Решение по дело №2230/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директора на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към агенция „Пътна инфраструктура“. Касаторът участва в производството чрез пълномощници юрисконсулт К. Д. и юрисконсулт К. С..

Ответник по касация е Д. М. А. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес област София – град, [населено място], [улица]. Ответникът по касация участва в касационното производство чрез пълномощник – адвокат Й. Л. от АК Хасково.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 793/01.10.2024г. по АНД № 2835/2024г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 004483/23.04.2023г., издаден от директора на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към агенция „Пътна инфраструктура“, с който на А. е наложена глоба 1800 лв. за извършено административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДП.

В мотивите си първоинстанционният съд приел, че необходимата фактическа обстановка не е описана в цялост в постановлението. Приел, че от описанието не може да се установи точното местоположение на засеченото движение на посоченото МПС; приел, че не е установено авторството на деянието. Затова съдът отменил наказателното постановление.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда. Правят се подробни доводи, че мястото на нарушението е установено, както и че е установено, че именно привлеченото към отговорност лице е управлявало автомобила, за който не е била заплатена дължимата такса за ползване на инфраструктурата. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и постановяване на ново съдебно решение по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, с които прави доводи, че не са налице касационни основания и първоинстанционното решение е правилно. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

Установява се в производството, че на 19.10.2023г. в 22.21 часа на път ІІ-21, км. 6+959, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно приложение към т.1 на решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022г. за приемане списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, е установено движение на МПС – товарен автомобил Ман ТГХ с рег. № NZ032GY, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което не е била заплатена такса за ползване на пътната инфраструктура. Движението на превозното средство е било засечено с техническо средство с [идентификатор], представляващо част от изградената система за наблюдение на пътната инфраструктура, за движението на МПС по която се дължи заплащане на съответната тол такса. Данните по наказателното постановление за мястото на извършване на движението са конкретни в достатъчна степен. Ако привлеченото към отговорност лице е оспорвало фактическата констатация на АНО (например че мястото на засичане на движението не е включено в платената пътна инфраструктура) чрез твърдения в обратен смисъл, това би наложило събиране на допълнителни доказателства в тази насока. Т. оспорване обаче не е имало.

Установено е и авторството на деянието, а именно, че А. е управлявал автомобила при засеченото движение – по преписката като доказателство е приложена разпечатка от тахографа на автомобила, сочеща това обстоятелство. Следва да се посочи, че А. сам е предоставил на контролните органи посочените данни.

Липсвало е и оспорване на обстоятелството, че за движението на автомобила не е била заплатена съответната тол такса.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.179 ал.3а от ЗДП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Настоящата инстанция констатира, че в случая са установени предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност от привлеченото към такава лице. Размерът на наложената глоба е определен в съответствие с предвиденото в тази разпоредба. Въпреки това наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй прилага закон, който е в противоречие с норми, имащи примат спрямо националното законодателство.

По отношение на съответствието на тази разпоредба с нормите на Европейското право на 21.11.2024 г. Съдът на европейския съюз е постановил решение по дело № С- 61/23 (Екострой ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура"). С този акт съдът приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Съдът посочва, че единственото предвидено в системата на наказанията, регламентирани с нормите на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП, адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие... При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C 497/15 и C 498/15, EU: C: 2017: 229, т. 49 и цитираната съдебна практика).

С оглед задължителния характер на посоченото решение, съдът приема, че наложената в случая санкция- глоба във фиксиран размер 1800 лева, противоречи на принципа за съразмерност, прокламиран с нормата на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.

Това противоречие предпоставя извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Стигайки до същия краен извод, макар и при различни за това мотиви, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е отменил наказателното постановление.

Касационната жалба е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

По повод направеното в срок искане и на основание 63д ал.4 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Разноските са съобразени със сложността на делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 793/01.10.2024г. по АНД № 2835/2024г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ [населено място], да заплати на Д. М. А. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес област София – град, [населено място], [улица] 650лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.