Р
Е
Ш Е Н
И
Е
№1978 10.06.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав
в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Ирина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10836 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 200 от КТ,
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
Б.И.Т., ЕГН: ********** и С.Т.Т., ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес:
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д.П., са предявили срещу „Либхер –
Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от Г. Д., Р. Г. и Х.
Г. обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати
на всеки от ищците сумата от по 100 000 лева, общо 200 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на трудова злополука, претърпяна на ********г. от ***** И.
Б. Т., с ЕГН ********** при ПТП, в резултат на което на ********г. е настъпила
смъртта на същия. Претендира се законна лихва от датата на злополуката – ********г.
до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на разноските.
Ищците
твърдят, че са ***** на лицето И. Б. Т., с ЕГН **********, което е работило по
ТПО с ответника. Същият починал на ********г. при ПТП, което било признато за
трудова злополука с разпореждане на РУ „СО” Пловдив, което е влязло в сила.
Твърди се от смъртта на ****** да са претърпели неимуществени вреди, които
всеки ищец оценя на по 100 000 лева. Твърди се да имат право да получат
обезщетение от застрахователя, въпреки че не са наследници по закон на *****
(след смъртта си същият оставил с. и д.), на осн. Постановление №
4.25.05.1961г. на Пленума на ВС, който ги нареждал измежду лицата, имащи право
да претендират обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди
се, че ищците са ***** на И. Б. Т., с ЕГН **********. Същият работил по трудов
договор с ответника, считано от ********г., с доп. споразумение от ********г.
длъжността му била променена от „******” на „*****” към отдел „*****”. На дата ********г.
работното му време било от 10:30 часа до 19:00 часа. Около 09:22 часа на същия
ден И. Т. се обадил на прекия си ръководител и го уведомил, че ще закъснее за
работа. Около 15 минути по-късно дошъл до завода с личния си автомобил и провел
разговор извън завода, с прекия си началник В. Г. за това, че б. на И. Т. е в б.
и ще му се наложи да закъснее малко повече за работа. Г. му разрешил да
отсъства с уговорката след приключване на личните ангажименти да отиде на
работа. На същия ден около 16:00 часа, пътувайки с личния си автомобил за
работа по обичайния маршрут И. Б. Т. претърпял пътно-транспортно произшествие
на Голямоконарско шосе при преминаване под надлеза с Околовръстно шосе в гр.
Пловдив, като се блъснал челно в колона от основата на надлеза. От силния
сблъсък Т. получил тежки травми, а в автомобилът избухнал пожар, което довело
до смъртта на И. Б. Т.. Било образувано досъдебно производство, в хода на което
се установило, че починалият не е употребил алкохол, не е превишил допустимата
скорост и автомобилът му е бил изправен, като е загубил контрол над автомобила по неизвестни причини.
Твърди
се злополуката да е призната за трудова с разпореждане на РУ ”СО” Пловдив.
Вследствие
смъртта на ***** ищците претърпели значителни неимуществени вреди – болки и
страдания. Ищецът Б.Т., който бил в б. отишъл на погребението на ***** и на
същия ден получил ******** на долната стена, като ищецът постъпил отново в б.
по спешност и пропуснал погребението на *****. Загубата на ***** и претърпеният
вследствие на това ***** коренно променили живота му в негативен смисъл, станал
затворен, спрял ад излиза от вкъщи, и престанал да вижда смисъл да живее. Т.
също претърпяла силен стрес от загубата на ****** и внезапното заболяване на
съпруга си, вследствие на което развила ****** в умерено тежък период, станала
потисната, плачела без причина, не можела да спи и избягвала да се среща с
хора. Смъртта на ****** се отразила тежко и на двамата ищци, тъй като той
единствен се грижел за тях, предвид напредналата им възраст, като със смъртта
му ищците загубили надежда, че ще се грижи за тях в старините им, тъй като
другият им *** отдавна живеел в чужбина и не полагал грижи за тях. Двамата
останали сами в тежко здравословно състояние и без единствената си подкрепа.
Ето
защо всеки от тях оценя претърпените неимуществени вреди от загубата на сина си
на 100 000 лева.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за
допустимост и частична основателност на исковете. Признава се, че на основание
горецитираното постановление ищците са активно легитимирани да предявят исковете.
Признават се твърденията за ТПО между страните и че ищецът е пострадал от
злополука, призната за трудова по надлежния ред, като се твърди наличие на
голяма степен съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на резултата,
поради което искът се оспорва като завишен по размер. Твърди се за съответния
ден ищецът да не се е явил на работа в хипотезата на самоотлъчка, оспорва се
необходимостта същият да посети б. си в б., твърди се същият с поведението си
да е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП, при което е
загинал, в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Ето защо моли обезщетението да
се намали.
С
отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК Застрахователно
акционерно дружество „Алианц България” АД да бъде конституирано по делото като
трето лице – помагач на страната на ответника. Представени са доказателства за
това, че със застрахователна полица № 0143/9/14/307/000002 от 11.04.2014г. за
групова застраховка „Трудова злополука на работниците и служителите” с период на
валидност 21.04.2014г. – 23.04.2015г. и общи условия към нея ответното
дружество е сключило с „Алианц България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано
от П. Я., О. П., А. Ю. и М. С. – двама заедно задължителна застраховка „Трудова
злополука на работниците и служителите” за рисковете – смърт, трайна загуба на
работоспособност, временна загуба на работоспособност – от трудова злополука.
С
определение от 13.10.2015г. е конституирано „Алианц България” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 59, представлявано от П. Я., О. П., А. Ю. и М. С. – двама заедно като
трето лице – помагач на страната на ответника „Либхер – Хаусгерете Марица”
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Радиново 4202,
общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от Г. Д., Р. Г. и Х. Г. по гр. дело №
10836/2015г. по описа на ПРС, XI-ти гр. с-в.
В дадения му срок за отговор същото депозира
становище, с което заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер,
като счита същите за недоказани. Не оспорва сключения с ответника договор за
застраховка, както и че **** на ищците е бил измежду лицата, чийто живот и
здраве е бил застрахован за риска „трудова злополука”. Оспорва самото
привличане с аргумент, че ищците разполагат с преки искове срещу него, а
работодателят не разполага с регресни такива за изплатеното обезщетение по чл.
200 от КТ. Сочи се, че претенции могат да имат само наследниците на починалия И.
Б. Т., както и че на наследниците на същия вече е изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в общ р-р на 105463, 68 лева на тримата
наследници по закон, по 35 154, 56 лева на всеки. Сочи, че ищците не са
измежду кръга лица, които имат право да получат търсеното обезщетение, тъй като
не са наследници по закон на починалия. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв. П. поддържат исковете и
молят същите да се уважат. Претендират разноски. Представят писмена защита, с
която вземат становище за доказаност на исковете по основание и размер и молят
същите да се уважат.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника адв. Д. моли за отхвърляне на
исковете, респ. намаляване на обезщетението. Представя писмена защита.
Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За
да се уважат предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо всеки
от ищците да установи, че е от кръга лица, посочени в ППВС № 4 от 25.V.1961 г.
на Пленума на ВС за обобщаване практиката на Върховния съд по някои въпроси във
връзка с отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 - 50 ЗЗД), които имат
право да претендират такова обезщетение, че починалото лице е работило по
трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение
при или по повод изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената
злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е
довела до смърт на **** на ищците, както и че същите са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на своя ****, които са
последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.
При доказване на тези
обстоятелства от страна на ищците в тежест на ответника е да установи
твърденията си, че от страна на починалия работник/служител е имало
съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои
действия и бездействия същият умишлено е довел до настъпването й, респ. е
допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване, както и твърденията
си, че ищците и починалото лице не са били близки.
От събраните по делото
доказателства – разпореждане № ***********г. на РУ „СО” Пловдив, тр. договор № ************г.,
ДС към него от 27.04.2012г., удостоверение за наследници, удостоверение за
раждане, от приложеното досъдебно производство № 434/2014г. по описа на РУП –
Труд се установява, че ищците Б.И.Т. и С.Т.Т. са ***** на лицето И. Б. Т.,
който е починал на *****г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило около
16:00 часа на Голямоконарско шосе, при преминаване под надлеза с Околовръстно
шосе на гр. Пловдив. Към момента ан злополуката пострадалото лице е работело по
ТПО с ответника „Либхер – хаусгерете Марица” ЕООД на длъжност „******”. Така
настъпилото ПТП е признато за трудова злополука с разпореждане № ***********г.
на РУ „СО” Пловдив, което не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила. В
разпореждането е посочено, че за дата ********г. регламентираното раб. време на
пострадалото лице е било от 10:30 до 19:00 часа, междина смяна 2, че
пострадалото лице сутринта ан този ден е ;получило разрешение от прекия си
ръйободител В. Г. да закъснее за работа поради възникнали семейни проблеми, че
след приключване на ангажиментите си в гр. Пловдив на път за работното си място
по обичайния маршрут, при управление на л. а. „Рено лагуна” ДК *******,
собственост на пострадалия, преминавайки по Голямоконарско шосе, при преминаване
под надлеза с Околовръстно шосе на гр. Пловдив около 16:00 часа И. Б. Т. е
претърпял ПТП, като се е блъснал челно в квадратна железобетонна колкона от
основата на надлеза. В резултат на сблъсъка оборудваният с газова уредба лек
автомобил се запалил, а пострадалият получил тежки травматични увреждания на
здравето, довели до смъртта му. Смъртта на И. Т. се дължала на тежка гръдна и
коремна травма, с пълно травматично прекъсване на гръдната аорта, разкъсване на
черния дроб и контузия на белите дробове, с последвала остра кръвозагуба, като непосредствена
причина за смъртта, като се констатирало наличие на послесмъртно овъгляване на
кожата и на подлежащите тъкани от избухналия пожар. Сочи се, че е налице
причинно-следствена връзка между станалото на *********г. ПТП и получените
тежки травматични увреждания и настъпилата смърт на И. Б. Т..
Представена е мед. документация
на Б.И.Т. и С.Т.Т., видно от която в периода ******г. – ********г. ищецът Б.Т.
е бил хоспитализиран във връзка с гастро-ентерологични проблеми, като му е
поставена диагноза „*******. П. П. К. д. Х. х. Б. А.”. На ********г. е постъпил
в болница с *********** на долната стена, *********. Поставен му е с., като на ********г.
е изписан. С.Т. на ********г. е консултирана със специалист и й е поставена
диагноза „р. д. Р., сегашен епизод – умерено тежък”. констатирано е, че се
касае за новооткрито състояние, настъпило след психотравма – смъртта на *****, като приема транкилизатори без
съществен ефект. Сочи се, че е налице дистимна афективност, свързана с
психотравмата.
Представена е част от
документацията, която се намира и в досъдебното производство, видно от която
след смъртта на И. Т. е взета кръвна проба на същия, като не се установява
наличие на алкохол в кръвта.
За настъпилата смърт на И. Т.
при ПТП е образувано и водено досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Същото
е прекратено с постановление на ОП Пловдив от ********г.
По делото са ангажирани
доказателства, че подпомагащата страна на ********г. е изплатила на
наследниците на И. Т. – на с. му И. и на д. им д. П. И б. сумата от по
35 154, 56 лева на всеки – обезщетение за настъпил застрахователен риск
„смърт при трудова злополука”.
По делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са с. на ищците Г. Г. и К. А., за установяване на
търпените от тях болки и страдания, с. на ответника В. Г. и Й. Н., и са
изслушани комплексна съдебно-медицинска експертиза и автотехническа експертиза.
От показанията на св. Г. се
установява, че познава ищеца Б. Т., с него са бивши к., като го познава като
весел и приятно закачлив човек, общителен, комуникацията с когото е приятна,
добър колега и съпруг, а с. му С.Т. познава като разумен и позитивен човек, с
когото също е приятно да се общува. С., който в периода от м. април до м.
декември не пребивавал в гр. П., а на вилата си, разбрал от друг техен бивш
колега за смъртта на И. и посетил ищците. Веднага забелязал промяната у Б. и с.
му, както визуално, така и като поведение. Б. бил отпаднал, нямал желание за
разговори, като поговорили малко и с. изказал съболезнованията си. С. му
изглеждала много разстроена, видимо и двамата били покрусени. В началото на
разговора им присъствал само Б., след това дошла и с. му, която била много
разстроена, разплакала се силно и с. също много се разстроил. Последно преди
инцидента със ***** се видели през м. април, и двамата ищци били весели и
позитивно настроени, а сега били много променени, потиснати. Приятелите им,
вкл. и с., ги посещавали, за да им покажат, че не са сами, като след инцидента
здравословните проблеми на Б. със ставите и бъбреците се обострили, по време на
погребението на ***** Б. претърпял *****. След смъртта на **** на ищците при
всяла среща с тях ставало въпрос за изнцидента с И., като при споменаване на
това събитие и това, че И. вече го няма, двамата видимо променяли външния си
вид, лицето на С. се стягало при всяко споменаване ан *****. Двамата ищци
споделяли със с., че постоянно ходят на гробищата, всяка събота или неделя, че
вече са обезверени, ****, който щял да ги подкрепя на стари години, вече го
нямало. И. преди инцидента живеел със семейството си в една къща с ******. Сега
всички живеели там – с. и д. на И., едното от които в **** клас, а другото с.,
и р. на И., само И. го нямало. Той бил ****, който щял да гледа р. си на
старини, защото б. му бил в А. и нямало да се върне.
От показанията на св. А. се
установява, че познава ищците оттам, че имат вили в една и съща местност, като
си ходят на гости. И двамата преди инцидента, при който е загинал И., познава
като весели и приятни хора. След инцидента знае, че Б. е претърпял и. в деня на
погребението и не е могъл да присъства на него, като оттук насетне срещите им
били много по-редки. Това се дължало на състоянието на Б. и С.. Б. бил тъжен, С.
постоянно плачела, спомене ли се *****. Вече почти престанали да ходят на
вилата – Б. започнал да ходи много по-рядко, а С. даже вече не ходела там. Вече
не си ходели на гости, защото Б. и С. било много тъжно след загубата на ***** и
приятелите им не искали да ги притесняват, по-рядко се срещали с тях. Б.
претърпял и., бил постоянно тъжен, а С. изпаднала в д. Те имали още един ***,
който бил в ****, а И. със семейството си живеел в апартамент над Б. и С.. От Б.
С. разбрал, че И. е катастрофирал на път за работа и е починал.
От показанията на свидетеля В. Г.
се установява, че същият е прекия ръководител на И., който в деня на
злополуката му е разрешил да отсъства за известна част от работното време. На ********г.
И. бил на работа, а на ********г. смяната му била от 10:30 до 19:00 часа,
междинна смяна 2. Работел на телефона в кол центъра с още 1 колега. Около 9:30
часа И. се обадил и казал на н. си, че ще се наложи да закъснее, около 20
минути по-късно му се обадил с молба да му даде малко пари назаем. Преди обяд
отишъл, взел от с. 200 лева назаем и обяснил, че му трябват във връзка със
здравословни проблеми. Окол0 13:30 часа се обадил, че ще закъснее още малко,
тогава се чули за последен път и после разбрали за трагедията. С. обяснява, че
от него зависи дали ще даде разрешение за отсъствие от работа, като за
конкретния ден не е казвал на пострадалия И. Т., че трябва да пусне заявление
за отсъствието си от работа, а лично му е разрешил да закъснее. Обяснява се
реда за попълване на заявление за отпуск, както и че пострадалият не е каран да
подава такова, устно му е разрешено закъснението. На този ден с И. се разбрали,
че И. малко ще закъснее, а не, че няма да дойде, като преди обяд, когато дошъл
за парите, И. бързал и н. му не му е поставял въпроса отново, нито го е карал
да подава заявление, Казал му, че няма проблем да закъснее, а при предаването
на парите, понеже вече му бил разрешил, не поставил въпроса отново. И друг път
се било случвало с. да разреши на И. да закъснее, но закъснението било от
порядъка на половин – един час. Сочи, че Т. е изпълнявал задълженията си като
останалите служители от отдела.
От показанията на св. Н. се
установява, че същият е р. о. „Б. и з. при р. и о. на о. С.”. Същият е участвал
като представител на работодателя в комисията по разследването на злополуката. Били
са уведомени по телефона за пътния инцидент, след което сформирали комисия за
разследване на злополуката. Работодателят само декларирал злополуката, а от РУ
„СО” приели, че е трудова. В хода на разследването й се разбрало, че този ден
пострадалият е трябвало от 10:30 до 19 часа да бъде на работа, като
първоначално не знаели дали е отивал на работа или се е връщал, когато е станал
инцидентът. Мястото на злополуката съответствало на маршрута, по който е
трябвало да мине пострадалия от местоживеенето си до работното си място.
Притеснявал ги обаче часът, в който е настъпила злополуката, което било пет
часа и половина след началото на работното му време. От НОИ обаче приели, че
злополуката е трудова. Сочи се, че максимум до 2 часа от началото на работното
време един служител може да поиска разрешение да закъснее, като за закъснение
до половин работен ден разрешението се дава устно. Това разрешение го давал
прекият ръководител. За отсъствие повече от половин ден, това следвало да е
заявено предварително, в електронната форма, като се попълни заявление за
отпуск. Това не било направено. В. Г. в процеса на разследването писмено
декларирал, че като пряк ръководител на пострадалия му е дал лично изрично
устно разрешение да закъснее за работа в деня на злополуката. С. сочи, че така
и не могли да разберат дали пострадалият действително е идвал на работа, тъй като преки свидетели на това
нямало. С. изказва предположения в кои случаи според него злополуката не би
била трудова, в която част показанията му не следва да се коментират, тъй като
представляват изводи, а и е налице разпореждане на РУ „СО”, необжалвано от
страните и влязло в сила, с което злополуката се приема за трудова.
В преписката по досъдебното
производство е налице документация, видно от която автомобилът, с който е
претърпяно ПТП –то – л. а. рег. № ******** е бил пригоден за управление от и.,
като пострадалото лице – собственик на автомобила, е имало определен процент
намалена работоспособност. Автомобилът е бил в движение и технически изправен,
според служебните справки, извършени в досъдебното производство.
Изслушано е заключение на комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза на в. л. д-р Д.К. и д-р Т.Д.,
от чието заключение е видно, че при Б.Т. е налице ************* със смесено
нарушение на емоциите и поведението, които се изразяват в емоционални
разстройства, ограничени контакти, соматични проблеми. Интензивността на
емоционалните преживявания се определя от характеровите особености, които са
строго индивидуални. Възможно е при Б.Т. самата ситуация на тежка загуба и
последвалите траурни дейности да са възможна и много вероятна причина за
настъпилия тежък ********. В с.з. в. л. д-р Д. уточнява, че няма данни Б.Т. да
е страдал от ******* на с. преди *****, но сега вече страда от такава трета
степен, на която последната фаза е *******. Тези степени не са свързани в
развитието си и е възможно ******** да настъпи и без лицето да е страдало преди
от с.-с. заболявания. Оттук насетне състоянието му следва ад се следи и да
взема лекарства по схема, които да бъдат променяни при нужда. В СМЕ е отразено
и от какви заболявания е страдал ищецът Т. преди злополуката на ******, като от
**** до ********г. е бил в б. поради ******** заболяване, за изследвания, и е
получил ****** в деня на погребението на ***** на *******г.
От заключението е видно, че
преживяното събитие – смъртта на *****, при С.Т. е довело до негативни чувства
и оплаквания. Психичното и здравословното й състояние към момента на
експертизата не са възстановени, продължават да персистират емоционални и
невротични оплаквания. Нарушената адаптация при С.Т. носи характеристиките на ***********.
В с.з. в. л. д-р К. уточнява, че към момента на прегледа през м. март
подекспертната продължава ******* терапия, но при нея не е настъпила съществена
промяна по отношение на тревожността. Състоянието й е усложнено и предвид
наличие на телесни заболявания, описани в експертизата – ********, нестабилна ******,
а. Х., х., к. в ж. М. и х. О. Б. Б., всички с давност отпреди инцидента със ****,
които се усложняват, тъй като се влияят от емоционалното й състояние. В
експертизата е отразено, че поради възникванме на друг здравословен проблем на
моменти се налага преустановяване на медикаментозното лечение на психичното й
здраве, което лечение ще продължи около година – година и половина. Нещата са
взаимосвързани, налице е психосоматична зависимост и е възможно това й психично
състояние да доведе до усложнения на другите й телесни заболявания.
По делото е изслушано заключение
на в. л. инж. В.С. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза. От
заключението на същия се установява, че най-вероятният механизъм за настъпване
на ПТП е, че автомобилът се е отклонил надясно и е напуснал втората от ляво на
дясно пътна лента на платното му за движение, в който момент автомобилът се е
движил със скорост между 51, 05 км./ч. и 82, 48 км./ч. при максимално разрешена
такава за съответния пътен участък скорост от 90 км./ч., като вероятната
скорост в момента на удара е била около 69 км./ч. В резултат на пресичане на
траекторията на автомобила и неговата скорост е последвал удар вдяпсно на
платното за движение в стоманенобетонна колона на надлез. Ударът е настъпил в
предната част на автомобила и е бил челен и блокиращ, настъпило е запалване на
автомобила, довело до изгарянето му както отвън, така и отвътре, след което
автомобилът е останал на място и в състоянието, описано във фотоалбума. От
момента на отклоняване на автомобила вдясно водачът е нямал техническата
възможност да го установи преди мястото на удара. Причината за ПТП от
техническа гледна точка е отклоняването на автомобила надясно в момент, на
място и по начин, когато това не е било технически безопасно. Сочи се, че
определяне на възможността за възприемане на опасността от пострадалия следва
да се извърши от колектив от специалисти, с възможност да определят имало ли е
и до каква степен е увреден пострадалият от поставения колан, да се изследва
възможността за контакт на тялото с части от интериора на автомобила,
съобразено с посоката на удара и скоростта, който въпрос е донякъде медицински.
Съдът кредитира всички
заключения на вещи лица по делото като обективно и компетентно изготвени от специалисти
в съответната област.
При така събраните доказателства
съдът намира, че по делото е безспорно по установено, че на ********г. следобед
около 16:00 часа И. Б. Т., при управление на личния си лек автомобил „Рено
Лагуна” рег. № ******** по обичайния маршрут за работа в рамките на работното
му време за деня е претърпял ПТП, като управляваният от него автомобил при
движение по Голямоконарско шосе се е блъснал в колона от надлеза на
Околковръстното шосе на гр. Пловдив. В резултат на челния удар пострадалият е
претърпял множество травми, несъвместими с живота, и е починал, като
автомобилът след това се е запалил и трупът е обгорял. Така настъпилото
произшествие, довело до смъртта на И. Б.
Т., е прието за трудова злополука с Разпореждане на РУ „СО” Пловдив № *********г.,
същото не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила, поради което и
възраженията на работодателя, че в този ден лицето не е било на работа и не се
знае дали е пътувало за работа, поради което трудовият характер на злополуката
е под съмнение, не се кредитират от съда. Съгл. нормата на чл. 55, ал. 2 от КСО трудова е и злополуката, станала с осигурен
по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където
осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на
възнаграждение, като трудовите злополуки се регистрират, разследват и признават
за такива по установения от КСО ред. В случая злополуката е призната за такава
по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО с влязло в сила разпореждане на РУ „СО” Пловдив,
като и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
на ответника не се установи друго. Безспорно се установи, че злополуката е
станала в рамките на работното време по пътя за работа, по който минава
служителят от гр. Пловдив, за да достигне до завода на ответника в покрайнините
на с. Радиново, и че за съответния ден пострадалият е имал изричното устно
разрешение на прекия си ръководител да дойде по-късно на работа, не се е водил
нито в отпуск, нито е прието да е била налице самоотлъчка. Идването по-късно на
работа, с устното разрешение на прекия ръководител не може нито да доведе до
отпадане на трудовия характер на злополуката, нито до извода, че е налице
някакво съпричиняване от страна на пострадалото лице. За да отпадне трудовия
характер на злополуката е необходимо да се установи, че увреждането е било
умишлено, което е могло ад се установи в производството пред РУ „СО”, но не е
сторено. Относно съпричиняването, фактът на отиване по-късно на работа не
представлява съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото същото не
представлява акт на груба небрежност, довел до настъпване на катастрофата.
Установи се безспорно, че
двамата ищци са ***** на пострадалото лице и в това си качество съгл. ППВС № 4
от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС за обобщаване практиката на Върховния съд по
някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане (чл. 45 - 50 ЗЗД), както и съггл. трайната съд. практика на ВКС, двамата имат право да
претендират обезщетение от работодателя за търпените от тях неимуществени вреди
вследствие на смъртта на родственика им. От свидетелските показания безспорно
се установява, че и двамата са търпели такива вреди след смъртта на ***** И. Т.,
които се изразяват в болката от загубата му, загубата на непосредствената лична
и финансова подкрепа, която са получавали от *****, който е живеел непосредствено
до тях, в съседен апартамент в една сграда, и им е помагал, и влошаване на
здравословното им състояние вследствие на психоемоционалния стрес, който им е
причинен от смъртта му.
Ето защо съдът намира иска по
чл. 200 от КТ доказан изцяло по основание. Досежно размера на същия, за репарация на причинените душевни страдания
в резултат от загубата на ****** ищците, съдът определя, на осн. чл. 52 от ЗЗД
предвид възрастта на пострадалия, възрастта на родителите му и близките
отношения между тях, обезщетение в размер по 100 000 (сто хиляди) лева на
човек, поради което претендираното от всеки ищците обезщетение от по 100 000
лева на човек изцяло съответства на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на
претърпените от тях болки и страдания. Този
размер е съобразен и с преките последствия от злополуката – б. на пострадалия,
познат като весел и отзивчив човек, се е затворил в себе си, бил е в б. заради *********
заболяване към момента на смъртта на *****, бил е изписан, за да присъства на
погребението, като в деня на същото е претърпял ********, който според в. лица
по комплексната СМЕ до голяма степен се дължи ан стреса, причинен от новината
за смъртта на ***** и извършваните траурни дейности. След смъртта на *****
предхождащите му заболявания са се обострили, същият е сломен от мъката, видимо
променен, двамата със с. му са престанали да се срещат с приятели, загубили са
веселата част на характера си, а при среща със свои близки не коментират друго,
освен случилото се със *****. От своя страна м. на И. Т.С. е изгубила *****,
което е довело до рязко влошаване на психоемоционалното й състояние, често е
плачела, всяко споменаване на ***** създава съответната негативна
психоемоционална реакция, изблици на плач, същата е в състояние на *********
към момента, чието лечение ще продължи поне година и половина. Това й състояние
води до влошаване на останалите й заболявания – с.-с. и б., видно от
заключението на комплексната СМЕ, като същата се е затворила в себе си,
престанала е да посещава приятелите си, пред тях постоянно оплаква загубата на *****,
и двамата със с. си са престанали да посещават вилата, на която са си почивали
и където са приятелите им, като силно са ограничили контактите си. Видно от
заключението на в. лица по СМЕ, това им състояние на скръб пряко рефлектира
върху заболяванията, които имат, и ги обостря, при С.Т. се е наложило временно
прекъсване на лечението на психическото й здраве с медикаменти поради влошаване
на други заболявания. От свидетелските показания се установи, че загубата на *****
се е отразила на ищците и от друга гледна точка – другият им **** е в чужбина,
този *** е бил в Б., работел е, подпомагал ги е, живял е с тях и са имали
надежди, че той ще се грижи за тях, когато остареят. Установява се също така,
от показанията на с. – пряк ръководител на пострадалия, че в деня на
злополуката същият е взел 200 лева на заем и е имал притеснения за здравословни
проблеми, по това време, видно от писмените доказателства, б. му е бил в б. и
са му извършвани изследвания, които е следвало да се заплатят, като точно в
такъв период, когато е следвало да се грижи за болния си б., **** на ищците е
изгубил живота си, а това допълнително се е отразило на емоционалното им
състояние. Ето защо съдът намира исковете за изцяло доказани в пълния им
предявен размер.
Що се отнася до твърдението за
наличие на съпричиняване, съдът намира същото за недоказано, по следните
съображения:
Не се установи по делото при
условията на пълно и главно доказване от страна на работодателя пострадалият
да е извършил каквито и да било
действия, проява на груба небрежност, с които да е предизвикал пътно-транспортното
произшествие, довело до смъртта му. Съдът не възприема доводите на
работодателя, изложени за първи път в писмената му защита, че фактът на
отклоняване на автомобила вдясно в пътното платно и удара в колоната
свидетелства за грубо неспазване на правилата за движение по пътищата, изразяващо
се в това, че водачът е загубил управление върху автомобила и това е довело до
смъртта му. Установи се от допуснатата САТЕ, че се касае за двулентов път, с
насрещно движение, който в съответния участък преминава под надлез, като няма
ограничения на скоростта и водачът се е движил със скорост, доказано по-ниска
от максимално разрешената за пътния участък и в момента на удара тя е била с
около 20 км./ч. по-ниска от максимално допустимата. Същият т момента на лекото
отклоняване на автомобила вдясно, довело до удара, до самия удар, не е имал
възможност да избегне същия, като след удара автомобилът, който е бил с газова
уредба, се е запалил, вероятно поради изтичане на газ вследствие на силния
удар. До този момент автомобилът е бил технически изправен. Не се установи
водачът да е извършил грубо нарушение на правилата за движение по пътищата,
отклоняването вдясно да е станало по негова вина поради загуба на внимание, без
да е налице съобразяване с конкретната пътна обстановка, която се установи да е
била – ясно и сухо време, без поставени знаци за препятствия на пътното платно,
без ограничения на скоростта. Наличието на такова поведение от страна на
служителя, в случая – водача, се доказва от работодателя, който следва да
установи точните действия и механизмът на извършването им, тъй като тази вина
не се предполага.
В случая не се установи пострадалият
да е нарушил правила за движение по пътищата, които да са довели до сблъсъка с
колоната, не се установи причината, поради което е напуснал пътното платно и се
е ударил в нея, като видно от изслушаната САТЕ и приложените писмени
доказателства в преписката по досъдебното производство, пострадалият не е
употребил алкохол и се е движил със скорост, разрешена за съответния пътен
участък – между 51, 05 и 82, 48 км/ч., вероятна
скорост при удара – около 69 км/ч., при максимално разрешена за съответния
участък от пътя скорост от 90 км/ч., без наличие на поставени знаци,
ограничаващи скоростта, времето е било ясно, с добра видимост, пътят е бил сух,
без дупки, като от момента на отклоняване на автомобила и началото на напускане
на лентата до момента на сблъсъка с колоната водачът е нямал техническата
възможност да установи автомобила преди мястото на удара. Причината за ПТП е
отклоняване на автомобила надясно на място и по време, когато това не е било
технически безопасно, но причината за това отклоняване не може да бъде
установена и не може да се вмени във вина на пострадалото лице.
Доколкото в тежест на
работодателя е да установи всичко това при условията на пълно и главно
доказване, а доказателства в тази насока липсват, не доказва съпричиняване и
обезщетението не следва да бъде намалявано. И. Т. не е допуснал груба
небрежност и не е допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката,
поради което няма основание да бъде намалявано обезщетението, което се следва
на родителите му, съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ.
Ето защо съдът намира, че обезщетенията,
полагащи се на ищците, по 100 000 лева за всеки от тях, не следва да се
намаляват поради съпричиняване, тъй като същото е недоказано. Не се твърди и не
се установява на ищците да е изплатено застрахователно обезщетение, поради
което обезщетенията не подлежат на намаляване с изплатеното такова на ищците.
На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр. с
чл. 212 от КТ на ищците се дължи законната лихва върху обезщетението от деня на
увреждането – 25.11.2014 г. до окончателното плащане на обезщетението. Същата е
претендирана, поради което следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на спора ищците
имат право на направените по делото разноски. Същите са в общ размер на 7060
лева, по 3530 лева платено адвокатско възнаграждение от всеки ищец, видно от
договорите за правна защита и съдействие към исковата молба. Същите с оглед
изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника, като се присъдят
на всеки от ищците поотделно.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 8 000
лева (осем хиляди лева). В негова тежест следва да се възложат и направените от
бюджета на съда разноски за комплексна съдебно-медицинска експертиза – 400 лева
(четиристотин лева).
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Либхер –
Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от Г. Д., Р. Г. и Х.
Г., чрез п. си адв. С.Д. да заплати на Б.И.Т., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Д.П. сумата от 100
000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал.
1 от Кодекса на труда за неимуществени
вреди, претърпени от Б.И.Т., ЕГН: ********** вследствие на смъртта на **** И.
Б. Т., с ЕГН **********, починал на ********г. вследствие на злополука,
претърпяна на *******г., призната за трудова с разпореждане на РУ „СО” Пловдив
№ *********г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на злополуката – ********г. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата от
3 530 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева) – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Либхер –
Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от Г. Д., Р. Г. и Х.
Г., чрез п. си адв. С.Д. да заплати на С.Т.Т., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. Д.П. сумата от 100
000 лева (сто хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200, ал.
1 от Кодекса на труда за неимуществени
вреди, претърпени от С.Т.Т., ЕГН: ********** вследствие на смъртта на ****
И. Б. Т., с ЕГН **********, починал на ********г. вследствие на злополука,
претърпяна на ********г., призната за трудова с разпореждане на РУ „СО” Пловдив
№ *********г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на злополуката – ********г. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата от
3 530 лева (три хиляди петстотин и тридесет лева) – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Либхер –
Хаусгерете Марица” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
с. Радиново 4202, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от Г. Д., Р. Г. и Х.
Г., чрез п. си адв. С.Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева) – държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 400 лева (четиристотин лева) – разноски за извършена комплексна
съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението
е постановено при участието на подпомагаща страна - Застрахователно акционерно
дружество „Алианц България” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от П. Я.,
О. П., А. Ю. и М. С. – двама заедно.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Т.А.Георгиева
Вярно
с оригинала.
И.Б.