Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.07.2020 година град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на втори юли две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
Секретар: Д.Г.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Т.М.,
а.н.дело № 3497 по описа за 20** година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **–1228–002376
от 23.10.20** година на Началник група в сектор ПП – КАТ, към ОДП град С.З., с
което на Х.Н.К., ЕГН ********** е наложено следното административно наказание –
„глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл.25, ал.1, във
връзка с чл.179, ал.1, т.5, без посочено предложение от Закона за движението по
пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР град С.З.
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.К. ***, ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от него разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № **–1228–002376 от 23.10.20** година на Началник група в сектор
ПП – КАТ, към ОДП град С.З., с което на Х.Н.К., ЕГН ********** е наложено
следното административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/
лева за нарушение по чл.25, ал.1, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, без посочено
предложение от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за
направените по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, поради което моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско
възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
Х.Н.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от ** ** ****
година, за това, че на същата дата, в 20.45 часа в град С.З., на булевард „Цар
Симеон Велики“ до № ** в посока изток по данни на свидетеля очевидец 1,
управлява лек автомобил „БМВ 320“ с регистрационен № СТ 3359 ВР, собственост на
Мария Петрова Колева, като при маневра за преминаване от лява в дясна пътна
лента не пропуска движещия се по дясната пътна лента лек автомобил „Ф.голф“, с
регистрационен № СТ 6279 АК, управляван от И.Н.И., с което създава предпоставка
за ПТП. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.25, ал.1 от Закона за
движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал
от правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано
така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.179, ал.1, т.5, без да
се посочи предложението от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Въз
основа на събраните по делото доказателства, не се установи за съда по един
безспорен начин описаното от АНО административно нарушение, а именно че на
посочената дата жалбоподателя Х.К. е нарушил правилата за движение заложени в
нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно при маневра преминаване от лява пътна
лента в дясна пътна лента да не е пропуснал движещия се по дясната пътна лента
автомобил управляван от свидетеля И.Н.И..
Съдът
като се запозна с установеното по делото и изложеното в обжалваното наказателно
постановление, намира последното за незаконосъобразно. АНО е приел, че
жалбоподателя е извършил маневра преминаване в съседна дясна пътна лента, като
с действията си не е се съобразил с изискванията на чл.25, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, като не се е убедил, че с това няма да създаде опасност
за други участници в движението. В тази насока при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са събрани всички доказателства за
установяване по един безспорен начин, дали е било налице административно
нарушение, с което е допуснато нарушение по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно този
текст, преди да се произнесе по преписката наказващия орган проверява акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява събраните
доказателства и разследва спорните обстоятелства. Административно-наказателната
отговорност е реализирана само въз основа на показанията на свидетеля И., но по
преписката са били налични данни и за други свидетели също присъства на мястото
на инцидента. В тази връзка по делото бяха разпитани свидетелите Христозов и
Митова, чиито дадени при условията на чл.290, ал.1 от НК, показания се
различават коренно от тези на свидетеля очевидец вписан като такъв в издадения
акт за установяване на административното нарушение. Тези спорни установени в
хода на съдебното производство факти налагат извода, че не може да се приеме,
че административното нарушение е безспорно установено. Следвало АНО преди да се
произнесе да събере повече доказателства, включително и от другите присъстващи
свидетели на местото и едва след това да се произнася относно наличието или не
административно нарушение. Ето защо съдът приема че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не спазен принципа заложен в нормата
на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
От
друга страна видно от обжалваното наказателно постановление, като норма обуславяща
наказанието за посоченото административно нарушение е посочено нормата на чл.179,
ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, без точно и ясно да се посочи коя
от хипотезите от закона наказващия орган е приел, че е нарушена. Така
посочената нормативната уредба съдържа няколко хипотези на отделни сами по себе
си административни нарушения и при реализиране на административното отговорност
те следва да бъдат конкретно посочени. Естествено при прочит на
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, това би могло
да се извлече, но следва да се има предвид, че наказателния процес и право е
строго формален и липсата на ясна конкретизация на реализираната
административно-наказателна отговорност несъмнено води до съществено нарушение
на процесуалните правила а и оттам и до нарушаване правото на защита на
обвиненото лице и съответно до незаконосъобразност на съответния акт, в случай
НП. В тази насока съдът приема, че при определяне на отговорността е следвало
АНО да посочи която от хипотезите/предложенията намира, че водача е нарушил за
да може да се приеме, че отговорността е реализиране правилно и
законосъобразно. Несторвайки това АНО при издаване на обжалваното наказателно
постановление в тази му част е допуснал нарушение и по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН
и не е посочил в пълен обем нарушената правна норма от жалбоподателя.
Предвид гореизложеното обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
С
оглед претенцията на процесуалния представител, на жалбоподателя, съдът присъди
в тежест на АНО, направените от жалбоподателя разноски по делото – платено
възнаграждение за един адвокат.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: