№ 251
гр. Ловеч, 15.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500124 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 307/20.01.2022г. подадена от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК
********* против разпореждане № 764/22.12.2021г. по ч.гр.д. № 958/2021г.
на Районен съд - Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ИЛ. Д. МЛ.,
ЕГН **********, гр. Троян, мах. „***“ №1.
Жалбоподателят излага твърдения, че съдът неправилно е приел, че
вземането не е индивидуализирано и че няма неравноправни клаузи. Твърди,
че всички изисквания на разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, ал.2,
чл.2, ал.1, т.7-9 ЗПК са спазени, за което излага подробна аргументация. По
отношение на клаузата за сключена застраховка твърди, че съдът е следвало
да уважи вземането, застрахователният договор е сключен със съгласието на
потребителя, в писмена форма и в необходимия размер. Твърди, че вземането
е достатъчно индивидуализирано в заявлението и в документа по чл.417, т.2
ГПК, отговаря на изискванията на чл.60 ЗКИ като са посочени погасителните
вноски, размера на сумите по договора, общо дълживмата сума, включваща
главница, лихва и неустойки. Твърди, че в представената уточнителна молба
от 16.12.2021 г., заявителят допълнително е индивидуализирал претенциите.
1
Твърди, че е изпълнил указанията на първоинстанционния съд. Моли да се
отмени разпореждане № 764/22.12.2021г. и съда да издаде заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника. Претендира съдебни
разноски.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 вр. чл.418, ал.3 ГПК) чрез процесуален представител юриконсулт Й. Т., с
надлежно учредена представителна власт (л.11).
Разпореждането е връчено на заявителя на 12.01.2022г. (л.54), а жалбата
е подадена чрез куриерска фирма на 19.01.2022г. (л.12). Съгласно чл.275 ГПК
срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на
получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 19.01.2022г., поради което
жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК и следва да се разгледа
по същество.
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.
№4163/22.11.21г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ИЛ. Д. МЛ. от гр.Троян, мах. „***“
№1, вх.А, ет.1 за сумата от: 2959.99 лева главница, възнаградителна лихва от
340.75 лева за периода от 25.12.2020г. до 25.10.2021г., обезщетение за забава
в размер на 411.02 лева за периода от 25.12.2020г. до 04.11.2021г. и законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението (19.11.2021г.) до
изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че паричното задължение е възникнало по
2
договор за потребителски кредит № **********/20.07.2020г. като е
представено извлечение от счетоводните книги към 04.11.2021г. Изрично е
посочено, че в периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. по договора за кредит
не е начислявана законна лихва, като се твърди, че този договор не е сключен
при ОУ и всяка страница е подписана от длъжника. Претендира се
присъждане и на ДТ от 74.24 лева и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски
кредит с приложенията, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни,
рамков договор за платежни услуги за физически лица, декларация на
потребителя, че се е запознала с рамковия договор, информация за
застраховката, сертификат за застрахователна програма, декларация за
съгласие за обработка на лични данни, списъка за разноски и документ за
внесена държавна такса.
С разпореждане №688/25.11.2021г. съдът е указал на заявителя в
тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните
нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на
разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е счел, че заявлението и
приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с
оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания,
липсата на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед
липсата на съответствие между размерите на вземанията по заявлението,
извлечението в счетоводните книги и договора за потребителски кредит,
приложен по делото.
В указания срок от заявителят е постъпила уточняваща молба с вх.№
4792/21.12.21г., в която се уточнява, че размерът на предоставения кредит е
3895.75 лева, като платените суми по главницата и договорната лихва са в
размер на 789.79 лева. Описал е начина на сформиране на финансовия ресурс.
Посочва, че към датата на извлечението са останали непогасеени 8 месечни
вноски състоящи се от 2959.99 лева непогасена главница и договорна лихва в
размер на 340.75 лева, формиращи размера на задължението ведно с
начисленото обезщетение за забава в размер на 411.02 лева.
С разпореждане № 764/22.12.2021 г., по ч.гр.д. № 958/2021 г., Районен
съд - Троян е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени
констатираните нередовности в заявлението, както и поради противоречието
3
му със закона.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното
разпореждане е правилно.
Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени
заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е
изпълнил вмененото му от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се
състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването
(чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото
на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на
формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите,
означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се
проявява по отношение на главницата по кредита, която в договора между
страните е 3000 лева. От договора се установи, че са начислени следните
такси: застрахователна премия в размер на 478.35 лева, банков пакет „3
кредит+ сметка“ в размер на 328.50 лева, банков пакет „3 сметка“ в размер на
149.85 лева и такса „оценка на риска“ в размер на 417.40 лева. Видно от
договора, че в сумата от 3000 лева са включени и застраховките и цитираните
такси. Съгласно чл.21, ал.1 ЗЗП, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният
съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В
случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и
мораторна лихва, включва и такса за оценка на риска. След като договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл.33, ал.1-2 ЗПК. Районният съд е
съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява
се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически тази
дейност не касае допълнителна услуга, свързани с договора за потребителски
4
кредит и няма характеристиката „допълнителни услуги” в полза на
потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК
услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2
от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
този смисъл е и последната практика по чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в
Решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1-2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да
събира от потребителя допълнителни такси и комисионни за услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Но същият не може да иска заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В процесния случай са уговорени именно такива клаузи,
предвиждащи такси и комисионни за дейностти, свързани с усвояване на
кредита, чието съдържание е изрично забранено на основание чл.10а, ал.2
ЗПК. Посочените в договора такси „3 кредит+ сметка“, „3 сметка“ и оценка
на риска представляват действие по усвояването и управление на кредита, за
което кредиторът не разполага с възможност да събира отделна такса извън
сумата по общите разходи по кредита (§1, т.1 ДР на ЗПК).
На следващо място се установява, че в претенцията за главница е
включена и разсрочената вноска за застраховки. Видно е, че
кредитополучателят е сключил отделен застрахователен договор, по който
банката е трето правоимащо лице и като такова правата й са единствено да
търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на
настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните
вноски е ЗК "Кардиф Живото застраховане Клон България“ АД, не банката.
Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това
вземане към кредитополучателя.
Клаузата за заплащане на застраховки по пакет "Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗПотр тъй като
е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера
на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това
5
предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й
дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да
се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки "Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ следва да се приеме за такава.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на
клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправния
характер на уговорката по същество. По същата причина не е от значение и
обстоятелството, че сключването на застраховката не е било задължителна
предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение, доколкото
такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с договора за
потребителски кредит.
В този смисъл клаузите за за допълнителните пакети от услуги,
сключената застраховка и такса оценка на риска са нищожни и не следва да
се дължат от потребителя. Правилно РС – Троян е указал да заявителя да
отстрани нередовностите като посочи каква част от главницата включва тези
такси и застраховки и каква част от направените плащания от потребителя са
погасили главницата в размер на 3000 лева и каква нищожните клаузи по
пакетите от допълнителни услуги или застраховката. Заявителят не ги е
отстранил в срок, поради което съдът не може да извърши проверка каква
част от кредита следва да бъде върната след като се изключат вземанията,
породени неравноправни клаузи. След като главницата не е
индивидуализирана по размер без да включва таксите и застраховката в
извлечението от счетоводните книги, то следва че не може да се определят и
претендираните лихви.
В този смисъл заявлението се явява нередовно, тъй като вземането не
е индивидуализирано по размер и въз основа на него не може да се издаде
заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.2 от ГПК-извлечение
от счетоводните книги. Отделни клаузи от договора са нищожни, поради
противоречие със закона, за което съдът следи служебно на основание чл.7,
6
ал.3 ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане №764/22.12.2021 г.
постановено по ч.гр.д.№ 958/2021 г. на Районен съд - Троян следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане №764/22.12.2021г.
постановено по ч.гр.д.№ 958/2021 г. на Районен съд – Троян, като правилно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с особено мнение на младши съдия
Радослав Ангелов.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7