№ 920
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20241110100810 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ж. А. срещу "фирма" ООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено
несъществуването на парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка в НБД "Население" се установява, че настоящият и
постоянен адрес на ищеца е в гр. Павликени. Ищецът е потребител по смисъла на §13, т. 1
ЗЗП. Оспорват се вземания, произтичащи от договор за кредит, поради което ищецът има
качеството на потребител. Предявеният отрицателен установителен иск е "иск на
потребител" по смисъла на чл. 113 ГПК - арг. от § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, в който смисъл са ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 307 ОТ 21.08.2020 Г. ПО Ч. ГР. Д. №
1746/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 31 ОТ 21.01.2021 Г. ПО Ч. Т. Д.
№ 2458/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. Отрицателните установителни искове са форма на
защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци. Относно
обстоятелството, че отрицателните установителни искове за установяване на липсата на
задължения попадат в приложното поле на чл. 113 ГПК /виж определение № 574/13.11.2012
г. по ч. гр. д. №427/2012 г. на ВКС, І г. о./. Потребителят не губи качеството си при
отсъствието на сключен договор, нито когато отрича качеството си на страна, обвързана от
такъв договор. Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност не губят качеството си потребител, когато търсят защита на
правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или
последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права
извън основанията по съответния специален закон /виж определение № 160 от 30.03.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./. Следователно за приложимостта на чл. 113 ГПК
1
не е релевантно правното основание на претенцията, а качеството на потребител на една от
страните по производството. Единствено основанието, от което произтичат отношенията
между страните, е от значение за качеството потребител на едно физическо лице, респ. за
приложението на чл. 113 ГПК /виж определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019г.
на ІІ т. о. на ВКС/.
По изложените съображения, делото следва да се прекрати и изпрати по подсъдност на
районния съд по настоящия адрес на ищеца, а именно РС-Павликени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Павликени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на РС – Павликени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2