№ 29799
гр. София, 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110153235 по описа за 2023 година
Съдът е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено на 28.09.2023г., по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.10.2023г. в полза на „К.И.“ АД срещу М. И. З. за всички изложени в заявлението суми.
Препис от заповедта е изпратен на длъжника, който в срока по 414а ГПК, на
30.01.2024г. е подал възражение, с което е посочил, че е изпълнил частично задължението си
по заповедта в двуседмичен срок от връчването й. Прилага банкови извлечения за
извършени плащания на обща стойност 525 лева. Твърди, че не е дал повод за предявяване
на вземането, поради което не дължи разноски в производството. На същата дата е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, в което е посочено, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 06.02.2024г. съдът е разпоредил препис от възаржението по чл.
414а ГПК да се изпрати на заявителя за становище в тридневен срок от получаването.
Със становище от 16.02.2024г. „К.И.“ АД са посочили, че длъжникът е направил 3 на
брой плащания на обща стойност от 525 лева. Сочи, че след извършеното плащане били
останали неизплатени 692,82 лева, остатък от главницата, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението, както и 525 лева- разноски за образуване на производството.
Заявяват, че поддържат претенцията за издаване на изпълнителен лист за останалите
незаплатени суми по делото.
С разпореждане от 13.03.2024г. съдът е указал на длъжника в тридневен срок от
получаване на съобщението, че може да подаде отговор на становище с вх. № 52118/2024г.
по описа на СРС, подадено от „К.И.“ АД, както и евентуално да заплати всички суми по
заповедта за изпълнение, за които заявителят твърди, че не е получил плащане. Със същото
разпореждане са дадени указания на длъжника в тридневен срок от получаване на
съобщението изрично да посочи кои суми оспорва с оглед извършените плащания. Препис
от разпореждането е получен от длъжника на 21.03.2024г. като в предоставения срок не е
1
постъпил отговор от страна на М. И. З..
С разпореждане от 11.06.2024г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК за
предявяване на установителен иск.
Със становище от 22.07.2024г. „К.И.“ АД са посочили, че след образуване на делото
от страна на длъжника са постъпили плащания в общ размер от 525 лева. Освен това на
03.04.2024г. било извършено още едно плащане в размер на 695 лева. С всички извършени
плащания длъжникът бил погасил задълженията си по Договор за потребителски кредит
„Е.“ № ********/06.07.2022г., както следва: главница в размер на 833,34 лева, договорна
лихва за периода от 06.10.2022г. до 06.07.2023г. в размер на 300 лева, законна лихва за забава
за периода 07.10.2022г. до 21.09.2023г. в размер на 84,48 лева, както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в размер на 2,18 лева. Сочи, че били
останали незаплатени присъдените разноски в размер на 525 лева. С оглед извършеното
плащане от страна на длъжника твърди, че няма реално оспорване на задължението от
негова страна. Поддържа, че плащането е извършено в хода на процеса и длъжникът следва
да понесе тежестта за направените разноски, тъй като с поведението си е станал повод за
завеждане на делото. Излага съображения, че ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта в периода след подаване на заявлението и при
депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. С оглед на което моли да бъде издаден изпълнителен лист за
разноските по делото в размер на 525 лева, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че с оглед изричните изявления на заявителя в молба-становище от
22.07.2024г. същият е получил плащания в общ размер от 1220 лева /525 лева + 695 лева/.
Горепосочената сума съответства на общия размер на сумите, за които е издадена заповедта
/833,34 лева, главница + 300 лева, договорна лихва + 84,48 лева, мораторна лихва + законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 28.09.2023г./
Предвид гореизложеното и доколкото производството по настоящото дело е
заповедно, съдът намира, че производството е приключено, а издадената заповед за
изпълнение е лишена от предмет, доколкото вземанията по нея са погасени, поради което
същата следва да бъде обезсилена в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати
следните суми: сумата 833,34 лева - главница по Договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство Е. №********/06.07.2022г., ведно със законна лихва от
21.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата 300,00 лева- договорна лихва за период от
06.10.2022г. до 06.07.2023г., сумата 84,48 лева-мораторна лихва за период от 07.10.2022г. до
20.09.2023г. В този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10в
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
съгласно които, когато кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на
разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при
депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. С оглед на което следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК и
2
разпореждането от 11.06.2024г., с което са дадени указания на заявителя по чл. 415 ГПК за
предявяване на установителен иск. Следва да бъде посочено, че същите са били дадени с
оглед на противоречивите твърдения на длъжника в подадените възражения по чл. 414 ГПК
и чл. 414а ГПК, както и неизпълнението на указанията, дадени с разпореждане от
13.03.2024г.
По отношение на дължимостта на разноските съдът намира следното:
Съгласно чл. 414а, ал. 3 ГПК ако с поведението си длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. В
настоящия случай с възражението по чл. 414а ГПК М. З. е посочил, че не е дал повод за
предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.
Съдът намира, че длъжникът е станал повод за завеждане на настоящото дело,
доколкото не е изплатил задълженията си по Договор за потребителски кредит „Е.“ от
06.07.2022г. на падежите, посочени в договора, като видно от погасителния план крайният
срок на договора е бил 06.07.2023г., а заявлението, както беше посочено е подадено на
28.09.2023г. С оглед на което М. З. е станал повод за образуване на производството по чл.
410 ГПК, както и е извършил плащане на сумите, за които е издадена заповедта, след
подаване на заявлението и след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което следва да понесе отговорност за разноските по делото.
С оглед на гореизложеното следва да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от
525 лева, представляваща сторените от заявителя разноски по делото /25 лева, държавна
такса и 500 лева, адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК разпореждане от 11.06.2024г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 18.10.2023г. по ч.гр.д. № 53235/2023г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав в
ЧАСТТА, с която е разпоредено М. И. З. да заплати следните суми: сумата 833,34 лева -
главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство Е.
№********/06.07.2022г., ведно със законна лихва от 21.09.2023г. до изплащане на вземането,
сумата 300,00 лева- договорна лихва за период от 06.10.2022г. до 06.07.2023г., сумата 84,48
лева-мораторна лихва за период от 07.10.2022г. до 20.09.2023г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „К.И.“ АД изпълнителен лист за разноските, сторени в
заповедното производство в размер на 525 лева /25 лева, държавна такса и 500 лева,
адвокатско възнаграждение/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4