Определение по дело №1447/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Бяла Слатина, 09.03.2020 година

 

РАЙОНЕН СЪД - БЯЛА СЛАТИНА, втори граждански състав, с председател съдията Ивайло Йорданов, след като разгледа гр. дело № 1447 по описа на съда за 2019 г., установи следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „К.М Г.“ ЕООД против „С.Т.2.“ ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 800/2019 г. по описа на РС – Бяла Слатина.

При проверката на допустимостта на иска по реда на чл. 130 от ГПК и като се запозна със заповедното производство по ч.гр.д. № 800/2019 г. по описа на РС – Бяла Слатина, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила и че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането. С разпореждане от 12.08.2019г. по ч.гр.д. № 800/2019г. на РС – Бяла Слатина неправилно заповедният съд е указал на кредитора, че следва в едномесечен срок от съобщението да предяви иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си. Видно от приложените по заповедното производство съобщения, заповедта по чл. 410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, тъй като същият е бил търсен на обявения в търговския регистър адрес на неговото седалище и управление и не е бил открит. Връчването в случая е на търговско дружество, поради което при ненамиране на същото на адреса се прилага разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК, като се приема, че същото е редовно уведомено за заповедта на датата, на която не е било открито на обявеното седалище в търговския регистър /в случая – на 25.07.2019г./, като в този случай не се лепи уведомление по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК и не се чака да изтече двуседмичният срок за получаване на книжата от съда, тъй като не е налице тази хипотеза на закона. Считано от 25.07.2017 г., на която дата дружеството-длъжник е редовно уведомено за заповедта по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК, е започнал да тече двуседмичният срок за възражения против същата по чл.414, ал.2 от ГПК, като този срок е изтекъл на 08.08.2019г. В рамките на срока за възражения от страна на длъжника такова не е подадено, поради което и на 09.08.2019г. заповедта за изпълнение е влязла в сила съгласно чл.416 от ГПК. Заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист на кредитора въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Вместо това, с разпореждане от 12.08.2019г. заповедният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. В случая, обаче, не е налице нито една от визираните в чл.415, ал.1 от ГПК хипотези на закона, при които заповедният съд може да дава указания за предявяване на установителен иск, тъй като съгласно чл. 415, ал.1 от ГПК, само при подадено своевременно възражение от длъжника и при връчване на книжата на длъжник-физическо лице по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителен иск относно вземането. Разпоредбата на чл. 47, ал.5 от ГПК е неприложима при връчването на съобщения на юридически лица, тъй като по отношение на същите се прилагат специалните разпоредби за връчване на юридически лица и търговци по чл. 50, ал.2 от ГПК, респ. чл.50, ал.4 от ГПК.

Поради това за ищеца не е налице правен интерес да предяви установителен иск за вземането си, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила и заповедният съд следва да издаде на същия изпълнителен лист въз основа на заповедта. Поради това, исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК и делото - да се прекрати поради недопустимост на предявения иск.

С оглед гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК съдът

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

          ВРЪЩА исковата молба на „К.М Г.“ ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №800/2019г. по описа на РС – Бяла Слатина.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1447/2019 г. по описа на РС – Бяла Слатина поради недопустимост на предявения иск.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ОС-Враца.

 

 

                                                                      Районен  съдия:

 

                                                                                                (Ивайло Йорданов)