РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Плевен, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430106793 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от К. СЛ. Л. от *** против „***“ ЕООД ***.
В молбата се твърди, че в началото на пролетта на 2021 год. ищцата получила
призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № ***, образувано при ***
***. Твърди се, че делото е било образувано въз основа на изпълнителен лист
по гр. дело № ***/ 2010 год. по описа на *** районен съд. Твърди се, че видно
от призовката за доброволно изпълнение от ищцата се претендира сумата за
главница в размер на 3 381, 02 лв., мораторна лихва в размер на 410, 47 лв.,
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и разноски по изпълнението. Твърди се, че
горните суми съгласно изпълнителния лист се дължат на „***“ АД. Ищцата
твърди, че ответникът не е носител на каквито и да е било права, а сумите по
изпълнителния лист са погасени по давност с изтичането на тригодишен
давностен срок. Твърди се, че този срок е започнал да тече от датата на
издаване на изпълнителния лист- *** год. В заключение се моли съда да
признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
1
вземането на последното в размер на 3 791, 49 лв., произтичащо от договор за
кредитна карта от *** год. и изпълнителен лист от *** год., издаден по ч. гр.
дело № ***/ 2010 год. по описа на *** районен съд, и предмет на
образуваното изп. дело № *** по описа на *** ***, като погасено по давност.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „***“ ЕООД *** ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № ***/ *** год. по
описа на *** районен съд заповед от *** год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено
ищцата в настоящото производство К. СЛ. Л. да заплати на „***“ АД ***
следните суми: 3 381, 02 лв.- главница; 410, 47 лв.- договорна лихва за
периода от *** год. до 15. 07. 2010 год., както и съдебно- деловодни разноски
в размер на 329, 57 лв.
Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от *** год. по молба на
„***“ ЕООД *** е било образувано изп. дело № *** по описа на *** *** с
район на действие *** градски съд.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни
изводи:
Претенцията на ищцата К. СЛ. Л. намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск,
предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищцата се
позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр.
дело № ***/ *** год. по описа на *** районен съд. Това води до извода, че
предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума
от 3 791, 49 лв. е процесуално допустим, а по същество и основателен. На
първо място в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че
2
процесното вземане произтича от сключения между „***“ АД и ищцата К.
СЛ. Л. договор за кредитна карта от *** год. Издаването на заповед по реда на
чл. 417 от ГПК за това вземане не води до прекъсване на давността,
доколкото правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват
на съдебно решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая
погасителната давност по отношение на вземането е била прекъсната на ***
год. с издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото на
принудително изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че въз
основа на издадения изпълнителен лист кредиторът „***“ АД е инициирал
образуването на изп. дело № ***/ *** год. по описа на *** ***. Доказателства
в подкрепа на това твърдение не са представени по делото, липсват и данни за
предприетите принудителни действия. Тук е мястото да се посочи, че
твърденията на самия ответник са, че изпълнителното производство по
горецитираното изпълнително дело е било прекратено поради перемпция на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. По тази причина всички изпълнителни
действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат
процесуални и материални последици относно погасителната давност в
отношенията между взискателя и длъжника /срв. т. 10 от тълкувателно
решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК/.
Казано с други думи, в хипотезата на прекратяване поради перемпция не
може да се говори за валидни изпълнителни действия и погасителната
давност не може да се счита прекъсвана на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че след издаването на
изпълнителен лист в полза на кредитора /*** год./ са изтекли повече от пет
години, в рамките на които не са били осъществени факти, водещи до спиране
или прекратяване на погасителната давност по отношение на процесното
вземане. При това положение обоснована е тезата на ищцата, че
задължението й за главница и лихви е било изцяло погасено. Ирелевантно за
предмета на спора се явява последващото изп. дело № ***, доколкото същото
е образувано след изтичането на петгодишния давностен срок. Единственият
юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на правните
последици от изтичането на давността, се явява отказът на длъжника от
изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият случай не е
такъв.
3
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 3 791, 49 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски.
При съобразяване на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действителната
правна и фактическа сложност на делото и направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на ответника съдът намира, че
са налице предпоставките на чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата от 450 лв. на 360
лв., т. е. следва да се присъдят в полза на ищцата разноски общо в размер на
511, 66 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***,
***, представлявано от ***, че ищцата К. СЛ. Л. от ***, ЕГН **********, не
му дължи сумата от общо 3 791, 49 лв. /главница и лихви/, произтичаща от
договор за кредитна карта от *** год. и изпълнителен лист от *** год.,
издаден по ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на *** районен съд, която
сума е предмет на образуваното изп. дело № *** по описа на *** *** с район
на действие *** градски съд.
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата *** от *** от 450 лв. на 360 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ***, ***, представлявано от ***, да заплати на К. СЛ. Л.
от ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 511,
66 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5