Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. Русе, 19.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 222 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 84, ал. 14 от Закона за
културното наследство (ЗКН).
Образувано е по жалба на Т.Г.Г. ***, чрез
адв. Р., против становище изх. № ст-84-566/10.05.2022 г., издадено от министъра
на културата в частта с която не се съгласува проект за изменение на Подробен
устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) и
работен устройствен план (РУП) за ПИ с идентификатор 63427.2.147 и ПИ с
идентификатор 63427.2.148, кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство,
фаза: Окончателен проект.
В жалбата и в с.з. се сочи, че обжалваният административен
акт е нищожен, алтернативно незаконосъобразен. Оспорва се компетентността на
издателя на административния акт, както и материалната му компетентност по
приложението на разпоредби на ЗУТ. Нарушена е процедурата по издаване на акта –
издаването му било недопустимо забавено, липсвали мотиви. Оспорва се
обстоятелството, че двата ПИ попадат в обхвата на територия с културно-историческо
наследство „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, неправилно била
приложена нормата на чл. 32, ал. от ЗУТ, както и тази на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ.
Сочи, че актът не е съобразен с предвижданията на ОУП. Иска се отмяна на
административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново
разглеждане. Претендират се разноски.
Ответникът – Министър на културата, чрез
юрк. Ничева в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице-адресат
на индивидуален административен акт, който засяга неговата правна сфера
неблагоприятно и има право на жалба съобр. чл. 147, ал. 1 АПК, а съобразно чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите могат да обжалват
всички административни актове, които ги засягат. Жалбата е подадена и в срока
по чл. 149, ал. 1 АПК.
От
фактическа страна съдът приема следната фактическа обстановка:
На 05.03.2021 г. Т.Г. е подал заявление по
чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН за съгласуване на проект за изменение на Подробен
устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за ПИ
с идентификатор 63427.2.147 и ПИ с идентификатор 63427.2.148, кв. 110 по плана
на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект.
На 10.11.2021 г. директорът на националния
институт за недвижимо културно наследство (НИКН) е издал становище по чл. 84,
ал. 2 от ЗКН. Приел е, че поземлените имоти с идентификатор 63427.2.147 и
63427.2.148 попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство –
„Исторически комплекс“ – родна къща на Елиас Канети“, обявен с протокол № 2 от
заседанието на НСОНПК от 03.07.2003 г. (л. 12- 14) като групов паметник на
културата с категория „национално значение“, който съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН
„запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този
закон“ като със същия протокол са определени режими за опазване (приложение № 3
– л. 16-17)
В становището се посочва, че строителството
на такъв доминиращ обем е неуместно и е в противоречие с изискванията на чл.
19, ал. 7 от ЗУТ: „Очертанията на
улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и
застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо,
археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия
подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните
ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и
архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.“
В заключение се предлага проектът да не бъде
съгласуван.
С обжалвания административен акт неговият
издател е възприел становището на НИКН и е изложил допълнителни мотиви.
Посочено
е, че внесената документация подлежи на съгласуване съгласно чл. 80 от ЗКН.
Приложена е заповед
№ РД-01-3639/12.12.2019 г. на заместник-кмета на Община Русе за одобряване на
задание за проектиране и за разрешение на изработване на Подробен устройствен
план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за поземлени имоти с идентификатори
63427.2.147 и 63427.2.148, находящи се в квартал 110 по плана на гр. Русе“. Изложено
е, че заданието и скицата с
предложение за изменение на ПУП-ПРЗ не са съгласувани в съответствие с
изискванията на чл. 80, ал. 3 от ЗКН.
С
предложеното изменение на Плана за регулация се обособяват два нови урегулирани
поземлени имота УПИ VI-147 и УПИ VII-148. кв. 110 по имотните граници на ПИ 63427.2.147 и ПИ 63427.2.148.
По
отношение на изменението на Плана на застрояване, в обяснителната записка е
упоменато: „Предвижда се двете жилищни сгради да се разположат свързано (на
калкан), като се постигат две коти корниз от страната на ул. „Видин", а
именно етажи - 4, с височина до кота корниз h<12,20 м. и етажи - 4, с
височина до кота корниз h<15." В мотивите се сочи, че предложената височина на сградите през улица е
съобразена с чл. 32. ат. 1 от ЗУТ и се приема като непротиворечаща на режимите
за опазване на НКЦ. Прието е, че височината на сградата от запад, към дъното на
УПИ е по-голяма, съгласно представения разрез, указаните абсолютни коти и
правилата за изчисляване на височините на сградите, допустими по ОУП на гр.
Русе, но не са изпълнени разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ: „Разстоянието между жилищните сгради на
основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко
един път и половина от височината на сградата, разположена откъм
по-благоприятната посока за ослънчаване". Съгласно §5, т. 28 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ новото застрояване е разположено откъм
по-благоприятната посока за ослънчаване спрямо едноетажната сграда - НКЦ.
Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от Раздел V. „Отклонения от правилата и
нормативите за застрояване" на ЗУТ: „изискващото се разстояние между
заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани
поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета като линиите на
застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената
сграда". В проектното решение разстоянието между новите сгради и сградата
НКЦ през дъно на имотите е 11,62 м. и 7.88 м., а новопроектираните сгради са
със значително пo-голяма от допустимото височина от 19.33 м. откъм дъно на
имота.
От
представените силуети и застроителен план е видно значителното доминиране на
новопредвиденото строителство откъм по-благоприятната посока за ослънчаване
спрямо съществуващото едноетажно застрояваме в груповата недвижима културна
ценност с категория „национално значение".
Посочено е, че като се има предвид статута на територията „Исторически
комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, обявена като групова недвижима културна
ценност е категория „национално значение“ и принадлежността на имотите-предмет на разработката към охранителната зона, то строителството на такъв доминиращ обем е
недопустимо и е в противоречие с изискванията на чл. 19. ал. 7 от ЗУТ. В
заключение се сочи, че представеното
решение застрашава ценността на историческия комплекс с „национално
значение"; в тази връзка и на основание чл. 2 от Наредба № 8 от 14 юни
2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, проектът не е
съобразен с чл. 3, ал. 1, т. 8 от същата Наредба: „Устройствените планове в
съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел: т. 8 да определят
устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват
опазването на недвижимото културно наследство."
С тези мотиви административният орган е съгласувал
плана за регулация, но е отказал да съгласува проекта за изменение на Подробен
устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) и
работния устройствен план (РУП) за ПИ с идентификатор 63427.2.147 и ПИ с
идентификатор 63427.2.148, кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство,
фаза: Окончателен проект. Дадени са указания заданието и скицата с предложение
за изменение на ПУП-ПРЗ да се съгласуват в съответствие с изискванията на чл.
80, ал. 3 от ЗКН, а именно – съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 и чл. 36,
ал. 1 от ЗУТ височината на новото застрояване следва да се намали откъм дъното
на имота до максималната височина 11,62 м.
По делото е назначена комплексна-съдебно
техническа експертиза с вещи лица архитект и строителен инженер.
Вещите лица са съобразили обстоятелствата,
че недвижимите имоти, които са предмет на плановете за изменение (за краткост
ПИ 147 и 148) се намират в непосредствено съседство откъм дъното на двата ПИ с
обект на недвижимо културно наследство с категория „национално значение: „Исторически
комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, включващ няколко сгради (ПИ 146 и ПИ
5027) в същия квартал 110.
В заключителната част на становището са
направили изводи, че ПИ 147 и 148 попадат в охранителната зона на груповия
паметника на културата, който включва регулационните граници на процесните два
ПИ, в непосредствено съседство са откъм дъното на обекта на недвижимо културно
наследство. Параметрите, изложени в обяснителната записка на проекта не са
съобразени с изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ, както и в съществено
несъответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ, доколкото, според тях,
имотите в ПИ 146 се явяват жилищни.
За ПИ 146 няма действащ план за регулация и
застрояване. Основното застрояване в процесния ПУП е жилищно, като такава е
родната къща на Елиас Канети – жилищна. В с.з. вещите лица уточняват, че
ширината на ул. Видин – 12 метра, е установена както въз основа на
доказателства по делото, така и от справка, направена в Община Русе.
Назначена е допълнителна експертиза с вещо лице
инженер-земеустроител, което да отговори на въпроси, свързани с
предназначението на сградите в ПИ 146.
Вещото лице посочва, че съобразно действащия общ
устройствен план на община Русе предвижданията за кв. 110 на гр. Русе са за
зона Жг-жилищна зона с преобладаващо високо застрояване (над 15 м.). Установено
е, че за процесните имоти няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен
план.
В ПИ с идентификатор 63427.2.146 е с начин на
трайно ползване – ниско застрояване, като в този имот се намират три сгради –
146.1 – друг вид сграда за обитаване на един етаж; 146.4 – сграда-паметник на
културата на един етаж с три самостоятелни обекта с начин на трайно ползване –
жилище – апартамент и 146.7 – гараж.
Посочва, че границите на груповия паметник на
културата са регулационните граници на имот с ПИ 146 в кв. 110 по плана на гр. Русе.
При
тези фактически констатации съдът намира жалбата за неоснователна.
Становището е издадено от компетентен орган –
министърът на културата по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗКН. В случая това е
сторено при условията на заместване въз основа на заповед № РД09-316/05.05.2022
г. Представено е и доказателство за отсъствието на титуляря на валидно правно
основание (л. 171 от делото).
Становището е издадено в предвидената от закона
писмена форма. Същото съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК. Същото е
мотивирано предвид изричното изискване на чл. 84, ал. 13 от ЗКН.
Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Процедурата е започнала по заявление на Г. до
министъра чрез директора на НИНКН (чл. 84, ал. 5 ЗКН). Последният се е
произнесъл със становище по реда на чл. 84, ал. 7 от ЗКН, съобразно
задълженията и правомощията си.
Действително, крайният акт не е издаден в срока
по чл. 84, ал. 1 от ЗКН, но този срок съдът намира за инструктивен. Последният
е специален, спрямо общата хипотеза относно срока за издаване на
административни актове, визирана в чл. 57, ал. 1 от АПК. След изтичане на
специалния срок по ЗКН за заявителя се създава възможността да оспори
формирания мълчалив отказ по арг. от чл. 58, ал. 2, вр. 1 от АПК, но в случая е
издаден изричен акт.
Актът е съответен и на материалния закон и на
целта на закона.
За устройствени планове по чл. 78, т. 3 от ЗКН и
специфичните правила и нормативи към тях, както и за заданията за тяхното
изготвяне, съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на
проверка на съответствието с изискванията на чл. 80 от ЗКН.
Чл. 80, ал. 4 от ЗКН предвижда, че не се
съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които
не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
Не е спорно, че с решение по протокол № 2 от
заседание на НСОНПК от 03.07.2003 г. историческият комплекс „Родна къща на
Елиас Канети“ е обявен като групов паметник на културата с категория
„национално значение“ с няколко съставни елемента: Родна къща на Елиас Канети –
източна част от къща близнак; къща на леля Софи – западна част от къща близнак,
къща на дядо Канети и дворното пространство като е утвърден и определен
териториален обхват с граници и предписания за опазване – приложение № 3 (л. 16
и 17). Съотв. границите на груповия паметник на културата са регулационните
граници на имот с ПИ 146, а в границите на охранителната зона попадат регулационните
граници на ПИ 147 и 148, поради което не се споделят доводите на жалбоподателя,
че ПИ с идентификатори 147 и 148 не попадат в обхвата на територия с
историческо културно наследство, предвид изрично определените граници на
охранителната зона (приложение № 3).
Предписанията за опазване са общи и съставни.
Видно от общите предписания за груповия
паметник, относими към случая, е налице изискване да се хармонизира връзката между
груповия паметник на културата и нарушената околна среда на базата на
интерпретация на исторически съществувалите характерни елементи на комплекса.
Дадени са и конкретни предписания за опазване на охранителната зона на ГПК – изисква
се запазване на регулацията по имотни граници като не се допуска допълващо
застрояване, прилежащо на регулационните линии на имота на груповия паметник на
културата.
Макар проектът да не противоречи на дадените
конкретни предписания за опазванията на охранителната зона същият противоречи
на императивни разпоредби на ЗУТ.
Както се каза по-горе не се съгласуват
устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са
съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Първоначалната
разпоредба на чл. 80, ал. 4 от ЗКН (обн. ДВ бр.19 от 13 март 2009 г.) гласи, че
Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности отказва да
съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и
нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите
културни ценности. Редакция на тази разпоредба е направена с изменението на закона,
ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г. Видно от мотивите към
законопроекта (сигнатура 954-01-10 и 11) с измененията се предвижда тези
правомощия да преминат от НИОНКЦ към министъра на културата, който да
координира, организира и контролира цялостната дейност по опазване и управление
на недвижимото културно наследство, като съгласува устройствени схеми и
планове, планове за опазване и управление и проектна документация за недвижими
културни ценности, както и за строежи в техните граници и охранителните им
зони, в съответствие с разпоредбите на ЗКН и Закона за устройство на територията. Ето защо настоящата инстанция
не приема довода на жалбоподателя, че министърът на културата няма материална
компетентност да се произнася по законосъобразността на планове за
съответствието им със ЗУТ по прилагане на ЗКН.
В тази връзка вещите лица, изготвили
комплексната експертиза, която съдът в неоспорената част намира за компетентно
изготвена, са посочили, че предвиденото в УПИ VI – 147 и 147 и УПИ VII-148 е застрояване с височина 19.33 м. спрямо
прилежащия терен, по фасадата към дъното на имота и разстоянието до жилищната
сграда в ПИ 146 следва да бъде 19.33 х 1,5 = 29,99 м., докато в процесния ПУП
същото отстояние е 7,88 м. и 11, 62 м. (конкретно
за имота с идентификатор 63427.2.146.1 посочен в КК като „друг вид сграда за
обитаване“ – ПУП-ПРЗ и РУП – лист 51 от преписката) – в съществено
несъответствие с нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ – нарушение на устройствената
норма за разстояние между жилищни сгради в съседни откъм дъното имоти.
Жалбоподателят е оспорил доводите на вещите
лица, че имотът в ПИ 146 е жилищен, поради което съдът е назначил допълнителна
експертиза.
Вещото лице е установило, че за имотите с
идентификатор 146, 147 и 148 няма одобрен и влязъл в сила ПУП, поради което в
кадастралната карта следва да се отрази фактическото ползване на имота/имотите
в ПИ 146.
Съобр. чл. 9, ал. 1 от ЗУТ в територии без
устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила
на плановете се определя от фактическото им използване, освен ако използването
противоречи на закон.
Функционалното предназначение на сградата с
идентификатор 63427.2.146.1 е вписана като друг вид с града за обитаване. Макар
за жилище да е дадена отделна дефиниция (§ 5, т. 30 от ДР на ЗУТ) съдът намира
последната също за жилищна, като включена в номенклатурата на сградите за постоянно
и временно обитаване - Класификатор за предназначение на сградите, на
съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на
самостоятелните обекти в тях от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, поради което разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ се явява относима и
спрямо тези сгради са приложими правилата за ослънчаване.
Фактът, че Общият устройствен план на община
Русе отрежда зоната за високо застрояване не отменя изискванията за спазване на
дължимите отстояния.
Несъобразеността на проекта за изменение на ПУП с
изискването на ЗУТ е довело до проекцията на сграда с обем, несъобразен и с
изискванията на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ.
При тези съображения административният орган
законосъобразно е отказал да съгласува проекта и е дал указания на заявителя да
намали височината на новото застрояване.
Констатациите, че проектът не съответства и на
разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ не следва да се обсъждат в настоящото
производство тъй като такива констации липсват в административния акт, а
преписката не следва да се връща на административния орган за ново произнасяне.
Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
В полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК в размер на 100
лева.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Т.Г.Г. против
становище изх. № ст-84-566/10.05.2022 г., издадено от министъра на културата в
частта с която не се съгласува проект за изменение на Подробен устройствен план
– план за застрояване (ПУП-ПЗ) и работен устройствен план (РУП) за
ПИ с идентификатор 63427.2.147 и ПИ с идентификатор 63427.2.148, кв. 110 по
плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект
ОСЪЖДА Т.Г.Г. с адрес *** да заплати на
Министерството на културата сумата 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд
СЪДИЯ: