Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260050/19.1.2021г. Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На четиринадесети януари Година
две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4907 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000876/21.10.2020г. на Началник отдел
«Контрол» в РД „АА“ гр. Варна, с което на “Т.“ ЕООД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
представляващ дружеството против НП на Началник отдел «Контрол» в РД „АА“ гр.
Варна, с което е наложено
административно наказание имуществена санкция.
С жалбата се изразява позиция, че неправилно са определени
мястото и датата на нарушението. Сочи се, че в НП неправилно е посочено, че
дружеството е извършило нарушението виновно, както и неправилно е посочено
основанието за ангажиране на отговорността по смисъла на ЗАНН. Алтернативно се
изразява позиция за наличието на маловажен случай на административно
нарушение. Формулира се искане за отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален
представител.
По същество се поддържат доводите за отмяна на
наказателното постановление, наведени с жалбата.
Процесуален
представител на въззиваемата страна не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
През 2020 год.
служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Г.,
приключили извършена комплексна проверка на въззивното
дружество. В хода на проверката било установено, че на 11.01.2020 г. в гр.Варна, превозвачът
"Т." ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за международен автомобилен
превоз на пътници № 1321, е извършил случаен превоз на пътници по маршрут гр.
Варна- гр. Стара Загора – гр. Варна. Превозът бил извършен на 11.01.2020г.,
като превозвачът не уведомил писмено – на място, по поща; по факс или
електронна поща РД «АА» Варна, от чиято територия като област започва превозът,
за намерението си да извърши случаен превоз на пътници, най – късно един час
преди започване на превоза.
При тези констатации, на 21.07.2019г. св. Г. съставил
срещу въззивното дружество акт за установяване на
административно нарушение, в който описал обстоятелствата на извършване на
нарушението и посочил правната му квалификация по чл.68, ал. 1 от Наредба №33
от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил предявен и връчен на представляващ
дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу АУАН.
На 21.10.2020 год., въз основа на съставения акт АНО
издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, и на основание чл.105 ал. 1 от ЗАвП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът напълно
кредитира показанията на св. Г., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник отдел «Контрол» в РД
«АА» Врана. АУАН също е съставен от компетентно лице- главен инспектор в РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането
на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо
и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото
административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да
се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издадения лиценз.
Налице е и достатъчна информация за времето на извършване
на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващия орган е
индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – извършването на случаен
превоз на 11.01.2020г., като превозвачът не уведомил писмено – на място, по
поща; по факс или електронна поща РД «АА» Варна, от чиято територия като област
започва превозът, за намерението си да извърши случаен превоз на пътници, най –
късно един час преди започване на превоза.
Въззивният
състав на съда намери, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни ,
които дават яснота и пълнота относно съставомерните
признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на
"Т." ЕООД.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема,
че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Поради горното
съдът намира , че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.105, ал.1
от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда санкция в
абсолютен размер от 200 лева за нарушения на ЗАвП и
на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание. Като съобрази, че санкционната норма предвижда административно
наказание в императивен размер, съдът счете че не следва да се произнася по
въпроса за индивидуализацията на същото,
тъй като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради
наличие на забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Противно на изразената позиция с жалбата, съдът намира,
че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното от "Т." ЕООД административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар.
"формални" нарушения, при които вредните последици /обществената
опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед
на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени
отношения, се налага извод, че процесният случай не
следва да бъде квалифициран като маловажен. Следва да се отбележи и , че не се
касае за изолиран случай на нарушение, а са констатирани и други такива.
Съдът намери и, че не може да бъде споделена позиция, че
неправилно са определени мястото и датата на нарушението.
Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП,в същите
изрично е посочено място на нарушението в гр. Варна, което е мястото на
дължимото поведение по уведомяване. Такова дължимо поведение не е било
обвързано със срок, изчислим по дати, а е било дължимо най – малко един час
преди започване на превоза, по начин, позволяващ извършването му независимо от
деня от седмицата и часа на уведомяването / по електронна поща или факс/, поради което и не може да бъде споделена
позиция, че дружеството е могло в ден, последващ деня
на превоза да осъществи удевомяването.
На последно място се сочи се, че в НП неправилно е
посочено, че дружеството е извършило нарушението виновно, както и неправилно е
посочено основанието за ангажиране на отговорността по смисъла на ЗАНН.
Доколкото в обстоятелствената част на НП правилно са
описани фактите от обвинението, като в същите не се съдържа твърдение за
наличието на субективен елемент на нарушението, съдът намери, че вписването на
изречението «с което виновно е нарушил» преди посочване на правната
квалификация на нарушението, не представлява нарушение, съществено нарушаващо
правото на защита на въззивното дружество.
Позоваването на чл.53 от ЗОНН в НП също се преценява от
съда като несъществено нарушение, доколкото волята на наказващия орган досежно извършителя на нарушението и имущественото му
санкциониране е формулирана достатъчно ясно и категорично – на «То-ни-3» ЕООД е
наложено административно наказание «имуществена санкция», каквото наказание се
налага на юридическите лица- извършители на административни нарушения.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: