Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                  

№

 

                                             Град Добрич, 11.12.2019 година

 

                 В   И  М  Е  Т  О    Н  А   Н  А Р О Д  А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД                                                  ВТОРИ СЪСТАВ    на шести декември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА

секретар Геновева Димитрова

разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 3189 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на М.П.М. ЕГН **********,***, с която против „Атанасов Грейн“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 10, е предявен иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1334 от 12.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2491/2019г. по описа на ДРС, а именно: сумата от 640 лева, представляваща дължима сума по договор за аренда, вписан под рег.№ 1744 от 19.06.2008г., № 158, том ІV на СлВп-Добрич и анекс № 1244 към договора за аренда, вписан под № 109, том ІІ, рег.№ 1330 от 24.06.2014г., за стопанската 2017/2018г. за нива с площ от 8 дка или по 80 лв./дка, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (11.07.2019г.) до окончателното плащане.

Искът се основава на следните обстоятелства: според твърденията в исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си по сключения договор за аренда и анекс към него, с който е продължен срокът му на действие - не е платил дължимото за стопанската 2017/2018г. в размер на 640 лева. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който е изразил становище за допустимост и основателност на иска. Предлага постигане на споразумение за разсрочване на дължимата сума и разноските на две вноски.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ. Предявен е след успешно проведено заповедно производство и надлежно подадено възражение против издадената заповед за изпълнение. Основателността му е обусловена от доказването на валидно сключен договор за аренда между страните с действие за процесната стопанска години; вида и размера на уговореното арендно плащане; размера на задължението за конкретната стопанска година.

Между страните е сключен договор за аренда, вписан под рег.№ 1744 от 19.06.2008г., № 158, том ІV на СлВп-Добрич и анекс № 1244 към договора за аренда, вписан под № 109, том ІІ, рег.№ 1330 от 24.06.2014г., с действие за стопанската 2017/2018г. за нива с площ от 8 дка, имот № 107025, V-та категория, в село К., община Т. Уговорено е арендно плащане в размер на 30% от реализираната продукция, но не по-малко от 5 лева годишно. За установяване размера на задължението на ответника за процесната стопанска година ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Последната съдът не е допуснал, защото ответникът е признал иска по основание и по размер. Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието на ответника.  Не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. В съгласие с чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът указва, че решението се основава на признанието на иска.

Исковете са изцяло основателни и подлежат на уважаване.

В съгласие с т. 12 от тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.  На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 375 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 02491/2019г. по описа на ДРС, както и сумата от 385 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.

С оглед изложените съображения, съдът

 

                                    Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „Атанасов Грейн“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 10, дължи на М.П.М. ЕГН **********,***, следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1334 от 12.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2491/2019г. по описа на ДРС, а именно: 640 лева, представляваща дължима сума по договор за аренда, вписан под рег.№ 1744 от 19.06.2008г., № 158, том ІV на СлВп-Добрич и анекс № 1244 към договора за аренда, вписан под № 109, том ІІ, рег.№ 1330 от 24.06.2014г., за стопанската 2017/2018г. за нива с площ от 8 дка или по 80 лв./дка, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (11.07.2019г.) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Атанасов Грейн“ ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Кирил и Методий“ № 10, да заплати на М.П.М. ЕГН **********,***, сумата от 375 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 02491/2019г. по описа на ДРС, както и сумата от 385 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му  на  страните.

                                                                                                     

 

 

                                                       СЪДИЯ :