№ 90
гр. гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Д.
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500847 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 260962/13.08.2021 г. (по регистратурата на ТРС) на
ищцата Ф. А.. Х. чрез адвокат Е.Р. от АК- Добрич срещу Решение № 260063
от 21.07.2021 г. на Т.ския районен съд по гр.д.№ 244/2018 г., отхвърлящо
иска й за нищожност на договор за дарение на три земеделски имота в
землището на село Б., община Т. .
В жалбата има оплакване за допуснато от съда нарушение на член
578,ал.4 от ГПК ( относно изискването за лично явяване пред Нотариуса на
лицата или техните пълномощници, проверката на самоличността,
дееспособността им и представителната власт ),на член 576 от ГПК и член
26,ал.2,пр. 3 от 3ЗД . Въззивникът счита, че установената с доказателствата по
делото неистинност на подписа на дарителя в нотариалния акт сочи на
нарушение на нормата на член 578,ал.4 от ГПК, което е неотстранимо и влече
нищожност на оформената с него сделка – поради опорочаване на формата.
Вместо да го констатира, съдът е приел, че сделката е изповядана с участието
на К. С. като пълномощник на дарителя ( без това да е посочено в уводната
част на нотариалния акт ), че е налице дадено от последния пълномощно на
1
турски език като условие за валидността й . Съдът не е съобразил наличието
на два превода на пълномощното на български език, които се различават по
съдържание (единия - с, а другия- без право на пълномощника за
разпореждане с имотите) и взел предвид като истински този, който е изгоден
за ответниците. Иска се отмяна на решението .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите : Г.. К. А.. и Т. К. А..,
двамата от град Т., отговарят, че решението е правилно, тъй като ищцата не
установила липсата на волеизявление от наследодателя – дарител чрез
доказване на твърдените от нея доказателствени факти за : получени от
наследодателя до смъртта му ренти за земите – предмет на оспореното
дарение ; незнанието на ищцата за сделката, а ответниците са придобили
имотите по давност, за което направили възражение в срок. Доводите в
жалбата за нарушение на член 576 от ГПК въззиваемите считат за
несъответни на основанието, на което е претендирана нищожността на
договора, в алтернатива - за неоснователни, защото сделката е сключена при
участие на пълномощник с оглед посоченото в нотариалния акт генерално
пълномощно и преодолимостта на грешното отбелязване на факта за лично
явяване на дарителя съгласно посочена в отговора съдебна практика. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Третото лице, привлечено от въззивниците да им помага– държавата,
представлявана от министъра на земеделието, храните и горите – отговаря, че
решението е постановено въз основа на анализ на всички събрани
доказателства и приетото в него, че сделката е валидна, е законосъобразно.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира,че то е валидно, недопустимо в една част по следните съображения: с
решението е разгледан иск на въззивника Ф. А.. Х., като наследник на
дарителя А. С.ев М., срещу наследниците на надарения К. А. С. - Г.. К. А.., Т.
К. А.. и УР. Ш.. С. за прогласяване нищожността на сключения между
наследодателите на страните с нотариален акт № 45/ 21.12.1998 г. по нот.д.№
77/1998 г. на Нотариус, с рег.№ *** по регистъра на НК, с район на действие –
ТРС, , вписан във вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ,
дело № 764/1998 г. по книгите по вписвания на СВ- град Т., договор за
дарение на три земеделски имота : нива с № 106007 на площ от
2
30,011 дка , нива с № 104005 на площ от 29,502 дка и едно лозе с № 114002 на
площ от 2,501 дка по плана за земеразделяне на землището на село Б., община
Т. по липса на съгласие – основание по член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД , при
твърдения, че волеизявлението не е извършено от дарителя, тъй като
подписът в нотариалния акт не е негов.
Както следва от представеното във въззивното производство
удостоверение за наследници № АО-1046/29.04.2021 г. на община Т.,
ответницата по иска УР. Ш.. С. е починала на 2.03.2021 г., преди заседанието
на 25.05.2021 г., на което делото е обявено за решаване . Оставила е
наследници по закон първоначалните ответници - Г.. К. А.. и Т. К. А... Фактът
на смъртта й не е съобщен на първоинстанционния съд и той е постановил
решението и спрямо нея. То е недопустимо в тази част поради наличие на
отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните –
липса на процесуална правоспособност у ответницата и следва да се
обезсили. С оглед на това, че искът за нищожност е предявен и срещу
наследниците й, участието им в първоинстанционното производство от
неговото начало е било обезпечено, основание за връщане на делото на
първоинстанционния съд липсва.
Като наследник на дарителя А. С.ев М., починал на 27.03.2001 г. и
оставил наследници по закон – три деца и низходящи на починалото на
27.11.1999 г. четвърто дете – надарения К. А. С., ищцата има право на иск за
установяване нищожността на сключения от наследодателя договор за
дарение само за нейния наследствен дял от ¼ идеална част от имотите.
Предявеното с иска право е за нищожност на целия договор, т.е. и за частите
на другите сънаследници, но в съгласие с член 27, ал.1 от ГПК тя не е
процесуално легитимирана да води иска за горницата над ¼. Произнасянето
в обжалваното решение по тази част от иска като процесуално недопустимо
подлежи на обезсилване и производството - на прекратяване.
Решението в частта на отхвърляне на иска срещу двамата сънаследници
– деца на надарения - за прогласяване нищожността на договора до размера
на ¼ е допустимо. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че
волеизявлението от името на дарителя А. С.ев М. е направено от надарения К.
А. С. с оглед установените от съдебно – графологичната експертиза
обстоятелства, че подписът за дарителя не е на наследодателя М., но
3
подписите за дарител и надарен са изпълнени от едно и също лице. Той е
действал като негов ( на дарителя ) пълномощник. Това му качество не е
отбелязано изрично в нотариалния акт, но следва от описаното в
приложенията генерално пълномощно от 5.10.1992 г.,с рег.№ 14769. Съдът
приел още, че писменото доказателство за него, събрано и чрез съдебното му
изискване по реда на съдебна поръчка съгласно Договора за правна помощ по
граждански и наказателни дела между Република България и Република
Турция, подписан на 2.09.1975 година ( при данни, че заверката на подписа на
упълномощителя е от Нотариус в Турция, град Ч.) доказва валидно учредена
представителна власт за извършване на неограничени по вид разпоредителни
действия със собствените на М. недвижими имоти. Извел изводи, че
договорът не е опорочен поради липса на съгласие; ответниците са придобили
имотите на основание –договора ; нямат нужда от позоваване на другото
основание – давност, но и то е осъществено.
Порокът на една сделка - липса на съгласие – е наличен, ако някоя от
страните не е изявила воля . Съгласно член 18 от ЗЗД сделките с недвижими
имоти се извършват с нотариален акт. При действието на ГПК ( отм.) с оглед
изповядване на договора на 21.12.1998 г. , част от съдържанието на
нотариалния акт са : имената на участващите лица - член 476,б.“ в“ от ГПК
(отм.) ; направените от тях изявления – съдържанието на акта – член 476, б.“
г“ от ГПК (отм. ) и подписите им – член 476,б.“е“ от ГПК (отм.). В частите, в
които нотариалното удостоверяване не е оспорено като неистинско, то има
материална доказателствена сила по член 179,ал.1 от ГПК. В частите, в които
то е оспорено, доказателствената му сила важи до оборването й чрез
доказване на неистинността му.
В съгласие с член 468 от ГПК (отм.), аналогичен на член 572 от ГПК
участници в нотариалното производство са лицата, чиито лични изявления
нотариусът удостоверява. Както се посочи по- горе, имената им се изписват в
нотариалния акт след извършена от нотариуса проверка на самоличността ,
дееспособността и представителната им власт – член 474, ал.5 от ГПК (отм.),
член 578,ал.5 от ГПК. Допуснатата от нотариуса грешка в лицето на участник
означава, че този участник не се е явил лично пред него. Това нарушение е
съществено и неотстранимо, тъй като е основание за нищожност на
нотариалното удостоверяване член 472 от ГПК ( отм.) във връзка с член
4
474,ал.1 от ГПК (отм.) и за нищожност на сделката по член 26,ал.2,пр.3 от
ЗЗД – по липса на предписаната от закона форма. Но с претенцията не се иска
установяване на нищожност на договора за дарение на това основание.
Ищцата не е твърдяла, че наследодателят й не се явил пред Нотариуса.
Твърдяла е,че той не е подписал нотариалния акт за договора за дарение.
Неотносими към претендираната нищожност на договора по липса на
съгласие са доводите в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на правилата по ГПК, уреждащи изискванията за валидност на
нотариалното действие.
Първоинстанционният съд е квалифицирал правилно иска като такъв по
член 26,ал.2, пр.2 от ЗЗД, но е допуснал неправилно приложение на тази
императивна материалноправна разпоредба. Щом е приел за доказано с преки
доказателства ( от заключението на съдебно – графологичната експертиза ), че
дарителят не е подписал нотариалния акт, следователно не е направил
приписваното му изявление за безвъзмездно прехвърляне на имотите на сина
му, неправилен се явява правният му извод,че договорът не е опорочен по
липса на съгласие. Той е нищожен на посоченото от ищцата основание в
оспорената с допустимия иск част – ¼ идеална част от дареното . Решението,
с което е постановено обратното, е неправилно и следва да се отмени и искът
да се уважи.
С оглед на изхода от спора въззивницата – ищца - има право на част от
разноските за първоинстанционното производство, сторени в общ размер от
1 383,36 лева ( вместо от общ размер от 1 643,97 лева съгласно списъка на
л.362 от делото на ТРС с оглед неправилното включване на пътните разноски
от 100 лева и надвнесената държавна такса от 308,61 лева, вместо дължимата
от 150 лева ), а именно сумата от 345,84 лева и на част от разноските за
въззивното производство ( само за държавна такса в дължимия размер от 75
лева ) ,а именно сумата от 18,75 лева или общо в размер от 364,59 лева. Всеки
от двамата въззиваеми - ответници има право на част от разноските за
първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение ( от по
1 125 лева, в т.ч. половината от платените от починалата ответница разноски
) съразмерно на недопустимата част от иска,а именно на по 843,75 лева и
няма право на разноски за въззивното производство при липса на
доказателства за плащане на посочените в списъка разноски от 800 лева за
5
адвокатски хонорар или по компенсация на всеки от въззиваемите се дължат
разноски от 661,46 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260063 от 21.07.2021 г. на Т.ския районен
съд по гр.д.№ 244/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А.. Х.,
ЕГН: ********** срещу УР. Ш.. С., починала на 2.03.2021 г. за прогласяване
нищожността на договора за дарение, сключен с нотариален акт, вписан във
вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ, дело № 764/1998 г.
по книгите по вписвания на СВ- град Т. изцяло.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А..
Х., ЕГН: ********** ,със съдебен адресат – адвокат Е.Р. от град Д., ул. „ Д-р
К.С.**, срещу Г.. К. А.. , ЕГН: ********** и Т. К. А.., ЕГН: **********
,двамата от град Т., ЖК „ И.**,вход „б“, ** за прогласяване нищожността на
договор за дарение, сключен с нотариален акт, вписан във вх. регистър №
1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ, дело № 764/1998 г. по книгите по
вписвания на СВ- град Т. между А. С.ев М. като дарител, починал на
27.03.2001 г. и К. А. С., като надарен , починал на 27.11.1999 г., за горницата
над ¼ идеална част от прехвърлените имоти, като ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО в същата част .
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А.. Х.,
ЕГН: ********** срещу Г.. К. А.. , ЕГН: ********** и Т. К. А.., ЕГН:
********** за прогласяване нищожността на договор за дарение, сключен с
нотариален акт, вписан във вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492,
том ІІІ, дело № 764/1998 г. по книгите по вписвания на СВ- град Т. между А.
С.ев М. като дарител, починал на 27.03.2001 г. и К. А. С., като надарен ,
починал на 27.11.1999 г. относно ¼ идеална част от прехвърлените имоти,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД – по
липса на съгласие - договора за дарение, сключен с нотариален акт, вписан
във вх. регистър № 1225 от 21.12.1998 г., под № 492, том ІІІ, дело № 764/1998
г. по книгите по вписвания на СВ- град Т. между А. С.ев М. като дарител,
6
починал на 27.03.2001 г. и К. А. С., като надарен , починал на 27.11.1999 г., в
частта относно ¼ идеална част от прехвърлените имоти, по иска на Ф. А.. Х.,
ЕГН: ********** като наследник на дарителя срещу Г.. К. А.. , ЕГН:
********** и Т. К. А.., ЕГН: ********** като наследници на надарения.
ОСЪЖДА Ф. А.. Х., ЕГН: ********** да заплати на Г.. К. А.. , ЕГН:
********** и Т. К. А.., ЕГН: ********** разноски за първоинстанционното
производство съразмерно на прекратената част в размер от по 661,46 (
шестстотин шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки ) лева.
ОПРЕДЕЛЯ на ищцата Ф. А.. Х., ЕГН:********** шестмесечен срок,
считан от влизане в сила на решението, за отбелязването му в книгите по
вписванията.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7