Решение по дело №106/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, чрез Председателя на Управителния съвет, представляван от процесуален представител, против решение №8/14.01.2025г., постановено по АНД №813/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № 85046520005 на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ответника по касация-„СИ ТРАНС“ООД-гр.Пловдив, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева на основание чл.179,ал.3б от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като в производството по издаването на ЕФ са спазени всички процесуални правила и нарушението е категорично доказано. Сочи се, че волята на законодателя е да се издават електронни фишове и на основание чл.179,ал.3б от ЗДвП.

Иска се да бъде отменено решението и потвърден ЕФ. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се споделят и от Административния съд.

Безспорно е, че на 06.07.2021г. в 09:28 часа било установено нарушение с ППС влекач РЕНО Т, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 21000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Видин, за движение по път I - 1 км 6+034, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС не било със заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от Закон за пътищата, тъй като посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото било установено с устройство № 20161, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал.1 от Закон за пътищата, намиращо се на път I - 1 км 6+034.

За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.102,ал.2 от ЗДвП, за което на ответника по касация бил съставен ЕФ № 85046520005, с който на основание чл.179,ал.3б от ЗДвП му било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил ЕФ.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че ЕФ е незаконосъобразен.

За да отмени оспорения ЕФ въззивният съд приел, че са налице съществени нарушения при издаването му, тъй като е нарушена процедурата по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Прието е от съда и че ЕФ е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.179,ал.3б от ЗДвП. Изложени са и други съображения.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, Настоящата съдебна инстанция споделя извода на ВРС за незаконосъобразност на електронния фиш по следните съображения:

Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция -ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш съдържа посочените в разпоредбата данни. Разпоредбата е допълнена с изменение на закона бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., като е предвидена възможност за издаване на електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, установени и заснети от електронната система в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

Видно от горното, неправилно на ответното дружество е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП чрез електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, уличено като нарушител, в т.ч. да възрази по смисъла на чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Не може да бъде възприето възражението, че посочените детайлно от касатора разпоредби имплицитно сочат възможността да се издават електронни фишове в случая. Разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове забранява обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата правна уредба.

Районният съд правилно е приел, че в хода на административно -наказателното производство е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в издаване на електронен фиш за деяние по чл.179, ал.3б от ЗДвП, по време на действие на редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, актуална към момента на извършване на нарушението – 23.01.2023г., която предвижда този ред (с електронен фиш) само за деяния, квалифицирани по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съобразно посоченото по-горе едва от 13.02.2024г. с изменението, публикувано в ДВ, бр.13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е приравнен този процесуален ред и за деяния от категорията на процесното нарушение. Няма данни за датата на издаване на електронния фиш, но същият е съобщен на наказаното лице на 26.04.2024г., като няма други опити за връчването му, което е индиция за вероятното му издаване след изменението на разпоредбата, каквато възможност законът не допуска, тъй като не е придадено обратно действие. Липсата на процесуална възможност за издаване на електронен фиш за деяния по чл.179, ал.3б от ЗДвП се отнася до всички нарушения, извършени до 13.02.2024г., спрямо които законът повелява да бъде прилаган единствено общият ред за реализиране на административно-наказателната отговорност, а именно съставяне на АУАН и издаване на НП.

Основателно е и направеното възражение от ответника за приложение на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АдмС – Хасково. Съобразно същото член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изрично е посочено в решението, че „единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут.“

Посочено е, че липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение може да е в разрез с принципа на участие на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на ответника по касация, „собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.“

Националната разпоредба, съдържаща административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице, предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, което е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г.

Постоянна е практиката на СЕС, че в такъв случай, макар и директивите да нямат директен ефект, приоритетът на общностното право изисква компетентният орган да не приложи националната разпоредба, която противоречи на директивата, вкл. и при неправилното и транспониране. В този смисъл е напр. Решение на Съда по дело C‑142/12, съобразно което „съгласно постоянната съдебна практика запитващата юрисдикция, доколкото националното право ѝ предоставя свобода на преценка, следва да тълкува и прилага разпоредбите на вътрешното право по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, а ако подобно тълкуване не е възможно, запитващата юрисдикция следва да остави без приложение разпоредбите на вътрешното право, които са в противоречие с тези изисквания.“

В случая доколкото се касае за административно-наказателна разпоредба, предвиждаща фиксиран размер на санкцията, липсва възможност за прилагане на разпоредбата чрез тълкуване или за прилагане чрез тълкуване на други разпоредби. Изрично разпоредбата на чл.46 ,ал.3 от ЗНА изключва обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност съобразно ал.2, а именно : при непълнота на нормативния акт да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи или съобразно основните начала на правото на Република България.

Предвид горното административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице, не може да бъде приложена. Липсва административно-наказателен състав, въз основа на който да се ангажира отговорността на лицето за неизпълнение на вмененото му задължение.

Освен това във връзка с необходимостта за установяване на конкретната тежест на нарушението следва да бъде посочено, че в случая АНО не е изяснил относими обстоятелства, а именно какъв е размерът на неплатената тол-такса, която не е намерила отражение в обстоятелствата относно извършеното нарушение, нито е изяснено в административно-наказателното производство какво е изминатото разстояние без заплатена такса за ползване на пътищата.

При така вмененото обвинение-липса на заплащане на тол такса, установена само с едно контролно устройство-за един сегмент, без да са изяснени относими обстоятелства, наказателното постановление се явява издадено и в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа изясняване и описание на всички релевантни обстоятелства, както за преценката извършено ли е въобще нарушение-неговата обществена опасност, така и относно тежестта на същото. Отговорността на наказаното лице е ангажирана при неизяснени фактически обстоятелства, които възпрепятстват въобще преценка за съразмерност на посоченото нарушение с предвидената санкция в административно-наказателния състав, но неизпълненото задължение за един сегмент сочи на явна несъразмерност на наложеното наказание и непропорционалност на мярката-ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, на преследваната цел.

Горното е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предвид горното административният съд намира, че решението на РС – Видин, с което ЕФ е отменен като незаконосъобразен, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №8/14.01.2025г., постановено по АНД №813/2024г. по описа на Районен съд – Видин.

Решението не подлежи на обжалване.