№ 22226
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:**
при участието на секретаря к.д.н.
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20251110103987 по
описа за 2025 година
** е предявил срещу **а обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200
лв., представляваща събрана на отпаднало основание сума по изпълнително дело № ** на
ЧСИ **, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 185 лв., представляваща събрана без основание от ищеца сума за такси и разноски
по изпълнително дело № ** на ЧСИ **, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с влязло в законна сила Наказателно постановление №
311351/2017 г. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Въз
основа на наказателното постановление по молба на ответника било образувано
изпълнително дело № ** на **. Сочи, че по него след проведени изпълнителни действия от
съдебния изпълнител е събрана глобата в размер на 200 лв. Ищецът счита, че към датата на
образуване на процесното изпълнително дело вземането по наказателното постановление е
било погасено по давност. Поради това поддържа, че събраната сума от 200 лв. е платена на
отпаднало основание и следва да му бъде възстановена от ответника. Твърди, че сумата от
185 лв. представлява събрани от изп. дело такси и разноски в полза на съдебния изпълнител.
Счита, че с посочената сума е обеднял, а ответникът се е обогатил, като обедняването, респ.
обогатяването е произтекло от общия факт на образуване на изпълнителното производство и
предприемането на изпълнителни действия от страна на ответника в качеството на
взискател. Твърди, че обогатяването на ответника се изразява в спестяване на такси и
разноски по изпълнението, които следва да бъдат понесени от взискателя, в случай че бъде
установена недължимост на вземането.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че към момента на принудителното
събиране на вземането по наказателното постановление е бил налице валиден изпълнителен
титул, без да е било налице влязло в законна сила съдебно решение, с което процесното
вземане за глоба да е признато за погасено по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
В покана за доброволно изпълнение е посочено, че дължимата сума от 385 лева
включва 200 лева глоба, 161 лева разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81
ЗЧСИ и 24 лева, начислени по по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С Наказателно постановление № 311351/26.05.2017 г. на ** на основание чл. 35, ал. 7,
т. 1 НРУПОГТТСО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева.
Наказателното постановление е влязло в сила на 20.11.2017 г.
Видно от Удостоверение, издадено по изп. д. № ** на ЧСИ **, делото е образувано от
**а срещу ** въз основа на Наказателно постановление № 311351/26.05.2017 г. Постъпилата
сума от 385 лева е разпределена по следния начин: 200 лева преведени на взискателя за
погасяване на глоба по НП, 161 лева са погасили разноски по изпълнението и 12 лева са
отнесени за погасяване на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да
докаже какво е получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин
наличието на основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. В тежест на ищеца е да докаже обогатяването на ответника,
своето обедняване, размер на обедняването и връзката между обогатяването и обедняването.
Няма спор в съдебната практика, че формите, чрез които се реализира обогатяването, може
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на
реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени от
обогатилото се лице, но са направени от друг. Същественото изискване е обогатяването да е
станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на
проявление – ефективно намаляване на имуществото (на актива) на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото му чрез придобиване на нова имуществена облага,
която е реализирана от друго лице. Между тези два елемента – обогатяването и
обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Обогатяването не е
следствие на обедняването и обратното. Както едното, така и другото са последица на друг
факт или на други факти, които също следва да бъдат установени в хода на процеса.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако
са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Наказателното постановление е
2
издадено на 26.05.2017 г. и е влязло в сила на 20.11.2017 г., като от този момент е започнала
да тече предвидената двегодишна погасителна давност, която е изтекла на 20.11.2019 г.
Поради това изп. д. № ** на ЧСИ **, образувано през 2020 г., е образувано след като правото
на принудително изпълнение на наложената глоба се е погасило по давност. Действително
кредиторът има право да иска изпълнение на вземането си и след изтичане на давността, тъй
като задължението съществува, макар и да не може да бъде осъществено принудително, но
длъжникът може да му противопостави възражение за изтекла погасителна давност, в който
случай кредиторът вече не може да иска изпълнение на вземането си по принудителен ред.
Наложеният запор на трудовото възнаграждение на ищеца е незаконосъобразен, тъй като
изпълнителното действие е извършено след изтичане на предвидената в закона давност
относно вземането, чието принудително осъществяване се иска. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ответната община е получила сума в размер на 200
лева на 06.11.2024 г., събрана принудително от ищеца и същата дължи връщането на
последния.
Поради това предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 185
лв., представляваща събрана без основание от ищеца сума за такси и разноски по
изпълнително дело № ** на ЧСИ **.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг
иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: имуществено разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно
основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения
на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на
разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по
иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. №
941/2009 г. на ВКС/. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал
изпълнително производство за принудително събиране на вземане, чието основание не е
било налице, поради което таксите и разноските следва да се заплатят на съдебния
изпълнител от взискателя.
3
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за
сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая и
доколкото се установява, че вземането по наказателното постановление е било погасено по
давност преди образуване на изпълнителното производство, то следва да се приеме, че
длъжникът не следва да носи отговорност за направените разноски по изпълнението, които
следва да останат за сметка на взискателя. Ето защо събраните от длъжника суми за
разноски по изпълнението в размер на 161 лева са били дължими от взискателя по
изпълнителното производство и незаконосъобразно са били събрани от длъжника, поради
което и подлежат на връщане от взискателя, доколкото същият е спестил дължимите от него
такси по изпълнителното производство.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, представляваща
възнаграждение на частния съдебен изпълнител, по правило се дължи от длъжника при
всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното
изпълнение и предприемането на изпълнителните действия. Изключение от това правило е
налице в хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в
който случай разноските за таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ следва да се понесат от
взискателя. В случая се установи, че е налице проведено материално незаконосъобразно
принудително изпълнение и следователно е налице и твърдяното от ищеца обогатяване на
ответника чрез спестяване на разходи, представляващи дължими такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
Ето защо предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от общо 185 лева
е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира разноски в
размер на 50 лева за държавни такси. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗА, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ съдът
определя в размер на 400 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **а, ЕИК **, да заплати на **, ЕГН **********, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 ЗЗД сумата от 200 лева, представляваща събрана на отпаднало основание сума по
изпълнително дело № ** на ЧСИ **, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА **а, ЕИК **, да заплати на **, ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД
сумата от 185 лв., представляваща събрана без основание от ищеца сума за такси и разноски
по изпълнително дело № ** на ЧСИ **, ведно със законната лихва от 23.01.2025 г. до
4
окончателното плащане.
ОСЪЖДА **а, ЕИК **, да заплати на **, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 50 лева – съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА **а, ЕИК **, да заплати на адв. И. Г. **, ЕГН **********, на основание
чл. 38 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5