Решение по дело №1039/2010 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 408
Дата: 21 ноември 2012 г. (в сила от 18 декември 2012 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20105500101039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2010 г.

Съдържание на акта

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 100                                 21.11.2012 г.             гр.С.З.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОС,         Гражданско отделение, Четвърти състав

На двадесет и пети октомври 2012 г.

В публично заседание в следния състав :

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

При секретаря М.Д.

Прокурора Юлияна Станева

Като изслуша докладваното от съдията- докладчик З.

Гражданско дело № 1039 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД.

Постъпило е  Мотивирано искане/т.1, л.3- 12 от делото/ от ищеца- ***, в което се заявява, че в производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е образувано с Решение № 24/27.01.2010 г. на КУИППД, въз основа на постъпило на основание чл.21, ал.1 от ЗОПДИППД в ТД на *** Уведомление изх. № 465/12.03.2007г. на тогавашната ОСлС - С.З. срещу лицето П.Г.И.- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** В хода на производството е установено, че П.Г.И. е осъден със споразумение одобрено от СРС по НОХД № 1132/2007г. по описа на съда, за извършено престъпление по чл. 1596, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК. Споразумението е влязло в сила на 26.02.2008 г. Престъплението, за което П.Г.И. е признат за виновен, попада в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД. От събраните в хода на проверката доказателства се установило, че в Акт за раждане № 349, издаден от тогавашния ***/ГНС/- гр.С., лицето е вписано с името П.Г.З.. С решение № 1321/16.12.2003г. на С.ски РС е допусната промяна на собственото и бащиното име на лицето и то е преименувано на П.Г. З.. След сключен граждански брак на 14.10.2006 г., последният приема фамилното име на съпругата си и се преименува на П.Г.И.. Заявява, че съгласно справка изх. № 37-00-52/13.03.2009 г. на ***, П.Г.И.- ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес в ***, семейно положение- женен съгласно Акт за граждански брак № 0670/14.10.2006г. /втори по ред/ на ***. Съпруга Й.И.  И.-  ЕГН  **********,  с  постоянен  и настоящ адрес в ***, майка Д.П.А.- ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в С.З., *** и баща Г. З. Д.- ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в *** Твърди, че лицето има участие в търговски дружества и регистрирани ЕТ, като от писмо изх.№ РБ - 178/19.06.2007г. на Агенция по вписванията, регистър Булстат е видно, че с Решение № 3394/11.11.2004г., постановено по ф.д. №1520/2004г. по описа на СОС, е  регистриран едноличен търговец под наименование *** със седалище и адрес на управление: *** представляван от П.Г.И. с ЕГН **********. При проверка на имущественото състояние се установило следната фактическа и правна обстановка- придобито и отчуждено движимо имущество по възмезден начин от П.Г.И., през проверявания период 01.01.2000 - 15.03.2010 г.„ за придобиването на което не са установени законни доходи- лек автомобил марка и модел „ФОЛКСВАГЕН ВЕНТО"- ДК № СТ 9360
СН, рама №
WVWZZZZРW359060, двигател № АВS405371, дата на първа регистрация 19.01.1993г., закупен за сумата от 2000 евро съгласно митнически декларация от 01.03.2003г. Равностойност в лева 3 912 лв. Платено ДДС в размер на 988 лв. Обща стойност на придобиване   -   4 900 лв. или   44,55 МРЗ. С договор за покупко-продажба от 03.11.2006г. автомобилът е отчужден за сумата от 200 лв. или 1,25 МРЗ. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 5 600 лв. или 50, 91 МРЗ. Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването -03.11.2006г. е 4 800 лв. или 30 МРЗ. Придобито и отчуждено движимо имущество по възмезден начин от П.Г.И., в режим на СИО през проверявания период 01.01.2000 -15.03.2010 г„ за придобиването на което не са установени законни доходи- лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ЦЛК 200", ДК № СТ 9835 СМ, рама №WDВ2083351F008117, двигател № 11194512030204, дата на първа регистрация 19.08.1997г.,   придобит   с  договор  за  покупко-продажба  и   фактура  от 04.07.2007г. за сумата от 12 500 лв. или 69,44 МРЗ, с договор за покупко-продажба от 14.09.2007г. автомобилът е продаден за сумата от 500 лв. Купувач е майката на проверяваното лице Д.П.А.- ЕГН **********. Съгласно актуална справка рег. № 4534/28.01.2010г. от ОД на МВР- С.З., същата е собственик на автомобила и към настоящия момент при условията на съпружеска имуществена общност заедно със съпруга си И.А.А., ЕГН ********** /Акт за брак № 0010/11.01.1997г./. Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуване е 12 500 лв. или 69,44 МРЗ. Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването -14.09.2007г. е 12 400 лева. Към 19.01.2010г. пазарната стойност на автомобила е 9 100 лв. Придобито и отчуждено движимо имущество по възмезден начин от ЕТ „Нерон -П. З.", през проверявания период 01.01.2000-15.03.2010 г., за          придобиването на което не са установени законни доходи- товарен автомобил „ИФА- В 50 Л" ДК № СТ 2953 АХ, рама № 7800243, двигател № 992378124322 с дата на първа регистрация 01.01.1985г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 04.11.2005г., за сумата от 400 лв. или 2,67 МРЗ. С договор за покупко-продажба от 22.02.2006г. автомобилът е продаден за 700 лв. или 4,38 МРЗ. Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуване е била 3 800 лв. или 25,33 МРЗ. Пазарната стойност на автомобила към момента на отчуждаването -22.02.2006г. е 3 600 лв. или 22,50 МРЗ. Пазарните оценки на автомобилите са изготвени от К.Г. Д., сертификат №2/16.11.2007 г. за автотехническа експертиза -проблеми, методика, пазарна стойност, издаден от Национално сдружение Евроцентър „Сертифицирани експерт-оценители" ЕСЕО. Видно от справки изх. № 12517#1 от 10.06.2008г. и изх. № 2054/29.01.2010г./ за периода 2000г. - 2009г. П.Г.И. е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005г. и 2006г. Облагаемия доход е както следва: за 2005г.-1 912, 09 лв. или 12,75 МРЗ и за 2006г.-190, 55 лв. или 1,19 МРЗ. Лицето не дължи данък върху дохода. От справки рег. № 02-4138/17.11.2009г., рег. № 02-216 и 02-217 от 27.01.2010г. от ОД на МВР С.З. за задгранични пътувания на И. и съпругата му (за П.Г. - от 01.01.2000г. до настоящия момент, за съпругата му - за периода 14.10.2006 г. до настоящия момент) се установиха пътувания до *** Съгласно изчислените необходими разходи на двамата съпрузи за дневни и квартирни пари през периода на пребиваванията им в чужбина по „Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина", приета с ПМС № 40 от 1987г. за периода 01.01.2000г. до 01.07.2004г. и „Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина", приета с ПМС № 115 от 2004г. за периода след 01.07.2004г„ дневните и квартирни разходи за тях възлизат, както следва- за И. - 173 878,73 лева, равняващи се на 1 626,04 МРЗ,  за И. - 184 504,30 лева, равняващи се на 887,49 МРЗ- или ОБЩО за двамата - 358 383,03 лева, равняващи се на 2 513,53 МРЗ. Съобразно писма изх. № 12517#1/10.06.2008г. на ТД на НАП- С.З. и изх.№ 05-77-18/29.05.08г. на НОИ - ***, липсват данни в коректните записи от регистъра на трудовите договори И. да е бил регистриран по трудово правоотношение. Самоосигурявал се е за периода от месец август 2005г. до месец декември 2006г. на съответния минимален осигурителен праг. За съпругата му Й.И.И.- ЕГН ********** не се установиха доходи от законен източник. Липсват данни относно регистрирани трудови правоотношения, както и данни за внасяни осигуровки като самоосигуряващо се лице /справка изх. № 05-77-20/11.02.09г. от НОИ -ГД ***, справка изх. № 3420/11.02.2009г. от ТД на НАП С.З., и справки изх. № 2363/19.02.2009г., изх. № 7671/27.05.2009г. и изх. № 19447/23.11.2009г. от ТД на НАП Я.. Лицето няма подадени ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ, респ. чл. 50 от ЗДДФЛ. Видно от писмо с изх. № 421/2009 на Я. писмо изх.№ ЕД-2473-16/07.07.2009 г. на Я. писмо изх. № 1200/1378 А/14.08.2009 г. на *** П.И. е получател на парични преводи от чужбина по системата ***, в размер общо на 150 584, 24 лв. Част от тази сума е преведена от съпругата му, Й.И. от ***, а другата част е преведена от потърпевши лица от извършеното от него престъпление. След приемане на Решение № 83/24.02.2010г. на КУИППД е внесено мотивирано искане за обезпечение на бъдещ иск. С Определение № 37 от 26.02.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1023/2010г. по описа на СОС съдът допуска обезпечението. С Протокол от 09.03.2010г. на П.И. е връчена Декларация по чл.17 от ЗОПДИППД. Счита, че минималната издръжка по данни на НСИ е както следва- за едно лице за периода от 01.01.2000 г. до 13.10.2006 г., за две лица за периода от 14.10.2006 г. до 31.12.2009 г., е както следва- за 2000 г. - 1 640 лв. или 21,77 минимални работни заплати; за 2001 г. - 1 756 лв. или 20,13 минимални работни заплати; за 2002 г. - 2 050 лв. или 20,50 минимални работни заплати; за 2003г. - 2 181 лв. или 19,83 минимални работни заплати; за 2004 г. - 2 325 лв. или 19,38 минимални работни заплати; за 2005 г. - 2 547 лв. или 16,98 минимални работни заплати; за 2006 г. - 3 268 лв. или 20,43 минимални работни заплати; за 2007 г. - 6 902 лв. или 38,34 минимални работни заплати; за 2008 г. - 7 039 лв. или 32 минимални работни заплати; за 2009 г. - 7 670 лв. или 31,96 минимални работни заплати. Общо за периода от 01.01.2000 г. - 31.12.2009 г. - 241,32 минимални работни заплати. Извършеният икономически анализ въз основа на събраните данни показва, че П.И. и съпругата му през проверявания период е реализирал общо приходи в размер на 19,57 минимални работни заплати за страната, а е извършил разходи в размер на 2 871,52 минимални работни заплати. Т.е. явява се отрицателна разлика от 2 851,95 минимални работни заплати. Параграф 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД конкретизира израза "значителна стойност" като стойност над 60 000 лв., която към момента на влизане на закона в сила представлява 400 минимални работни заплати.

Според събраните от *** доказателства, няма данни за законни доходи на лицето, които да му позволяват придобиването на процесното имущество. Счита,че от така изложените факти е видно, че П.Г.И. има влязла в сила споразумение за извършено престъпление по чл. 1596, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл.159а, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПДИППД. - притежава   имущество   със   значителна   материална   стойност,   за придобиването на което няма данни за законни източници на средства, и са налице предпоставките на чл. 4, ал.  1 и ал. 2; чл. 8 и чл.  10 от ЗОПДИППД. Ето защо, на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД, Комисията моли съда да постанови решение, с което да отнемете в полза на държавата имущество на обща стойност 160 584, 24 лв. /сто и шестдесет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, както следва:

От П.Г.И.- ЕГН ********** и Й.И.И. с. ЕГН - **********, с правно основание чл. 10 във вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД-  сумата 150 584, 24 лв., получени парични преводи от чужбина по
системата “WESTERN UNION", и с правно основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД- сумата от 200 лв. от продажбата на лек автомобил марка и модел „ФОЛКСВАГЕН      ВЕНТО"      ДК            СТ      93-60      СН,      рама      WVWZZZZPW59060, двигател № АВS405371, дата на първа регистрация 19.01.1993г., отчужден с договор за покупко-продажба от 03.11.2006г.

От Д.П.А.- ЕГН ********** и И.А.А.- ЕГН **********, с правно основание чл.8 във вр. чл.4, ал.1 и чл.10 от ЗОПДИППД- лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ЦЛК 200", ДК № СТ 9835 СМ, рама №WDB2083351F008117, двигател № 11194512030204, дата на първа регистрация 19.08.1997г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 14.09.2007г. Пазарна стойност на автомобила към 19.01.20101. - 9 100 лв.

От ЕТ"Нерон - П. З."- ***, с правно основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД- сумата от 700 лв. от продажбата на товарен автомобил „ИФА В 50 Л" ДК № СТ 2953 АХ, рама № 7800243, двигател № 992378124322 с дата на първа регистрация 01.01.1985г., отчужден с договор за покупко-продажба от 22.02.2006г.

Моли да бъдат осъдени всички ответниците да заплатят  съответните направени по делото разноски, както и съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

В първата си уточняваща Молба/т.1, л.315- 318 от делото/, ищецът моли на основание чл.   143,  ал.  2  от ГПК да допуснете пояснение и допълнение на мотивираното искане, както следва- на лист 7, ред 28 отгоре надолу прави допълнение, като вместо точка в края на изречението се поставя запетая и след нея да се добави израза след обявяване на сделката за недействителна по отношение на държавата", като изречението придобива следната редакция- „Лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ЦЛК 200", ДК № СТ 9835 СМ, рама № WDB2083351F008117, двигател № 11194512030204, дата на първа регистрация 19.08.1997г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 14.09.2007г., след обявяване на сделката за недействителна по отношение на държавата".

 

Във втората си уточняваща Молба/т.2, л.112 от делото/, ищецът на  основание  чл.214, ал.1 от ГПК е поискал допускане изменение и допълнение на Мотивираното искане, както следва:

1.На страница 7 от Мотивираното искане, отгоре надолу, ред 15: Изразът „сумата 150 584, 24 лв." отпада и се заменя с израза „сумата 54 949, 69 лв."

2.На страница 7 от Мотивираното искане, отгоре надолу, след ред 16 се добавя ред 17 и следващи:

„От П.Г.И. с ЕГН **********, с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД- сумата 95 634, 55 лв., получени парични преводи от чужбина по системата ***

3.На страница 7 от Мотивираното искане, отдолу нагоре, ред 13- изразът „сумата от 200.00 лв. от продажбата" отпада и се заменя с израза „сумата от 4800.00 лв., представляваща пазарна стойност към дата на отчуждаване...".

4.На страница 8 от Мотивираното искане, отгоре надолу, ред 1-изразът „сумата от 700.00 лв. от продажбата" отпада и се заменя с израза „сумата от 3600.00 лв., представляваща пазарна стойност към дата на отчуждаване...".

 

         В този смисъл са и пледоариите на процесуалния представител на ищцовата Комисия пред настоящия първоинстанционен съд. В същия смисъл е и писмената му защита/т.2, л.254- 260 от делото/.

 

         Първия ответник- пълнолетния български гражданин П.Г.И. и съответно като пети ответник неговият ЕТ”НЕРОН- П. З.”- П.Г.И./до заличаването му екс леге/ чрез назначения му особен представител- адвокат в Отговора на ИМ/т.2, л.49- 50 от делото/ заявява, че подаденият иск на основание чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД е процесуално допустим. Изложените в мотивираното искане факти и обстоятелства са частично основателни спрямо лицето, поради следните съображения :

 

1.Сьществува съществена разлика в броя ,а от това и в размера на направените преводи на валута посочени в справката на *** -№421/16.12.2009 год. и справката представена като доказателство с рег.№52233/22.11.2006 год. изходяща от *** до Върховна касационна прокуратура. Справката от МВР за периода 2004-2005 год. сочи 30 превода на валута към ответника срещу 63 такива за същия период според финансовата къща.Едно от тези доказателства е с невярно съдържание.Ищецът да уточни,кое от посочените две доказателства ще ползва по делото,или ще се откаже от тях/като съдебно-икономическата експертиза се произнесе относно броя и размера на направените преводи за периода 2004-2005 год. както е поискано в молбата-раздел IV.

 

2.Паричните средства получени от ответника от ноември месец 2006 год. до 31.12.2009 год./периода на проучване/ са придобити по време на брака му с ответницата Й.И.И. - т.е. в режим на съпружеска имуществена общност. Съдебно-икономическата експертиза да даде заключение: Какъв е размера на получените средства от ответника за периода ноември 2006 год. до края на проверката извършена от комисията,като от установената сума се приспадне 1/2 ид.част от общото задължение на П.Г.И./З./.

3.Възразява срещу искането на комисията по раздел II от уточняващата   молба   за   определяне   на   необходимите   разходи   за пребиваване в чужбина да се ползва като база определените разходи в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС№ 115/2004 год. и отменената действаща до 2004 год. наредба. При частни пътувания зад граница гражданите по принцип носят минимална сума според срока за който ще пребивават и не ползват хотели и храна от ресторант, като в повечето случаи отсядат при близки и познати. Счита, че определените нормативно разходи по Наредбата не са относими при частни пътувания в чужбина.

Вторият ответник- пълнолетната българска гражданка Й.И.И. не представя Отговора на Исковата молба лично или чрез назначения си особен представител- адвокат. В пледоарията си той изразява становището, че спрямо доверителката му исканията се необосновани и недоказани, и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, ведно със законните последици от това. В Писмената си защита/т.2, л.262 от делото/ моли съда да отхвърли подадената Искова молба вх. №4081/22.03.2010 г., по гр.д.№1039/2010 г., на ОС С.З. подадена от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност с председател *** спрямо Й.И.И. с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес:*** 4, като приемете че същата се явява неоснователна и недоказана. Аргументите ни за това са следните- в подаденото мотивирано искане няма данни и не се доказва моята доверителка да носи последиците по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД. Нещо повече - същата не фигурира и в петитума на искането да й се отнема имущество придобито от престъпна дейност. Няма и данни както и няма основание да се направят основателни предположения същата да е придобила имущество от престъпна дейност. Само в отговор издаден от „Кеш експрес сървис" е посочено, че тази ответница е получила един паричен превод от 500 евро. По делото липсват други доказателства същата да е придобивало каквото и да е друго имущество, още по-малко от престъпна дейност. Поради това моли съда да отхвърли подадената искова молба като неоснователна и недоказана спрямо Й.И.И.- ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес:*** 4, както и да й се присъдят направените по делото разноски.

Третият ответник- пълнолетната българска гражданка Д.П.А. не представя Отговора на Исковата молба, не се явява лично или чрез ангажиран процесуален представител- адвокат. Същата не е пледирала пред настоящата първа съдебна инстанция и не е представила писмена Защита въпреки дадения й 1- седмичен срок за това.

Четвъртият ответник- пълнолетния български гражданин И.А.А. нито лично, нито чрез назначения му особен представител- адвокат не е представил Отговор на ИМ и писмена защита по делото. В пледоарията си пред настоящата първа съдебна инстанция назначеният му особен представител- адвокат пледира, че спрямо подзащитния му исканията на Комисията се явяват неоснователни и недоказани, и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, ведно със законните последици от това. Не е представил писмена Защита по делото.

Представителят на ОП- С.З. изразява становището, че искането е мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което пледира същото да се уважи изцяло, ведно със законните последици от това.

След като се запозна с направените в мотивираното искане изложения, със становищата на всяка една от страните и на ОП- С.З.,  със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНЕТО:       Искането е направено от надлежен специализциран държавен орган- Комисията по чл.12 от ЗОПДИППД/Закона/, изготвено и представено е в настоящия съд след приключване на наказателното производство против първия ответник по НОХД № 1132/2007г. по описа на РС- С.З..    Искането е насочено срещу имуществото/недвимо и МПС/, собственост по документи на осъдения по НОХД първи ответник и неговата законна съпруга- втория ответник по делото, заведено е пред настоящия компетентен първоинстанционен СОС по постоянните адреси на лицата- ответници, и съответно по местонахождението на недвижимите им имоти съгласно правилата на чл.28, ал.2 от ЗОПДИППД в гр.С.З.. Посоченото в мотивиранто искане имущество е собственост на ответниците- видно от представените по делото множество писмени доказателства. Поради което мотивираното Искане, което има характера на Искова молба съгласно императивната разпоредба на чл.28, ал.1, изр.3 от ЗОПДИППД, се явява процесуално допустимо и по него съдът следва да се произнесе с настоящото съдебно Решение по съществото по спора.

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКАНЕТО:

Видно от събраните по делото писмени доказателства и становищата на всеки един от двамата ответници по делото, изразени лично и чрез процесуалния им представител по делото, същите са задължени да изчерпят всичките си евентуални възражения в това първоинстанционно съдебно производство, за което субсидиарно се прилагат правилата на общия процесуален закон ГПК/2008г./ във вр. с § 2 от ДР на ЗОПДИППД, тъй като мотивираното искане е след 01.03.2008г.- с вх.№ 408122.03.2010г. в настоящия първоинстанционен СОС/л.2 от делото/. По чл.28, ал.1-5 от специалния закон/ЗОПДИППД/ във вр. с чл. чл.124, ал.5 и чл.125 от общия закон/ГПК-2008г./ молителят- ищец/Комисията/ изчерпателно е посочила фактическите и правните основания са своето мотивирано искане и е представила своите многобройни писмени доказателства още с подаването на искането в съда, които са връчени на всеки един от двамата ответници по реда на чл.131 от ГПК/2008г./. В рамките на законния 30- дневен срок по чл.131, ал.1 във вр. с ал.2 и ал.3 във вр. с чл.132 от ГПК/2008г./ първия ответник не е дал, а втората ответница е дала писмен Отговор на мотивираното искане/иска/, като по същество никой от тях не е оспорили доказателствената тежест на представените от ищеца и връчени им многобройни писмени доказателства по делото, а само са поискали с гласни доказателства/евентуалните показания на сведителите/ да оборят силата на писмени доказателства, представени от ищцовата страна- за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите по смисъла на чл.144, ал.1 и 2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и съответно да оборят съдържанието на нотариалните актове за придобиване собствеността върху недвижими имоти в гр.С.З. въпреки разпоредбата на чл.18 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. Поради което представените от ищцовата камисия писмени доказателства за придобиване на поисканите за отнемане имущества- недвижими имоти и моторни превозни средства/МПС/, не са оспорени и оборени с каквито и да са други процесуално допустими доказателства и с други доказателствени средства по смисъла на чл.153- чл.206 от ГПК/2008г./.

От събраните в хода на съдебното дирене по делото многобройни писмени доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин следното :

В Акт за раждане № 349/22.02.1973г., издаден от *** - гр. С., лицето е вписано с името П.Г.З.. С Решение № 1321 от 16.12.2003г. по гр. д. № 2446 по описа за 2003г. на СРС е допусната промяна на собственото и бащино му име и е преименуван на П.Г. З.. След сключен граждански брак с Й.И.И. /Акт за брак № 0670 от 14.10.2006г./, П. приема фамилното име на съпругата си И. /справка изх.№ 3700-16(1)/27.02.2009г. с приложени документи от О. С./. И. има три деца/Д. П. З.а- ЕГН **********, Д.П. З.- ЕГН ********** и Р.П. З.а- ЕГН **********/, майка Д.П.А.- ЕГН **********, с постоянен адрес: С.З., ***, и баща  Г. З. Д.- ЕГН ********** с постоянен адрес: С.З., ***. Съгласно справка изх. № РБ-178/19.06.07г. от Агенция по вписванията - С.З., регистър БУЛСТАТ, И. е собственик и управител на ***, създадено с Решение 3394/11.11.2004г. по Ф.Д.№ 1520/2004г. на СОС, вписано в рег. 3, том 8, парт. 73, стр. 146.

Претендират се за отнемане следните имущества или тяхната съответна парична равностойност в левове и в съответните МРЗ за страната:

От П.Г.И., на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД- сумата 4 800.00 лв., представляваща пазарна стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ВЕНТО", дата на първа регистрация 19.01.1993г., държ. рег. № СТ 9360 СН, рама № WVWZZZZРW359060, двигател № АВS405371, цвят БОРДО МЕТАЛИК, отчужден с договор за покупко-продажба от 03.11.2006г.-сумата 3 600.00 лв., представляваща пазарна стойност към дата на отчуждаване на товарен автомобил марка „ИФА", модел „В 50 Л", дата на първа регистрация 01.01.1985г., държ. рег. № СТ 2953 АХ, рама № 7800243, двигател № 992378124322, цвят СИВ/СИН, отчужден с договор за покупко-продажба от 22.02.2006г., както и на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД сумата 95 634. 55 лв., получени парични преводи от чужбина по системата ***

 

От съпрузите П.Г.И. и Й.И.И., на основание чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД- сумата 54 949. 69 лв., получени парични преводи от чужбина по системата ***

От съпрузите Д.П.А. и И.А.А., на основание чл. 8 във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 10 от ЗОПДИППД- лек   автомобил   „МЕРЦЕДЕС   ЦЛК  200",  държ.   рег.      СТ   9835   СМ,   рама  WDВ2083351F008117,    двигател       11194512030204,    дата   на   първа   регистрация 19.08.1997г.,  придобит съгласно договор  за покупко-продажба  от   14.09.2007г.,  след обявяване на сделката за недействителна по отношение на държавата.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства/т.1 и т.2, л.113-115 от делото/- пълномощно от 17.03.2010 г., обезпечителна заповед от 26.02.2010г., решение № 119/17.02.2010г., уведомление № 465/12.03.2007г., постановление от 21.02.2007г. на ДП – С.З., протокол за претърсване и изземване от 21.07.2007г., постановление от 06.03.2007г., постановление от 21.02.2007г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от П.Г., справка № 52233/22.11.2006г. на ***, уведомление № 214/05.04.2007г., постановление от 04.04.2007г., уведомление от 14.05.2007г., протокол от 26.02.2008г. на СРС, справка № 9236/03.04.2007г., писмо изх. № 37-00-185/23.07.2007 г., писмо изх. № 3700-22/14.03.2008 г. на О. – С., писмо изх. № 3700-16/27.02.2009г. на О. С., акт за раждане №349/22.04.1972 г. на ГНС гр. С., решение № 1321/16.12.2003 г. на Сл.РС, писмо изх. № 37-00-107/03.05.2007г., писмо изх. № 37-00-52/13.03.2009г. на О. – С.З., писма изх. № 37-00-216/20.08.2009г., изх. №37-00-29/11.03.2010 г. на О. – С.З.,  справки от Кадастър и имотен регистър на РБ за П.И. и Й.И., интернет справки в регистър Булстат, справка за *** справка изх. №2239/08.05.2007 г. на СВ гр. С.З., писмо изх. №2251-2253/26.08.2009 г. на СВ-С.З., решение №14/09.03.1992 г. на СРС,  писмо №13485/17.05.2007 г. на ОДП – С.З., договор за продажба на МПС от 03.11.2006 г., договор за покупко-продажба на МПС от 04.11.2005 г., търговско пълномощно от 02.11.2005 г., решение №3394/11.11.2004 г. на СОС, договор за покупко-продажба от 22.02.2006 г., писмо рег. №36474/31.08.2009 г. на ОДП-С.З., заявление от 19.01.1993 г., кс. копие на лична карта на П. З., договор за продажба на МПС от 03.11.2006 г., заявление от 01.01.1985 г., договор за покупко-продажба на МПС от 04.11.2005 г., от 22.02.2006г., заявление от 19.08.1997г., договор за покупко-продажба на МПС от 24.07.2007г., фактура №85/04.07.2007г., договор за покупко-продажба на МПС от 14.09.2007г., писмо рег. №4543/28.01.2010 г. на ОДП-С.З., заявление от 19.08., договор за покупко-продажба на МПС от 14.09.2007г., протокол от 18.01.2010 г., експертно становище от 19.01.2010 г., сертификат за автоексперт-оценител на Калоян Д., писмо рег. №**********/24.08.2009 т. на О. – С., писмо рег. №37-00-110/07.05.2007 г. на О. – С.З., удостоверение за декларирани данни от 04.05.2007г., писмо от 22.06.2007 г. на АВ, писмо изх. №12517/10.06.08 г. на НАП, данъчна декларация от 17.04.2006 г., ГДД за 2006г., писмо изх. №2054/29.01.2010 г. на ТД на НАП – С.З., писмо изх. №1251741/10.06.08 г. на НАП-С.З., писмо изх. №05-77-18/29.05.2008г. на НОИ-С., писмо от 17.11.2009г. на ОДП – С.З., писмо №02-216/27.01.2010 г. на ОДП-С.З., писмо №02-217/27.01.2010 г. на ОДП-С.З., протокол от 08.02.2010 г., писмо изх. №ЕД 2473-16/07.07.2009 г. на „*** заедно с 11 бр. преводи, писмо изх. №1200/1378/14.08.2009 г. на ***, заедно с 18 бр. превода, писмо изх. №421/09 г. на ***, писмо от 30.07.2007г. на „*** писмо изх. №05-77-20/11.02.2009 г. на ***, писмо изх. №3420/11.02.2009 г. на ТД на НАП – С.З., придружително писмо изх. №3420/10.02.2009 г., писмо изх. №2363/19.02.2009 г., №7671/27.05.09 г. и изх. №19447/23.11.2009 г. на ТД на НАП – Ямбол, опис №87/23.03.2010 г., молба от В.А. от 22.03.2010 г., писмо изх. №542/25.03.2009г. на СРС, молба от адв. А. от 13.04.2010 г., писмо изх. №06-000-062/26.04.2010 г. на МРРБ гр. С., писмо изх. №11-03-2804/13.05.2010 г. на О. – С.З., писмо изх. №110302/15.05.2010 г. на ***, писмо от 01.06.2010 г. на ОП – С.З., писмо изх. №920/20.05.2010 г. на СРС, молба от адв. А. от 13.07.2010 г., писмо изх. №1080/20.07.2010г. на ищеца, писмо изх. №1716/13.09.2010 г. на СРС, молба от П.И. от 13.0.2010 г., писмо №1132/10.06.2009 г. на СРС, молба от ищеца от 29.09.2010 г., писмо изх. №368/09.11.2010 г. на АК-С.З., писмо №1684/30.11.2010 г. на ищеца, молба от ищеца от 07.12.2010 г., писмо от 15.12.2010 г. на ГДИН – С.З., писмо изх. №И-63/04.01.2011г. на ГД „ИН” – С., уведомителни писма по ГПК №32/05.01.2011 г. и №29/05.01.2011 г., молба от ищеца от 17.01.2011 г., том ІІ – справка за пътувания на лице, писмо рег. №701/18.01.2011 г. на МВР, писмо №3182/28.01.2011 г. на ОП-С.З.,  постановление от 08.10.2010 г. на ВКП, писмо №6880/04.02.2011 г. на ВКП, писмо №17034/15.02.2011 г. на ВКП, писмен отговор от адв. М. от 17.02.2011 г., молба от ищеца от 23.02.2011 г., писмо изх. №11-04-2556/02.03.2011 г. на О. – С.З., уведомително писмо по ГПК от 11.03.2011 г. на АК-С.З., писмо изх. №11-00-288/15.03.2011 г. на О. – С., отговор от адв. Д. от 13.04.2011 г., писмо изх. №1915/14.10.2010 г. на СРС, решение №1321/16.12.2003 г. на Сл.РС, писмо изх. №1100-588/01.06.2011 г. на О. – С., писмо изх. №СД-02-08-5685/03.06.2011 г. на РС-С., молба от ищеца от 17.06.2011 г., писмо изх. №3700-16/27.02.09 г. на О. – С., писмо изх. №37-06-7957/17.06.2011 г. на О.-С.З., акт за сключен граждански брак №670/14.10.2006 г. на О. – С.З., писмен отговор от адв. М. от 29.07.2011 г., ДВ бр.63/16.08.2011 г., молба от адв. Д. от 04.10.2011 г., удостоверение от 08.11.2011 г. на СОС, решение №3394/11.11.2004 г. на СОС, следва да се приеме за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа обстановка- видно от протокол от 26.02.2008г. на СРС, IV наказателен състав, по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД 1132/2007г. по описа на съда, влязло в сила на 26.02.2008г., първият ответник по делото П.Г.И. е признат за виновен за престъпление по чл. 1596, ал. 2 във вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Законодателят приравнява съобразно императивната разпоредба на чл. 383, ал. 1 от НПК последиците на одобрено споразумение по наказателно производство на влязла в сила присъда. Престъпното деяние попада в приложното поле на чл.3, ал.1, т. 4 от ЗОПДИППД. Налице е първата законова предпоставка — ответникът с осъден за престъпление, попадащо в обхвата на тази законова норма. За релевантно за процеса установяване на действителната пазарна стойност към дати на придобиване, отчуждаване и завеждане на иска на придобитите, отчуждени и налични моторни превозни средства, по делото се допусна, изпълни и прие съдебно-автотехническа и оценителна експертизи.

Съгласно приетото заключение на САТОЕ, пазарната стойност на гореописания автомобил към дата на придобиване - 6 000.00 лв. /54.54/ МРЗ. Разходи за регистрация на МПС- 240.00 лв. /2.18 МРЗ/. Пазарна стойност към дата на отчуждаване - 4 500.00 лв. /28.12 МРЗ/.   конкретния  случай  е  налице хипотезата на чл.  4,  ал.  2  от ЗОПДИППД - И.  е прехвърлил по възмезден начин автомобила на трето добросъвестно лице. Сумата, представляваща пазарна стойност на автомобила към дата на отчуждаване, подлежи на отнемане на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД, лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС" модел „ЦЛК 200", държ. рег. № СТ 9835 СМ, рама №WDВ2083351F008117, двигател № 11194512030204, дата на първа регистрация 19.08.1997г., придобит с договор за покупко-продажба от 04.07.2007г. за сумата 12 500.00 лв. по приложена фактура, равняващи се на 69.44 мрз. Автомобилът е придобит по време на брака на П.Г.И. и Й.И.И.. Автомобилът е отчужден с договор за покупко-продажба на 14.09.2007г. за сумата 500.00 лв. Пазарната стойност към датата на придобиване - 12 500.00 лева.  Пазарната стойност към дата на отчуждаване - 12 400.00 лв. Пазарната стойност към м. 01.2010г. - 9 100.00 лв. Съгласно релевантното за процеса и прието заключение на САТОЕ- Пазарна стойност към дата на придобиване - 12 500.00 лв. /69.44 МРЗ/. Разходи за регистрация - 60.00 лв. /0.25 МРЗ/. Пазарна стойност към дата на отчуждаване - 12 400.00 лв. /68.89 МРЗ/. Пазарна стойност към дата на завеждане на иска - 9 500.00 лв. /39.58 МРЗ/. Купувач по сделката е Д.П.А. - майка на И. и ответник по настоящото дело. Придобила е моторното превозно средство по време на брака си с И.А.А. в режим на съпружеска имуществена общност. Осъществена е хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗОПДИППД. В чл. 8 ал. 2 от ЗОПДИППД изрично е посочено, че по отношение на определен кръг лица, в това число и роднини по права линия знанието, относно това, че придобитото имущество е със средства от престъпна дейност се предполага до доказване на противното. Налице е презумпция за знание. При такава степен на родство, законодателят не е поставил като условие за знание дори да е налице влязла в сила присъда или да е образувано наказателно производство по отношение на лицето — прехвърлител по сделката. По делото не се представиха доказателства от ответната страна, които да оборват законовото предположение, следователно мотивираното искане се явява основателно и в тази му част. Автомобилът следва да бъде отнет в полза на държавата на основание чл. 8 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД,  сумата от 150 584.24 лв., от които- 54 949.69 лв., преведени на П.Г.И. от Й.И.И., и 95 634.55 лв., преведени на П.Г.И. от трети лица. Паричните средства са в чуждестранна валута и са преведени от чужбина по системата *** Изчислени са в лева към съответната дата на превода и курса на БНБ за деня за съответната валута. Данните са съобразно справки изх. № ЕД-2473-16/07.07.2009 на ***, изх. № 1200/1378 А/14.08.2009г. на „***и изх. № 421/2009г. на *** За релевантно за процеса установяване на действителния размер на получените суми-преводи към съответните дати в лева и минимални работни заплати, по делото се допусна, изпълни и прие съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно приетото заключение на ССчЕ получените парични преводи общо за двамата ответници са в размер на 151 562.14 лв. /1094.783 мрз/. Паричните средства не са декларирана пред данъчните власти на РБългария от ответниците П.И. и Й.И. съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ. Сьшите са с неустановен източник и не следва да се приемат за доход от законен източник. Предвид престъплението, за което И. е осъден и въз основа анализа на събраните доказателства, в това число и липсата на законен източник на доходи, може да се направи обоснования извод, че посочените парични средства са придобити, в резултат на престъпната му дейност. От страна на ответниците не се ангажираха доказателства във връзка с произхода им.Те подлежат на отнемане на основание чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД. Следва да се отнеме също и товарен автомобил марка„ИФА" модел „В 50 Л", дата на първа регистрация 01.01.1985г., държ. рег. № СТ 2953 АХ, рама № 7800243, двигател № 992378124322, придобит от *** със собственик и управител И. за сумата от 400.00 лв. видно от договор за покупко-продажба от 04.11.2005г. С договор за покупко-продажба от 22.02.2006г. автомобилът е отчужден за 700.00 лв. Пазарна стойност на автомобила към дата на придобиване - 3 800.00 лв. Пазарна стойност към дата на отчуждаване - 3 600.00 лв. Съгласно релевантното за процеса и приетото заключение на САТОЕ- пазарната стойност към дата на придобиване - 3 000.00 лв. /20/ МРЗ. Разходи за регистрация - 50.00 лв. /0.21 МРЗ/. Пазарна стойност към дата на отчуждаване - 2 800.00 лв. /17.5 МРЗ/. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД — ответникът е прехвърлил по възмезден начин процесното МПС на трето лице.           Сумата, представляваща пазарна стойност на автомобила към дата на отчуждаване, подлежи на отнемане на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД. В хода на делото с Определение от открито съдебно заседание на 01.03.2012 г., съдът заличи като ответник *** и спря частично производството по делото по отношение на заличения ответник и по отношение на претендирания от него товарен автомобил „ИФА В 50 Л".

Видно от писма изх. № ТР-51/20.02.2012 г. и изх. № 48/16.02.2012 г., и двете на Агенция по вписванията - С.З., към 20.02.2012г. *** *** не е пререгистриран по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на Законът за търговския регистър. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР едноличните търговци, за които не е поискана пререгистрация в срока по § 4, ал. 1, т.е. до 31.12.2011г. или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се считат за заличени от 01.01.2012 г. По делото е безспорно, че към датата на съдебното заседание /01.03.2012 г./ответникът - едноличен търговец не е пререгистриран в определения законов срок, той се счита заличен- т.е. не съществува като правен субект и не може да бъде страна в исковото производство. След заличаване на едноличния търговец в посочената хипотеза, който няма статут на юридическо лице, цялото притежавано от него имущество се завръща в патримониума на физическото лице - негов собственик и той се явява правоприемник на заличения едноличен търговец. Тъй като по делото участва в самостоятелно качество гражданинът- физическото лице П.И., след заличаване на едноличния търговец не е необходимо конституиране на друг правен субект на негово място като страна по делото.

Общо придобито имущество по пазарна стойност, на база приетите по делото заключения на съдебно-автотехническата и оценителна експертиза и съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 173 412.14 лв. /1 241.4 мрз/. Следователно придобитото имущество от И. е на "значителна стойност" по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на същият закон, т.е. осъществена е и следващата законова предпоставка, визирана в чл. 3 ал. 1 от специалния закон. Съгласно чл. 4 от ЗОПДИППД трябва да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на лицето и това предположение се извежда от липсата на законен източник на доходи, респ. доколкото не е установен законен източник. От доказателствата по делото, за проверявания период по справки изх. № 12517#1 от 10.06.2008Г. и изх. № 2054/29.01.2010г. на ТД НАП, офис С.З., И. е подал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005 г. и 2006 г. Има установен доход от стопанска дейност за 2005г. - за пет месеца и за 2006г. За 2005г. облагаемият доход е 608.55 лв., след приспадане на дължими осигурителни вноски - 190.55 лв. /1.26 мрз/. За 2006г. облагаемият доход е 2 693.08 лв., след приспадане на дължими осигурителни вноски-1 912.09 лв./11.95 мрз/.

Видно от справки изх. № 12517#1/10.06.2008г. на ТД на НАП С.З. и изх. № 05-77-18/29.05.08г. на НОИ - ГД ***, по отношение на И. няма регистрирани трудови договори. Само осигуря вал се е за периода от месец август 2005 г. до месец декември 2006 г. на съответния минимален осигурителен праг.

За съпругата Й.И.И. също не се установиха доходи. Липсват данни относно регистрирани трудови правоотношения, както и данни за внасяни осигуровки като самоосигуряващо се лице /справка изх. № 05-77-20/11.02.09г. от НОИ - ГД ***, справка изх. № 3420/11.02.2009г. от ТД на НАП С.З., и справки изх. № 2363/19.02.2009г., изх. № 7671/27.05.2009г. и изх. № 19447/23.11.2009г. от ТД на НАП Я.. Ответницата няма подадени ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ, респ. чл. 50 от ЗДДФЛ. Тези данни се потвърдиха и от приетото по делото заключение на назначената ССчЕ. Доходите от законен източник за посочения по - горе период ЗА ДВАМАТА ОТНЕТНИЦИ са в размер на 2 102, 64 лв. /13.21 мрз/.

При отсъствието на доходи от законен източник П.И. и Й.И. са реализирали пътувания в чужбина. От справки рег. № 02-4138/17.11.2009г., рег. № 02-216 и 02-217 от 27.01.2010г. от ОД на МВР С.З. за задгранични пътувания се установи, че за периода 01.01.1998г. -01.20 Юг., И. е напускал 15 пъти страната, а съпругата му 17 пъти. Регистрираните дестинации са до ***. Изчислените необходими разходи на двамата съпрузи за дневни и квартирни пари за пребиваванията им в чужбина по „Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина", за периода преди и след 01.07.2004г., са както следва- за И. - 173 878,73 лева, равняващи се на 1 626,04 мрз, и за И. - 184 504,30 лева, равняващи се на 887,49 мрз- или ОБЩО за двамата - 358 383,03 лева, равняващи се на 2 513,53 мрз.

Съгласно релевантното за процеса и прието по делото заключение на назначената ССчЕ средствата за двамата ответници, необходими за пребиваване в чужбина за дневни и квартирни пари, без да се вземат предвид пътните разходи, изчислени съобразно "Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина" възлизат общо в размер на 399 609.61 лв. /3 224, 76 мрз/. Ако разходите на ответниците са били поети от други лица, за двамата те са съответно 25 477.61 лв. /202.78 мрз/.

Съгласно приложено като доказателство по делото Решение № 51 от 28.03.1996г. на СРС по бр.гр.д. № 1464/1995г. за прекратяване на гражданския брак между Д.С.Д. и П.Г.З. /в последствие преименуван на П.Г.И./, последният е осъден да заплаща месечна издръжка на родените от брака две деца - 700.00 лв. за Д. П. З.а и 500.00 лв. за Д.П. З.. Съобразно приетото заключение на ССчЕ за периода 1989г.-2009г., разходите за издръжка на домакинството на ответниците според броя на членовете на домакинството, изчислени на база данни на НСИ и размера на минимална работна заплата, възлизат на 983.028 мрз. С включените средства за издръжка на децата на И. от първия му брак, са били необходими 1037. 56 мрз.

С въведената в чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД презумпция, доказателствената тежест за установяването на законен източник на доходи е възложена на ответника. Доказателства в тази връзка не бяха ангажирани. Сключеният на 14.10.2006г. гражданският брак между П. и Й. не е прекратен. Част от процесното имущество е съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21 от СК. По делото не се събраха доказателства, същото да е придобито със законни доходи на съпругата. Същата няма принос за придобиването му - хипотезата на чл. 10 от ЗОПДИППД. След направената в заключение съпоставка между приходи и разходи на ответниците на база приетите заключения на САТОЕ и ССчЕ, за периода на проверката се установиха доходи в размер на 13.21 мрз и разходи в размер на 4 408.94 мрз. Установеният недостиг на средства е в размер на 4 395.73 мрз.

Приетите по делото заключения на САТОЕ и ССчЕ са обективно и прецизно изготвени, в съответствие с поставените задачи и следва да се кредитират. С протокол за връчване от 09.03.2010г. на П.Г.И. е връчена Декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД. С вх.№ 1789/07г. от 23.03.2010г., същата е върната непопълнена. Следователно, от изложеното до тук може да се направи обоснования извод, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на П.Г.И. — хипотезата на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД. Налице са предпоставките на чл. 3, чл. 4, чл. 8 и чл. 10 от ЗОПДИППД, както и на § 1 т. 2 от ДР на същия закон, поради което съдът следва да постанови своето изцяло позитивно за ищеца първоинстанционно съдебно Решение по делото, с което да уважите изцяло мотивираното искане на КУИППД, с което да отнемете в полза на Държавата имущество на обща стойност 168 084.24 лв., както следва:

 

Паричните средства в обем на процесните суми в левова и съответните им МРЗ за страната за съответните периоди от време, не са декларирана пред данъчните власти на Р.България от ответниците съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗОДФЛ. Същите не следва да се приемат за доход от законен източник. Предвид престъплението, за което първия ответник е осъден и въз основа анализа на събраните доказателства, може да се направи обоснования извод, че посочените парични средства са придобити, в резултат на престъпната дейност на първия ответник. Те подлежат на отнемане на основание императивната разпоредба на чл.10 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД.

 

Средствата необходими само за пребиваването в чужбина като дневни и квартирни пари, без да се вземат предвид пътните разходи, изчислени от СИЕ съобразно нормите на "Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина" за двамата ответници възлизат общо в размер на съответните суми по икономическата експертиза по делото.

 

Съдът счита, че тези преводи следва да бъдат взети предвид, тъй като са документирани като изпращащо лице/третото неучастващо лице/, дата, размер, вид валута и получател/ответниците/, поради което приема, че реално двамата ответници/независимо от евентуалните дълги периоди на фактическа раздяла и евентуалното съжителство с други лица без развод между ответниците и съответно без брак с евентуалните трети лица/, в режим на СИО както по тогава действалия чл.19- 27 от СК/1986г./- отм., така и по силата на сега действащия чл.18- 32 от СК/2009г./, имат недоказана значителна разлика съгласно заключението на оценъчната експертиза по делото, за страната за съответните процесни периоди от време, която попада под императивните разпоредби на чл.3, ал.1 и 3 във вр. с чл.4 и чл.5 и във вр. с чл.8- чл.10 от ЗОПДИППН, и следва да им бъде отнета в лицето на съществуващо имущество или неговата левова равностойност по пазарни цени при липса в наличност на друго такова, ведно със законните последици от това.

 

         Нормативно определената минимална издръжка за лицата в страната по данни на Националния статистически институт/НСИ/- гр.С. е както е посочено в заключението на съдебно- оценъчната експертиза по делото. Съдът счита, че следва да вземе за основа на своите изчисления данните от НСИ- С., тъй като въпреки направените официални искания, нито страните представиха данни, нито НСИ- С. предостави данни за аналогични средни разходи за издръжката на едно лице/всеки от ответниците/в съответните чужди държави, за съответните процесни  периоди на тяхното пребиваване там. В тази връзка е и официалната Справка от НСИ- С., съгласно която НСИ не разполага с исканата информация за “средни нива на доходи, разходи за живот, за заплащане на наеми за квартири и средна цена на издръжка на един пълнолетен човек в съответните държавите, където има данни по делото ответниците да са пребивавали през процесния период от време.

 

Поради което следва да се постанови първоинстанционно съдебно решение, с което да се уважи почти изцяло искането на Комисията и да се постанови отнемането в полза на държавата на цялото доказано процесно движимо и недвижимо имущество, собственост на двамата ответници- съпрузи/в СИО/, подробно описано в обстоятелствената част на настоящото съдебно Решение.

Следва ответниците- пълнолетните български граждани, да бъдат осъдени да заплатят дължимата Държавна такса/ДТ/ от 6 724 лв., представляваща 4 % върху общо отнетото в полза на Държавата тяхно движимо и недвижимо имущество, по приходната сметка на СОС в обслужващата го ***., в приход на органите на съдебната власт.

Настоящото първоинстанционно позитивно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните/ищеца и ответниците/, и да се протестира от ОП- С.З. съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД по общия въззивен ред по чл.258- чл.266 от ГПК, в 2- седмичен срок от връчването му на всяка една от страните и ОП- С.З., чрез настоящия първоинстанционен СОС пред въззивния ПАС

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.28, ал.1- ал.4 във вр. с чл.30, ал.1 и 2 и във вр. с чл.10 във вр. с чл.4, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД, първоинстанционния СОС

                                  Р   Е   Ш   И  :

 

ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА следното имущество на обща стойност 168 084, 24 лв./сто и шестдесет и осем хиляди осемдесет и четири хиляди лева и двадесет и четири стотинки/, придобито чрез престъпна дейност от всеки от ответници, както следва :

1.От П.Г.И./ПЕТЪР Г. З., П.Г. З./- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: С.З., *** :

А/На основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД:

сумата 4 800.00 лв., представляваща пазарна стойност към дата на отчуждаване на лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН", модел „ВЕНТО", дата на първа регистрация 19.01.1993г., държ. рег. № СТ 9360 СН, рама № WVWZZZZPW359060, двигател № АВS405371, цвят БОРДО МЕТАЛИК, отчужден с договор за покупко-продажба от 03.11.2006Г.

Б/На основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД- сумата 95 634. 55 лв., получени парични преводи от чужбина по системата „***

2.От съпрузите П.Г.И./ПЕТЪР Г. З., П.Г. З./- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: С.З., ***, и Й.И.И.- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 10 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД- сумата 54 949. 69 лв., получени парични преводи от чужбина по системата ***

         3.От съпрузите Д.П.А.- ЕГН ********** и И.А.А.- ЕГН **********- и двамата с постоянен и настоящ адрес: С.З., ***, на основание чл. 8 във вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 10 от ЗОПДИППД- Лек автомобил „МЕРЦЕДЕС- ЦЛК 200", държ. рег. № СТ 9835 СМ, рама № WDВ2083351F008117, двигател № 11194512030204, дата на първа регистрация 19.08.1997г., придобит с договор за покупко-продажба от 14.09.2007г.

4.От *** със седалище и адрес на управление: С.З., ***, представлявано от П.Г. З., на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД- сумата 3 600.00 лв., представляваща пазарна стойност към дата на отчуждаване на товарен автомобил марка „ИФА", модел „В 50 Л", с дата на първа регистрация 01.01.1985г., държ. рег. № СТ 2953 АХ, рама № 7800243, двигател № 992378124322, цвят СИВ/СИН, отчужден с договор за покупко-продажба от 22.02.2006г.

 

ОСЪЖДА ответниците- пълнолетните български граждани- П.Г.И./ПЕТЪР Г. З., П.Г. З./- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: С.З., ***, Й.И.И.- ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес:***, Д.П.А.- ЕГН ********** и И.А.А.- ЕГН **********- и двамата с постоянен и настоящ адрес: С.З., ***, да заплатят дължимата Държавна такса общо 6 724 лв./шест хиляди седемстотин двадесет и четири лева/ върху отнетото в полза на Държавата тяхно имущество, по приходната сметка на СОС в обслужващата го ***., в полза на органите на съдебната власт.

 

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и ОП- С.З., чрез СОС пред ПАС

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: