РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. **********, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100671 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К.,
ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „...“ № , чрез пълномощник, против „Стик
– Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от ... С. Н. Т.
Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател (потребител), и
ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 762158 от
01.12.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на
700 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) 0% и годишен процент на
разходите (ГПР) при промоционални условия 42,58%, като общата сума, която
кредитополучателя е следвало да върне възлиза на 700 лева, с падеж
31.12.2021 г. В чл. 19 от договора е предвидено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант. В чл. 29 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнителното
обезпечение, предвидено в чл. 19 от договора, дължи на кредитора неустойка
в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение, като същата се
заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. В исковата молба,
както и в молба от 13.01.2025 г., се излага, че договорът за потребителски
кредит в цялост, евентуално клаузата на чл. 27 от него са нищожни. Договорът
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК),
тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР и същевременно размерът му, посочен в
1
договора, не отговаря на действителния, който е над допустимия съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК, доколкото не е взета предвид при определянето му неустойката,
уговорена в чл. 27 от договора, която не е неустойка, а печалба за кредитора.
Клаузата на чл. 27 от същия договор се твърди, че е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като чрез нея се заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави, а също
така е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и доколкото не е индивидуално уговорена по смисъла на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП, е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Иска се съдът
да прогласи твърдяната нищожност на договора за кредит, евентуално на
клаузата предвидена в чл. 27 от него. Претендират се разноски.
Изложените факти, при които се иска прогласяването
недействителността на договора (клауза от него), ищецът може да свързва с
различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под
същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна
квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на
съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за
редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност
на един договор или на клауза от него, всички искове са предявени в условията
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от
едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Отделно от
изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като последният не
е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която противоречи договорна
клауза.
В срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), от страна
на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него
се посочва, че ищецът вече е предявил същите искове и по подадената от него
искова молба е образувано гр.д. № 108/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
Предмет на посоченото дело е същия договор, но по него се иска да се
прогласи недействителността на чл. 30 от договора за кредит. Следователно не
е налице идентичност на двете дела, като по гр.д. № 108/2024 г. съдът е
оставил без уважение искане за съединяване на делата. По същество на спора
в отговора се оспорват фактическите твърдения и правните съждения
изложени в исковата молба, като се излага, че договорът, както и оспорената
клауза не са нищожни, защото са съобразени с разпоредбите на ЗПК и с
правилата за защита на потребителите. Претендират се разноски.
По делото са приети писмени доказателства, представени от ответника,
които не са оспорени от ищеца, поради което съдът ги възприема като
автентични и верни. Приложено е гр.д. № 108/2024 г. по описа на Районен съд
Своге. Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът въприема заключението по нея като обективно и
компетентно изготвено. В проведените две открити съдебни заседания
страните не се представляват.
2
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна
следното :
Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от
писмените доказателства, събрани по делото, че на 01.12.2021 г. между ищеца
и ответника е сключен Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия предоставен от разстояние № 762158. Договорът е за сумата
от 700 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) 0% и годишен процент на
разходите (ГПР) при промоционални условия 42,58%, като общата сума, която
кредитополучателя е следвало да върне възлиза на 700 лева, с падеж
31.12.2021 г. В чл. 19 от договора е предвидено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант. В чл. 29 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнителното
обезпечение, предвидено в чл. 19 от договора, дължи на кредитора неустойка
в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение, като същата се
заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. От приетата по
делото експертиза се установява, че неустойката за едномесечният срок на
действие на договора е 189 лева, а действителният ГПР е 1660,53 %.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по
аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което при сключването на
договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани
доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК
(ответникът е небанкова финансова институция). Поради това, в случая
намират приложение разпоредбите на същия закон.
С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав
намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР
възлиза на 42,58%. Посоченият в договора ГПР не е действителният такъв
съобразно поетите от потребителя задължения, както се установява от
експертизата. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника,
че неустойката по чл. 29 от договора не следва да бъде включена в ГПР. Тази
неустойка е свързана с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват
кредита, като на потребителя само привидно е дадено право на избор.
Следователно при сключването на договора за потребителски кредит не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния
ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което
договорът е нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК. Изрично в този смисъл е
произнасянето по сходен случай с Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. №
778/2023 г. на Софийския окръжен съд. Съдът съобрази и задължителния
характер на тълкуването на Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на
СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл,
3
че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Ето защо, предявеният главен иск за прогласяване за нищожен поради
противоречие със закона на сключения между ищеца и ответника Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от
разстояние № 762158 от 01.12.2021 г. следва да бъде уважен. Поради
уважаването на предявения главен иск, съдът е десезиран от произнасяне по
предявения в условията на евентуалност такъв и не дължи произнасяне по
него.
По разноските :
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по
делото, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 80 лева,
заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, както и 1800
лева, с ДДС, за възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона,
сключения между страните Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия предоставен от разстояние № 762158 от 01.12.2021 г., по иска
предявен от К. К. К., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „...“ № , против
„Стик – Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от ... С. Н. Т.
Осъжда „Стик – Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от ... С. Н. Т.,
да заплати на К. К. К., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „...“ № ,
направените по делото разноски в общ размер на 2180 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4