поръчителство, а в същото време са представени 4
договора за поръчителство и още 18 броя анекси към тях /общо 22 броя
договори, касаещи поръчителството/, без да са идентифицирани, чрез описание или отделен
опис. Този пропуск не позволява на защитата
да се вземе становище по тяхното оспорване и /или относимост към спора или преценка за тяхната изчерпателност с оглед
преклузията за представяне на писмени доказателства.
Ето защо считат, че исковата молба
следва да се остави без движение до отстраняване на посочените нередовности.
Ответниците оспорват исковете по основание и по размер. Твърдят, че по отношение на ответниците А.Д.Т.,
„Гепард Груп“ ООД и „Здравец 69“ ООД
исковете са изцяло неоснователни. Доколкото на тези ответници не е връчено
надлежно уводомление на банката - ищец за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем, по отношение на тези
ответници заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение е било подадено преждевременно, с оглед изискването по чл.60 ал.2 от ЗКИ и приетото в ТР №4/2013г.
ОСГТК на ВКС. Доколкото ищецът не е
разполагал с право на принудително изпълнение към датата на заявлението -
15.09.2014г., то и настоящият иск за установяване на вземането към този минал
момент е неоснователен. Извън това тези трима ответници оспорват исковете и по
размер. Останалите ответници - Т.К.Б.
и Д.А.Т. оспорват иска само по размер. С
оглед разпоредбата на чл.142 от ЗЗД твърдят и правят следните възражения, които би могъл да направи длъжникът „Тур
Транс Т.“ ООД: В хода на изпълнение
на Договора за банков кредит №98/17.09.2007г.,
банката –ищец, при несъобразяване с клаузата на чл.8 от Общите си условия за микрокредитиране на МСП, систематически
е преизчислявала възнаградителната
лихва по договора за кредит, без да спази правилото, че промяната на лихвата става задължителна за кредитополучателя,
считано от датата на писменото уведомление.
Вследствие на това, банката е начислявала текущо по-висок размер на редовната лихва /съответно на наказателната в
случаи на забава/ в сравнение с действително
уговорените. За продължителния период на изпълнение на договора, кредитополучателят е заплатил недължимо
значителни суми под формата на начислени лихви в общ размер около 10 000 евро.
Тези суми са недължимо платени на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и на това основание правят възражение
за прихващане на тази сума от размера
на претенцията към датата на заявлението за издаване на заповед. Тъй като принципно договорът за кредит допуска предсрочно
частично погасяване на кредита /чл.4.3. и 4.4./, надвнесените суми за
лихви следва да се третират като частични предсрочни
погашения на задълженията по главницата. Затова, когато с анекси от №2 от 28.09.2009г. до №12 от 07.10.2013г.
/общо 11 броя анекси към договора/ страните са се подписвали и на
установителни клаузи за текущ размер на задължението по кредита,
страните са приели несъществуващи задължения за лихви. Твърдят, че съществените
условия по Договора за банков кредит №98/17.09.2007г., слючен между ищеца и
кредитополучателя са размерът на кредита, срокът
за издължаване до 20.08.2017г. и лихвата, определена като сбор от стойност
на банковия ресурс в евро /СБР/ плюс 2.75 % надбавка. Впоследствие, с
мотив, че задължението по кредита се преструктурира, банката-ищец е
наложила на кредитополучателя промяна на някои от съществените условия. Така
съгласно чл.3 от Анекс №10/29.10.2012г., страните са уговорили нова лихва - СБР
плюс 7% надбавка върху неиздължената част от кредита. Считат,
че това увеличение на лихвената тежест с 5% противоречи на добрите
нрави и по тази причина правят възражение за нищожност на клаузата на чл.3 от Анекс
№10/29.10.2012г. на основание чл.26 ал.1, предложение 3 от ЗЗД.
Вземат становище по доказателствените искания на ищеца. Поставят въпроси
към съдебно-счетоводната експертиза.
В постъпилата в
срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, ищецът, чрез пълномощника си,
заявява, че изцяло поддържа исковата молба, ведно с писмените доказателства, приложени
към нея. Поддържа и искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
с посочените в исковата молба задачи. Счита, че отговорът не съдържа никакви
аргументирани възражения, като в тази връзка не са приложени и никакви относими
доказателства в подкрепа на наведените твърдения. Отговорът се състои от общи
твърдения, липсват и възражения с посочване на конкретни приложими
основания за твърдяната неоснователност и недопустимост на
претенцията на Банката.
Счита твърденията на ответниците, че предявения иск е недопустим, поради обстоятелството, че исковата молба е нередовна, за
изцяло неоснователни. Излага подробни
съображения.
Излага конкретни твърдения относно
това какви са били уговорените месечни погасителни
вноски по вид и размер и падеж към момента на твърдяното неизпълнение, като допълва и пояснява исковата молба в този смисъл. Проследява подробно договорните
клаузи и тяхното изменение с подписаните впоследствие дванадесет броя анекси
към договора.
Счита твърдението на ответниците, че липсва достатъчна индивдуализация на
представените като доказателства към исковата молба договори за поръчителство и анексите към тях, въз основа на които се
ангажира отговорността на поръчителите
- ответници в настоящото производство за неоснователни. Сочи, че посочените в исковата молба три договора за поръчителство и анексите към тях, безспорно са приложени като
доказателства и са описани и номерирани по
делото. В същите се съдържа подробна индивидуализиция относно страните,
които са ги сключили, за какъв дълг поръчителите са поели отговорност,
както и на условията, при които отговарят. Отговорността на
ответниците се ангажира в качеството им на поръчители, поели отговорност за
чужд дълг, да отговарят за изпълнението на
задължението на трето лице. Прави изрично и подробно описание на
приложените договори за поръчителство и анекси към тях. Отбелязва, че Анекс №10/29.10.2012г., Анекс №11/16.07.2013г. и Анекс №12/07.10.2013г. към
Договора за банков кредит № са подписани освен от кредитополучателя „Тур-Транс-Т." ЕООД, така също и от поръчителите: А.Д.Т., с
ЕГН **********, Д.А.Т., с ЕГН **********,
Т.К.Б., с ЕГН ********** и „Т. Травел"
ООД, ЕИК *********, (понастоящем
„Здравец 69" ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.А.Т.), с което поръчителите изрично са потвърдили
съгласието си с предоговорените условия
по договора за кредит и последващите анекси към него и са се съгласили да отговарят за изпълнението на всички задължения
на кредитополучателя по горецитирания договор за
кредит и анексите към него, в това число и за
изплащане на всички дължими суми по него до окончателното им изплащане, съгласно предоговорените условия с последните последващи
анекси към договора за кредит.
Оспорва твърденията на ответниците в писмения
отговор, че предявените искове срещу ответниците А.Д.Т., „Гепард груп“ ООД и „Здравец
69“ ООД са изцяло неснователни, поради
обстоятелството, че предсрочната изскуемост на вземанията на Банката по отношение на тях не е редовно обявена. Твърди, че
писмата за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до тези трима
ответници са редовно връчени на адресатите,
поради обстоятелството, че същите са надлежно
достигнали до адресите им, посочени в договора за поръчителсто и
анексите към тях. Позовава се на принципа
на свободата на договоряне, закрепен в разпоредбата на чл.9 от ЗДД.
Счита заявеното в писмения отговор на ответниците Т.К.Б. и Д.А.Т. оспорване на предявените искове по размер за
неоснователно и недоказано. Заявява, че са изцяло неверни и неоснователни твърденията на ответниците, че Банката вследствие на неизпълнение на условието да уведомява писмено кредитополучателя за промяна на дължимата лихва (каквато условие по договора за кредит не
съществува, предвид изрично постигнатата
договореност в чл.4.1 от Анекс №2 и чл.4.1 от Анекс №4 към договора за кредит,
Кредитополучателят да се уведомява от Банката за промяна на лихвата,
чрез публикация в интернет сайта на Банката, на видимо място в офисите си или по друг подходящ начин), е начислявала текущо
по-висок размер на редовната лихва/съответно наказателната в случаи на забава, в сравнение с действително
уговорените". Оспорва това твърдение, както и
твърдението на ответниците, че за продължителния период на изпълнение на договора, Кредитополучателят е
заплатил недължимо значителни суми под формата на начислени лихви в общ размер
10 000 евро. Твърди, че в писмения отговор на ответниците липсват каквито и да било основателни
аргументи в подкрепа на същите. Оспорва и направеното възражение за прихващане на сумата от 10 000 евро от размера на претенцията към датата на заявлението за
издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Заявява, че дължимите по кредита лихви - редовна и наказателна, са изчислявани съобразно постигнатите
между страните двустранни писмени договорености и
съобразно пазарните индекси, които влияят върху
тях.
Оспорва като неверни твърденията на ответницете, че кредитополучателят не е уведомяван за промяната
на лихвения процент. Твърди, че самото обстоятелство,
че са подписвани последващи анекси към договора за кредит, в които страните са приели за установено и са се съгласили относно размера на вземанията на Банката към датата на подписване на всеки
последващ анекс към договора, които
последващи анекси също така са подписани и от поръчителите, представлява достатъчно доказателство, че те са знаели за промените на лихвения
процент и са се съгласили с това. По отношение на
възражението на ответниците за нищожност на клаузата на чл.3 от Анекс №10 към Договора за кредит, заявява, че същото е изцяло неоснователно и недоказано. Ответниците
необосновано твърдят нищожност на клаузата на чл.3 от Анекс №10 към договора за кредит, без
да обосновават твърдението си за нищожност на цитираната
договорна клауза, поради което оспорва
основателността на заявената нищожност на тази клауза.
Сочи, че в случай, че
съдът приеме, че вземането на банката не е
изискуемо, защото предсрочната изискуемост не е редовно обявена
на длъжниците, то следва да се има
предвид и това, че до настоящия момент са
падежирали, а също и в хода на исковото производство ще падежират нови вноски по кредита, за изискуемостта
на които банката - кредитор не е необходимо да
уведомява длъжниците, тоест по отношение на падежиралите до настоящия момент неплатени вноски, вземането на
банката е изискуемо, без да е необходимо
изпращане на писмено уведомление до длъжниците.
В случай, че съдът приеме, че вземането на банката не е изискуемо, защото
предсрочната изискуемост не е редовно обявена на длъжниците, то с настоящата
молба банката предявява и осъдителен
иск при условията на евентуалност срещу А.Д.Т., с ЕГН **********, Д.А.Т., с ЕГН **********, Т.К.Б., с ЕГН **********,
„Здравец 69" ООД, ЕИК ********* и „Гепард
Груп" ЕООД, ЕИК ********* и моли
съда да осъди ответниците да заплатят на Райфайзенбанк /България/ ЕАД при условията на солидарност, следните суми: изискуема главница в размер на 208686.26 евро; изискуема редовна лихва в размер на 8355.71 евро, начислена
за периода от 05.12.2013г. до 24.06.2014г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 8959.61 евро, начислена за периода от 06.01.2014г.
до 14.09.2014г. включително; изискуема лихва в размер на 5793.48 евро, дължима
съгласно чл.2.2, във връзка с чл.1,
буква „в" и буква „г" от Анекс №11 от 16.07.2013г. към Договор за
банков кредит №98/17.09.2007г., начислена за
периода от 05.03.2012г. до 28.10.2012г.; изискуема комисиона за управление в размер на 1396.72 евро, дължима
съгласно
чл.2 от Анекс №12 от 07.10.2013г. и чл.1, буква „д" от Анекс №11 от 16.07.2013г.,
във връзка с Договор за банков
кредит №98/17.09.2007г. за периода от 05.10.2011г. до 04.10.2013г.
включително; законна лихва за забава за периода
от 31.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и да заплатят на банката-ищец
всички направени по настоящото дело разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5010.83 лева. Сочи, че ответниците
са уведомени за предсрочната изискуемост на вземането на банката и
с връчването на препис от исковата молба, по аргумент от Решение №178 от
12.11.2010 г. по т.д. №60/2010г. ТК. II г.о. на
ВКС.
Взема
становище по доказателствените искания на ответниците. Прави искане за
поставяне на допълнителни задачи към вещото
лице по поисканата съдебно-счетоводна експертиза, във
вързка с наведените от ответниците с отговора на исковата молба възражения,
като конкретизира същите.
Прави искане, в случай, че исковете
им бъдат уважени частично, за изчисляване на разноските на ищеца
по съразмерност и след компенсация.
В случай,
че ответниците претендират присъждане на адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за защитата му в
настоящото производство, с оглед на действителната правна и фактическа сложност
на делото, поради което моли съда да го намали до минимумите, предвидени за съответните
процесуални действия в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ТР №6/2012г. на ОСГТК).
Прилага писмени
доказателства, подробно описани.
В срока по чл.373 от ГПК, по делото не е постъпил
отговор на допълнителната искова молба от страна на ответниците.
С Определение №82 от 03.02.2016г., постановено
в производството по делото, съдът не е приел за разглеждане в настоящето
производство предявения от
банката-ищец, едва с допълнителната искова молба, осъдителен иск при условията
на евентуалност, като процесуално недопустим, с оглед момента на предявяването
му и предвид разпоредбата на чл.372 ал.2 от ГПК.
В проведените по делото съдебни
заседания, процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло така предявения иск
и моли съда да го уважи. Съображения по същество излага в пледоарията, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от другата страна, както и изявление за прихващане на разноските.
Ответниците
А.Т. и Д.Т., чрез пълномощниците си, оспорват иска.
Другите
трима ответници не се явяват и не изпращат свои представители в проведените по
делото съдебни заседания.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответниците в
заповедното производство, както и становището им в настоящето исково
производство и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Не е спорно по
делото, че на 15.09.2014г., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу петимата ответници и
„ТУР-ТРАНС-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството им на длъжници, въз основа, на
което е било образувано ч.гр.дело №797/2014г. по описа на Велинградския районен
съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №423 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 18.09.2014г., с
която е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на банката ищец - заявител
и кредитор сумите, както следва: сумата от 208 686.26
евро - главница; изискуема редовна лихва в размер
на 8355.71 евро за периода от 05.12.2013г. до 24.06.2014г.; изискуема наказателна лихва в размер на 8959.61 евро за периода от
06.01.2014г. до 14.09.2014г.; изискуема лихва, съгласно
чл.2.2., във връзка с чл.1, буква "в" и
буква "г" от Анекс №11 от
16.07.2013г. към Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г. за
периода от 05.03.2012г. до 28.10.2012г., в размер на 5793.48 евро; изискуема комисионна за управление, за периода от
05.10.2011г. до 04.10.2013г. в размер на 1396.72 евро; законна
лихва за забава, считано от 15.09.2014г. до изплащане на
вземането и съдебни разноски в размер на 9121,67 лева – държавна
такса и 5010,83 лева – юрисконсултско възнаграждение. В Заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за банков кредит №98/17.09.2007г., 12 броя анекси към него, подробно описани, договори за
поръчителство – от 15.10.2008г. и от 18.09.2009г. и извлечение от счетоводните
книги.
Срещу така издадената
заповед, ответниците
са възразили в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, че не
дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. В законния
едномесечен срок, банката-ищец е предявила настоящия установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК, който е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
С Определение №372
от 27.05.2015г., постановено по в.ч.гр.дело №450/2015г. по описа на
Пазарджишкия Окръжен съд е отменено разпореждане за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в Заповед №423/18.09.2014г., постановено по ч.гр.д.
№797/2014г. по описа на Велинградския районен съд по отношение на Д.А.Т., с ЕГН
**********, от „Гепард груп“ ЕООД, ЕИК *********, от А.Д.Т., с ЕГН ********** и
от „Здравец 69“ ООД, ЕИК *********, вместо което е постановено, че отхвърля като неоснователно искането на
„Райфайзенбанк /България/“ЕАД, ЕИК ********* за издаване на разпореждане за
незабавно изпълнение. Обезсилен е издаденият по отношение на Д.А.Т., с ЕГН **********,
„Гепард груп“ ЕООД, ЕИК *********, А.Д.Т., с ЕГН ********** и „Здравец 69“ ООД,
ЕИК ********* изпълнителен лист.
Не е спорно между
страните по делото, а и от приетите и неоспорени писмени доказателства се
установява, че на 17.09.2007г. между банката-ищец и кредитополучателя
„Тур-Транс-Т." ООД е сключен Договор за инвестиционен
банков кредит №98 от 17.09.2007г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер до 300 000 евро, при условията кредитът да бъде използван
от кредитополучателя на два лимита: за рефинансиране на съществуващ кредит в БДСК
Велинград с текуща експозиция в размер до 45 000 евро и за покупка на
недвижим имот – УПИ, подробно описан в размер до 255 000 евро. Договорът е
подписан от страните по него. Същият е влязъл в сила на датата на подписването
му и е с краен срок на погасяване на кредита – 20.08.2017г., видно от чл.2.1 от
договора.
Съгласно чл.3.1 от договора за кредит, за ползвания
кредит кредитополучателят плаща на банката годишна лихва в размер на стойност
на банковия ресурс за евро, увеличена с 2.75 пункта надбавка. Според чл.3.2 от
договора, лихвата и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни годишно
за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита, като лихваа се
плаща ежемесечно на 20-то число на месеца, за който се отнася. Лихвата и наказателната
лихва в частта стойност на банковия
ресурс се преизчислява и променя от Банката на 20-то число от всеки месец –
чл.3.3 от договора.
Съгласно чл.3.4 от договора, кредитополучателят дължи на
банката комисионна за управление в размер на 3000 евро, платима от кредитополучателя
при подписване на договора. На 20-ти август от всяка година, считано от
20.08.2008г. до 20.08.2016г. включително, кредитополучателят заплаща на банката
комисионна за управление в размер на 0,5 % от усвоената и непогасена към
съответния момент сума от кредита. От подписването на договора до 19.10.2007г.
/срока на усвояване/ включително, кредитополучателят заплаща на банката
комисионна за ангажимент в размер на 0,5% годишно върху разрешената и неусвоена
част от кредита. Комисионната се заплаща на 20-то число на месеца, за който се
отнася – чл.3.5 от договора.
С чл.3.6 от договора, страните са се договорили, че при
забава в плащането на дължими по договора суми, кредитополучателят дължи на
банката неустойка – наказателна лихва за забава в размер на Стойност на
банковия ресурс за евро плюс 14 пункта надбавка годишно върху усвоената и
непогасена главница по кредита за времето на забавата до окончателното погасяване
на забавените вноски /наказателна лихва/.
Крайният срок за погасяване на всички дължими по договора
суми /главница, лихва, комисионни, евентуално наказателна лихва, разноски/ е
20.08.2017г., видно от чл.4.1 от договора. Съгласно чл.4.2 от договора,
главницата по кредита ще бъде погасена на 118 равни месечни вноски всяка една в
размер на 2522 евро, дължими в периода 20.10.2007г. до 20.07.2017г. и последна
изравнителна вноска в размер на 2404 евро, дължима на 20.08.2017г., като всяка
вноска е дължима на 20-то число от съответния месец.
Не е спорно между страните по делото, а и видно от
приетото основно заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза е,
че кредитът в размер на 297 275 евро е усвоен от кредитополучателя на
датата 21.09.2007г.
Така сключения договор за банков кредит е изменен и
допълнен с представените по делото и
приети, като писмени доказателства, Анекс №1 от 15.10.2008г.,
Анекс №2 от 18.09.2009г., Анекс №3 от 22.03.2010г., Анекс №4 от
30.04.2010г., Анекс №5 от 29.10.2010г., Анекс №6 от 18.11.2010г.,
Анекс №7 от 29.05.2011г., Анекс №8 от 27.06.2011г., Анекс №9 от
25.10.2011г., Анекс №10 от 29.10.2012г., Анекс №11 от 16.07.2013г. и
Анекс №12 от 07.10.2013г. Кредитополучателят е запознат срещу
подпис и с Общите условия на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП.
Поръчители на кредитополучателя
„ТУР-ТРАНС-Т." ООД по процесния договор за банков
кредит и анекси към него са станали петимата
ответници по делото, а именно: А.Д.Т., с ЕГН **********, Д.А.Т., с ЕГН **********, Т.К.Б., с ЕГН **********,
„Здравец 69" ООД /с предишно наименование „Т. Травел“ООД/, ЕИК
********* и „Гепард Груп" ЕООД /с предишно наименование
„Лакосте“ЕООД/, ЕИК *********, видно от представените и приети по делото Договори за
поръчителство от 16.10.2008г., от 18.09.2009г. и от
15.10.2008г. и Анекси към тях, сключени между банката и поръчителите.
Последните са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за
всичките му задължения по договора за банков кредит и анекси към него.
Поръчителите са подписали и част от анексите към договора за кредит от
17.09.2007г., а именно Анекс №10, Анекс №11 и Анекс №12. В чл.10.3, във връзка
с чл.9 от договора е предвидена клауза за предсрочна изискеумост при
неизпълнение на задълженията по договора.
В исковата си молба, банката-ищец твърди, че ответниците
не са изпълнили задължението си за плащане на месечните погасителни вноски по
погасителните схеми, уговорени в договора за кредит и анексите към него и в
договорите за поръчителство, поради което Банката
обявила кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим, за което уведомила кредитополучателя и поръчителите с представените по делото писма и обратни разписки към тях.
От представените от
ищеца към писмата известия за доставяне е видно, че ответниците-поръчители по
процесния договор за кредит и анекси към него не са получили тези писма.
Посочените в обратните разписки причини за неполучаването им са, че пратките не
са потърсени от получателя. Само едно от писмата, адресирано до ответника Д.А.Т.
е връчено на Т.Б. на датата 25.06.2014г., като по делото няма данни същата да е
надлежно упълномощена от адресата да получава пратките му. Няма и отбелязване
за такова упълномощаване върху обратната разписка. По делото няма и
доказателства уведомлението за трансформиране на неплатения остатък от кредита
в предсрочно изискуем да е станало лично или по друг начин.
При тези
данни, съдът приема следното:
В исковата
си молба /а и в заявлението си по чл.417 от ГПК/, ищецът се позовава на
предсрочна изискуемост на задълженията на ответниците по процесния договор за
кредит. Сочи текстът на чл.10.3, във връзка с чл.9в от договора за кредит. Твърди, че последното плащане по договора е
било на 28.02.2014г. и че кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем. Съдът счита, че в конкретния случай, ищецът
не представи по делото надлежни доказателства и не установи, че преди
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК е изпратил уведомления до ответниците-поръчители
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, които да им са били надлежно
връчени. Предвид това приема, че преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, ответниците не са били надлежно уведомени от банката-ищец за настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията им по процесния договор за кредит. Още
повече, че ответниците са поръчители по договора за кредит и няма други данни
да са били надлежно уведомени от банката-кредитор, че кредитополучателят /който
не е страна в настоящето исково производство/ не изпълнява задълженията си по
процесния договор за кредит.
Съгласно т.18 на Тълкувателно
Решение №4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит /какъвто е настоящият/ с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски /каквато уговорка има в процесния случай и на
която ищецът се е позовавал в заявлението си по чл.417 от ГПК и в исковата си
молба/ или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
В конкретния случай, банката-ищец
не е уведомила ответниците-поръчители за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита по процесния договор за банков кредит преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Тъй като фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание /а
именно предсрочна изискуемост/, в каквато насока са и мотивите към т.18 на
цитираното тълкувателно решение.
Съдът приема, че изискуемостта на
претендираното вземане е част от фактическия състав, от който ищецът извежда
правото си. Затова същата подлежи на пълно и главно доказване, в който смисъл
са и дадените от съда указания, при разпределянето на доказателствената тежест.
Тези изводи на съда съответстват изцяло и на приетото в цитираното по-горе Тълкувателно
решение.
В горния смисъл е и приетото от
Пазарджишкия Окръжен съд в цитираното по-горе Определение №372 от 27.05.2015г.,
постановено по в.ч.гр.дело №450/2015г. по описа на същия съд.
Предвид горното, съдът намира за
неоснователни изложените от ищеца в допълнителната искова молба – Раздел ІІІ от
същата - подробни съображения относно надлежното уведомяване на ответниците за
обявената предсрочна изискуемост с достигането на същите до адресите, посочени
от поръчителите в договорите и анексите към тях и че не е нужно самото
изявление да е стигнало до знанието на адресатите.
Видно от книжата по делото е, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК е бил настъпил падежът на част от задълженията по процесния
договор за кредит. Ищецът обаче не се
позовава и не претендира вземането си на посоченото основание. Предявеният едва
с допълнителната искова молба осъдителен иск на това основание не е приет от
съда за разглеждане в настоящето производство. Падежиралите задължения не са
конкретизирани и по вид и по размер.
Затова съдът приема, че
предявеният установителен иск ще следва да се отхвърли изцяло, като недоказан и
неоснователен.
Относно вземанията си по
процесния договор за кредит, ищецът може да реализира правата си по друг ред и
в ново производство. Още повече, че по делото не е спорно /а и се установява от
приетите заключения на съдебно-икономическата експертиза/, че по процесния
договор за кредит и анекси към него има неизпълнени и дължими задължения към
банката ищец.
Предвид изхода на делото, страната,
която има право на разноски – в случая ответниците - не са заявили подобно
искане, не са представили и Списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което такива
не им се следват.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.„Н.
Вапцаров“ №55, Експо 2000, ЕИК *********, представлявано от Е.М.В. -
Изпълнителен директор и М.Т.П.
- Прокурист против А.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, Д.А.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, Т.К.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***,
„Здравец
69" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.Велинград,
ул."Юндола" №28, представлявано от Д.А.Т. и „Гепард Груп"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.София, район
Искър, ж.к."Дружба" бл.167, ех.Б, ет.4, ап.34, представлявано
от Б. С. С., иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК - за установяване, че ответниците Д.А.Т., с ЕГН **********, А.Д.Т., с
ЕГН **********, Т.К.Б., с ЕГН **********, „Здравец 69" ООД, ЕИК
********* и „Гепард Груп" ЕООД, с ЕИК ********* дължат на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК ********* сумите
по издадената срещу тях Заповед за изпълнение №423 от 18.09.2014г. по ч.гр.д.
№797/2014г. на Велинградски районен съд, произтичащи от Договор за
банков кредит №98 от 17.09.2007г., изменен и допълен с Анекс №1 от
15.10.2008г., Анекс №2 от 18.09.2009г., Анекс №3 от 22.03.2010г., Анекс №4 от 30.04.2010г.,
Анекс №5 от 29.10.2010г., Анекс №6 от 18.11.2010г., Анекс №7 от
29.05.2011г., Анекс №8 от 27.06.2011г., Анекс №9 от
25.10.2011г., Анекс №10 от 29.10.2012г., Анекс №11 от 16.07.2013г. и Анекс №12 от 07.10.2013г. и Общи условия на
„Райфайзенбанк(България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП (Договор за кредит и
анекси), в общ размер на 233 191.78 евро, от които: а)изискуема главница в размер на
208 686.26 евро; б) изискуема редовна лихва в размер на 8355.71 евро, начислена
за периода от 05.12.2013г. до 24.06.2014г. включително; в)изискуема наказателна
лихва в размер на 8959.61евро, начислена за периода от 06.01.2014г. до
14.09.2014г. включително; г) изискуема лихва, дължима съгласно чл.2.2, във връзка
с чл.1, буква "в" и буква "г" от Анекс
№11 от 16.07.2013г. към Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г., начислена за периода 05.03.2012г. до 28.10.2012г.
вкл. 5793.48 евро; д)изискуема
комисиона за управление, дължима съгласно чл.2 от Анекс №12 от 07.10.2013г. и чл.1, буква "д" от Анекс
№11 от 16.07.2013г., във връзка с Договор за банков кредит №98 от 17.09.2007г. за периода от 05.10.2011г. до 04.10.2013г.
вкл. 1396.72 евро; е)законна лихва за
забава за периода от 15.09.2014г. до изплащане на вземането, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: