Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260105
гр.
Русе, 21.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на 21 април 2021година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
693 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази:
Ищецът
М.И.М. твърди, че е брат на Л.
И.М., починал на ******* в резултат на
пътнотранспортно произшествие / ПТП/, настъпило на същата дата в гр.Русе, на бул.“Тутракан
„ пред № 42, по вина на водача, управлявал л.а. „БМВ 520 “ с ДК № Р 64 66 ВС.
Вследствие
на получените от ПТП тежки травматични увреждания, представляващи съчетана
травма, Л. М. починал непосредствено
след инцидента, като смъртта му била констатирана от пристигналия на място екип
на ЦСМП-Русе. Било образувано НОХД №
628/2016 г. по описа на ОС – Русе, приключило с влязла в сила присъда, с
която Д.Р. Р.
е признат за виновен за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие и причиняване по непредпазлИ.ст смъртта на Л. И.М..
Ищецът
твърди, че внезапната загуба на брат му му причинила мъка и страдания, тъй като двамата били близки,
подкрепяли се, помагали си. Двамата живеели в едно жилище, поддържали ежедневни
отношения, подкрепяли и майка си и се грижели за нея, особено след смъртта на
баща им.
Сочи,
че все още не е преодолял загубата на
брат си, скърби за него, посещава гроба му.
В
исковата молба се излагат съображения за
незаконосъобразност на § 76 вр. 96 от ЗИДКЗ, който въвежда лимит на отговорност на
застрахователя 5000 лева по отношение на лицата по чл. 493а ал. 4 от КЗ, която разпоредба
протИ.речи на нормите на Европейския съюз и практиката
на Европейския съд.
Към
момента на ПТП Д.Р. - виновен за настъпване на ПТП водач,имал сключена
застрахована„Гражданската отговорност“ при ответника ЗАД „ БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУЪРЪНС ГРУП“АД, поради което дружеството носело имуществена отговорност за
причинените от него неимуществени вреди от смъртта на Л. М., която е пряка и непосредствена последица
от получените от процесното ПТП увреждания.
Макар
застрахователната полица да е издадена при действието на КЗ /отм./, ищецът подал
при ответника в качеството му на застраховател заявление за изплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, по което към момента на депозиране
на исковата молба няма произнасяне.
Ищецът
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 60 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 12.11.2015г., до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ.
Ответното
застрахователно дружество е депозирало в законния срок отговор, в който взема
становище за неоснователност на предявения иск, тъй като правото на обезщетение
не е абсолютно и следва да се допусне само ако са налице изключителни и особени
основания за присъждането му. Твърди се наличие на съпричиняване
на ПТП. Оспорва претенцията по размер, като счита, че не е съобразена с чл. 493
а ал.4 от КЗ. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви,
съобразно чл. 111 от ЗЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По
делото не е спорно, че ищецът М. И.М. е брат на Л. И.М. – починал при процесното
ПТП на *******, в гр.Русе, на бул.“Тутракан„ пред № 42, по вина на Д.Р. Р., управлявал л.а. „БМВ 520 “ с ДК № Р 64 66 ВС.
Не
е спорно, че към момента на произшествието е бил налице валиден застрахователен
договор между водача на автомобила, причинил пътнотранспортното произшествие, и
ответния застраховател, за което била издадена застрахователна полица № 03115000981906.
Налице
е влязла в сила присъда по НОХД № 628/2016 г. по описа на Русенския окръжен
съд, с която Д.Р. Р.
е признат за виновен за това, че на ******* в гр.Русе при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 520
“ с ДК № Р 64 66 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2
и чл. 119 ал.1 от ЗДвП и чл. 196 от ППЗДвП,
и по непредпазлИ.ст
причинил смъртта на Л. И.М., като
деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343 ал. 3 пр.последно 3 б. „б“ пр.1, вр.
ал. 1б.“в“ вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
В
подкрепа на твърденията на ищеца по делото са разпитани посочените от него свидетели
Й. Х.Х. и Г.П.С..
От
показанията на Й. Х.Х. –майка на ищеца, се
установява, че до смъртта на сина си Л. живеела
в апартамент в гр.Русе с двамата си сина, които не били създали собствени
семейства. Те се уважавали, помагали си, вкл. и финансово, тъй като братът на
ищеца бил в определен период без работа и доходи. Ищецът трудно приел загубата
на брат си – когато научил от полицейски служители
непосредствено след ПТП бил много разстроен, плачел. Впоследствие, когато
говорел за брат си, също се разстройвал и натъжавал. Свидетелката сочи, че посещава
с ищеца гробовете на Л. и баща им, и
двамата скърбят заедно. Свидетелства, че след смъртта на брат си ищецът заживял
на съпружески начала със св.Г.С. и тримата
се събират по празниците, които сега са по-тъжни, заради загубата им.
Твърди, че след инцидента
с брат му ищецът посещавал психиатър. Сочи и че понастоящем се доверявал и на
други хора, с които споделя за работата си и фирмата.
От
показанията на св. Г.С. се установява, че се запознала с ищеца малко преди
смъртта на брат му Л. , с когото не се познавала, но знаела, че братята са
близки, живеели в едно жилище, уважавали се, допитвали се един до друг. Сочи, че се срещнала с ищеца около седмица
след катастрофата, в която починал брат му, и той бил в „критично състояние „,
когато й разказвал за случилото се. Затворил
се в себе си, не излизал, не искал да се среща с хора, злоупотребявал с алкохол,
което продължило месеци. Когато заживели заедно с ищеца,в апартамента на майка
му, където живеела и тя, ищецът започнал да излиза от този период. Сочи, че в
момента е по-добре, работи, почти не пие алкохол. Свидетелства, че ищецът бил
посещавал психолог
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск по чл. 432 вр. чл. 498 ал. 3 от КЗ за неоснователен.
Съгласно
чл. 432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
В
това производство от значение за изхода на спора са както наличието или
отсъствието на материалните предпоставки по чл. 432 ал. 1 от КЗ, така и тези по
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. За да се уважи претенцията за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди, ищецът следва пълно и главно да установи, че
е налице протИ.правно действие или бездействие от
страна на застрахованото лице, че е налице подлежаща на репариране вреда за ищеца
и че е налице причинно-следствена връзка между деликта
и вредата.
По
отношение извършването на деянието, неговата протИ.правност и вината на дееца, съдът съобразява влязлата в
сила присъда по НОХД № 628/2016 г. по описа на Русенския окръжен съд, която
присъда на
основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието.
На
основание чл. 413 ал. 1 от НПК тя се
явява задължителна и за застрахователя – страна по сключената задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Материално-правната легитимация на лицето, на
което се признава право на обезщетение по реда на чл. 493а ал. 4 от КЗ, се
определя от обосноваването и доказване на създадена с починалия „трайна и
дълбока емоционална връзка”, заради която от смъртта му търпи продължителни
болки и страдания, които е справедлИ. да бъдат обезщетени. Предпоставките да се
присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин, че търсещият
обезщетение е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща
общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със смъртта търпи
болки и страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг
(тези по ал.3), като степента на родство в тази хипотеза не е определяща за
преценката и не обуславя основателността на иска.
Съгласно
приетото в т. 1 от ТР №1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди, т.е. отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху жИ.та на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с
продължителни негативни емоции, поради липсата на изключително значим близък.
Наличието
на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз
основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Съгласно
практиката на ВКС / в този смисъл и Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т.
д. № 291/2020 г., II т. о., ТК/, следва да се докаже, че поради конкретни
житейски ситуации и обстоятелства ищецът и починалият са създали особено близка
духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки, в случая - между братя, и интензитетът и
продължителността на търпените болки и
страдания по повод загубата на близкия надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на близък.
В
конкретния случай ищецът като брат на починалия при ПТП Л. М. е от кръга на лицата, които имат право да
бъдат обезщетени справедлИ. при доказана особено
близка връзка с починалия. В настоящото
производство обаче не се доказа както изключителност на връзката между братята,
така и относимото към спора обстоятелство – ищецът да
е претърпял продължителни болки и страдания от смъртта на брат си, „надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка“, съгласно мотивите на ТР 1/2016 г. Обичайно е братя да израстват заедно,
с годините да изградят приятелство помежду си, още повече, че в случая поради
факта, че двамата не са създали собствени семейства, са продължили да живеят в
едно домакинство с родителите си, а след смъртта на баща си, с майка си. От
доказателствата по делото се установява, че братята са били привързани и са си
помагали, но, по посочените критерии връзката им не може да бъде определена
като надхвърляща традиционните и общоприети добри взаимоотношения между тази
категория роднини. Свидетелите сочат прояви на подкрепа помежду им, за помощта
на ищеца към брат му, когато останал без работа и доходи, но това не доказва по
категоричен и убедителен начин, че връзката им е била „специална” до степен
„трайна и дълбока емоционална връзка”,
заради която от смъртта му търпят продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедлИ. да бъдат обезщетени.
Съдът
не поставя под съмнение изградената близост между ищеца и брат му, но в случая,
за да се обоснове наличие на изключение и съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка, е нужно да се ангажират категорични и убедителни доказателства за
проявленията на тази връзка. Не се доказа и че от смъртта на брат си ищецът е
търпял такова силно негативно въздействие върху жИ.та
си, което да е продължително и обременяващо ежедневието му. Нормална житейски е
скръбта след смъртта на близък. Но от свидетелските показания се
установява, че ищецът е продължил жИ.та си, като месеци
след смъртта на брат си е създал семейство със св.С.. Същият продължава да
работи като шофьор, да общува с познати и споделя с тях за работата си.
Последното сочи, че дори и да е имал период, в който да е злоупотребявал с
алкохол / само според показанията на св.С./, той е преодолял този проблем.
Не
се ангажираха в производството доказателства,
че вследствие на загубата на брат си ищецът е имал проблеми, наложили
посещение при психиатър – както сочи майка му, при психолог – според св.С..
Дори и протИ.речието в
показанията им относно това обстоятелство сочи най-малкото на неубедителност в
твърдението за нужна и оказана на ищеца специализирана помощ. Още повече, че с
оглед факта, че свидетелстват само майката и съжителстващата на ищеца,
показанията им следва да бъдат ценени от съда през призмата на чл. 172 от ГПК.
Съдът намира, че по
делото не се ангажираха доказателства, че поради наличие на конкретни житейски
обстоятелства привързаността между ищеца и починалия му брат е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване интензивното си присъствие в жИ.та на починалия, от внезапното прекъсване на което да са
налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл. 493а ал. 4 от КЗ. Ето защо предявените искове / главният и акцесорният
за лихви/ се явяват недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора, върху ищеца следва
да се възложат направените от ответника разноски по делото – 30 лв. за издаване
на удостоверения и 2330 лева за адвокатско
възнаграждение, като последното, с оглед цената на предявените искове, не се
явява прекомерно.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на
М.И.М.,
ЕГН **********,*** против ЗАД „ БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, район Триадица,
пл.“Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и И. Г., за заплащане на обезщетение, на
основание чл. 432 вр. чл. 498 ал. 3 от КЗ, в размер на 60 000 лева- за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на брат му Л. И.М., починал в резултат
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на *******в гр.Русе, по вина на Д.Р.
Р., управлявал л.а. „БМВ 520 “ с ДК № Р 64 66 ВС,
ведно със законната лихва от датата на
ПТП до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
М.И.М. ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“АД деловодни разноски в размер на 2360 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: