МОТИВИ:
***ска районна прокуратура е повдигнала
обвинение против Б. *** това, че на 16.07.2015 година, в ***, причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на Д.В.Н. ***, изразяваща се в счупване
на носни и лицеви кости, довело до разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота – престъпление по чл. 131 ал. І т. 12 във вр. с чл. 130 ал.
І от НК
Срещу подсъдимия
Б.Д.М. е повдигнато обвинение и за това, че на 17.07.2015 година, в ***,
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на В. ***Н. ***, изразяваща
се в оток на долната челюст, линеарни драскотини на шията и охлузвания -
контузио /травмиране/ на половите органи, довело до разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота -
престъпление по чл. 131 ал. І т. 12 във вр. с чл. 130 ал. І от НК.
До
откриване на съдебното следствие В.Н. и Д.Н. са конституирани като мастни
обвинители. Представляват се от повереник в лицето на адвокат Г.А., ПлАК.
Представителят на РП – *** подържа
изцяло така повдигнатите против подсъдимия
обвинения, извършени при условията на съвкупност. Намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Моли съда да постанови
осъдителна присъда като определи и наложи на подсъдимия наказание като вид
лишаване от свобода за срок от около 1 година, като счита, че няма пречки
ефективното му изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 НК с тригодишен
изпитателен срок.
Повереникът на частните
обвинители подържа обвинението като доказано и пледира за постановяване на
осъдителна присъда.
Подсъдимият М. дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение. Твърди, че е чист пред съвестта си. Представлява се от защитник в
лицето на адвокат Л.Г., ПлАК.
Адвокат Л.Г.,
в качеството му на защитник на подсъдимия М. на моли съда да постанови присъда,
с която да признае подзащитния му за невинен и по двете, повдигнато му
обвинения. Счита, че събраните в хода на делото доказателства не обосновават
обвинителната теза по категоричен и несъмнен начин, а се базира единствено на
показанията на двамата пострадали и в същото време се опровергава от
показанията на друга група свидетели, които не са заинтересовани по никакъв
начин от изхода на делото. Моли съда да постанови оправдателна присъда.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Б.Д.М. е роден на *** ***, живущ ***, ***, с основно образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Б.М. и свидетелят В.Н. ***. Двамата не подържали близки приятелски отношения,
такива били установени в годините между родителите им, които взаимно се
уважавали.
Подсъдимият
Б.М. има двама ***- Б.Б.Д. и А.А.Н.. Б.Д.
бил по – големия, който към 2015 година живеел в град ***, където учел, тренирал и бокс.
Свидетелят
Д.Н. е син на В.Н.. Към месец юли на 2015 година същият живеел в едно
домакинство с ***си свидетелката П. Н. –
***на В.Н.. Последният живеел на друг адрес в *** и се занимавал с овцевъдство,
стопанисвал семейна овцеферма. Всяка сутрин свидетелят Д.Н. отивал в семейната
ферма, за да помага на ***си.
Свидетелите
Д.Н., П.М. и К.В. били близки приятели и част от една компания. Свидетелите Г.К.,
А.Ц. и П.И. от своя страна, подържали близки приятелски
отношения със ***на подсъдимия А.Н. и Б.Д., когото всички наричали накратко ***.
Между Д.Н. и ***на подсъдимия били установени недобри отношения, произтичащи от
незрялата им възраст, често провокираща физически сблъсъци помежду им с цел
доказване на надмощие и физическа сила.
На
15.07.2015 година свидетелите Д.Н. и А.Н. се сбили на поляна, находяща се в ***,
наричана от всички „***“. Свидетели на сблъсъка помежду им станали П.И., А.Ц. ***
на име ***, които ги разтървали и конфликта приключил.
На
16.07.2015 година вечерта, свидетелите Д.Н., П.М. – „ ***“ и К.В. – „ ***“
гостували в дома на свой приятел от ***. Между 21:30 – 22:00 часа, свидетелят Б.Д.
се обадил по телефона на Д.Н. и го извикал на поляната да се разберат, да се
извинят един на друг и да изгладят отношенията помежду си и с ***му А..
Когато Д.Н.,
П.М. и К.В. пристигнали на поляната Б.Д., П.И. и А.Ц. вече ги чакали. Б.Д. и Д.Н.
се сбили веднага след като срещнали и почнали да се борят на поляната.
Останалите ги наблюдавали отстрани. След около една минута в боя се намесил и А.Н.,
който се появил изневиделица на поляната. С кожен колан, който носел в ръка нанесъл удар в гърба на Д.Н..
Свидетелят К.В. се намесил и успял да издърпа настрани свидетелят А.Н. от боя
между Д.Н. и Б.Д. и да го задържи. В този момент до поляната спрял лек
автомобил „ ***“, от който слязъл подсъдимият Б.М.. Движейки се към групата
момчета, подсъдимият първо ударил в лицето свидетелят К.В., който пуснал А.Н. и
паднал на поляната. Веднага след това подсъдимият се насочил към биещите се Д.Н.
и ***му ***. Вдигнал Д.Н. от земята и го ударил веднъж в корема с юмрук като му
изкарал въздуха. Д.Н. се привел напред и тогова подсъдимият М. го хванал с
едната си ръка за гушата, вдигнал го във въздуха и му нанесъл удар в носа с
другата ръка. От лицето на Д.Н. потекла
кръв. Подсъдимият хванал Д.Н. и започнал да го влачи към ***си *** и А., който
се били отдалечили на известно разстояние и стоели по протежение на улица,
находяща се до поляната. Когато М. приближил
***си на близко разстояние, *** Д. ритнал с крак Д.Н. в челюстта. Същият
отхвръкнал назад и паднал на земята по гръб. Подсъдимият и ***му се качили в
колата и си заминали.
Свидетелят
Д.Н., придружаван от приятелите си П.М. и К.В. отишли в дома на свидетеля Т.Д. - ***на Н., който се намирал в
непосредствена близост от поляната. От носа и устата на Д.Н. течала кръв,
тениската му била скъсана. Когато Д. попитал какво се е случило Д. отговорил,
че първо се сбил на поляната с децата на Б.М., после дошъл и той самият и го ударил. Свидетелят Д. закарал с
автомобила си Д.Н. до дома на ***му свидетелката П. Н.. Там заварил
подсъдимият, който вече бил пред къщата и разговарял със свидетелката Н..
Обяснил и, че нейният ***се бил сбил с неговите
момчета. Когато видяла ***си целият облян в кръв и с подуто лице,
свидетелката Н. го попитала какво е станало, а Д. отговорил, че подсъдимият го
пребил. След кратка разправия на висок тон, подсъдимият натоварил ***си обратно
в автомобила и си заминали.
На
17.07.2019 година сутринта, Д.Н. не отишъл във фермата на ***си, както
обикновено се случвало. Ето защо свидетелят В.Н. – негов ***се обадил на ***си – П. Н. и я попитал какво става.
Тогава последната се разплакала и му разказала, че Д. бил пребит предната вечер
и за това не могъл да отиде да помага във фермата.
Веднага
след разговора, В.Н. притеснен от съобщеното му, отишъл в дома на ***си.
Намерил ***си Д.Н. с подуто, отекло и посиняло
лице, трудно говорел. Попитал
него и свидетелката Н. какво се е случило и двамата обяснили, че предната вечер
Д. се сбил с един от ***на Б., но той дошъл на поляната, ударил го и му счупил
носа.
Свидетелят
В.Н. натоварил ***си в автомобила си и се отправил съм сервиз, стопанисван от
подсъдимия Б. ***. Когато влязъл в двора на сервиза видял подсъдимият да седи в
помещение, представляващо офис. В.Н. и ***му слезли от колата. В.Н. останал
прав до шофьорското място, а Д. застанал отвън от дясната страна на автомобила.
Тогава подсъдимият М. станал от стола, на който седял и се запътил към тях. В.Н.
му изискал обяснения защо е бил ***му, показал му в какво състояние е детето.
Подсъдимият отрекъл да е направил каквато и да било, подканил Н. да влезе в офиса и да се разберат. Свидетелят В.Н.
отказал и съобщил, че ще подаде жалба
срещу подсъдимия и ще го съди. В този момент подсъдимият се приближил до
вратата на автомобила на Н., затиснал го с нея и с остър предмет подобен на
ножче или малка отвертка нанесъл четири удари във врата му отляво. В.Н. се
опитал да се отдръпне назад и тогава подсъдимият му нанесъл удар в челюстта. В.Н.
се завали леко от удара. Тогава подсъдимият М., държейки предната лява врата на автомобила нанесъл
удар в слабините на Н.. Последният се привел, след което успял да седне в
колата си, до него седнал и Д.Н. и напуснали двора на сервиза на М.. Двамата
отишли направо в Районната управление *** ***, където били посъветвани да
посетят съдебен лекар, който да ги освидетелства и впоследствие да депозира
жалба по надлежния ред.
След
депозирана от страна на В. ***жалба е започнато и наказателно производство
срещу подсъдимия Б.М.. Същото е проведено и финализирано спрямо същия за
извършени при условията на съвкупност две престъпления по чл. 131 ал. І т. 12 във вр. с чл. 130 ал. І
от НК.
Горната
фактическа обстановка, като последователност и хронология от събития
установяват по несъмнен начин събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Същите са обективирани в показанията на две групи свидетели, а именно: тези на свидетелите В.Н., Д.Н., П.М., К.В., Т.Д. и П.Н. от една
страна и показанията на свидетелите П.И., А.Н., Б.Д., А.Ц., Г.К., З.Т., Ц.Х. и Н.Н.
от друга.
Показанията
на свидетелите Д.Н., П.М., К.В. установяват обстоятелства, пряко относими към
повдигнатото на подсъдимия обвинение за извършено на 16.07.2015 година
престъпление спрямо личността на Д.Н.. При преценката достоверността на
показанията на последния съдът съобрази младата му възраст от една страна и
двуяката им природа – едновременно на източник на доказателства и на средство
за защита, от друга. Въпреки това същите се отличават със забележителна
детайлност и последователнот на персъздаваните събития и кореспондентност с
показанията на свидетелите П.М. и К.В.. И тримата установяват едни и същи факти
като съдържание и хронология – на поляната първо се сбили *** и Д., много скоро
след това дошъл подсъдимият , който
ударил шамар на К. , за да освободи от хватката му ***си А., издърпал от земята
Д. и му нанесъл удар първо в корема, после го вдигнал и го ударил в носа. Съдът
даде вяра на показанията на тези свидетели и ги възприе като достоверни
въпреки, че изхождат от лица намиращи се в близки приятелски отношения със
свидетеля Д.Н.. По същината си те са детайлни, непротиворечиви и категорични.
Съобщаваните от тези трима свидетели факти кореспондират и с травматичните находки, установени по – късно
по тялото на Д.Н. при неговото освидетелстване от съдебен лекар. Приложеното по
делото съдебно медицинско удостоверение № 408/17.07.2015 година на съдебен
лекар към КСМД – МУ ***, приобщено към доказателствата по делото по реда на чл.
283 НПК сдържа данни за установени при прегледа на Д.Н. натъртване с отток на
носа, охлузване, затруднено носно дишане и ивицовидни и дъговидни червеникави
кръвонасядания по гърба. Тези данни кореспондират напълно с показанията на
свидетелите Д.Н., П.М. и К.В. относно последователността на нанесените му
удари, в това число и такъв с колан от страна на свидетеля А.Н., непосредствено
преди пристигането на подсъдимия на мястото на инцидента.
Травматичните
увреждания, установени при прегледа на Д.Н. на 17.07.2015 година се
потвърждават в съдебно заседание и от експерта по назначената и изготвена
съдебно – медицинска експертиза. Съгласно заключението на експерта, изслушано
непосредствено в съдебно заседание и възприето като обективно и безпристрастно
както от страните така и от съда установява, че на Д.Н. са били причинени оток, драскотини и счупване на носните кости,
с кръвонасядание на носа, характерни ивицовидни кръвонасядания в областта на
гърба. Като механизъм на причиняването им експертът посочва удари с колан по гърба и и с ръка – пестник/
отворен шамар/ в областта на носа. Тези увреди са довели до продължителни болки
и страдания с временно неопасно за живота разстройство на здравето и съгласно
установени медицински критерии представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130 ал. 1 НК.
Косвено
в подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка относно настъпилите на
16.07.2015 година събития и тяхната последователност
са показанията на свидетелите П.М., В.Н., Т.Д. и П.Н.. Същите не са преки
очевидци на случилото се, възпроизвеждат свои впечатления въз основа на разказани им впоследствие факти
от Д.Н., П.М. и К.В.. Свидетелите Т.Д. и П.Н. обаче възприели непосредствено в
какво състояние се намирал пострадалия Н.
след нанесеният му побой – подуто, посиняло и оттекло лице, по гърба му
имало следи от удари с колан, тениската му била обляна цялата в кръв.
В
противовес на показанията на свидетелите Д.Н., П.М. и К.В. са тези на А.Н. и Б.
– Д. – ***на подсъдимия, П.И., А.Ц., Г.К. – техни близки приятели. При анализа
на показанията на тези свидетели прави впечатление тяхната повърхност,
лаконичност и декларативност. Същите са насочени изключително към
установяването на обстоятелства, предхождащи инцидента и разкриващи личните
взаимоотношения между Д.Н. и ***на подсъдимия.
Относно главният подлежащ на доказване факт – кой, кога и какви
увреждания са били причинени на Д.Н., показанията на свидетелите И., Ц. и К. не
допринасят по какъвто и да е начин. Тримата са категорични единствено за това,
че на 16.07.2015 година вечерта, Д.Н. и Б.Д. се сбили на „ ***“ в ***. Докато
се биели дошъл подсъдимия, разтървал ги
като *** се отскубнал и нанесъл удар с крак в носа на Д.Н.. Свидетелят Б.Д. от
своя страна твърди, че по време на боя с Д. последователно му нанесъл няколко
серии от удари в лицето, стомаха и в ребрата и тогава ***му ги разтървал. ***му
А.Н. също бил там и К.В. го държал като А.Н. не бил участвал по какъвто и да е
начин в конфликта между двамата. В противовес на тези твърдения са установените
травматични увреждания по гърба на свидетеля Д.Н. – ивицовидни и договидни
кръвонасядания, които категорично според експерта са причинени по начина, по
който се съобщава от удар с колан – факт за който свидетелстват и П.М. и К.В..
Съдът
възприе показанията на свидетелите П.И., А.Ц., Г.К., А.Н. и Б.Д. като
недостоверни и пристрастни. Същите изхождат от лица пряко заинтересовани от
изхода на делото, по същината си са оскъдни по съдържание, опровергаващи се от
останалите, събрани по делото доказателства. Показанията на тези свидетели се опровергават по категоричен начин от
установените непосредствено след инцидента травматични увреждания на
пострадалия Д.Н. и посоченият от експерта механизъм на причиняването им –
директен удар с пестник – открит шамар в областта на носа, нанесен според М., В.
и Д.Н. от подсъдимия Б.М..
Сериозно
съмнение в достоверността на показанията на свидетеля П.И. внасят
констатираните противоречия в дадените от негова страна показания в съдебно
заседание по делото и тези, депозирани в хода на проведеното досъдебно
производство и пред друг съдебен състав
при предишно разглеждане на делото, прочетени
в съдебно заседание по реда и при
условията на чл. 281 ал.4 във вр. ал. 1 т. 2 НПК. Свидетелят П.И. категорично
посочва, че подържа дадените пред настоящият съдебен състав показания, а
казаното преди не отговаряло на истината. Когато бил разпитван в полицията не
бил чел написаното под негова диктовка, само се подписал.
Показанията
на разпитаният в съдебно заседание свидетел Ц.Н. на свой ред потвърждават
извода за недостоверността и тенденциозността на показанията на свидетеля П.И..
Свидетелят Н. установява, че знаел за случилото се на 16.07.2015 година от Д.Н., П.М. и К.В., с които подържал приятелски
отношения. Н. установява, че през 2015
година случайно возейки се в автобус в *** видял свидетелят П.И. да излиза от
сградата на Районното управление на полицията там. Когато и И. са качил в същия
автобус, чул го да разговаря по телефона с някого и ясно чул думите: „ Ало,
брат, казах това, което се разбрахме“.
Ето защо съдът не даде вяра на показанията на
свидетелите А.Н., Б.Д., Г.К., А.Ц. и П.И., тъй като същите се опровергават
категорично от останалите, събрани по делото гласни доказателства. Показанията
на тези свидетели са изпълнени с противоречия, насочени единствено към изграждането
на защитна теза на подсъдимия, че не той нанесъл удар на Д.Н. в носа, в
резултат на което били счупени носните му кости, а малолетният тогава Б.Д.
посредством ритник с крак в носа. Показанията на пострадалия,
кореспондиращи си и с тези на свидетелите М. и В. пряко, косвено с тези на П. Н.,
Т.Д. и В.Н. установяват по категоричен
начин, че на 16.07.2015 година вечерта веднага след пристигането си на „ ***“ в
***, подсъдимият М. първо ударил в лицето свидетелят К.В., веднага след това се
насочил към биещите се Д.Н. и ***му ***, вдигнал Д.Н. от земята и го ударил
веднъж в корема с юмрук като му изкарал въздуха, впоследствие го хванал с
едната си ръка за гушата, вдигнал го във въздуха и му нанесъл удар в носа с
другата ръка.
Тук
следва да се споменат и показанията на свидетеля З.Т., разпитан непосредствено в съдебно
заседание. Същият установява, че живее в ***, в непосредствена близост до „ ***“.
Вечерта на 16.07.2015 година, прибирайки се към къщи с автомобила си,
свидетелят Т. видял отдалече някакви момчета да се бият на поляната. Било
тъмно, но видял до „ ***“ да спира автомобил, от който слязъл подсъдимия М..
Насочил се към биещите се деца, издърпал своето , в което свидетелят Т. разпознал Б., започнал да му се
кара и си тръгнали. От разстоянието, на което се намирал свидетелят Т. не чул
какво говори подсъдимия, не разпознал нито едно от другите деца, не видял
подсъдимият да нанася удари на когото и да било.
Съдът
възприе показанията на свидетеля Т. като тенденциозни и недостоверни. Същите се
отличават със своята лаконичност, повърхностност и липса на каквато и
детайлност. Основателно съмнение в тяхната достоверност внася и факта, че З.Т.
решил да свидетелства около 6-7 месеца след отпочване на съдебното производство
при първото разглеждане на делото когато случайно срещнал подсъдимия М. ***,
заговорили се, че В.Н. го съди и тогава Т. споделил, че е бил на поляната по
същото време.
Показанията
на свидетелката А. Н. – ***на свидетеля А.Н.
не допринасят в никаква степен за разкриване на обективната истина. Установяват
факти, касаещи установените приятелски отношения между ***и и децата на подсъдимия
М., не била възприела нищо от случилото се , от А. разбрала, че Д. и Б. се били
сбили на поляната.
В хода
на съдебното производство е назначена
тройна съдебно – медицинска експертиза. Заключението по същата преповтаря
това по първоначално назначената и изслушана експертиза досежно вида на
причинените на Д.Н. травматични увреждания, а именно счупване на костите на
носа без разместване на фрагментите, отток и драскотини по кожата на носа и
меките тъкани, кръвонасядания по гърба. Предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства за
влошаване здравословното състояние на пострадалия Д.Н. към момента на
първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е изследван и
въпроса дали е налице причинно следствена връзка между така причинените му на 16.07.2015 година травматични увреди и
последвалата девиация/ изкривяване/ на носната преграда и стесняване на лявата
ноздра от „ организиран хематом“, водещи до затруднено дишане. На базата
на вложените в делото медицински
документи експертите и притежаваните специални знания в областта на медицината,
тримата експерти установяват в съдебно заседание липсата на убедителни
доказателства в тази насока. Посочват, че
предвид изминалият дълъг период от счупването на костите на носната
преграда /16.07.015 година/ и диагностицирането на девиацията на носната
преграда едва 14 месеца, данните за
препоръчана оперативна интервенция още на 11 .10.2017 година от специалист в областта навеждат на извода за липсата на
предприети своевременни действия от страна на пострадалия за опазване на
собственото му здраве, която маже да
бъде обусловен от причини с различен
характер като ниска здравна култура и или слабости и дефекти в организацията на
здравната система у нас.
В подкрепа
на възприетата от съда и изложена по горе фактическа обстановка са и
приложените писмени доказателства като част от проведеното досъдебно
производство № Д – 2012/2015 година по описа на ПлРП, приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
Предвид
изложеното съдът прие, че така повдигнатото против подсъдимия Б.М. обвинение за
извършено на 16.07.2015 година
престъпление по чл. 131 т. 12 във вр. чл. 130 ал. 1 НК е доказано по безспорен
и несъмнен начин.
Относно
повдигнатото на подсъдимия Б.М. второ обвинение за извършено на 17.07.2015
година престъпление по чл. 131 т. 12 във вр. чл. 130 ал. 1 спрямо пострадалия В.Н.,
съдът съобрази следното:
Изложената
по горе фактическа обстановка относно събитията случили се на 17.07.2015 година,
намира опора в събраните по делото гласни доказателства, обективирани в
показанията на свидетелите В.Н., Д.Н. от една страна и в тези на Н.Н., Т.Д., М.Т.,
И.Н. и Т.Н., от друга.
Свидетелите
Д.Н. и В.Н. установяват, че когато на 17.07.2015 година двамата отишли в
сервиза, стопанисван от подсъдимия същият седял вътре в помещение, обособено
като офис. Когато ги видял да влизат в
двора на имота излязъл отвън, отрекъл да е направил каквото и да било на
Д. предната вечер. Когато В.Н. му казал,
че ще търси правата си по съдебен ред се ядосал, приближил се до автомобила на Н.
и с предмет , наподобяващ ножче или малка отвертка му нанесъл няколко прободни
рани във врата от лявата му страна. Веднага след това нанесъл удар в челюстта
на Н. и последващ такъв в слабините му. Съдът даде вяра на показанията на тези
свидетели, въпреки двуяката им природа. Същите са последователни, детайлни,
взаимно кореспондиращи си. Показанията на тези свидетели кореспондират и със
заключението на експерта по изготвената съдебно медицинска експертиза. Съгласно
последната на В.Н. са били причинени
отток и болезненост в лявата половина на долната челюст с линеарни драскотини
на шията вляво – три на брой и охлузвания/ травмиране/ на половите органи в
дясната им половина. Относно механизма на причиняването им експертът посочва
удари с ръце, колена и драскане с остър режещ предмет, т. е по начин както съобщава
пострадалия. Съгласно установените медицински критерии тези увреждания
съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК и са довели до
продължителни болки и страдания с временно неопасно за живота разстройство на
здравето.
В хода
на съдебното следствие са изслушани и показанията на свидетеля Н.Н.. Същият
установява, че през лятото на 2015 година, както си пасял животните на поляна,
находяща се срещу „цеха за гуми“ на подсъдимия видял вътре да влиза автомобил.
От него излязъл мъж, в когото разпознал В.Н.. Започнал да псува и да обижда на
висок глас. Свидетелят не може категорично да каже дали Н. бил придружаван от
други хора, не чул подсъдимият да отговоря с обиди а само ругатните, изказани
от Н., от разстоянието на което се намирал не видял размяна на удари или побой.
Съдът
не даде вяра на показанията на свидетеля Н.Н. и ги възприе като недостоверни.
Същите са повърхностни, лишени от конкретност, вътрешно противоречиви,
некореспондиращи с които и да е от останалите, събрани по делото доказателства.
Неговите твърдения за възприетите „ непосредствено“ факти остават без логичен
отговор въпроса от кого и къде са били причинени установените непосредствено
след посещението в сервиза на подсъдимия телесни увреждания на пострадалия В.Н..
С показанията на свидетеля Н.Н. кореспондират единствено обясненията на
подсъдимия М..
Досежно
така повдигнатото на подсъдимия второ обвинение са и показанията на свидетелите
Т.Д., М.Т., И.Н. и Т.Н.. Същите обаче не пресъздават свои преки възприятия а
съобщават факти, научени много след случилото се в разговор проведен в гараж,
собственост на свидетеля И.Н. където често се събирали , за да се черпят. М.Т.,
И.Н. и Т.Н. декларативно заявяват, че били чули от Т.Д., че В.Н. съдел Б.. Никой от тях не бил разбрал за
какво точно става дума и не установяват, относими към предмета на доказване
факти.
При
тъка приетото за установено от правна и фактическа страна съдът намери, че с
поведението си подсъдимият Б.М. осъществил в реална съвкупност състава на две престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 12 във в
р.чл. 130 ал. 1 НК.
От
обективна страна – на 16.07.2015 година, в ***, причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на Д.В.Н. ***, изразяваща се в счупване
на носни и лицеви кости, довело до разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота
-
на
17.07.2015 година, в ***, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда
на В. ***Н. ***, изразяваща се в оток на долната челюст, линеарни драскотини на
шията и охлузвания - контузио /травмиране/ на половите органи, довело до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
От
субективна страна подсъдимият извършил горните деяния при наличието на ясни
представи в съзнанието му за обществената опасност и противоправността на
извършваното и на неговият резултат, като искал настъпването на последния, т. е
при наличието на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. 2 от НК, водени от желанието да се саморазправи, демонстрирайки
своето пренебрежение и незачитане на обществените порядки и личната
неприкосновеност на свидетелите Д.Н. и В.Н., грубо игнорирайки установените
правила за обществен ред и спокойствие.
Съдът
прие, че и двете деяния са извършени по хулигански подбуди по смисъла на чл.
131 т. 12 НК. Доказателствата по делото не установяват наличието на предхождащи
деянието отношения на омраза и или вражда между подсъдимия и пострадалите,
напротив. В своите обяснения подсъдимият установява, че между двете семейства
били установени добри отношения –неговият ***и този на В.Н. работели дълги
години заедно в чужбина, уважавали се и си помагали. Подсъдимият М. нанесъл
удари и на двамата пострадали на обществено място и в присъствието на други
хора като ясно съзнавал, че засягайки ги физически нарушава по груб и безпардонен начин
съществуващите в обществото правила на общоприетото вежливо и зачитащо правата
на другите общуване. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото за
личността на подсъдимия и
демонстрираното от него поведение навежда на извода, че същият е искал и е
причинил на Д.Н. и В.Н. установените травматични увреди именно, за да
демонстрира пренебрежение и незачитане на обществото и отделната личност. С
действията си подсъдимия изявил себе си като демонстрирал чувство за
безнаказаност и воля да прави каквото пожелае без да зачита достойнството на
останалите, тяхната телесна неприкосновеност и установените в тази връзка като
гарант за защита обществени норми и правила.
Ето
защо съдът призна подсъдимия Б.М. за виновен по атака повдигнатите му с
обвинителният акт обвинения за извършени две престъпления по чл. 131 ал. 1 т.
12 във вр. чл. 130 ал. 1 НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
за всяко от извършените престъпления, СЪДЪТ взе предвид както смекчаващите
отговорността му обстоятелства – доброто
му процесуално поведение, причината за
извършване на престъплението – чистото му съдебно минало, изминалия дълъг
период от време от момента на извършване на престъпленията и този на
постановяване на присъдата, добрите му характеристични данни и социално
положение, както и отегчаващите я такива
– незачитането на установения правов
ред.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на
индивидуализация на наказанието СЪДЪТ намери, че за всяко от извършените престъпления на подсъдимия М. следва да се
определи и наложи наказания около минимума на предвиденото в закона при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Ето защо СЪДЪТ определи и
наложи на подсъдимия Б.М. за всяко от престъпленията на основание чл. 131 ал. І
т. 12 във вр. с чл. 130 ал. І от НК във вр. с чл. 54 ал. І от НК по на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно изтърпяване отложи с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Предвид
факта, че двете деяния са извършен от страна на подсъдимия М. при условията на реална
съвкупност СЪДЪТ на основание чл. 23 от НК му определи и наложи едно общо
най-тежко наказание измежду наложените му по-горе, а именно - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
изминалия дълъг период от момента на извършване на деянието и чистото съдебно
минало на подсъдимия Б.М. СЪДЪТ намери, че спрямо същия целите на наказанието
могат да се постигнат и посредством института на условното осъждане. Ето защо и
на основание чл. 66 ал. І от НК СЪДЪТ отложи ефективното изтърпяване на така
определеното общо най-тежко наказание на подсъдимия М. наказание с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Д.М. да заплати
сумата от 908,99 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещи лица в полза на Районен съд – ***.
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Д.М. да заплати на Д.В.Н.
сумата от 400 лева, представляваща направените разноски за възнаграждение на
адвокат Г.А..
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Д.М. да заплати на В.В.Н.
сумата от 400 лева, представляваща направените разноски за възнаграждение на
адвокат Г.А..
При този
изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Д.М. да заплати
сумата от 48,30 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на
процеса за възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - ***..
При тези
доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: