№ 5365
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110137104 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от Г. Д. К. и Н. Д. К.
срещу Т. Б. Т. субективно съединени искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2
ЗС, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ
размер на 3600.00 лева /на всеки един от ищците сумата от по 1800.00 лева/,
представляваща обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот – 2/9 ид. части
/всеки от ищците по 1/9 ид. част/ от недвижим имот, представляващ апартамент с №
53, находящ се в .... за периода от 01.10.2020г. до 08.07.2022г., ведно със законната
лихва от 08.07.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането.
Ищците твърдят, че страните по делото притежават въз основа на наследствено
правоприемство недвижим имот, представляващ апартамент с № 53, находящ се в ....
като ищците притежават общо 2/9 ид. части /всеки от ищците по 1/9 ид. част/, а
ответникът притежават останалите 7/9 ид. части. Заявяват, че в хода на първата фаза на
делбено производство по ликвидация на съществуващата между тях съсобственост
ищците поканили ответника да заплати парично обезщетение за полагащия им се дял
от съсобствеността като впоследствие било образувано и гр. дело № 47167/2020г. по
описа на СРС, 29 с-в за заплащане на обезщетение за периода от 04.06.2019г. до
30.09.2020г. Релевира, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 2
ЗС. Претендира разноските по производството.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който е оспорил иска като неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните императивни предпоставки: 1. наличие на съсобственост между страните
върху процесния недвижим имот; 2. ползване на съсобствения имот само от ответника;
3. ищците като съсобственици да са лишени от ползването на съсобствения имот,
съобразно с правата си; 4. отправяне на изрична покана за предоставяне на ползването
или за заплащане на обезщетение; 5. несъобразяване на ползващия съсобственик с
получената покана; 6. размера на дължимото обезщетение, което е равно на средния
пазарен наем за имотите през процесния период /в този смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС /Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 996/2010
г., III г. о., ГК и Решение № 516 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2009 г., III г.
о., ГК/.
Съгласно задължителните постановки на ТР 7/2012 на ОСГК на ВКС, лично
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове, като то може да
се изразява в непосредствени действия на съсобственика, чрез действия, осъществени
от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е
предоставил вещта. Според същото тълкувателно решение размерът на дължимото
обезщетение се равнява на средната пазарна наемна цена за процесната вещ, припадащ
се на правата на лишения от ползване собственик в съсобствената вещ, считано от
датата на получаване на поканата за заплащането му. Обезщетение не се дължи, само
ако се установи, че съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена
възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване
от ползване, а нежелание да се ползва. В тежест на ответника е при условията на пълно
и главно доказване да докаже, че след получаване на поканата е предоставил на
неползващия собственик възможност да се ползва от имота съобразно с правата му.
С изготвения по делото доклад /л. 25, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявения иск, както и обстоятелството, че
страните по делото притежават въз основа на наследствено правоприемство недвижим
имот, представляващ апартамент с № 53, находящ се в .... като ищците притежават
общо 2/9 ид. части /всеки от ищците по 1/9 ид. част/, а ответникът притежават
останалите 7/9 ид. части.
Предвид изложеното може да се обоснове извода, че са налице всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск, поради което искът следва да
се уважи като основателен и доказан изцяло.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва за периода от
08.07.2022г. – датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.
2
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
от 1044.00 лева /сумата от 900.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 144.00
лева – държавна такса/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Т. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес:
...., ап. 53 да заплати на Г. Д. К., с ЕГН ********** и на Н. Д. К., с ЕГН ...., с общ адрес:
....... сума в общ размер на 3600.00 лева /на всеки един от ищците сумата от по 1800.00
лева/, представляваща обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот – 2/9 ид.
части /всеки от ищците по 1/9 ид. част/ от недвижим имот, представляващ апартамент с
№ 53, находящ се в .... за периода от 01.10.2020г. до 08.07.2022г., ведно със законната
лихва от 08.07.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1044.00 лева – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3