О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260471
гр. Пловдив, 06.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН
ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. ч. гр. дело № 2320 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на А.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния
представител адв. Д.В., против определение № 261062 от 23.09.2020 г. по гр.
дело № 16452/2019 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. с-в, с което е прекратено
като недопустимо производството по гр. дело № 16452/2019 г. по описа на РС –
Пловдив, ХІІІ гр. с., образувано по молба на А.Р.С., да бъде признато от съда за установено
по отношение на молителката, на Община Пловдив и на заинтересованите лица Л. П.
В. ЕГН **********, П. Р. С. ЕГН ********** и А. И.Д. ЕГН **********, че към
момента на смъртта си - 26.01.2012 г., Н. П. С. ЕГН **********, роден на *** г.
в гр. Пловдив, е бил със семейно положение „Неженен“, и съответно съдът да
разпореди да се извърши поправка в Акт за смърт №343 от 08.04.2019 г. на
регистрите на Район Южен, Община Пловдив, в следния смисъл: в т.10 на акта,
като семейно положение на починалото лице вместо записаното „ЖЕНЕН (ОМЪЖЕНА)“
да се запише „НЕЖЕНЕН (НЕОМЪЖЕНА)“.
В
жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на атакуваното
определение, като се акцентира върху неприложимостта на чл. 548 от ГПК и визираните
в него условия за допустимост на депозираната пред първата инстанция молба по
чл. 547 от ГПК, а в условията на евентуалност и върху липсата на предвидените в
чл. 548 от ГПК процесуални пречки за провеждане на образуваното гражданско
дело, респ. че същите са отстранени. В т.н. детайлно се излага фактологията на
казуса. Сочи се още, че е нарушен и материалния закон, в частност разпоредбите
на ЗГР и Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация. По тези съображение се моли обжалваното определение да се отмени като
незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Иска още и въззивният съд да ревизира събраната от първата инстанция
държавна такса.
Настоящият
съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в законния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е основателна по следните съображения:
Районен
съд – Пловдив
е бил съзиран с молба за поправка на грешка в акт за смърт на български гражданин, издаден от
българските власти въз основа на предходно издаден акт за смъртта от
съответните служби в Онтарио, Канада. За да постанови обжалваното определение и
да прекрати производството по гражданското дело съдът е приел, че допустимостта
на производството за установяване на факт с правно значение, настъпил в
чужбина, според разпоредбата на чл. 548 от ГПК, е поставена в зависимост от
отказа на чуждите органи да удостоверят този факт. В т.н., доколкото молителят,
считал, че е налице грешка в издадения от чуждата държава документ по отношение
на това, че към момента на смъртта си лицето Н. П. С. ЕГН **********, е бил със
семейно положение „Неженен“, а не „Женен“, както е записано в канадския акт, и
въз основа на която грешка е направено и некоректното отразяване в българския
акт, то за да е допустима молбата е следвало да се представя доказателства, че
чуждите власти отказват да удостоверят обратното обстоятелство, т.е да
коригират собствения си акт. С оглед на това, че по делото били налице данни,
че органите на канадските власти не били отказали извършване на поправка в
издадения от тях акт за смърт, както се твърдяло от молителката, а са посочили само
какви са необходимите условия за произнасяне им, то районният съд е счел, че молителката
е следвало да представи доказателства относно това какви са предприетите
действия по удовлетворяване на изискванията на канадските власти. Доколкото
липсвали такива доказателства, прието е от съда, че не се изпълнени
предписанията на чл. 548 от ГПК за допустимостта на подадената пред него молба.
Настоящата
въззивна инстанция не споделя съображенията на районния съд относно
приложимостта на чл. 548 от ГПК в настоящата хипотеза. Съгласно посочената
разпоредба, когато фактите по чл. 542 (факт с правно значение, който по силата
на закона трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред,
б.м.) са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на
тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с
необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на
държавата, на чиято територия е настъпил фактът. В случая обаче молителя не
цели да удостовери настъпването на определен факт в чужбина – смъртта на своя
наследодател или сключването на брак от страна на същия. Напротив, молителят
твърди, че такъв факт изобщо не е настъпвал, а именно, че евентуалният
му наследодател Н. П. С. не е сключвал граждански брак в чужбина, като в т.н.
сочи, че липсва отразяване в обратния смисъл в националната ни база данни
„Население“. Следователно молителят не може да бъде натоварен, като условие за
допустимост на молбата му, с изискването да доказва отказа на чуждите власти да
удостоверят липсата на даден факт. В т.н. дори канадските власти да
удостоверят, че в тяхната база данни липсва информация Н.П. С. да е сключвал
брак, то това в принципен план не означава, че лицето изобщо не е сключило
брак, респ. че не е сключило брак в друга държава например. Следва да се
отбележи, че за установяването на последното обстоятелство – положителния факт
на сключването на брака, би била приложима разпоредбата на чл. 548 от ГПК,
тогава когато се твърди, че брак е сключен в съответната държава и тя отказва
да издаден акт в този смисъл. Настоящата хипотеза обаче, както се посочи
по-горе не е такава.
В случая е депозирана молба по чл. 547 от ГПК
за поправка на грешка в български акт за гражданско състояние (акт за смърт),
за който се твърди, че е издаден в нарушение на националното ни законодателство
и в резултата на това нарушение, актът неточно отразява действителното
фактическо положение. На основание чл. 38, ал. 4 и чл. 76, ал. 5 от ЗГР молбата
е допустима и подлежи на разглеждане от съд по реда на ГПК, доколкото цели установяване
на вписани неверни данни в акт за гражданско състояние, свързани с брак.
В
допълнение към горното следва да се посочи, че това дали данните и кои точно от
тях, отразени в канадския акт за смърт, имат обвързваща националните ни власти
доказателствена сила относно настъпването на конкретен факт, е въпрос по
същество, който съдът е длъжен да изследва в образуваното пред него
производство, въз основа на молбата по чл. 547 от ГПК.
По
изложените съображения настоящата частна жалба се намира за основателна, а
атакувания съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действие по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Касателно
направеното с частната жалба особено искане следва да се отбележи, че въззивната
инстанция не разполага с възможността в хода на настоящото производство да
ревизира събраната от първоинстанционния съд държавна такса. В закона е
предвидена хипотеза – чл. 70, ал. 2 от ГПК, да се обжалва с частна жалба
определението на съда, с което се увеличава цената на иска, респ. и държаната
такса, като функция на цената на иска. Такава жалба обаче на основание чл. 275,
ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК би била просрочена, с оглед на това, че
седемдневния срок от съобщението за увеличението отдавна е изтекъл. По тези
съображение искането да бъде разпоредено да се възстанови на А. Р. С.
заплатената от нея по гр. дело № 16452/2019 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. с-в, държавна такса от 5,00
лв., като събрана без основание, е недопустимо. Ако страната счита, че е внесла
недължимо платена такса, то тя разполага с възможността да иска нейното
възстановяване по реда на чл. 4б от ЗДТ.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№ 261062 от 23.09.2020 г. по гр. дело № 16452/2019 г. по описа на РС – Пловдив,
XIII гр. с-в, с
което е прекратено като недопустимо производството по гр. дело № 16452/2019 г.
по описа на РС – Пловдив, ХІІІ гр. с. и ВРЪЩА
делото на РС – Пловдив, XIII
гр. с-в, за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. дело №
16452/2019 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. с-в, съобразно мотивната част
на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частна жалба с вх. № 268469/02.10.2020 г. по описа на ОС – Пловдив, само в
ЧАСТТА, с която се иска да бъде разпоредено връщането на А. Р. С., ЕГН **********,
от бюджета на Районен съд – Пловдив, на заплатената от нея по гр. дело №
16452/2019 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр. с-в, държавна такса в размер
на 5,00 лв., като събрана без основание.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2./