МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 1208 по описа на Варненския
окръжен съд за 2008 година, наказателно отделение.
По внесен във Варненски окръжен съд
обвинителен акт е образувано дело от общ характер с подсъдими Т.С.А. и Ю.С.Я., за престъпления
както следва-
-За А. – по чл. 343 ал.4 ар. ал.3 пр.4 и 5 б. А пр.2 и 3 и б. Б от НК, за това че на на
29.06.2007 год. в с. Стефан Караджа, община Вълчи
дол, област Варна, при управление на МПС -микробус „Фолксваген
Транспортер" с ДК № ТХ 5220 НХ, нарушил правилата за
движение - чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.21
ал.1 от ЗДП и по
непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице - на Антон Н.Т., П.Н.Т. и Асен Д.Х. и телесна повреда на повече от едно лице - на С.Х.И., изразяващо се в счупване на дясното бедро в
областта под големия масив, обусловило трайно затруднение във функцията на
десен долен крайник за период около 4 месеца и на И.Н.Т.,
изразяваща се в счупване на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период около 1.5 месеца, като случаят е
особено тежък
- За Я. – на същата дата и място при управление на
МПС - л.а. „ВАЗ 2103" с ДК № В 5648СТ, нарушил правилата за движение чл.21
ал.1 от ЗДП и чл.42 ал.2 т.1 от ЗДП
и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице - на Антон Н.Т., П.Н.Т. и Асен Д.Х. и телесна повреда на повече от едно лице - на
С.Х.И., изразяващо се в счупване на дясното бедро в
областта под големия масив, обусловило трайно затруднение във функцията на
десен долен крайник за период около 4 месеца и на И.Н.Т.,
изразяваща се в счупване на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период около 1.5 месеца, деянието е
извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.
Делото
се разглежда по общия ред, въпреки изразеното желание на подс.
Я. за съкратено съдебно следствие, поради нежеланието на втория подсъдим да се
приложи и по отношение на него тази процедура.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
моли съда на подс. А. да се наложи наказание в
минималния размер на санкцията- 5 години, на подс. Я.,
поради наличните лоши характеристични данни за него - над минималния размер.
По
делото пострадалите и наследниците на пострадалите са конституирани като частни
обвинители, чрез поверениците си – адв. Е. и К.. Те
поддържат обвинението на ред с прокурора, като желаят да се наложат
наказания към средния размер /адв. К./, а адв. Е. счита, че на подс. А. следва да се наложи наказание в размер на 10
години, а на Я.- 8 години лишаване от свобода. Обвинението предлага и да се
наложи наказание лишаване от право да се
управлява МПС.
Защитникът
на подсъдимия А. счита, че следва да бъде оправдан, като оспорва начина, по
който се интерпретират фактите от обвинението и намира, че подс.
А. не есе е движил в насрещната лента за движение, че превишената скорост не е
в причинна връзка с настъпилото ПТП, а само виновното
поведение на втория подсъдим.
Защитникът
на подс. Я. оспорва квалификацията ”особено тежък
случай”, както и бланкетните норми, посочени от
прокурора като конкретни нарушения. Счита, че следва да се вземат предвид
данните за личността на подс. Я. и най-вече негово
семейно положение, и да се наложи наказание значително под минимума от три
години/ в случай че не бъде възприета квалификацията “особено тежък случай”/,
както и да се отложи наказанието по реда на чл. 66 от НК. Последното се изтъква
най-вече с оглед на невъзможността да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК
по отношение на него, поради отказ на подс. А. да се
разгледа делото по диференцираната процедура по чл. 371 т.2
от НПК. .
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подс. Т.А.
***. С микробуса си превозвал строителни работници от селото до Варна по
различни обекти, след което ги връщал обратно. Познавал добре пътя, който всекидневно изминавал по четири пъти.
На 29.06.07 г. около 17
часа подсъдимият А. откарал работници от Варна за с. Орляк и около 19,30
часа потеглил обратно за Варна, защото
трябвало да направи още един курс, за да превози останалите работници.
В колата се качили И.Т., Сали
Мюмюн, С.И., Антон Т., П.Т. *** преминавал през с. Стефан Караджа, където
пристигнали около 21:30 часа. Пътната настилка била суха, покритието от
дребнозърнест асфалт, без неравности и без хоризонтална маркировка. Времето
било след здрачаване /залез на слънцето
-20,49 мин., сумрак – 39 мин., според справка от НИМХ/.
По същото време подс. Ю.С.Я.,*** Караджа решил да
отиде до кварталния магазин, да си купи бира. Преди това бил употребил алкохол,
но въпреки това се качил на колата си – л.а. ВАЗ 2103 и потеглил към главния път с посока читалището на
селото. За да се стигне до читалището, главният път преминава през У-образно кръстовище, и трябва да се тръгне по лявото разклонение, което е и пътя за с.
Радан войвода.
Подс. А. навлязъл в селото
/за което имало поставена табела за населено място/, друга вертикална
маркировка нямало. Когато наближавал кръстовището за с. Радан войвода, бил
застигнат от л.а. ВАЗ
2103, управляван от подс.
Я.. Двамата водачи управлявали превозните средства със скорост значително над
разрешената за населеното място. Микробусът се е движил със скорост от около
113 км/час, а л.а ВАЗ с около 111 км/час.
Движението на двете коли
било възприето от свидетеля С.Я., който се намирал близо до кръстовището. Свидетелят
забелязал движението на микробуса на А. непосредствено преди кръстовището и
видял, че колата се движела така, като че ли е сбъркала пътя- право срещу
магазина, който се намирал в затревената
част на У-образното кръстовище. Двете коли видели и
свидетелките Ф.Х.,
И.С. и С.А.. Трите жени се
намирали пред дома на Ф. и си говорели. От мястото, където стояли имало
видимост към кръстовището, защото, макар и да нямало улично осветление, имало
светлина от къщата, а и пред тях нямало други къщи, които а им пречат на
видимостта /измереното допълнително разстояние от портата на къщата до мястото на
удара е ок.55 метра/. Според св. И.С.
и двете коли не са се движели в своята лента, а “шарели “ по пътя. Докато
преминавали двете коли, трите жени изкоментирали, че се движели много бързо.
Подс. Я. се движел в лявото платно на пътя. Същевременно
подс. А. увеличил скоростта, с цел да изпревари Я. и
да навлезе също в левия ръкав /защото това била неговата посока на движение/.В
този момент подс. Я. започнал да намалява скоростта
на движение /изчислени според данните от
намерената спирачна следа стойности за лекия автомобил -111 км/ч
и за микробуса – 113 км/ч./,
но движейки се вляво на платното за движение. Тогава бил застигнат от
микробуса, който започнал вече
отклонението си наляво. Микробусът навлязъл частично в лявата лента на пътното
платно – там, където вече се движел лекият автомобил. Поради това се стигнало
до удар между двете коли и продължавайки да се движат с посочената по-горе
скорост, л.а. ВАЗ ударил с предната си дясна част микробуса в неговата
задна лява част. Л.а.
ВАЗ се е намирал изцяло в лявото платно за движение,
а микробусът се е намирал частично също в лявото платно. Съприкосновението е
било мигновено/ описано образно от вещите лица като чукване, тъй като няма
дължина на мястото на удара, а само хлътване/, но вследствие на него и двата
автомобила загубили устойчивост. Микробуса напуснал пътното платно отляво по посока на движението
излетял от скат с денивелация 2 метра и се ударил в дясната си част в дърво,
което било изкоренено от удара. Автомобилът ВАЗ се
насочил към десния край на платното за движение, качил се на тротоара и със
задната си част се ударил в дърво, където спрял, а окачването на предно дясно
колело се разкъсало. Тези удари били
чути от свидетелите – очевидци, които ги описват като силен трясък.
След удара св. С.Я. и други хора от селото отишли да окажат помощ на
пострадалите, както и да извикат полиция и СМП.
Сигналът в ЦСМП – гр. Вълчи дол е бил получен в 21,45
часа, които пристигнали на мястото в 22,05 часа, а минути по-късно - дознател и полицейски служители /справки от ПУ
и ЦСМП/. Била констатирана смъртта на Антон Н.Т., П. Незиф Т. и Асен Д.Х.. Наранявания получили и С.Х.И.
и И.н.Т.. Пострадал бил и подс.
А., на когото също била оказана мед. помощ.
Съгласно заключенията на
СМЕ, причините за смъртта на тримата пострадали са:
-
за Антон Т.- тежка гръдна травма, разкъсване на дробове и излив на кръв в
гръдна и коремни кухини.
-
За Асен Х.- тежка ЧМТ с пълно прекъсване на
продълговатия мозък, смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна
-
П.Т. - остра кръвоизливна
анемия обусловена от разкъсване на органи и разкъсно- контузни рани на
жизненоважни органи
Констатираните съставомерни телесните повреди са следните-
-
на И.Т. – счупване на дясна лопатка, обусловило
трайно затруднено движение на дясна ръка за период от 1-2,
-
на С.И. –счупване на дясно бедро, обусловило
затруднение в движението на десен долен крайник за период от ок.4 месеца.
Всички увреждания,
както и настъпилата смърт на трима от
пострадалите е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП.
Видно от протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта у подс. Я.
е установена концентрация на алкохол в кръвта му в размер на 2.4 на хиляда.
Тези факти се установяват от съда от
следните доказателства и док. средства -
прочетените от съда показания на свидетелите И.Т., Сали Мюмюн, Салиман
И., Меймед Ахмед, Сали Шабанов, както и СМЕ №№ 77,78,436/2007 г., по силата на
съгласието на страните по реда на чл. 371 т.1 от НПК,
разпитаните пред съда свидетели Я., С., Х., А., както и прочетените показания
на А. от ДП, експертните заключения на в.л по делото, изслушани в с.з.,
допълнително назначена тройна АТЕ, писмените
доказателства, както и тези, служебно
събрани от съда, писмени доказателства, представени от страните относно
характеристични данни за подсъдимите.
При анализа на доказателствата съдът взе предвид показанията основно на
свидетелите очевидци, обективните находки от протокола за оглед, заключенията
на вещите лица, направени възоснова именно на тези
доказателства. Показанията на подсъдимите съдът не кредитира, доколкото счита,
че се касае за защитна теза- подс. А. твърди, че се е
движел със скорост далеч под установената обективно по делото, а подс. Я. твърди, че
се е движел в дясната лента /при наличие на негова спирачна следа в
лявата/, а поради рязко завиване на подс. А. наляво
бил ударен в предната си дясна част.
Движел се с не повече от 50- 60 км/ч., което
също не съответства на нито едно от установените по делото данни.
За изводите на експертите по тройната и
допълнителните експертизи са послужили основно показанията на И.С. и Я.,както и на други очевидци, които съдът приема за
напълно добросъвестни, както и безпристрастни. Показанията на св. С.Я. кореспондират с тези на св. И.С.,
според нея двете коли шарели на платното, а Я. е видял такова движение на
микробуса, от което си е направил извод, че колата е сбъркала посоката си на
движение и в последния момент се е отклонила в левия ръкав на кръстовището.
Това на пръв поглед противоречие в показанията на двамата очевидци се появява и
в показанията на св. А., която също казва, че е видяла микробуса отдясно, а
леката кола отляво на пътя. От изяснения механизъм на произшествието очевидно
е, че при високата скорост и на двете коли всичко се е развило за секунди, но са
налице безспорни факти, които не могат да се пренебрегнат и съобразно които
микробусът е предприел движение вляво, навлизайки в платното, в което вече е
бил подсъдимият Я. с леката кола, и именно в насрещната лента е настъпил
ударът. Възможно е да е имало предходни изпреварвания между двете коли, от
бензиностанцията на селото до кръстовището, но това обстоятелство не се
потвърждава с категоричност / както първоначално са приели вещите лице в един
от вариантите си като възможен механизъм/ нито е от особено съществено значение
какво е било местоположението на всяка една от колите в един предходен момент и
дали е имало изпреварвания между тях. Възможно е това да е била така, защото
показанията на св. И.С. говорят за движение на двете
коли ту вляво, ту вдясно, а св. А. в един
момент е видяла, че л.а. е бил вдясно, а микробуса
вляво. Тези показания обаче се отнасят за момент преди настъпването на удара между двете коли.
Изводът
за местоположението на колите непосредствено преди удара и мястото на удара
следва да се направят възоснова на –
І. Находки, обективирани
в огледния протокол- начало на намерената спирачна
следа от л.а. / задно дясно колело/ на 1,9 метра от
ляв бордюр на пътя,
-началото на дясна спирачна следа на
микробуса е на 5 метра от левия бордюр, а на 3,4 метра е лявата спирачна следа
на микробуса,
- на 8,90 метра след ориентира спирачната следа на л.а.
прави чупка наляво, като за нея се приема, че е причинена от удара между двата
автомобила,
ІІ. Възоснова на
тези и други данни от огледния протокол, чрез
математическо изчисление /от първоначалната АТЕ, л.63, т.1/ са направени следните
изводи
-
първият контакт между предната дясна част на л.а.ВАЗ
и микробуса е станал на около 13,98 м. след ориентира и
-
съотнесено към ширината на платното ударът между предната дясна част на л.а. и лявата задна част на микробуса е станал на 3,66
метра от левия край на пътното платно.
-
микробусът се е намира от дясната страна на л.а.,като
същевременно задната дясна част на микробуса е на 5 метра от
левия бордюр на платното.
-
цялата ширина на платното е 10 метра
-
последните три констатации водят до извода, че микробусът се е намирал в
лявата лента на платното за движение
Тези изводи не са променени дори и след допълнително
направения оглед на мястото на ПТП, както и
назначената от съда АТЕ, която след нова преценка на
показанията на свидетелите, разпитани от съда, единствено доуточнява механизма
на станалото ПТП, но не и обективните данни за
местоположението на двата автомобила в момента на удара.
ІІ.По отношение на установената по обективни данни скорост на
двамата автомобила в момента на удара.
-
скоростта на л.а. ВАЗ
е 111,51 км/ч
-
скоростта на микробуса е 113,69 км/ч
При така установените скорости на двата автомобила следва да се
даде следното обяснение, което е във връзка и с механизма на удара и с
обстоятелството, че се приема, че л.а. е изпреварвал
микробуса, а същевременно е имал по-ниска скорост. Това, на пръв поглед
противоречие, всъщност има обяснение, поради следните причини. Първоначално
вещите лица приемат, че разликата в двете стойности е в границите на точността
на пресмятанията. Същевременно не е възможно да се определи една по-ранна скорост на микробуса, поради
липса на следи преди момента на удара между двете коли. След изготвяне и на
втората доп.експертиза, в. л. не променят становището
си, като дават едно окончателно и достатъчно задоволитено
обяснение – поради движението на двете МПС непосредствено преди удара,
възприето и от съда / на базата на събраните гласни доказателства и обективни
находки/ - че л.а. е бил в лявата лента, микробусът
го е застигнал и продължил движението си напред по левия ръкав, навлизайки в
лявата лента, където е настъпил и ударът между двете коли. Причината за
по-ниската скорост на л.а. е поради намаляване на
скоростта на лекия автомобил- най-вероятно поради забелязаната от него опасност
на пътя. Макар и последното да е само предположение за причината, то
намаляването на скоростта е обективно установена от вещите лица /съобразно дължина на спирачна следа и пр./ и следва безспорно да се приеме, че скоростта на л.а. е била именно 111, 51 км/ч.
С оглед на посочените дотук,
съдът възприема следния механизъм на удара. Л.а.
се е движел в лявата лента на платното, а микробусът го е застигнал, като
междувременно е имал несигурно движение
по пътните платна /според показанията на св. Я., че микробусът се е движел
така, като че ли е сбъркал пътя, и тези на И.С. за “шарене “ по пътя/ . При много високата скорост на движение
от 113 км/ч и промяната на посоката на движение е
било неизбежно, за да успее да навлезе в левия ръкав, да не се навлезе и в
лявата лента, където вече се е намирал подс. Я. с л.а. Съприкосновението между двете коли е било мигновено,
като чукване една в друга, на което
съответстват и обективните находки/ хлътване по задна лява част на микробуса и
без следи от надлъжно охлузване, както и показанията на св-ля
С.И. “Чух някакъв звук”тък”.
Свидетелите С. и Я. от своя страна /били са твърде далеч/ не са чули това чукване, а описания от тях
трясък е бил от удара на двете коли в крайпътните дървета. Същевременно и в
момента на удара и двете коли да имали посочените вече високи стойности /макар л.а. да е започнал
спиране/, защото само при такава висока скорост колата губи
устойчивостта си на пътя дори и при много слабо странично въздействие. След
удара е последвало завъртането на двете коли- съответно на микробуса- наляво по
дерето със скат от ок.2 метра и на л.а. вдясно от пътя.
Основният спорен въпрос е местоположението
на микробуса спрямо л.а. и предприемал ли е той
изпреварване и навлизане в съседната лента, като не се уверил, че това е безопасна маневра /защото
именно навлизането в лентата за движение на лекия автомобил, е причина за удара
между двете МПС/. Без съмнение е, че л.а. се е намирал вляво и се е движел със скорост 111 км/ч., същевременно мястото на удара между двете коли по
обективни данни е на 3,66 метра вдясно от левия край на пътното платно.
Задължението на водача на микробуса е да се движи възможно най-вдясно на
платното за движение / тъй като там не е имало пътна маркировка/, в своята
лента за движение, която в случая следва да се определя от водача, съобразно
ширината на платното, ширината на МПС и необходимото странично разстояние между
МПС. Тези правила са определени от разпоредбата на чл. 15 от ЗДП, като вследствие на тяхното неспазване се е
стигнало до конкретното нарушение на чл.
16 ал.1 т. 1
от ЗДП, което вменява да не се навлиза в насрещната
пътна лента, освен при изпреварване и заобикаляне. Дори и да е имал намерение
да изпреварва, то тогава подсъдимият А.
пак е нарушил основно правило на закона, като е предприел такова, без да
се убеди, че не създава опасност или пречки за другите МПС. За подс. Я. нарушението се състои в неосигуряване
на необходимото странично разстояние
между двете МПС, като същевременно се е движел в насрещна лента, където такова
движение е възможно, само при изпреварване. И за двамата е налице нарушение по
чл. 21 ал.1 от ЗДП, защото
те са превишили повече от двукратно максимално допустимата скорост за движение
в населени места, като същевременно високата скорост също е причина за
настъпилия тежък резултат.
При
така изложеното дотук съдът намери за доказано по безспорен начин, че всеки
един от подсъдимите А. и Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по транспорта, при което е настъпила смърт на три лица,
следни телесни повреди на две лица, като
за Я. деянието е извършено в пияно състояние. И за двамата е налице нарушение
на нормата на чл. 21 ал.1 от ЗДП,
защото превишената скорост и на двамата е причина за този тежък съставомерен резултат, за подс. А.
е налице нарушение на нормата, която
вменява на водачите на МПС да не навлизат в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване/ какъвто не е бил случаят/, а за Я.- неосигуряване
на достатъчно странично разстояние между него и разминаваното
МПС. Всеки един от подсъдимите, след като е нарушил тези основни правила за
движение по пътищата, е извършил деянието непредпазливо – те не се предвиждали
настъпването на общественоопасните
последици, но са били длъжни, с оглед и задължението им да спазват разпоредбите
на ЗДП и са
могли да ги предвидят, бидейки и правоспособни водачи на МПС.
Съдът
оправда подсъдимите за квалификацията особено тежък случай. За да е налице,
съгласно Доп. разпоредба на чл. 93 т. 8 от НК следва
престъплението, с оглед настъпилите вредни последици, както и други отегчаващи
обстоятелства да разкрива изключително
висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. В
случая, макар и да е налице настъпила смърт на три лица и телесни поведи на други две лица, те
са част от квалификацията на деянието и не могат да се отчитат още веднъж като отекчаващо обстоятелство. Подсъдимите не представлява личност със завишена обществена опасност – не
са осъждани, работят. Съдът не установи данни за личността им, от които да се
направи извод за висока степен на обществена опасност на подсъдимите, а
отчетените от съда данни за личността на
подсъдимите, обсъдени по-долу, дават
основание на съда за преценка за размера
на наказанието, както и начина на изтърпяване,
но не и за наличие на втората кумулативно
предвидена предпоставка по чл. 93 т. 8 от НК.
Степента на
обществена опасност на дееца е самостоятелен фактор, който трябва да се отчете
при квалифициране на случая като "особено тежък" и макар че опасността на дееца се проявява в обществената
опасност на извършеното от него деяние, когато
законодателят е поставил изискването да се съобрази отделно и обществената
опасност на дееца, той е имал предвид онези обстоятелства, които стоят извън
обществената опасност на деянието и се отнасят само до личността на дееца.
Поради това и съдът
преквалифицира деянието по чл. 343 ал.4, вр. ал.3 пр.
1, 4 и 5, б А пр.1 и б. Б, пр.1,
вр. ал.1 от НК / за Я./ и по чл.
343 ал.4, вр. ал.3 пр. 4 и 5, б. А пр.1 и б. Б, пр.1, вр. ал.1 от НК / за А./ -
липса на особено тежък случай.
По отношение на наказанията.
Съдът на първо място изходи от степента на
обществена опасност на деянието, която прецени като много висока към настоящия
момент, с оглед на огромния брой жертви на пътя, които през последните години неизменно
надвишават 1000 загинали за година, както и грубото незачитане на
участниците в движението на правилата по
пътищата, при липсата на всякакъв адекватен, навременен и ефективен контрол.
Следва да се вземе предвид и тежкия резултат – настъпила е смъртта на трима
души, както и сериозни наранявания, изразяващи се в средни телесни повреди на
други двама. Става реч за много тежка катастрофа, с участието на две МПС, при
което и двамата водачи са проявили престъпна небрежност - при крайно груби
нарушение на закона- движение и за двамата с над 100 км/ч
в населено място, безцеремонно
незачитане на правилата за изпреварване, преминаване през кръстовище,
задължение за движение в собствената лента.
За
подс. А. – той не е осъждан, работи, не са налице
отрицателни данни за личността му. Наред с това обаче отегчаващи според съдът са обстоятелствата, при които е
допуснато извършването на ПТП. Подсъдимият е бил
изморен, правел е втори курс от Варна до родното си село, като е превозвал шест
души работници с микробуса си, към които е следвало да бъде особено отговорен и
внимателен. Вероятно причината за
високата скорост е била бързането да
прибере работниците по домовете им след дългия работен ден, но това не
оправдава по никакъв начин грубото
незачитане на правилата за движение. Макар и да е познавал много добре пътя,
който е изминавал всеки ден, при създалата се ситуация той е реагирал
неадекватно и безотговорно, без да държи сметка за последствията от движение с
много висока скорост и несъобразяване на основно правило за безопасност, че
движението се осъществява отдясно.
За подс.Я. съдът
прецени данните за личността му – представени са две положителни
характеристики - от кмета на селото и по
месторабота, също и неговото семейно положение- човек, който е отгледал сам
десетте си деца, към настоящия момент две от тях- непълнолетни, живеят все още
при него, отговорен към задълженията си като баща, но всичко това не може да се
надценява прекомерно, съпоставено и с другите данни. Макар и да е реабилитиран към настоящия
момент, съдът не може да отмине с мълчанието обстоятелството, че вече веднъж е
бил освобождаван от нак. отговорност за това, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол /а това безспорно е отрицателна
характеристика за него/, както и данните от неговите съседи, разпитани пред
съда и техните еднозначни твърдения, че
често употребява алкохол и така управлява МПС. Грижата
за децата му и доказателствата, че е отговорен баща не натежават над
обстоятелството, че в 21,30 вечерта, след като вече е употребил значително
количество алкохол, се е качил на колата си и я е управлявал безразсъдно и със
значително превишена скорост, всичко това довело до тежък резултат.
Всички
тези обстоятелства дадоха на съда основание да приеме, че наказанието следва да
е над минималния определен в нормата на чл. 343от НК размер
от три години, като индивидуализира наказанията съответно на подс. А. – при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
в размер на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 45 б. б от ЗИН това наказание следва да се изтърпи при лек режим. За подс. Я. наказание от пет години лишаване от свобода, като
счете, че той следва да понесе по-тежка нак.
отговорност, с оглед наличието на пияно състояние. Това наказание следва да се
търпи при общ режим, като основание за това се определя от нормата на чл. 46 б.
А от ЗИН. Съдът не намира основания да определи
наказанието на Я. при условията на чл. 55 от НК, защото изтъкнатите от защитата му обстоятелства за
личността и семейното му положение не са нито многобройни, нито представляват
изключително обстоятелства, и предвиденото наказание не ще да е несъразмерно тежко. Обстоятелството, че е
поискано, но не е допуснато от съда съкратено съд. следствие по реда на чл. 371
т. 2 от НПК/ поради несъгласие на другия подсъдим по делото/ само по себе си не
предопределя приложението на чл.55 от НК за този
подсъдим.
При
така определения размер на наказанията се изключва възможността за тяхното
отлагане. И на двамата подсъдими, поради допуснатите особено тежки
нарушения на ЗДП, съдът наложи максималното наказание
лишаване от право да се управлява МПС – за А. – седем години, за Я.- осем
години.
Съдът възложи на подсъдимите направените
деловодни разноски- възнаграждения за вещи лица, разноски на поверениците на
частните обвинители, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.3 НПК.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Съдия: