№ 62
гр. Ловеч, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500024 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от ХР. ЦВ. Р., ЕГН
********** от гр. Троян, ул. „Генерал Карцов“ №132, чрез
пълномощника адв. П. М. Б. Бъчварова, с адрес за призоваване в гр. София,
ул. „Сердика" № 23, срещу Определение № 482/23.11.2021 г. на РС – Троян,
постановено по гр.д. № 745/2021 г., с което е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане пред Районен съд
Троян, поради наличието на местна подсъдност на основание потребител.
Излага съображения, че процесният Договор е потребителски съгласно
разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП) и той е приложимия закон, а не Закона за защита на потребителите.
Твърди, че в приложното поле на този закон са включени две основни
категории кредити - кредитите, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, и
кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху
недвижим имот. Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗКНИП, който е
свързан специално с договор за кредит за недвижим имот, какъвто е
настоящият договор. Изтъква, че той е сключен именно с цел закупуване на
помещение със статут на магазин с офис, с идентификатор 68134.401.252.1.8,
намиращ се на адрес гр.София, ул. „Сердика" № 23, което обстоятелство е
изрично посочено в чл. 1.2. от същия.
Посочва, че в извънсъдебна кореспонденция банката твърди, че не
третира сключения Договор като потребителски и като сключен от ищеца в
качеството му на физическо лице. Поради това заявява категорично, че не
1
спазва и няма да спазва стандартите за защита на кредитополучателя в
качеството му на потребител, уредени в специалния закон. Счита, че по този
начин банката го ощетява, тъй като не отчита неговото качество на
потребител в договорните отношения и потъпква правилата на ЗКНИП.
Изтъква, че ЗКНИП е приет с цел да бъдат въведени в националното ни
законодателство изискванията за защита на правата на потребителите,
предвидени с Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 04.02.2014 г.
На следващо място твърди, че е потребител и не е взел кредита в
служебното си качеството на адвокат, което се установява от тълкуването на
Договора. Позовава се на преамбюла на Договора, в който са посочени
надлежните страни по него. Според т.2 от него, ищецът е представен като
физическо лице и идентифициран чрез данните, с които разполагат
физическите лица - име, а не наименование, постоянен адрес, а не седалище и
адрес на управление, лични ЕГН и данни за личната карта, а не управител и
т.н. Не оспорва, че е посочена професията му „адвокат“, но счита, че това не
променя качеството на страната.
Моли съда да уважи жалбата му и отмени определението на ТРС.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна
"РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД с ЕИК ***. В срока по чл. 276, ал.
1 ГПК е постъпил отговор чрез процесуалния представител юрисконсулт
Надя Пламенова Христова. В него дружеството изразява становище, че
депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Счита, че жалбоподателят не излага никакви доводи за
неправилност на съдебния акт, а единствено преповтаря изложените в
исковата молба и обсъдени от първоинстанционния съд аргументи. Не приема
тезата на жалбоподателят, че при сключване на Договор за срочен банков
кредит №125561/27.10.2017 г. същият е действал като потребител. Твърди, че
адв. Х.Р. не е действал „извън рамките на търговска, стопанска или
професионална дейност", каквото изискване поставя § 1, т. 20 от ЗКНИП, за
да бъде определено едно лице като „потребител". Поради това той не би
могъл да се ползва от защитата, която законодателството предоставя на по-
слабата страна в едно правоотношение - потребителите, вкл. уредената в чл.
113 ГПК специална местна подсъдност. Счита, че и двете страни в
правоотношението действат в рамките на своята професионална дейност, те
са равнопоставени и такова преференциално отношение законодателят не
предоставя.
Излага, че правилно Районен съд - гр. Троян приема, че с процесния
договор за кредит адв. Х.Р. е закупил търговско помещение, в което и към
момента се намира служебната му кантора. Аргументи, които да опровергават
този факт или следващите от него изводи, не са изложени в частната жалба.
Моли съда да вземете предвид и изложените в отговора на исковата молба
аргументи, както и приложените към същия писмени доказателства относно
2
обстоятелството, че целта на отпуснатия кредит е била именно закупуване на
адвокатската кантора от адв.Р.. Оспорва аргумента на жалбоподателят, че в
Договора за кредит е бил представен „като физически лице", тъй като това
твърдение противоречи на действителния текст на Договора за кредит. В него
изрично е посочено, че той действа „в качеството си на адвокат", като са
посочени и идентифициращите адвоката белези - личен номер на адвокат,
номер в регистър БУЛСТАТ, номер на адвокатска карта и т.н. В това
допълнение страните са целяли да внесат яснота в отношенията си именно, че
кредитополучателят действа в рамките на своята стопанска дейност.
На следващо място относно целта на кредита изтъква, че в случая със
средствата от него адв. Р. е закупил „магазин за правна литература и офис",
които не са за потребителски нужди. Това е бил и основният мотив на
Районен съд - гр. Троян да приеме, че адвокат Р. няма качеството потребител
и следователно не може да се ползва от специалното правило за местна
подсъдност на чл. 113 ГПК.
Предвид изложените аргументи счита, че обжалваният съдебен акт е
допустим, правилен и обоснован. Твърди, че към настоящия спор следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общата местна
подсъдност, следователно да бъде прието, че компетентен да разгледа
настоящото дело е Софийски районен съд.
Моля съда да потвърди определение № 482/23.11.2021 г., постановено
по гр.д.№ 745/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, като му присъди
сторените в рамките на настоящото въззивно производство разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба,
отговора и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Гражданско дело № 745/2021 г. по описа на Районен съд Троян е
образувано по искова молба от ХР. ЦВ. Р., ЕГН ********** и постоянен
адрес: гр. Троян, ул. „Генерал Карцов“ №132, чрез пълномощника адв. П.
М. Б. Бъчварова срещу "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“,Експо 2000, бул.
"Никола Вапцаров" № 55, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1, чл.55 , ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на основание
сключен между него и ответника Договор за срочен банков кредит №
125561/27.10.2017 г. В нея излага доводи, че същият е потребителски
съгласно разпоредбите на ЗКНИ, който извод се налага от тълкуването му и
факта, че ищецът е идентифициран чрез данните, с които разполагат
3
физически лица.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото по правилата на
местната подсъдност. Твърди, че ищецът не е "потребител" по смисъла на
легалната дефиниция в § 1, т.20 от ДР на ЗКНИП, тъй като целта на банковия
кредит е била закупуването на помещение със статут на магазин с офис,
находящ се в гр.София, ул.“Сердика“ № 23, където се намира служебната
кантора на адв.Р.. Счита, че местната подсъдност следва да се определи
съгласно нормата на чл. 105 ГПК, т.е. местно компетентен да разгледа
настоящето дело е съдът по седалището на ответника.
Възражението за местна подсъдност по първоинстанцинното дело е
направено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално
допустимо и следва да се разгледа по същество.
С обжалваното определение № 482/23.11.2021 г. РС Троян се е
произнесъл по възражението за местна подсъдност на делото, като е приел, че
местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр.София, поради
което е прекратил производството по гр. д. № 745/2021 г. и е постановил
производството да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд – София.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано
лице срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол, поради което
същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Общото правило на чл. 108, ал. 1 ГПК предвижда, че исковете срещу
юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното
седалище. Изключение от това правило е предвидено в чл. 113 от ГПК,
касаеща исковете на и срещу потребители, които се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели
допълнителна защита на потребителите като по - слаба страна, чрез правото
на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при
упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал.
1 от ГПК.
4
Специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в случаите,
когато ищецът има качеството "потребител" и търси защита на правата си в
това качество въз основа на съответния специален закон. Между страните не
е спорно, че приложим закон по повод възникналите между тях отношение
във връзка със сключения Договор за срочен банков кредит №
125561/27.10.2017 г. е Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители (ЗКНИП). Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗКНИП по смисъла на този
закон „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на
договор за кредит за недвижими имот действа извън рамките на своята
търговска, стопанска или професионална дейност. В конкретния случай от
приложения с исковата молба Договор за срочен банков кредит №
125561/27.10.2017 г. се установява, че същият е сключен от ищеца и в
качеството му на адвокат на свободна практика с БУЛСТАТ **********, с
номер на адвокатска карта SAК 8570, с личен номер на адвокатска карта
**********. Настоящият съдебен състав не споделя възражението в частната
жалба, че договорът е сключен от него само като физическо лице и е
индивидуализиран чрез данните на физическите лица. На следващо място от
представената с отговора молба за вписване законна ипотека акт № 141 т.ХII
от 24.11.2017 г.на Нотариус Иван Дехтеров, рег. № 39 е видно, че е вписана
законна ипотека върху недвижим имот, собственост на ХР. ЦВ. Р., а именно:
магазин за правна литература и офис, с идентификатор 68134.401.252.1.8 на
две нива, преустроен от магазин, находящ се в гр.София, район „Оборище“,
ул.“Сердика“ № 23. От приложеното по делото заверено копие от Регистъра
на адвокатите, АК – София относно актуално състояние на адвокат се
установява, че адреса на адвокатската кантора на адв. ХР. ЦВ. Р. е: гр.София,
ул.“Сердика“ № 23. При тези данни въззивният състав счита, че не би могла
да се приложи разпоредбата на чл.113, ал.1 ГПК, доколкото ищецът е
сключил договора във връзка с професионалната си дейност и следователно
не попада в кръга на потребителите по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗКНИП.
В решение на СЕС от 03.09.2015 г., постановено по дело С-110/14, са
дадени отговори на преюдициално запитване, отправено на основание чл.267
от ДФЕС относно понятието „потребител“ по Договор за кредит, сключен от
физическо лице, упражняващо адвокатска професия, обезпечен с ипотека
върху недвижими имот. В него е прието, че чл.2, буква „б“ от Директива
93/13/ЕИО но Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
5
потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическо лице,
което упражнява адвокатска професия и което сключва договор за кредит с
банка, в който не се уточнява предназначението на кредита, може да се счита
за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако договорът не е свързан с
професионалната му дейност. В това отношение не е от значение
обстоятелството, че породеното от същия договор задължение е обезпечено с
ипотека, учредена със сключен от това лице в качеството му на представител
на собствената си адвокатска кантора върху притежаван от тази кантора и
предназначен за упражняване на професионалната му дейност недвижим
имот. В конкретния случай в чл.1.2 от процесния договор изрично е посочено,
че целта на кредита е закупуване на помещение със статут на магазин с офис,
с идентификатор 68134.401.252.1.8, находящ се на адрес: гр.София,
ул.“Сердика“ № 23. Следователно адв.Р. е сключил договор за кредит с банка,
в който изрично е уточнено предназначението на кредита, поради което не
може да се приеме, че същият има качеството на „потребител“ по него.
По изложените съображения, въззивният състав намира подадената
частна жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното определение на РС – Троян потвърдено като
правилно.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 482/23.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 745/2021 г. по описа на РС – Троян, с което е прекратено
производството по делото и същото изпратено по подсъдност на Районен съд
– София.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7