Решение по дело №404/2025 на Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към решение №160/21.05.2025г. по ВАНД № 404/2025г. на ОС-
Благоевград
Производството по делото е по реда на глава XXVIII от НПК.
Въззивното производство има за предмет преценка на
законосъобразността,обосноваността и правилността на постановеното от РС-
Р. решение №184 от 18.10.2024г. по АНД №333/2022 г.,с коeто обвиняемият Т.
Х. Д., ЕГН **********,от гр. Р.,ул.„Ч.Р.”№ 84,вх.А, управител на „Т.“ООД-гр.
Р., е признат за ВИНОВЕН в това, че на ****г.,като управител на „Т.“ООД-
гр.Р.,в търговски обект - склад на едро, находящ се в гр. Р., обл. Благоевград,
ул. „И.М.“ № 64,без надлежно разрешение,издадено от Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Благоевград съгласно чл. 303, ал. 3 от Кодекс на труда /„Лицата
от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай."/,приел на работа лице, ненавършило 18-
годишна възраст, а именно - Б.А.Б., **** от гр.Р.,обл.
Благоевград,представляващо престъпление по чл.192а,ал.1 от НК,поради
което и на основание чл.78а от НК е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност,налагайки му административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000 лв. /хиляда лева/.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалби на
защитника на обвиняемия-адв.А. А.,оспорваща законосъобразността и
обосноваността на постановения съдебен акт. Поддържа се, че обвинението не
се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.Излагат
се възражения и за необоснованост на съдебния акт,несъдържащ отговор на
направените от защитата оспорвания и липсата на анализ на доказателствата.
Ето защо се иска обжалваното решение да бъде отменено и постановено
друго, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Благоевград
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба.Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно,тъй като съдът,подлагайки на внимателен анализ
всички доказателства по делото е достигнал до правилния правен извод, че е
осъществен състава на визираното престъпление и не са налице основанията
за приложението на разпоредбата чл.9, ал.2 от НК.
В хода на въззивното съдебно производство обвиняемият Д. не участва
лично,представлява се от неговия защитник.Адв.А. поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения.Изразява
становище за неоснователност на обвинителната теза,тъй като обвиняемият не
е бил на работа в продължение на няколко дни,по това време се е намирал в
Г.,където е строял къщата си.Именно по това време обвиняемият се е появил в
склада с изявлението,че е разговарял с него,а доказателства за това,че именно
Т. Д. е разпоредил на работещите във фирмата да допуснат Б.Б. да
осъществява трудова дейност липсват.Допълва доказателствения си анализ
1

предвид на представеното във въззивното производство наказателно
постановление № 01-2200044/27.05.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“
– Благоевград,с което е била ангажирана отговорността на
работодателя„Т.“ООД-гр.Р. за нарушение по чл.303,ал.3 от КТ,съдържащо
идентична фактология като тази посочена в постановлението на ТО-Р. при РП-
Благоевград.
Поради тези съображения,настоява за отмяна на решението и постановяване
на друго,с което обвиняемият Т. Д. да бъде оправдан.
Благоевградският окръжен съд,след като обсъди доводите във въззивната
жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл.378,във вр. с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира, че са налице основания за неговата отмяна
и постановяването на ново,с което обвиняемият да бъде оправдан.
Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие касае единствено
събирането на писмено доказателство-представеното от защитата наказателно
постановление № 01-2200044/27.05.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда“
– Благоевград,с което е била ангажирана административнонаказателната
отговорността на работодателя „Т.“ООД-гр.Р. за нарушение по чл.303,ал.3 от
КТ.
Районният съд е положил усилия за правилното изясняване на фактическата
обстановка,но въпреки точното й установяване е достигнал до превратно
тълкуване на доказателствените източници,което е довело до постановяването
на погрешни правни изводи.Изводимата от събраните пред първата и
въззивната съдебни инстанции фактическа обстановка се различава от
приетите като безспорно установени от първата инстанция факти,които не
бяха възприети от въззивната,а тези факти са пряко относими към направения
извод за несъставомерност на деянието както от обективна ,така и от
субективна страна .В този смисъл,възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка е следната:
Подсъдимият Т. Х. Д., ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес в гр. Р.,
обл. Благоевград, ул. „Ч.Р.” № 84, вх. А, женен, средно образование, управител
на „Т.“ ООД гр. Р.. Управляваното от обвиняемия дружество „Т.“ ООД има
регистриран търговски обект – склад на едро за хранителни стоки, находящ се
в гр. Р., ул. „И.М.“ № 64. Складът е разделен на три
клетки/цеха/-„Пакетажен“,“Колбасен“ и „Захарен“.Обвиняемият се занимава с
посочената дейност от 30 годни.Винаги е в складовата база от понеделник до
сряда,а от четвъртък до неделя е в Г. ,където живее вече 16 години.
Свидетелят Б.Б. е от ромски произход, роден на ****г като към ****г. не е бил
навършил 18 годишна възраст,а на посочената дата бил на възраст 17 години и
8 месеца.Последният съжителства на семейни начала,има и дете.
На неустановена дата в началото на м. февруари свидетелят Б. провел разговор
с обвиняемия, за когото знаел, че ръководи дейността в склада за хранителни
стоки на горепосочения адрес.Поискал от него работа като му обяснил,че има
2

жена и дете,за които трябва да се грижи,баща му е починал,а майка му работи
в И..Обвиняемият му отговорил „Добре, ще опитам нещо да ти помогна“ и
разговорът приключил като обещание без каквато и да било договорка между
тях за започване на работа в конкретен ден,вида на работата ,която да
изпълнява и какво ще бъде трудовото му възнаграждение.Точно в деня,в който
Т. Д. се намирал в Г./****г-четвъртък/,свид.Б.Б. около 08.00ч се явил в
клетката от склада,където се намирали колбасите.На същото място по това
време се намирала свид.М.Ч. ,на която обяснил,че е говорил с шефа да започне
работа.Последната приела на доверие думите на свид.Б.,не се обадила по
телефона на управителя,за да го попита за конкретното лице.Свид.Ч. му
обяснила да стои до нея и да гледа какво прави тя,за да се учи.Не го попитала
дали има сключен трудов договор.Обяснила му,че трябва да чете бележките и
по какъв начин да ги изпълнява.
На същия ден – **** г. по повод постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Благоевград, че в „Т.“ ООД работят лица без трудови договори и
непълнолетни лица била извършена проверка относно спазване разпоредбите
на трудовото законодателство на стопанисвания от обвиняемия обект от
страна на свидетелите Б.И. и А.А. – Ч.. Проверката била извършена около
10.40 часа като в склада бил установен непълнолетния Б. Б., който извършвал
трудова дейност като общ работник- зареждал хладилната витрина зад щанда.
Служителите на ДИТ Благоевград предоставили на Б. бланка на декларация
по образец, която същият попълнил собственоръчно като отразил къде
работи-„Т.“,което е зачеркнал,а след това написал „Т.“, работно време:/7ч до
15ч/, трудово възнаграждение/700лева/,почивен ден/неделя/ и почивка за
хранене/30мин/. На управляващия „Т.“ ООД от страна на служителите на ДИТ
Благоевград е връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за явяване в ДИТ
Благоевград за извършване на проверка по документи. За резултатите от
извършената проверка е изготвен протокол за извършена проверка №
ПР2205620 от 07.03.2022 г., в който под т. 8 е отразено, че „Т.“ ООД в
качеството си на работодател е допуснал на **** г. около 10.40 минути в
експлоатирания от него обект, в качеството си на работодател лицето Б.А.Б. да
извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „общ
работник“, без предварително разрешение от Инспекция по труда.Видно от
посочения протокол,в складовата база не са установени други лица ,работещи
без трудов договор. От приложената справка от база данни на ИА ГИТ, е
видно, че няма подадени заявления от страна на „Т.“ ООД за разрешения за
работа на лице, ненавършили 18 години в периода 01.01.2022 г. до 07.03.2022
г. За така установеното нарушение от страна на свид.Б.И. в присъствието на
свид.Александрова е съставен АУАН № 01-2200044/07.03.2022г.От Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград е изпратено писмо до РП
Благоевград, с което преписката е изпратена по компетентност с оглед
преценката за наличие на данни за състав на престъпление по чл. 192а от НК.
Едновременно с това Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Благоевград издал наказателно постановление № 01-2200044/27.05.2022г.,с
3

което била ангажирана отговорността на работодателя„Т.“ООД-гр.Р. за
нарушение по чл.303,ал.3 от КТ,за това,че на ****г. в качеството си на
работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ,е приел на работа
непълнолетното лице Б.А.Б.,с ЕГН********** в експлоатирания търговски
обект-склад за търговия на едро и дребно с хранителни стоки,намиращ се в
гр.Р., ул. „И.М.“ № 64,без разрешение издадено от Д“ИТ“-Благоевград.
Относно аналитичната дейност на районния съд следва да бъде
отбелязано,че е приел с доверие всички гласни доказателства в
производството,с изключение обясненията на обвиняемия и част от
показанията на свид.М.Ч.. Разделяйки гласните доказателствени средства в
две групи,в първата от които показанията на свидетелите Р.Х., Р.Ч., Н.С., Е.И.,
Р.Х., М.Ч., Р.П., П.Н. и П.Д. –всички те служители в представляваното от
обвиняемия дружество „Т.“ ООД,е ценил информацията в тях,дотолкова,
доколкото еднопосочно установяват,че управляваното от Д. дружество
стопанисва процесния обект, представляващ склад за хранителни стоки,
състоящ се от три цеха, както и относно факта, че до този момент не се е
случвало някое лице да започне работа в склада без знанието на обвиняемия Т.
Д..Всъщност, единствено Т. Д. преценявал кой да изпълнява трудови
задължения в това дружество.Посочват работното време на склада от 06.30
часа до 15.00 часа.Въззивният съд също намира,че липсват основания за
невъзприемането на тези свидетелски показания ,но от всички тях значими за
производството са единствено показанията на свид.М.Ч.,тъй като тя е
лицето,което е осъществило пряк контакт със свид.Б.Б..Останалите свидетели
дават общи показания,с липсваща яснота относно интересуващите процеса
факти.Заявеното от всички свидетели,че до момента няма случай лице да е
започвало работа без знанието и съгласието на Т. Д. по никакъв начин не
може да подкрепи обвинителната теза,тъй като този факт дава яснота относно
правилната линия на поведение на работодателя и начина,по който следва да
се процедира.Във втората група гласни доказателства са поставени
показанията на свидетелите Б.И. и А.А.,които са извършили проверката по
работни места на ****г около 10.30 часа,изпълнявайки служебните си
задължения.Тези показания въззивният съд също е на мнение,че следва да
бъдат кредитирани изцяло като правилно установяващи фактологията по
делото.
Правилно проверяваният съд е подложил на самостоятелен анализ
показанията на непълнолетния свидетел Б.,установявайки безспорно
противоречие в съдържащата се в тях информация,предоставена от свидетеля
в двете фази на наказателното производство.Но извършеният от него анализ
не бележи особена задълбоченост,тъй като напълно е възприел показанията на
свидетеля,дадени в хода на досъдебното производство, позовавайки се само на
по-близкия времеви интервал до инкриминираната дата/ ****г /.И стъпвайки
на тази база е игнорирал показанията на свидетеля,депозирани в хода на
съдебното следствие.Този подход на проверявания съд търпи критика,тъй като
възприемането на информацията, съдържаща в едните или другите следва да
4

почива на правилен анализ и съпоставка с други доказателствени източници и
такава съпоставка в производството принципно може да бъде
извършена.Вместо анализът на този доказателствен източник да бъде
съпоставен с обясненията на обвиняемия Т. Д., който е дал подробни
обяснения,съдържащи информация за същите факти ,за които свидетелства и
Б.Б.,районният съд дотолкова ги е игнорирал,че дори не е посочил причина за
невъзприемането им.И само предвид изхода на делото пред въззивния
съд/оправдаване на обвиняемия/ липсва основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав предвид
констатираното процесуално нарушение,в смисъла на „липса на мотиви“/
чл.305,ал.3 от НПК/,поради липсата на анализ на обясненията на обвиняемия
и излагането на мотиви за тяхното невъзприемане,което е винаги съществено
процесуално нарушение,поради ограничаване правото на защита.Подходът на
районния съд е бил такъв,че последният е мотивирал съдебния акт по начин,че
дори не е загатнал за участието на обвиняемия в развилото се съдебно
производство.Ето защо, този анализ следва да бъде извършен от въззивния
съд:
Правилно районната инстанция е възприела посоченото от свидетеля Б.,че е
проведена среща между него и обвиняемия Т. Д.,без обаче нито
свидетелят,нито обвиняемият да уточняват кога е проведена тази
среща.Безспорен е и факта,че Б.Б. е искал да започне работа,което не се
отрича и от обвиняемия,пред който е обяснил,че има нужда от работа,тъй като
има жена и дете,баща му е починал.Дотук показанията на свидетеля от ДП и
обясненията на обвиняемия бележат съвпадение.Обвиняемият обаче отрича да
е имал каквато и да било уговорка със свид.Б.Б..Т. Д. просто му обещал,че ще
помисли по въпроса:/ „Да, добре ще дойде време, ще помислим“, колкото да
отбия номера. Конкретна работа не съм му предлагал, защото тази конкретна
работа е свързана с определени знания. Той е неук.“/.
По-нататък дадените от свид.Б.Б. показания от досъдебното
производство,съдържащи конкретни характеристики на трудово
правоотношение не могат да бъдат възприети,именно поради изключителната
им конкретика,нетипична за нискообразовано лице и най-вече поради
различията на тези характеристики ,описани от свидетеля в
декларацията,предоставена му от проверяващите за попълване /л.16 от
ДП/.Свидетелят сочи,че договорили заплата 720 лева,а в декларацията
посочил /700лева/, работно време от 06.30 до 15.00 часа/а в декларацията
посочил /7 до 15ч/,същевременно обаче на ****г се явил в склада в
08.00ч,видно от неговите показания и показанията на свид.Ч..Посочил още ,че
се разбрали да работи в цех „Пакетаж“,а съответно отишъл в колбасарския
цех,съгласно безспорно установеното във фактическата обстановка.В тези
свои показания сочи,че един мъж му казал какво да работи-трябвало да
изпълнява заявки. Тогава на място дошла проверка. Попитали го какво работи
и той им отговорил, че товари.Тези показания на свидетеля също не могат да
бъдат кредитирани отново,поради безспорната установеност,че свид.М.Ч. е
5

тази,която е провела разговор с него и именно на нея Б. обяснил,че е
разговарял с Д. да започне работа.Същевременно установимо по безспорен
начин от показанията на проверяващите служителки на Д“ИТ“-Благоевград е,
че в момента на проверката не е товарил,а е редял хранителни продукти във
витрината зад щанда.
Не могат да бъда възприети и показанията му от досъдебното производство,че
същият ден преди да отиде на работа разговарял с Т. Д. по телефона и той му
бил казал да отиде там.Тези показания не могат да бъдат възприети на първо
място,поради отричането им от самия свидетел в хода на съдебното
производство,когато твърди,че всъщност отишъл на работа един ден по-рано,а
трябвало да отиде на следващия ден.И тъй като Т. Д. го нямало там,така
разбрал ,че станала грешка.И на следващо място ,поради пълното им отричане
от обвиняемия,който твърди,че не е провеждал разговор по телефона със
свид.Б.Б..Дори и да не бъдат възприети обясненията на обвиняемия,отричащи
провеждането на телефонен разговор в същия ден,не може да бъде отречен
факта,че свид.Б.Б. е отишъл в складовата база на дружеството в ден
четвъртък,когато Д. се намира в Г.,където и живее.В продължение на 16
години последният сочи,че от понеделник до сряда е на работното си място и
то сред служителите в склада,а от четвъртък до края на седмицата е в Г..В този
ред на мисли, няма как да бъдат кредитирани и показанията на свид.Б. за
неговото объркване,че следвало да започне работа на следващия ден,т.е
петък,тъй като и в този ден обвиняемият Т. Д. отново е нямало да бъде в
складовата база.Същевременно, житейски нелогично е започването на нова
работа в края на седмицата,вместо в нейното начало/понеделник/.Друг
съществен момент,който също е убягнал от анализа на районния съд е,че
свид.Б.Б. е отишъл на работа в 08.00ч въпреки възприетото от районния съд
негово твърдение от досъдебната фаза,че се договорил за работно време от
07.30ч до 15.00ч,при положение,че всички свидетели ,работещи в складовата
база сочат работно време от 06.30ч до 15.00ч.
Предвид тази абсолютна противоречивост в показанията на основния свидетел
на обвинението-свид.Б.Б.,които въззивният съд характеризира като абсолютно
ненадеждни,районният съд е следвало да възприеме
информацията,съдържаща се в обясненията на обвиняемия относно значимите
за правилното изясняване на делото факти,при положение,че свид.Б. е провел
предварителен разговор с обвиняемия.

При така установеното от фактическа страна и при направените корекции в
аналитичната дейност на първоинстанционния съд,въззивният достигна до
извода,че обвинението срещу обвиняемия Т. Х. Д. за това, че на ****г.,като
управител на „Т.“ООД-гр.Р.,в търговски обект - склад на едро, находящ се в гр.
Р., обл. Благоевград, ул. „И.М.“ № 64,без надлежно разрешение,издадено от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Благоевград съгласно чл. 303, ал. 3 от
Кодекс на труда /„Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
6

разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай."/, приел на
работа лице, ненавършило 18-годишна възраст, а именно - Б.А.Б., **** от
гр.Р.,обл. Благоевград,представляващо престъпление по чл.192а,ал.1 от НК,е
несъставомерно както от обективна ,така и от субективна
страна.Съображенията на съда за това са следните:
Изпълнителното деяние като основен елемент от състава на престъплението
по чл.192а,ал.1 от НК е приемането на работа на лице,което не е навършило 18
годишна възраст.И тъй като Кодекса на труда в чл.303,ал.3 поставя специални
изисквания за наемането на работа на лица ненавършили пълнолетие,то за
посоченото „приемане“ е необходимо получаването на предварително
разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Твърдението за „приемане на работа на Б.Б.“ се заключва в предварителна
среща,осъществена между обвиняемия и свид.Б.,при която обвинението е
възприело показанията на непълнолетния свидетел за явяването му на работа в
избран от него ден/а не посочен от обвиняемия/ в складова база,собственост на
дружеството „Т.“ООД,чийто управител е именно обвиняемия.
От доказателствения анализ,извършен от въззивния съд,базиран на
съпоставката на показанията на свидетеля Б. с обясненията на обвиняемия и
останалите гласни и писмени доказателства в производството се установява с
категоричност,че :
-е проведен разговор между свид.Б.Б. и обвиняемия Д.,в който Б. е искал да
започне някаква работа,защото има жена и дете,баща му е починал, а майка
му е в И..Обвиняемият се е съгласил, казвайки му „Добре, ще опитам нещо да
ти помогна“.
-свид.Б.Б. отишъл на складовата база на дружеството на ****г около 08.00ч –
ден четвъртък.
-в този ден обвиняемият не е бил на работа,защото в продължение на 16
години от понеделник до сряда бил на работното си място,а от четвъртък до
края на седмицата се намирал в Г.,където и живеел.
-свид.Б. отишъл в колбасарския цех,въпреки твърдението му за предварителна
договорка да отиде в цех „пакетажен“
-заявил на свид.М.Ч.,че имал уговорка с шефа да започне работа и тя без да се
обади на управителя на дружеството и без преди това последният по някакъв
начин да я е уведомил ,че в този цех ще започне работа нов служител,му
обяснила с какво да се занимава.
-около 10.30ч на същата дата е извършена проверка от служители на Д“ИТ“-
Благоевград ,които предприели проверката поради получен сигнал ,че в цеха
работят лица без сключени трудови договори и непълнолетни лица,при което
като непълнолетен бил установен единствено свид.Б.Б. и не били установени
други лица ,работещи без сключени трудови договори.
При тази последователност на събитията,възприети като безспорно
установени по делото ,не може да бъде възприет извода направен от първата
7

инстанция за доказаност на обвинителната теза.Обвиняемият не е имал
конкретна договорка със свид.Б.Б.,чийто показания не бяха възприети поради
изключителната им противоречимост ,за започването на работа в конкретен
ден,а последният е депозирал спрямо него общото обещание за започване на
работа,без конкретика относно съдържанието му.Но за съставомерността на
деянието от обективна страна съществен е единствено факта на приемането на
посоченото лице на работа,каквото изпълнително деяние обвиняемият не е
извършил.И не го е извършил,тъй като не е бил на работа,дори не е бил на
територията на страната,/а в Р Г./,никой не го е уведомил,че свид.Б.Б. се е явил
в склада за започването на работа,такъв разговор не е бил провеждан между
него и свид.М.Ч.,работеща в цеха за колбаси,където се е явил свид.Б.Б. като
самата свидетелка сочи:“ На доверие на думите на това момче аз съм го
приела да работи, без да го съгласувам с г-н Д.“. И последната го е приела на
работа,тъй като до момента такова нещо не се е случвало-никой не е започвал
работа без знанието и съгласието на управителя и без сключен трудов договор.
Интерес за производството представлява и факта,че служителите на Д“ИТ“-
Благоевград са се отзовали на сигнал за проверка в складовата база на
„Т.“ООД,поради информация за полагане на труд от лица,без сключени
трудови договори и непълнолетни лица,а видно от протокола за извършена
проверка и дадените предписания на дружеството,лица без сключени трудови
договори,работещи там не са установени.Установен е единствено
свид.Б.Б.,който очевидно по свое усмотрение е преценил деня,в който да се
яви на работа/четвъртък-в края на работната седмица/ и в който ден следва да
бъде отбелязано,обвиняемият не се намира на работното си място като този
ритъм на работа следва в продължение на години/от четвъртък до края на
седмицата е в Р Г.,където живее/.
И ако отговорността на едно ЮЛ,каквото е „Т.“ООД е
обективна/безвиновна/,поради израчната разпоредба на чл.83 от ЗАНН,то
отговорността на физическото лице –управителя на дружеството Т. Д. е лична
и следва да бъде доказана по безспорен начин.Обвиняемият Т. Д. нито е приел
на работа свид.Б.Б.,нито е имал конкретна договорка със същия за явяването в
определен ден,нито е давал конкретно обещание за работа,нито пък е имал
знание за неговата възраст,при положение,че последният има жена и дете.
Аргументирайки се по този начин,въззивният съд достигна до извод,че
обвинението срещу обвиняемия,за това,че на ****г.,като управител на
„Т.“ООД-гр.Р.,в търговски обект - склад на едро, находящ се в гр. Р., обл.
Благоевград, ул. „И.М.“ № 64,без надлежно разрешение,издадено от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Благоевград съгласно чл. 303, ал. 3 от Кодекс на
труда /„Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай."/, приел на работа лице,
ненавършило 18-годишна възраст, а именно - Б.А.Б., **** от гр.Р.,обл.
Благоевград,представляващо престъпление по чл.192а,ал.1 от НК,е
несъставомерно както от обективна,така и от субективна страна,поради което
въззивният съд на основание чл.304 НПК го оправда.Поради погрешността на
8

изводите на районния съд,обратни на възприетото от въззивния,отмени
решението на първата инстанция в наказателно-осъдителната му част.
По изложените съображения въззивният съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
9

Номер на акта:	160
Дата:	21 май 2025 г. (в сила от 21 май 2025 г.)
Съдия:	Божана Манасиева

Дело:	20251200600404
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 март 2025 г.

Решение по дело №404/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите