№ 550 / 22.4.2019 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
22.04.2019 година, град Монтана
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, трети граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 917 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Образувано е по повод на подадена искова молба от А.И. xxx,,Свети П. Е. б. 3. а. с ЕГН xxxxxxxxxx против ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б., двамата с адрес: xxx,,К. е. 2., а..
В исковата молба се твърди най-общо, че двамата ответници са завзели частта, предвидена за апартамента на ищеца от общата вещ, с което нарушават правото на ищеца да ползва вещта и да си служи с нея по предназначение с техните действия, също така си служели с вещта по начин, по който пречи на А.И.А. и на неговите родители да упражнят правата си на ползване върху нея/ а именно паркомясто/, като буквално я владеели и създавали пречки за ползването й-по-големи от обикновените, на практика вещта е напълно неизползваема за ищеца и родителите му.
Предвид гореизложеното, до МРС се отправя следното искане: съдът, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на двамата ответници, правото му на собственост върху апартамент осми в жилищна сграда, находяща се на адрес гр.Монтана, улица,,Клокотница‘‘номер 9 с ид. 48489.8.349.1.8 по плана на гр.Монтана, както и правото му да си служи с общата вещ по предназначение, която обща вещ представлява място за паркиране №8, находящо се в двора на жилищната сграда, което поначало е замислено и отредено за собственика на ап.№8 в инвестиционния проект, съгласно изпълнение на българското законодателство. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на закона и на данните по делото, на основание чл. 235, ал.2. от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от провеждането му от ищеца.
На първо място, ищецът отправя искане до МРС на осн. чл. 108 от ЗС съдът на признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на посочения апартамент № 8 в жилищната сграда, без да се навеждат каквито и да било твърдения в насока, че ответната стрна му оспорва това право на собственост върху недвижимия имот.
На следващо място, ищецът А. едновременно твърди, че спорното място за паркиране №8 е отредено за неговия апартамент и прилежащо към него и респективно негова соственост, като в същото време го нарича ,,обща вещ‘‘ по смисъла на чл. 38 от ЗС, като твърди, че ответниците му пречат да си служи с общата вещ.
Правният интерес от провеждането на определен иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за провеждането му, за която съдът следи служебно. При липсата на такъв, производството подлежи на прекратяване като недопустимо, какъвто е и настоящия случай.
Предвид горното, съдът, на основание чл.130 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 917/2019 г. по описа на РС-Монтана, поради недопустимост на предявеният иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд-Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: