РЕШЕНИЕ
№ 255 13.07.2021г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На трети юни две хиляди и
двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Д.,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 510 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с ЕИК ********* /универсален правоприемник в
хода на производството на ищеца „С. Г. ГРУП“ ООД с ЕИК *********/, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“
№ 4, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Юлиян Бойчев Цампаров, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1 – адвокат Нина Маринова, против ответниците „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. „Атанас
Манчев“ № 13, представляван от управителя Димитринка Тодорова Найденова, и З.П.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, двамата със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Васил Левски“
№ 16, ет.3, офис – 318 – адвокат Галина Найденова. Предявен е иск да бъде
обявена недействителността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове
във „Велес пласт“ ЕООД с ЕИК
*********, сключен
между ответниците на 07.10.2014г., като увреждащ интересите на ищеца в
качеството му на кредитор на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 13.10.2008г.
ответникът „СРЕДЕЦПЛАСТ“ /тогава ООД – до 04.06.2013г./ сключил с ТБ „МКБ
Юнионбанк“ АД договор за кредит № 050-20 за сумата от 800 000 евро – главница.
Солидарен длъжник по този договор е и „Металпласт БГ“ ООД с ЕИК *********,
представлявано тогава от управителя Иван Стоянов Найденов, а понастоящем от
баща му Стоян Иванов Найденов, който е и баща на предходния управител на
„СРЕДЕЦПЛАСТ“ – Антоанета Стоянова Стамболиева. Към датата на договора за
кредит собственици на дружеството – кредитополучател „СРЕДЕЦПЛАСТ“ са децата на
Стоян Иванов Найденов - Иван Стоянов Найденов и Антоанета Стоянова Стамболиева.
На 24.11.2009г. страните по договора
кредит сключили анекс № 2, с който
крайният срок на договора бил продължен до 25.09.2017г. при съгласието, че към
датата на анекса сумата по главницата е 594 000 евро. На 24.02.2011г. страните
сключили анекс № 4, с който приели размер на дължимата главница 559 976,49
евро, променили размера на погасителните вноски и запазили срока до 25.09.2017г.
На 16.03.2012г. страните сключили анекс № 6, с който отново променили размера
на погасителните вноски, без да променят крайния срок, и определили остатъчния
дълг по главницата в размер на 559 976,29 евро. Всички анекси били подписани и
от солидарния длъжник на кредитополучателя „Металпласт БГ“ ООД.
На 06.08.2013г. солидарният длъжник „Металпласт
БГ“ ООД апортирал в капитала на „Велес Пласт“ ООД всички активи от своето
търговско предприятие - 24 бр. отделни апортни вноски с обща оценка от 1 179
990 лв. Така „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ООД добил статут на мажоритарен съдружник, като
записал 117 999 дяла с номинал от 10 лв. всеки. Другият съдружник в дружеството
„Велес Пласт“ ООД останал втората ответница З.П.Р.. Апортът бил извършен по
време на действието на договор за овърдрафтен кредит, сключен на 11.06.2010г.
между „Металпласт БГ“ ООД - кредитополучател и същата банка, по който към
2013г. кредитополучателят изпитвал сериозни трудности да обслужва задълженията
си. Само 16 дни след апорта – на 22.08.2013 г. „Металпласт БГ“ ООД прехвърлил
всички придобити дялове от капитала на „Велес Пласт“ в полза на първи ответник
„Средецпласт“ ЕООД, като дружеството било прието за нов съдружник заедно със З.Р..
Цената на това разпореждане не била заплатена. На 13.10.2014г. ответник „Средецпласт“
ЕООД продал на ответника З.Р. всички свои дружествени дялове при покупна цена
400 000 лв. или три пъти под пазарната цена на апортираните активи, платима до
края на 2015г. Тази цена също никога не била заплатена.
След продажбата на дяловете
„СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД преустановило изпълнение на задълженията си по договора за
кредит с „ПИБ“ АД – правоприемник на кредитора чрез вливане на ТБ „МКБ Юнионбанк“
на 04.03.2014г. Банката предявила правата си пред съда, като в изпълнение на
осъдително съдебно решение срещу длъжника „Средецпласт“ ЕООД са предприети
изпълнителни действия по изп. д. № 767/ 2016 г. на ЧСИ с рег. № 804 с район на
действие Окръжен съд - Бургас. Към момента на предявяване на настоящия иск са дължими
суми в размер на 1 565 510 лв. На 07.12.2018г. кредиторът „ПИБ“ АД и ищецът „С. Г. ГРУП“ ООД /сега ЕАД/ сключили договор за
цесия, с който банката прехвърлила на ищеца всички свои вземания срещу първия
ответник, ведно с привилегии и обезпечения. Ищецът бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело. Ответното дружество било редовно уведомено за
цесията на кредитните му задължения.
Ищецът счита, че са налице всички предпоставки
за уважаване на отменителния иск по чл.135 ЗЗД :
- Ищецът имал качеството на кредитор на ответното
дружество -придобил е от банката паричните вземания по договора за кредит и
е конституиран като взискател – кредитор
по изпълнителното дело.
- Ищецът имал правен интерес да
предяви иска независимо, че увреждащото действие е извършено преди сключването
на договора цесия, тъй като прехвърлителят на вземането към момента на цесията е
имал правото да води иска - увреждащата сделка е извършена след възникване на
вземането на първоначалния кредитор – цедент и преди сключване на цесията и
съобщаването й на длъжника.
- Налична е увреждаща кредиторовите права сделка – договор за продажба
на дружествени дялове от 07.12.2014г., с който ответното дружество е отчуждило
всички притежавани от него дялове от капитала на “Велес Пласт“ ЕООД за цена от
400 000 лв., която е в пъти по-ниска от реалната пазарната стойност, а и не
е била заплатена от преобретателя. С атакувания договор ответното дружество е
отчуждило активи на стойност 1 179 990 лв., закупени от „Металпласт БГ“ ООД,
като двете дружества са свързани.
- Налично е и знание у ответното
дружество за увреждането на кредитора /първоначално „ПИБ“ АД, а впоследствие –
ищеца/. Всички извършени промени в правния статус на дружеството след договора
за кредит целят освобождаването на семейството на Стоян Найденов от собственост
в дружествата – длъжници : „Средецпласт“ ЕООД и „Металпласт БГ“ ООД. Стоян
Найденов е : настоящ управител и собственик на „Металпласт БГ“ ООД; баща на
първоначалните съдружници на ответното дружество и на първия му управител;
представител на всички предходни съдружници на „Велес Пласт“; водил е всички
преговори с банката – кредитодател; винаги е бил и лично солидарен длъжник;
представител е към момента и на “Велес Пласт“ ЕООД. Същият споделял пред
представители на ищеца, че е провел сделка за осуетяване издължаването на
своите кредитори, включително ищеца.
- Наличие на знание от ответницата З.Р. за увреждането на кредиторите
/“ПИБ“ АД и ищеца/. Договорът за продажба на дялове е привидно възмездна сделка и е сключена
единствено да бъде извадено имущество от патримониума на ответното дружество.
Страните никога не са имали за цел Ралева да стане собственик на дяловете.
Отделно от това Р. е и изключително близка на семейството на Стоян Найденов.
С представените в преклузивния
срок писмени отговори ответниците
оспорват предявения иск. Не признават качеството на кредитор на ищеца. Счита,
че доколкото не е налице универсално правоприемство, следва да се докаже, че прехвърлянето
на вземането към ответното дружество е предмет на сочения договор за цесия. Оспорва
цесията да е съобщена надлежно, тъй като приложените копия на пощенски пратки
не доказват това и от тях не се удостоверява съдържанието на пратката. Оспорва
и наличието на знание за увредата от страна на втория ответник към момента на
сделката. Твърди, че сделката е възмездна и цената е изплатена изцяло : през
2014г. са заплатени 100 000 лв., през 2015г. са заплатени три отделни вноски –
52 310 лв., 48 200 лв. и 114 050 лв. Окончателното плащане е направено през
2016г., когато са заплатени две вноски – 50 000 лв. и 35 440 лв.
С допълнителна искова молба ищецът излага допълнителни твърдения и
уточнения. Сочи неоснователност на твърденията за липса на кредиторово качество
- с договора цесия е прехвърлено конкретно вземане срещу ответника, което
легитимира ищеца като кредитор. Цесията е била надлежно съобщена на длъжника,
включително съдържанието. Уведомлението е получено и подписано от лицето с
фамилия Н., като в графа специални инструкции е записано „увед. Цесия І-272“. В
изходящия регистър на ищеца срещу този номер стои уведомление за цесия до всеки
един от солидарните длъжници. Позовава се на изрично пълномощно, издадено в
полза на ищеца от „ПИБ“ АД, включващо и правото да изпраща уведомления за
цесията до всички длъжници.
Сочи, че ответното дружество не е
оспорило, че с атакуваната сделка уврежда кредитора си. Отново твърди знание от
страна на третото лице за увредата, като излага допълнителни обстоятелства : „Металпласт
БГ“ ООД е кредитополучател по договор кредит № 050-67/ 11.06.2010г., по който солидарен
длъжник е „Средецпласт“ ЕООД. За гарантиране на този кредитен договор
кредитополучателят е учредил особен залог чрез съответен договор за особен
залог от 28.06.2010г., вписан в ЦРОЗ с № 2010062900728, подновен с вписване №
2015062201651. Съгласно чл.30 от ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита известно
на третите добросъвестни лица от деня на вписването. Ответникът З.Р. към
06.08.2013г. става съдружник заедно с „Металпласт БГ“ ООД в дружеството „Велес
Пласт“ ООД и знае, че съдружника й „Металпласт БГ“ ООД е „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД са солидарни длъжници по
договора за банков кредит.
В допълнителен отговор
ответникът „Средецпласт“ ЕООД поддържа, че ищецът не е кредитор и въвежда нови
твърдения и обстоятелства. На 24.02.2020г. ответникът получил уведомление, че с
договор цесия от 18.10.2019г. ищецът по делото е продал процесното вземане на
дружеството „Екощром“ ЕООД с ЕИК *********, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Поради това сочи, че ищецът не е кредитор и искът е неоснователен,
тъй като при липса на основание за процесуална субституция този ищец не може да
упражни правата на „Екощром“ ЕООД. Сочи
също, че по делото не е доказано ответницата Р. да е извършила справка в ЦРОЗ
към момента на покупката на дяловете.
С определение на съда от
27.07.2020г. е конституирано трето лице
– помагач на ищеца - „КОРПОРАТИВНА КОЛЕКТОРСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК
*********, /с наименование при встъпването и до 15.10.2020г. „СКОНТЕКС“ ЕООД/,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „България“
№ 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от управителя Станка Христова Иванова,
със съдебен адрес гр. София, ул. „Пирински проход“ № 45А, ап.6 - адвокат
Христофор Манчев. Обосновава интереса си с твърдение за сключен в хода на
делото договор за цесия от 11.10.2019г., с който ищецът „С. Г. ГРУП“ ЕАД е
прехвърлил на „Сконтекс“ ЕООД част от вземанията си към ответното дружество.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си. Ищецът и ответниците претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Съгласно чл.135,
ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Исковата молба е
предявена на 04.10.2019г. от „С. Г. Груп“ ООД с ЕИК *********, което в хода на
производството по делото е преобразувано в „С. Г. Груп“ ЕАД с ЕИК *********. Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника „Средецпласт“ ЕООД за паричните задължения
на последния в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит,
сключен на 13.10.2008г. с ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, които са предмет на
принудително изпълнение по изп. д. № 767/ 2016 г. на ЧСИ с *** действие Окръжен
съд – Бургас. Ищецът основава качеството си на кредитор на ответника на
твърдението, че тези парични вземания са му прехвърлени от кредитодателя „Първа
инвестиционна банка“ АД - правоприемник на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД по силата на
договор за цесия от 07.12.2018г. и приложение към него № 39.
Представените
по делото доказателства установяват сключването на цитирания банков договор за
кредит № 050-20 между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД и ответника „Средецпласт“ ЕООД на
13.10.2008г., с последващи анекси към него № 1/ 10.11.2008г., № 2/ 24.11.2009г.,
№ 3/ 21.10.2010г., № 4/ 24.02.2011г., № 5/ 19.09.2011г., № 6/ 16.03.2012г., №
7/ 15.04.2013г. и № 8/ 21.12.2013г. Не е спорно и се установява от вписванията
в Търговския регистър, че кредиторът ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД с ЕИК *********, впоследствие „Юнионбанк“ ЕАД, е
преобразуван чрез вливане в „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********,
която в качеството си универсален правоприемник след 04.03.2014г. се легитимира
като кредитор на ответното дружество по договора за банков кредит. Доказателствата
по делото установяват и сключването на сочения от ищеца договор за цесия от
07.12.2018г. и Приложение № 39 към него от същата дата, с който „Първа
инвестиционна банка“ АД прехвърля на ищеца „С. Г. Груп“ всички свои парични
вземания по договора за кредит с № 050-20/ 13.10.2008г., за които са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 328/ 2016г. по описа на РС
– Средец, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20168040400767 на ЧСИ
с рег. № 804, в размер на общо 1 209 135,75 лв. към датата на
цесията, ведно с всички привилегии и обезпечения. Ищецът твърди, че в
качеството си на пълномощник на цедента надлежно е съобщил цесията на ответното
дружество – с уведомление с изх. № I-272,
връчено на 11.03.2019г. съгласно известие за доставяне, което представя.
В хода на производството по делото с договор за цесия от
11.10.2019г. ищецът „С. Г. ГРУП“ ЕАД е прехвърлил част от вземанията си към
ответното дружество на третото лице – помагач „Сконтекс“ ЕООД, понастоящем „Корпоративна
колекторска компания“ ЕООД. Съгласно договора, предмет на цесията е част от
вземането по цитираното изпълнително дело № 20168040400767 на ЧСИ с рег. № 804 – сумата от 100 000 евро,
без привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Впоследствие с договор за цесия от
18.10.2019г. ищецът е прехвърлил на трето на спора лице – „Екощром“ ЕООД
останалата част от вземанията си по цитирания договор за кредит, ведно с
привилегиите и обезпеченията.
При
тези така установените факти, на които ищецът основава качеството си на
кредитор на ответното дружество, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника против активната му процесуалноправна и материалноправна легитимация
по делото. Съгласно чл.226, ал.1 и 2 от ГПК при прехвърляне на спорното право в течение на производството, делото
следва своя ход между първоначалните страни, а преобретателят може да встъпи
или да бъде привлечен в делото като трето лице. Законът допуска заместване на
прехвърлителя от встъпилия преобретател на правото само при условията на чл.222
от ГПК – със съгласието на двете страни
по спора. В случая несъмнено е налице прехвърляне в хода на производството по
делото на спорното право, легитимиращо ищеца като кредитор, но същият запазва
активната си процесуалноправна легитимация по делото на основание чл.226, ал.1
от ГПК. По делото като трето лице помагач е встъпил само един от
преобретателите, без да е постигано съгласие за заместване на праводателя.
Съдебната
практика приема, че искът по чл.135 от ЗЗД има характер на обезпечение, което
следва и от систематическото му място в ЗЗД – Обща част, глава VІІ „Обезпечение
на вземанията“. На основание чл.99, ал.2 от ЗЗД при цесия прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, ако не е уговорено противното. С процесния договор за цесия от
07.12.2018г. не е уговорено противното, поради което следва да се приеме, че
ищецът - цесионер е придобил договорните вземания на кредитодателя с всички
обезпечения, в това число и с правото му на иск по чл.135 от ЗЗД за атакуваната
в настоящото производство увреждаща сделка, сключена на 07.10.2014г. – след
възникването на правото на вземане на кредитора по договора за банков кредит и
преди прехвърлянето на това право на цесионера. В този смисъл е и отговорът на
правния въпрос, даден от касационната инстанция с решение № 99/ 17.09.2018г. по
гр. д. № 1010/ 2017г., IV г. о., ГК на ВКС.
Съдът
намира за ирелевантни за спорния предмет редовността на уведомяването на
ответника за извършената на 07.12.2018г. цесия, респективно настъпването на
нейния ефект съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. Трайната съдебна практика приема, че когато
е предявен само Павлов иск, без да е съединен с иск за самото парично вземане на
кредитора, какъвто е настоящият случай, правоотношението, от което произтича това
вземане, не става предмет на делото. За установяване на качеството на кредитор
на ищеца е достатъчно установяването на фактите на сключване на договора за
банков кредит и на прехвърлянето на правата на кредитодателя с договора за
цесия от 07.12.2018г. Предмет на иска е обявяване на относителна
недействителност на атакуваната сделка, чието действие ще бъде само по
отношение на кредитора, без да се засяга обвързващата й сила в отношенията
между ответниците, които са я сключили. Така, при уважаване на иска увреждащата
сделка ще се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор
и то само с оглед на това негово качеството. Ако това негово качество бъде
отречено или отпадне, ще отпадне и ефектът на установената непротивопоставимост.
Затова при липсата на сила на пресъдено нещо, отричаща правото на вземане на
ищеца, то съществуването му следва да бъде прието за установено в настоящото
производство. В този смисъл са разясненията, дадени по т.2 от тълкувателно
решение № 2/ 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/ 2017г., ОСГТК на ВКС.
По
тези съображения съдът приема за установена и активната материалноправна
легитимация на ищеца „С. Г. Груп“ ЕАД по настоящия Павлов иск.
Наред
с ответника „Средецпласт“ ЕООД, солидарни длъжници по договора за кредит №
050-20/ 13.10.2008г. и анексите към него са „Металпласт БГ“ ООД с ЕИК
*********, ЕТ „Металпласт – Стоян Найденов“ с ЕИК *********, „Даниста ВД“ ООД с
ЕИК *********, И.С.Н. и А.С.С..
„Металпласт
БГ“ ООД също е кредитополучател от „МКБ Юнионбанк“ АД – по договор за овърдрафтен
кредит № 050-67/ 11.06.2010г. с анекси към него № 1/ 28.06.2010г., № 2/
24.02.2011г., № 3/ 25.05.2011г., № 4/ 07.06.2011г., № 5/ 01.06.2012г., като
солидарни длъжници по този договор са ответното дружество „Средецпласт“ ЕООД
/тогава ООД/ наред със споменатите трети лица ЕТ „Металпласт – Стоян Найденов“,
И.С.Н., А.С.С. и С.И.Н..
Не
се спори по делото и се установява от
вписванията в Търговския регистър, че при сключването на договора за банков
кредит собственици на капитала на ответното дружество „Средецпласт“ ЕООД и на
солидарния длъжник „Металпласт БГ“ ООД са солидарните длъжници И.С.Н. и А.С.С. - деца на солидарния длъжник С.И.Н. /ЕТ „Металпласт –
Стоян Найденов/. До 04.06.2013г. управител на ответното дружество „Средецпласт“
ЕООД е Антоанета Стоянова Стамболиева, а след това Димитринка Тодорова Найденова
– съпруга на Стоян Иванов Найденов. До 16.04.2014г. управител на солидарния
длъжник „Металпласт БГ“ ООД е Иван Стоянов Найденов, а след тази дата управител
е неговият баща – солидарният длъжник Стоян Иванов Найденов.
На
06.08.2013г. по решение на общото събрание на съдружниците Иван Стоянов Найденов
и Антоанета Стоянова Стамболиева „Металпласт БГ“ ООД става съдружник във „Велес
пласт“ ЕООД с ЕИК *********, с едноличен собственик на капитала и управител
ответницата З.П.Р., като апортира в капитала на „Велес пласт“ свои имоти с
оценка от 1 179 990 лв. На 22.08.2013г. е вписано прехвърляне на
придобитите от „Металпласт БГ“ ООД дружествени дялове в капитала на „Велес
пласт“ ООД на ответника „Средецпласт“ ЕООД за цена от 1 179 990 лв. При
сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове прехвърлителят „Металпласт
БГ“ ООД се представлява от Иван Стоянов Найденов, а купувачът „Средецпласт“
ЕООД – от Димитринка Тодорова Найденова. На 13.10.2014г. в ТР е вписано
прехвърлянето на дружествените дялове от капитала на „Велес пласт“ ЕООД,
притежавани от ответника „Средецпласт“ ЕООД на ответницата З.П.Р. – с
атакувания договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.10.2014г.,
съгласно който договорената продажна цена е 400 000 лв. При сключването на
договора прехвърлителят „Средецпласт“ ЕООД се представлява от Димитринка
Тодорова Найденова.
В
подкрепа на твърдението си за заплащане на договорената цена на дяловете
ответницата З.Р. представя вносни бележки за кредитни преводи в полза на
ответника „Средецпласт“ ЕООД – за 100 000 лв. на 13.10.2014г., 52 310
лв. на 21.12.2015г., 48 200 лв. на 23.12.2015г., 114 050 лв. на
28.12.2015г., 50 000 лв. на 15.12.2016г. и 35 440 лв. на 16.02.2016г.
Съгласно
приетите заключения на вещото лице по извършените съдебни икономически
експертизи пазарната стойност на прехвърлените дружествени дялове от капитала
на „Велес пласт“ ЕООД към датата на атакувания договор 07.10.2014г., определена
по метода на чистата стойност, е 360 000 лв. Вещите лица установяват
постъпили до 31.12.2015г. плащания по договора в размер на общо 314 560
лв. Заявените от купувача на дяловете З.Р. източници на тези средства са по
договори за заеми – съответно 100 000 лв., платени на 13.10.2014г. – заем
от Иван Стоянов Найденов, а за плащанията през 2015г. от общо 214 560 лв.
– заеми от С.И.Н.. Последният, призован като свидетел по делото, на основание
чл.166 от ГПК отказва да свидетелства пред настоящия съд, като се позовава на
качеството си на съпруг на управителя на ответното дружество „Средецпласт“ ЕООД
– Димитринка Тодорова Найденова. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица, тъй като същите са компетентни и обосновани, кореспондират помежду си и
не са опровергани от други събрани доказателства по делото.
В
подкрепа на иска си ищецът ангажира показанията на свидетеля Ж.Ш. – служител в
ищцовото дружество. Съдът намира, че показанията на този свидетел не
установяват надлежно релевантни за спора факти. Свидетелят сочи среща в края на
2019г. между представител на ищцовото дружество и С.Н. във връзка с банков
кредит на последния. Предвид обстоятелството, че към този момент С.Н. е
управител и собственик на капитала на „Металпласт БГ“, длъжник на банката както
на самостоятелно основание, така и като съдлъжник на настоящия ответник, не
може да се направи несъмнен извод, че соченият от свидетеля разговор е имал за
предмет именно дълга на ответното дружество „Средецпласт“, нито че твърдяното
от свидетеля прехвърляне на имуществото на дружествата на С.Н. на близък човек
включва и имуществото на посочения ответник.
С
протоколни определения на съда ответницата З.Р. е задължена да се яви в съдебно
заседание, за да отговори на поставени от ищеца въпроси по реда на чл.176, ал.1
от ГПК, като в съдебно заседание на 04.02.2021г. са й указани последиците при
неявяването й без основателни причини. Тъй като ответницата Р. не изпълни
указанието на съда, без да е посочила уважителни причини за това, на основание
чл.176, ал.3 от ГПК съдът приема за доказани обстоятелствата, за изясняването
на които ответницата не се яви да отговори на поставените й въпроси, а именно
съдът приема за безспорни между ищеца и тази ответница следните факти: че З.Р.
е в близки отношения със С.И.Н. и децата му И.Н. и А.С.; че З.Р. е знаела за
наличието на дълг на ответното дружество „Средецпласт“ ЕООД към „ПИБ“ АД; че З.Р.
не е заплатила договорената цена на закупените дружествени дялове по атакувания
договор от 07.10.2014г. Последният факт не е в противоречие с установените
извършени плащания по договора, тъй като съгласно кредитираните заключения на
вещите лица плащанията не са извършени със средства на ответницата, а с
предоставени й в заем парични средства от И. Н. и С.Н..
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи :
След
установяване по гореизложените съображения на кредиторовото качество на ищеца
при предявяването на иска по парични вземания, възникнали преди сключването на
атакуваната сделка, за уважаване на предявения Павлов иск ищецът следва да
установи наличието на останалите две установени от закона предпоставки : –
атакуваната сделка да уврежда кредитора; длъжникът и преобретателят да са
знаели за увреждащия характер на атакуваната възмездна сделка.
На
основание чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на
неговите кредитори и кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори. Ето защо увреждане има винаги, когато длъжникът се
разпорежда със свое имущество. Поради това при всяко отчуждаване на имущество
от страна на длъжника се затруднява осъществяването на правото на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника. Правноирелевантно е дали длъжникът
след разпореждането притежава друго имущество. Продажбата на притежавани от
ответното дружество дялове в капитала на трето търговско дружество,
представлява отчуждаване на активи на ответника – длъжник, с което се намалява
неговото имущество, поради което съдът приема за установен обективния критерий
на Павловия иск – атакуваната сделка е увреждаща кредиторовия интерес. Несъмнено
ответното дружество - длъжник е извършило атакуваното разпореждане с
дружествени дялове, с което е намалило имуществото си, след като е знаело за
съществуването на задължението си към кредитора по договора за банков кредит.
Това съгласно постоянната съдебна практика е достатъчно за обосноваване на
извод за знание у длъжника за увреждането на кредитора.
Предвид
възмездния характер на атакуваната сделка, на основание чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД на пълно доказване подлежи и фактът на знание у преобретателя за увреждащия
характер на сделката. Неприложима в случая е презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД поради липсата на сочените родствени връзки между страните по атакуваната
сделка. Въз основа на събраните по делото доказателства, ценени в тяхната
съвкупност съдът намира за успешно проведено главното доказване на твърдяния от
ищеца факт за наличие на знание у ответницата за увреждащия характер на
разпореждането с атакувания договор. Налице са множество косвени доказателства,
които в тяхната съвкупност установяват факти, достатъчни за този несъмнен извод
: близките родствени отношения между управителите и съдружниците във
„Средецпласт“ ЕООД и „Металпласт БГ“ ООД -
Стоян Иванов Найденов, Иван Стоянов Найденов, Антоанета Стоянова
Стамболиева, Димитрина Тодорова Найденова, всички солидарни длъжници по
кредитни правоотношения с „ПИБ“ АД; краткият интервал от време между
включването на „Металпласт БГ“ ООД като съдружник във „Велес пласт“ и
последвалата продажба на дяловете му на ответника „Средецпласт“ ЕООД;
обстоятелството, че ответницата З.Р. не установява наличие на собствени
средства за погасяване на задължението за плащане на цената по атакувания
договор за продажба, като съгласно данъчната декларация на купувачката
съществена част от тази цена е заплатена със заемни средства, предоставени й
именно от свързаните лица Стоян Иванов Найденов и Иван Стоянов Найденов; не на
последно място – установените по реда на чл.176, ал.3 от ГПК обстоятелства, че
преобретателката З.Р. е в близки отношения със Стоян Иванов Найденов, Иван
Найденов и Антоанета Стамболиева, като е знаела за дълга на ответника –
продавач „Средецпласт“ ЕООД към „ПИБ“ АД. Изброените факти, обсъдени в тяхната
взаимна връзка представляват система от косвени доказателства, която обосновава
несъмнен извод, че ответницата – преобретател е знаела за увреждащия характер
на разпоредителното действие на длъжника.
По
тези съображения съдът приема за успешно проведено доказването на обективните и
субективни елементи от фактическия състав на предявения Павлов иск, който е
основателен и ще бъде уважен. Следва да се отбележи отново, че атакуваната
сделка е действителна в отношенията между страните по нея, като при липса на
увреждащ характер на сделката и/ или добросъвестност на страните по нея,
ответникът – длъжник ще е в състояние да изпълни паричните си задължения към
кредитора и прогласената относителна недействителност не би породила ефекта си.
Предвид
уважаването на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците дължат на
ответника направените по делото съдебни разноски, които съгласно искането на
страната и представените доказателства са в размер на 16 600 лв.,
включващи 16 000 лв. – заплатена държавна такса и 600 лв. - заплатено
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за относително недействителен по
отношение на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6,
представлявано от изпълнителния директор Юлиян Бойчев Цампаров, договора за покупко-продажба на дружествени
дялове във „Велес пласт“
ЕООД с ЕИК *********, сключен на 07.10.2014г. между „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. „Атанас Манчев“ № 13,
представляван от управителя Димитринка Тодорова Найденова, и З.П.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***.
ОСЪЖДА „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. „Атанас Манчев“ №
13, представляван от управителя Димитринка Тодорова Найденова, и З.П.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, двамата със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16,
ет.3, офис – 318 – адвокат Галина Найденова, да заплатят на „С. Г. ГРУП“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Юлиян Бойчев Цампаров, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Любата“ № 4-6, ет.1 – адвокат Нина Маринова,
направените по делото съдебни разноски в размер на 16 600 лв.
Решението е постановено при участието на „КОРПОРАТИВНА КОЛЕКТОРСКА
КОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, представлявано от
управителя Станка Христова Иванова, със съдебен адрес гр. София, ул. „Пирински
проход“ № 45А, ап.6 - адвокат Христофор Манчев, като трето лице – помагач на страната на ищеца „С. Г. ГРУП“ ЕАД с ЕИК
*********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :