РЕШЕНИЕ
гр. С.,
31.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5983 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът С.Д. твърди, че на 15.12.2018 г. в гр. С. е
настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Волво“, с рег. № ********, който
при извършване на маневра „ляв завой“ не е пропуснал насрещно движещия се л. а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ********управляван от ищеца. Вследствие на това
ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата
молба, които от своя страна са се отразили на начина на живот на пострадалия.
Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на л. а. „Волво“ към
момента на процесното събитие е застрахована при ответника, поради което иска
той да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази
сума от 15.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски
по делото.
Ответникът З. „А.“ АД оспорва предявения иск.
Твърди, че процесното събитие не е причинено от виновно поведение на водача на
л. а. „Волво“, като оспорва то да е настъпило по сочения от ищеца начин.
Ответникът оспорва и обстоятелството сочените от ищеца увреждания да са в пряка
връзка с настъпилото събитие. Оспорва също така характера и интензитета на
самите увреждания. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение е в завишен
размер. Ответникът твърди, че ищецът е управлявал л. а. „Фолксваген Пасат“ без
поставен предпазен колан, като с това свое поведение е допринесъл за
настъпването на процесните увреждания. Ответникът оспорва и началния момент на
претенцията за лихва за забава, като посочва, че тази лихва следва да се дължи
след покана, а не от датата на ПТП. Той не оспорва, че гражданската отговорност
на водача на л. а. „Волво“ към момента на ПТП е била застрахована при него. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, което е видно и от
представения протокол за ПТП от 15.12.2018 г., че на посочената дата в гр. С. е
настъпило ПТП с участието на л. а. „Волво В 40“, с рег. № ******** и л. а.
„Фолксваген Пасат“, с рег. № ********управляван от ищеца. Спорно е по какъв
начин е възникнало събитието и поведението на кой от двамата водачи е причина
за него.
Според показанията на свидетеля В.Х.,
който е водачът на л. а. „Волво В 40“, той не е възприел изобщо движението на
л. а. „Фолксваген Пасат“ в лентата за насрещно движение, преди да започне да
извършва маневра „завой наляво“. Едва след като вече е спрял в средата на
кръстовището, като частично е навлязъл в лентата за насрещно движение, той е
забелязал л. а. „Фолксваген Пасат“, след което двата автомобила са се ударили.
Ударът е настъпил в предната лява част на л. а. „Волво В 40“ докъм средата.
Същата обстановка относно процесното ПТП се установява и от показанията на
свидетеля Н.С., който посочва, че л. а. „Волво В 40“, завивайки наляво, се е
ударил в насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Пасат“, който се е движел
направо. Според този свидетел обаче л. а. „Волво В 40“ само е намалил скоростта
си на движение в завоя, без да спира.
Независимо дали л. а. „Волво В
40“ е спрял в кръстовището или само е намалил скоростта си (по който въпрос се
разминават показанията на свидетелите), показанията на свидетелите са
безпротиворечиви относно това, че при извършване на маневрата за завой наляво
този автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент
се е движел направо л. а. „Фолксваген Пасат“. Това навлизане не е било
значително, т.е. автомобилът не е изцяло препречил траекторията на движение на
л. а. „Фолксваген Пасат“, тъй като ударът е настъпил в предната лява част на л.
а. „Волво В 40“. Въпреки това навлизането е било достатъчно, за да не може л.
а. „Фолксваген Пасат“ да премине безопасно и поради това е настъпил ударът
между двете превозни средства. Следователно трябва да се приеме, че причина за
настъпване на процесното събитие е поведението на водача на л. а. „Волво В 40“,
който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението си да пропусне насрещно движещия се л. а. „Фолксваген Пасат“,
преди да извърши маневра „завой наляво“ (чл. 37, ал. 1 ЗДвП).
В резултат от процесното ПТП на
ищеца С.Д. са причинени телесни
увреждания, както се установява от заключението на медицинската експертиза по
делото и от показанията на разпитания свидетел. Следователно, налице е
противоправно поведение на водача на л. а. „Волво В 40“, вследствие на което са
причинени вреди на ищеца. Това поведение е и виновно с оглед на презумпцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поради това за ищеца е възникнало правото да получи
обезщетение за причинените му вреди от процесното ПТП и съответно от
поведението на водача, причинил това ПТП.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
медицинска документация се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил фрактура на 4-та метакарпална (дланна) кост на дясната ръка. Фрактурата
не е била оперирана, а само е извършено наместване на счупената кост и
обездвижване на фрактурата, първоначално с гипсова лонгета, която впоследствие
е била подменена с циркулярна гипсова превръзка. Според експертизата и според
показанията на свидетелката К.П.(която живее на семейни начала с ищеца) през време на възстановяването
си, ръката на ищеца е била напълно обездвижена за около 30 дни след инцидента.
Ищецът е изпитвал болки и страдания в продължение на около 2 месеца, като
най-интензивни те са били през първите 2 седмици след злополуката и около 3
седмици по време на раздвижването на ръката (ищецът е правил в домашни условия
предписаните му от лекар упражнения за раздвижване). Извън тези периоди ищецът
е търпял само спорадични болки и то най-вече при рязка промяна на времето или
при натоварване на ръката. Такива болки той продължава да търпи, но те са
спорадични и не са твърде силни. Според експертизата след посочения период
движенията на ръката на ищеца (и на пръстите му) са изцяло възстановени.
Следователно, при определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
трябва да се вземат предвид причинените увреждания, получени от него в резултат
на процесното ПТП, които са довели до един не особено дълъг период на
възстановяване от 2 месеца. Следва да се отчете, че в този период изпитваните
от ищеца болки, както и обездвижването на ръката му за 30 дни са затруднили
сериозно ежедневното му обслужване и работа, тъй като той ползва основно лявата
си ръка (както сочи и свидетелката, а също и според вещото лице). Същевременно
трябва да се вземе предвид и това, че не са налице значителни трайни последици
за здравословното състояние на ищеца, извън нормалните за подобни увреждания,
свързани със спорадични болки в мястото на счупването. Наред с това следва да
се отчете и нормалният стрес, който изпитва всяко лице, което участва в ПТП.
Като се вземе предвид и моментът на настъпване на инцидента през 2018 г.,
когато ищецът е на 36 години, размерът на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 7 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпване на процесните
увреждания, тъй като е управлявал л. а. „Фолксваген Пасат“ без поставен
предпазен колан. Според съдебномедицинската експертиза по делото ищецът е
пътувал с поставен предпазен колан, тъй като в противен случай съобразно
механизма на настъпване на ПТП същият е щял да получи повече и по-тежки по вид
увреждания, пръснати по главата и цялото тяло, каквито в действителност не са
били причинени. Освен това вещото лице отбелязва, че крайниците на пътуващите в
автомобила остават свободно движещи се, независимо от поставения колан, а
счупване от вида, получено от ищеца, обикновено е резултат от удара на ръката
на водача във волана. Поради това следва да се приеме, че поставянето на
предпазен колан е без значение за получаване на процесните увреждания от ищеца (те
могат да се получат с и без поставен колан).
По делото е безспорно, като това
е видно и от посоченото в протокола за ПТП, че гражданската отговорност на
водача на л. а. „Волво В 40“, причинил процесното ПТП, към момента на инцидента
е застрахована при ответника З. „А.“ АД. Поради това предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от
7 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на причинилия
ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви за забава
върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на уведомяване за
застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото лице.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето, причинило
увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването на
вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). Това
положение всъщност не се отличава по същество от посоченото от ответника, че
отговорността му за изплащане на лихва за забава възниква след поканата, тъй
като предявяването на претенция от увреденото лице има значението именно на
покана за плащане.
В случая, видно от представената по
делото от ищеца претенция до застрахователя, същата е отправена на 08.01.2019 г.
Поради това, считано от този момент ответникът дължи и лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, поради което основателна е претенцията на
ищеца за заплащане на тази лихва върху присъдената по делото сума, считано от 08.01.2019 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, които
съответно на уважената част от иска възлизат общо на 303,33 лв. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. ответникът следва да
заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 333,67 лв., което е
съответно на уважената част от иска. На ответника също следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска,
които възлизат общо на 498,33 лв. Тъй като ищецът е частично освободен от
заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата 46,67 лв.,
представляваща част от дължимата от ищеца държавна такса, съответно на
уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.П.Д., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********111,
********на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата
7 000 лв. (седем хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от ПТП, настъпило на 15.12.2018 г. в гр. С., причинено от водача на л. а. „Волво
В 40“, с рег. № ********, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и претенцията за
законна лихва за периода от
15.12.2018 г. до 07.01.2019 г.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на С.П.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „********111, ********сумата 303,33 лв. (триста и три лева и
33 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на адвокат
К.Н.,***, адрес *** на основание чл.
38, ал. 2 ЗА сумата 333,67 лв. (триста тридесет и три лева и 67 ст.) –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к. „********111,
********да заплати на „З.А.Д.А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 498,33 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и 33 ст.) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 46,67 лв. (четиридесет и шева лева и
67 ст.) – разноски по делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: