№ 263
гр.Пловдив, 18.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия АНД № 8159 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 01-2600/6398 от 22.10.2019г. на В.Г. - Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ с което на „ШИПКА 99“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Първомай, ул.“Васил Левски“ № 47, представлявано от И.Б.С.
с ЕГН ********** с което на основание
чл.72а, ал.1, вр. чл.74, ал.4 от Закона за прилагане на общата организация на
пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз / ЗПООПЗПЕС / е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 лева за нарушение на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, както и
чл.5, ал.3 от Наредба № 1/2015г.
С жалбата се прави искане за
отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, противоречие с
материалноправните разпоредби и съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила. С жалбата се представят съображения по
същество на искането а именно за непосочване на дата и място на извършване на
нарушението, както и за непосочване коя хипотеза на разпоредбата на чл.72а,
ал.1 от ЗПООПЗПЕС е приложена от административнонаказващия орган. Представя се
становище за ограничаване на правото на защита на дружеството следствие на
посочените нарушения.
Дружеството – жалбоподател
редовно призовано в съдебно заседание не изпраща представител.
Въззиваемата страна
редовно призована в съдебно заседание се представлява от ст.юристконсулт К.Е.Н.по
сила на представено пълномощно която изразява становище за неоснователност на
жалбата. В пледоарията си представя доводи по същество на искането за
потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази
събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
В периода от 17.05.2019г.
до 22.05.2019г. експерти на Регионален
Технически Инспекторат към ДФ „Земеделие” -
Разплащателна агенция – гр. Пловдив извършили проверка на дружеството - жалбоподател
в качеството му на първи изкупвач на сурово мляко, извършващ
млекопреработвателна дейност. В хода на проверката било установено, че
дружеството е сключило с на 03.01.2019г. договор за доставка на сурово краве
мляко от „Недко Недков-Овчарово“ ЕООД с максимално количество за срока на действие
на договора 3 600 000 литра. Договора е бил регистриран в
Разплащателна агенция – Република България
на 30.01.2019г.
На 22.05.2019г. против
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 07/28/03 от Н.Г.Д. – старши експерт при ДФ“Земеделие“ – Разплащателна
агенция, за това че при извършване на проверка на място в млекопреработвателно
предприятие „ШИПКА 99“ АД в гр.Първомай съгласно заповед № 373369 от
15.05.2019г. е констатирано, че на 03.01.2019г. е сключен договор за доставка
на сурово краве мляко с „Недко Недков-Овчарово“ ЕООД който съгласно чл.16 влиза
в сила на 03.01.2019г. По договора има реално изпълнение, видно от описаните в
таблицата приемо-предавателни протоколи за месец януари 2019г. Горепосочения
договор е регистриран в ОД на ДФЗ-Пловдив на 30.01.2019г. Констатациите са
извършени по време на проверката извършена в периода 17.05.2019г. –
22.05.2019г. с което е нарушил разпоредбите на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, както
и чл.5, ал.3 от Наредба № 1/2015г. а именно да регистрира договора в ОД на
ДФЗ-Пловдив в 14 –дневен срок от сключването му и подлежи на санкция съгласно
разпоредбите на чл.72а, ал.1, предложение 2. Актът е съставен в присъствието на
изпълнителния директор на дружеството, който след запознаване със съдържанието
му е саморъчно вписал „ Просрочието е 5 раб.дни поради физическото ми отсъствие
от гр.Първомай в посочения период. Няма закупено мляко през този период да не е
отразено в дневниците на производството“. Актът е подписан от посочените в него
лица. На датата на негово съставяне е връчен препис на изпълнителния директор
на дружеството, съгласно надлежно попълнена разписка, неразделна част от акта.
В законоустановения срок от
страна на дружеството не са били представени писмени възражения относно
съставения акт и нарушението посочено в него.
На основание констатациите
в акта е издадено и НП, в което по идентичен с акта начин е описано
нарушението, както и нарушените правни норми. Издаденото НП е било връчено на
дружеството на 25.11.2019г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетел Н.Г.Д. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията и като логични, непротиворечиви и съответстващи
на останалите доказателства по делото. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, НП, заповеди, договор за доставка на сурово
мляко, справки. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните
по делото.
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени
всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има
извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
Съдът констатира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така
и при издаване на обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното дружество – жалбоподател в настоящото производство.
Съобразно разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл 57, ал.1, т.5 от ЗАНН АУАН и НП
следва да съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е
извършено, като изрично следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават нарушението. Видно
от АУАН и от обжалваното НП нито контролните органи, нито
административнонаказаващия орган е посочил дата на извършване на нарушението. В
АУАН и НП са посочени са посочени – 03.01.2019г. която е дата на сключване на
договора за доставка на сурово мляко, 30.01.2019г. която е дата на която е
регистриран договора в ОД на ДЗФ-Пловдив и датите 17.05.2019г. – 22.05.2019г.
които дата са началото и края на проверката. Установено е, че дружеството –
жалбоподател в качеството си на първи изкупвач на сурово мляко не е
регистрирал договора от 03.01.2019г. с
производител на мляко съгласно чл.5 от Наредба № 1/2015г. Датата на извършване на проверката не може да
бъде определена като дата на осъществяване на нарушението, тъй като при
административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е
не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която било
дължимо предписаното от закона действие. След като нормата на чл.55б, ал.5 от
ЗПООПЗПЕС вменява като задължение договорите да бъдат регистрирани в 14 - дневен
срок от тяхното сключване, то за договора сключен между дружеството –
жалбоподател и производителя на сурово мляко ще се определи от момента на изтичане на 14-дневния
срок. Непосочването на датата на извършване на нарушението представлява
съществено процесуално нарушение, което нарушава правота на защита на
наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка спазени ли са
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН
административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тези
срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на
нарушителя и от извършване на нарушението. Двете хипотези са алтернативни, т.е.
достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността
за образуване на административно наказателно производство. Разпоредбата на чл.34,
ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на определените в закона срокове е
задължително. Следователно, неспазването на указания едногодишен срок от
извършване на нарушението за иницииране на производство по налагане на
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което
опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност
на издаденото НП. В тази насока е и задължителната съдебна практика –
множество ТР в т.ч. и Тълкувателно
решение № 48/28.12.1981г по н.д.№ 48/1981г на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение
№ 112/16.12.1982г по н.з.№ 96/1982г на ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
44/29.12.1983г по н.д.№ 29/1982г на ОСНК на ВС, Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015г на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС, съобразно която давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, която в случая е
безвиновна, т.к. е санкционирано ТД. Посоченото мотивира извода, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
От друга страна описаното по горе деяние е класически пример
за маловажен случай. За да е такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна.
Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на
охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали
дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална.
Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения,
така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите
обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина
на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването
му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния
случай извършеното от дружеството – жалбоподател е точно такова. Ето защо
административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата
е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл.28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност
на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не е
приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по
Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.
Мотивиран от посоченото и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 01-2600/6398
от 22.10.2019г. на В.Г. - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с което на
„ШИПКА 99“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Първомай, ул.“Васил Левски“ № 47, представлявано от И.Б.С. с ЕГН ********** на основание чл.72а, ал.1, вр. чл.74, ал.4 от
Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз / ЗПООПЗПЕС / е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лева за нарушение на чл.55б, ал.5 от ЗПООПЗПЕС, както и чл.5, ал.3 от Наредба №
1/2015г.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.