гр. Габрово, 08.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно
заседание на деветнадесети март .............. през две хиляди и деветнадесета
година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. КОСЕВ
при секретаря
….РАДИНА ЦЕРОВСКА..............
и в присъствието на прокурора …….ЖЕНИ ШИКОВА ……..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ
Адм.Д№353 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Депозирана е
Искова молба от Г.А.П., от гр. Габрово против ГД“Изпълнение на наказанията“ при
МП гр. София, с която се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от Г.П.
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, в резултат от незаконосъобразни
действия/бездействия на посочения административен орган- ответник по делото,
която сума да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на депозиране
на Исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Претендирана е и сума в
размер на 16000 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 23.12.2014г.
до окончателното изплащане на сумата. В Исковата си молба ищецът Г.П. твърди,
че за периода от 11.06.2014г. до 23.12.2014г. по повод на образувано против
него наказателно производство бил задържан в Следствен арест гр. Габрово, като
за целия този период бил в килия №6.
Според ищеца
размера на килията бил твърде малък- 12кв.м., тъй като в нея имало 4 легла, а
понякога били настанявани дори и повече от 4 човека. Твърди, че в килията
нямало течаща вода и тоалетна, което го принуждавало да облекчава личните си
нужди в пластмасова бутилка, както и да се храни при тези условия. За да
ползват тоалетна трябвало да чукат или звънят на служителите и те да им
отварят, като нерядко се налагало да изчакат тъй като тоалетната се ползвала от
други задържани лица. Хигиената в Следствен арест Габрово била крайно занижена,
тъй като не се почиствало с препарати, само с метла. Липсвало парно отопление и
през зимата било много студено, през лятото горещо. Липсвала възможност за
естествено проветряване съгласно изискването на ППЗИНЗС, като количеството на
осветлението било недостатъчно. Изискването на ЗИНЗС относно престоя на отрито
било формално изпълнено, тъй като мястото за престой било тясно- 4м.х 2м. Баня
се ползвала веднъж седмично, за около 10-15 минути за двама човека като през
това време трябвало да се изкъпят, изперат и избръснат. Храненето не било в
столова, а в килията, а даваната храна била нискокалорична и некачествена, като
често ищеца получавал стомашни болки и разстройство. Липсвали условия за
простиране на прането, което не можело да изсъхне. Нямало предоставени условия
за провеждане на телефонни разговори, а леглото било неудобно. Тези условия в
Следствен арест Габрово породили у Г.П. негативни усещания, засягащи човешкото
му достойнство, унижение, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и
страх. Причинени му били яд, нерви, безпокойство, стрес, унижение на човешкото
достойнство, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес-
плач.
Според ищеца
правата му на задържано лице били гарантирани съгласно Конституцията на Р
България, ЗИНЗС и различни разпоредби на европейското право, като отговорен бил
посочения ответник- ГДИН при МП София.
Ответникът-
ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП гр. София, представляван от надлежно
упълномощен пр. представител- юрисконсулт, оспорва предявения иск, счита същият
за неоснователен и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се
направените по делото деловодни разноски- възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят
на ОП Габрово дава заключение за неоснователност на подадената Искова молба,
тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на
иска- незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие който да
е отменен на това основание и засягане на имуществената сфера или претърпени
неимуществени вреди от ищеца, което да налага тяхното обезщетяване.
Административен
съд Габрово, след като извърши проверка на приложените доказателства, обсъди
доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните
по делото не е спорно, а и видно от приложените писмени доказателства, че ищеца
Г.А.П. е пребивавал в Следствен арест гр. Габрово през посочения в Исковата
молба период /11.06.2014г.-23.12.2014г./, като видно от представена и приета
като доказателство по делото Справка същият е бил в настанен в килия №6.
По делото са
разпитани като свидетели И.Й.Й., който според показанията, а и предвид
изложеното в представена по делото Справка също е пребивавал в Следствен арест
Габрово през процесния период, в същата килия. Свидетелят описва условията, при
които е бил настанен в Следствен арест Габрово.
Като свидетел
по делото е разпитан и и св. П.Й.- служител в Следствен арест Габрово,
включително през процесния период. Свидетелят също описва условията в ареста.
Като взе
предвид установените по делото факти и на
основание чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс, по допустимостта и основателността на предявените искове, Съдът намира следното:
Предявеният
Иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е редовно предявен и допустим. Допустим е и обективно кумулативно съединения иск за лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 и по
аргумент от чл. 132, ал. 1 и 2 от АПК
предявеният иск е подведомствен и родово
подсъден на
административните съдилища. Съгласно разпоредбата на
чл. 204, ал. 4 от АПК, когато
искът се основава на незаконосъобразно
действие или бездействие, същите се установяват от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ пред съда по мястото на
увреждането или по местожителството на
увредения.
Съгласно
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са
причинени от незаконосъобразни действия на
служители на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която на основание чл. 205 АПК и в качеството й на
юридическо лице съобразно разпоредбите на
12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/,
притежава пасивната процесуална легитимация по исковете.
По основателността на така предявения иск от Г.П., настоящият съдебен състав на АС Габрово приема следното:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
приложим по препр. от чл. 203, ал. 2 АПК,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ
очертава пределите на отговорността -
дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, за основателността на
иска е необходимо да са налице следните предпоставките: 1. незаконен
административен акт, действие или бездействие на
административен орган; 2. актът да е отменен по съответния ред 3. причиняване на вреди;
4. пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите;
В разглеждания случай вредите се претендират от твърдяни незаконосъобразни
действия на служители на ответника. На първо място следва да се разреши въпросът
сочените действия представляват ли административна дейност и извършени ли са
при или по повод осъществяване на такава.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС
ответникът Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията"
е създаден към министъра на правосъдието,
който съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за
администрацията е централен орган на
изпълнителната власт. Дейността по изпълнение на
наказанията представлява административна
по своето естество дейност- осъществяване правомощия на държавното управление, на
изпълнителната власт. Правомощията
на служителите на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията",
включително правомощията на служителите в
Следствен арест Габрово, са властнически спрямо изтърпяващите наказание "лишаване от свобода", а
отношенията са на власт и подчинение, на субординация, в рамките на които се осъществяват функции на държавното управление - по изпълнение на
наказанията. Следователно
посочените конкретни действия на
служители на ответника, осъществени при
упражняване на изпълнителни правомощия, представляват административна дейност.
Твърдейки за незаконосъобразни действия/бездействия на посочения
ответник Г.П. описва подробно условията, при които същият е пребивавал в
Следствен арест Габрово. Твърди, че това място за настаняване на лишени от
свобода се намирало под земята, като в килиите нямало аспирация, нормално
осветление, отопление, течаща вода, санитарен възел, като не можел да ползва
понякога полагащия му се „престой на открито“. През прозореца на помещението в
което пребивавал имало много слаба дневна светлина и нямало прозорец, който да
се отваря за проветрение, поради което въздухът бил застоял, прашен и вмисиран.
Осветлението се осъществявало от ел. крушка, което било недостатъчно. В килиите
липсвала течаща вода и санитарен възел, което го принуждавало да уринира в
шише.
Настоящият
съдебен състав на АС Габрово намира, че предявения иск от Г.П. не е доказан и се явява неоснователен по следните съображения:
Съдът намира за недоказани
твърденията на ищеца, че условията в Сл. арест Габрово са довели до влошаване на
здравословното му състояние. Разпитаният
по делото като свидетел П.Й. - работещ в ареста описва предоставените лечебни
грижи за настанените в ареста лица, включително и при оплакванията на ищеца, на
когото били оказани медицински грижи, дадени лекарства и оказано медицинско
съдействие с цел подобряване на здравословното му състояние. В подкрепа на така
изложеното свидетелства и св. И.Й., който също заявява, че при негови
здравословни оплаквания служителите в Следствен арест Габрово реагирали бързо и
той бил изпратен за лечение в болнично заведение, след оказана му помощ в
ареста. По делото са приложени и
редица медицински книжа, удостоверяващи положените медицински грижи и
предоставени медикаменти по време, когато П. е бил лишен от свобода.
Недоказани останаха и твърденията
за лоши хигиенни и битови условия в местата за лишаване от свобода, в които е
пребивавал ищеца в процесния период.
Видно от справката на началника на Районна служба "Изпълнение на
наказанията" - Габрово отнасяща се за Арест Габрово и приложените към нея
документи е че:
арестния блок разполага с две тоалетни, във всяка килия е монтиран звънчев
бутон и при позвъняване задържаните се извеждат до тоалетна /без да е посочено
ограничение/, банята се ползвала два пъти седмично, а при възможност и желание
на задържаните и по-често, мивката с течаща вода е извън килиите но същата се
ползва от задържаните денонощно без ограничение. При
настаняването си в килия №6
Г.П. е пребивавал с още
задържани лица, като не може да се установи с точност колко
точно лица са били, килиите с
цитираната като квадратура площ е било пазено изискването за осигуряване на
минимум 4 кв. м. площ на лице. В представената справка е описано оборудването на килиите, начина на отопление, проветряване,
осветяване и хигиенизиране, което не сочи на унизително отношение към ищеца.
Съгласно чл. 43, ал.
5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона.
Според чл. 20, ал. 2 от Правилника в спалните
помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. По отношение на изкуственото
осветление следва да се отбележи, че не може да се установи нито броят на
осветителните тела, които са били налице в ареста през процесния период, нито тяхната
мощност, поради което съдът не може да изчисли дали количеството светлина от
тях е достатъчно или не.
АС Габрово намира, че че не са налице достатъчно
убедителни както писмени, така и гласни доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца в тази насока. Свидетелят Й., пребивавал по същото време в Следствен
арест Габрово заявява, че осветлението било слабо, а през прозореца влизащата в
килията дневна светлина не била достатъчна. Няма данни с каква мощност е било
осветителното тяло във всяка една от килиите, в които е пребивавал ищеца П.
нито пък други сведения освен свидетелските показания на цитирания свидетел,
които имат субективен характер досежно възприятията му за осветеност.
Съгласно т. 19. 1 от Заповед от 26.07.2010 г. на
задържаните се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода по всяко
време, ако липсват такива в килиите. По делото не се оспорва липсата на такива
в килиите. За лицата, пребиваващи в ареста, на подземния етаж, на който се
намират килиите, е налице обща тоалетна с обща баня – по един брой от двете,
които се ползват от всички задържани, като те нямат свободен достъп до тези
общи помещения, а отиват до там с помощта на охраната, която ги води един по
един.
Свидетелите Й. и Й.- служител в Следствен арест
Габрово потвърждават, че в килиите няма санитарни възли и течаща вода. За да се
ползват такива е нужно задържаните да звънят, за да бъдат заведени в общите
части. Според св. Й. ако това се случи през нощта, дежурните се бавели,
казвали, че трябва да се изчака, тъй като санитарните възли били заети. По този
начин се налагало да потискат физиологичните си нужди до сутринта. Затова
задържаните ходели по малка нужда в пластмасови туби и шишета. Вода за пиене
също си наливат от общата чешма пред общия санитарен възел в шишета.
Съгласно Писмо на Началник РС"ИН" в
килиите няма наличие на санитарен възел и течаща вода. При необходимост
задържаните се извеждат самостоятелно, съпровождани от НОС през цялото
денонощие, след ползването на наличния звънец, находящ се до врата на
съответната килия.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява факта, че на задържаните е била предоставена
възможност да ползват тоалетна, като единствено при условие че същата се ползва
от друг задържан по същото време, е налагало забавяне на ползването й.
Осигурена е била и възможност за ползване на течаща вода, като дори св. Й. не
твърди, че някой от задържаните, в частност ищеца да е бил лишен от това му
право- да ползва течаща вода и тоалетна.
Въз основа на Заповед на началник РС“ИН“ на
държаните лица се предоставя възможност за къпане веднъж седмично, а през
летния период по два пъти /по възможност и по график/.
Свидетелят Й., служител в ареста, сочи, че по
принцип, особено през лятото, не е налице проблем престояващите в ареста да се
къпят всеки ден, стига да има такава обективна възможност.
Според чл. 151, т. 3
от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане по възможност
всеки ден, но най-малко два пъти седмично, като след всяко ползване на баня
помещението се почиства и дезинфекцира. От свидетелските показания става ясно, че през
зимния период на задържаните е била предоставяна възможност за къпане по веднъж
в седмицата, а през лятото- по два пъти седмично. Според показанията на
свидетеля Й. банята се предоставя на разположение на задържаните винаги при
поискване, стига да има топла вода и да не се ползва в момента от друг. Така е
реализиран минимумът на изискването за летния период, когато ищецът е бил в
ареста.
В Заповедта от 26.07.2010г. е предвидено, че
задържаните имат право на престой на открито в делнични дни, а при възможност и
в почивни и празнични, за времето от 8. 30 до 17. 30 часа на специално
определено за целта място в района на ареста, под наблюдението и контрола на
служители от надзорно-охранителния състав.
Съгласно писмото на Началник РС"ИН"
мястото за престой на открито е обособено през 2012г. То се намира във
вътрешния двор на сградата. Изградено е от метална конструкция с размери 4 х 3
м и височина от 3 м.
Видно от представената Справка от Началник РС ИН за
посочения в Исковата молба период Г.П. е ползвал престой на открито общо за
целия период в ареста 108 пъти, като няма данни същият да не се е възползвал от
тази възможност, както и ако това е така, на какво се дължи това. В този смисъл
неоснователни са твърденията му за това, че бил лишен от възможността за
престой на открито.
Обзавеждането
на килиите включва самостоятелно легло за всеки пребиваващ в ареста в
качеството на задържан, постелъчен инвентар, пластмасова маса, табуретка и
шкафче за лични вещи. Обзавеждането отговаря на изискванията по чл. 21 от ППЗИНЗС към 2014г.
Неоснователни са и доводите в Исковата молба за
това, че площта на килията в която бил настанен П. била недостатъча и несъобразена
с изискването за минимална площ съгласно ЗИНЗС. От представена справка става
ясно, че площта на килия №6 била 12, 37 кв.м., а леглата в същата били за 4
човека. От показанията на св. Й. не става ясно колко човека са били в килията
през целия период като същият заявява, че били двамата заедно с ищеца, но
понякога имало и други задържани, а понякога не. В този смисъл не се установява
по безспорен начин във всеки един момент колко човека са били настанени и дали
винаги леглата са били запълнени със задържани или броят им е бил по- малък от
предвидения капацитет на калията.
Въз основа на фактическите установявания и релевантни
нормативни разпоредби съдът прави следните правни изводи:
АС
Габрово взе предвид, че според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС
арестите са места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по
реда на Наказателно- процесуалния
кодекс, от което следва, че задържаните в тях лица
се третират като лишени от свобода и следва да имат същите права като тях. Правилата, относими към защита на субективните права на лишените от
свобода следва да се прилагат и спрямо задържаните лица. Рамката на ограничението на тези права е очертана общо в чл.
75 от закона, според която лишените от свобода могат да се ползват от правата
си, с изключение на правата: 1. от които са лишени с присъда; 2. които са им
отнети или ограничени изрично със закон; 3. чието упражняване е несъвместимо с
действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Всяко
друго отнемане или ограничение на права е недопустимо и противоправно.
Носещият тежестта на доказване ищец не е посочил нито едно доказателствено
средство, за да установи твърдението, на
което основава иска си, а именно, че администрацията на Следствен
арест Габрово, като част от ГД ИН с бездействието си, непредоставяйки условия
за престой в Следствения арест, отговарящи на изискванията на ЗИНС и са довели до влошаване на здравословното му
състояние, формирали са у него усещане на унизително положение, тревожност и
други посочени от ищеца негативни преживявания. Недоказани останаха и твърденията за лоши хигиенни и
битови условия в местата за лишаване от свобода, в които е пребивавал ищеца в
процесния период.
В заключение се налага извода, че
от събраните по делото доказателства не се установиха по никакъв начин
твърдяните от ищеца унизителни условия, които да са довели до претърпяване от
него на описаните в Исковата молба
неимуществени вреди. Показанията
на разпитания по искане на ищеца свидетел, не водят до противен извод. Последният излага лични впечатления, а не възприятията на ищеца и то твърде общо.
Не са доказани
твърдяните в Исковата молба вреди от Г.П., чието обезщетяване същият същия
претендира. Липсата на съществен елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган при и по повод дейността му, които да са отменени по
надлежния ред, както и недоказаната причинно следствена връзка между подобен
акт, действие или бездействие и причинени вреди за ищеца водят до отхвърляне на
претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ като неоснователна.
Тъй като не са
налице обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника,
предявеният иск от Г.П. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Процесуалния
представител на ответника е
поискал претенцията да бъде отхвърлена ведно със законните последици. Част от тези последици е присъждането на разноски.
В тази връзка, съдът намира, че разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от
ЗИНЗС е
специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 8 от
ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 от
ЗИНЗС, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските
по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на
свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия,
които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3
ЗИНЗС,
отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената
част от иска. Отговорността за възнаграждението за
адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при
липсата на указание в закона, за възможността за търсена на такава отговорност,
то такава не може да бъде присъдена. В този смисъл е
практиката на ВАС, застъпена в Определение на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по
адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от 13.10.2017 г. по
адм. д. № 9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от
23.10.2017 г. по адм. д. № 5584/2016 г.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г.А.П. от
гр. Габрово против ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП гр. София, с който се
претендира присъждане на обезщетение за претърпени от Г.П. неимуществени вреди
в размер на 40 000 лева, в резултат от незаконосъобразни действия/бездействия
на посочения административен орган- ответник по делото ГДИН София, която сума
да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на депозиране на Исковата
молба в съда, до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.А.П. от гр. Габрово
за присъждане на сума в размер на 16000 лева, представляваща мораторна лихва за
забава от 23.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на ответника ГД“Изпълнение на наказанията“ при МП гр.
София за присъждане на разноски по делото, като неоснователно
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :