№ 410
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503234 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 05.03.2020 год., постановено по т.д. № 143/2019 год. по описа на Окръжен съд
Монтана, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на Б. И. Б. сумата от 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
08.06.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.05.2019 год. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 65 000
лева.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, като се излагат доводи за
неправилност, доколкото не е установен механизма на настъпване на произшествието и
виновното поведение на застрахования при тях водач. Неправилно съдът е възприел липса
на съпричиняване, тъй като пострадалия е допринесъл съществено за настъпване на вредите,
поради това че е пътувал в автомобила без постанев предпазен колан. Отделно от това
оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на
неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца
болки и страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което искът да
бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано и от ищеца Б. И. Б., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 45 000 лева до пълния размер от
1
60 000 лева, като излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е занижен с оглед получените увреди и търпените болки и страдания.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за
причинените неимуществени вреди бъде уважен изцяло, както и да бъдат разпределени
разноските между страните съобразно това.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на насрещната страна и изложените в тях доводи.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалата,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 08.06.2018 г. в Румъния на национален път 68А, при което
ищеца е пострадал като пътник в товарен автомобил влекач „Волво” с ДК № ***,
управляван от Д. Д.. Така от приетата автотехническа експертиза се установява и
конкретния механизъм при който е настъпило произшествието, а именно: тования
автомобил, движейки се по национален път 86А в района на Абуча, окръг Хунедоара, км
63+23м в посока гр.Дева, към Лугож, при изпълнение на ляв завой губи контрол над
управлението на автомобила и напуска пътното платно в дясно и преминавайки през
отводнителната канавка го преобръща на дясната страна. Установява се, че основната
причина за произшествието е несъобразена скорост от страна на водача, който се движи без
полуремарке. В случай, че водача е избрал безопасна скорост на движение, съобразно вида и
състоянието на пътното платно, то би избегнал настъпване на произшествието. Въз основа
на това, настоящият състав приема, че с действията си по управление на превозното
средство водачът С. е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, задължаваща го по
време на движение да избере безопасна скорост. Това задължение включва задължението на
водача да съобразява пътната обстановка и тежеста на управлявания от него товарен
2
автомобил, така, че да не допуска пътно-транспортно произшествие. Изложеното мотивира
съда да приеме, че презупцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена и водача Д. е виновен за
настъпване на вредоносния резултат.
Изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на медицинска експертиза
установява, че вследствие на произшествието ищеца е получил хемопневмоторакс в дясно,
множествени костни фрактури на ребрата от второ до девето в дясно, както и фрактура на
дасната и лявата лопатка. Пострадалия е изпитвал интензивни болки през болничния си
престой, което е наложило прием на обезболяващи, както и е имал болки при вдишване и
издишване предвид получните счупвания. Установява, че орентировъчния период на
срастване при лопатките е от 45-60 дни, през които период се е нуждаел от чужда помощ при
обслужването си.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ж. Б., съпруга на
ищеца, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се установява, че в рамките на
три месеца след изписването му от болницата изпитвал болки и пиел болкоуспокояващи.
Имал нужда от чужда помощ за период от около един месец, като свидетелката го къпела и
ходела с него до тоалетна. Променило се самочувствието му и настроението. Като се
прибирал гледа изплашено, не говорел, непрекъснато охкал и пъшкал. Изпитвал
притеснения дали ще се оправи и дали ще издържат финансово.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. Х. се установява,
че ищеца след катастрофата се променил, като преди това бил майтапчия, разказвал вицове,
а след това бил подтиснат и депресиран. Отказвал разходки пеша и искал да се ходи с кола.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юни
2018 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до
3
извод, сумата от 45 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че ищеца е пътувал в автомобила на предната
дясна седалка, без поставен предпазен колан. Съгласно заключенията на приетите по делото
експертизи и дадените от вещите лица обяснения в съдебно заседание се установява, че при
механизма при който е станало произшествието, колана не би бил ефективен и не би
предотвратил получените увреди. При преобръщане на автомобила на дясната страна,
водачът след като не е бил с поставен колан, пада върху ищеца и с неговото тяло го
притиска към вратата. Всички получени от пострадалия травми са от дясната страна. При
поставен колан не биха се получили травми по главата, но в случай там липсват такива. При
установения механизъм коланът не би предпазил пътника от получаване на увредите, тъй
като деформацията е на купето, кодето тялото на водача е към тялото на пътника.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалият ищец, пътувайки в автомобила
без поставен колан, не е допринесъл за настъпване на вредоносния редултат и в този смисъл
липсва съпричиняване.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд
Монтана следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски, поради което
съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.03.2020 год., постановено по т.д. № 143/2019 год. по описа
на Окръжен съд Монтана.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5