№ 26036
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110134316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата и писмения са представени писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Тъй като към писмения отговор ответното дружество е представило заверен препис
от процесния договор, съдът не дължи произнасяне по искането на ищеца в тази насока. В
останалата част искането на ответника по чл.190 ГПК не следва да бъде уважено. Това е
така, тъй като се касае за факти, тежестта на доказване за които е на ищеца. На следващо
място, искането не е и необходимо, доколкото по делото има поставен въпрос към съдебно-
счетоводна експертиза за размера и датата на плащане на всяка погасителна вноска по
кредита.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по
делото.
УКАЗВА на ответника, че към отговора на исковата молба е приложен единствено
договор за заем № 10153700/07.04.2022 г. и разписка за получени суми, но не и Приложение
№ 1 към него.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл.190 ГПК съдът да задължи ответника да
представи по делото доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за погА.и
1
вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в
счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по поставените в исковата
молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, с адрес: гр.София, ул.“*** **“
***
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.12.2022 г. от 10:00 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищцата и препис от писмения отговор от ответника.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по исковата молба от *** против „**“ ЕАД, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 20 лв., представляваща част от общо дължимата сума
от 144 лв., представляващ недължимо заплатени суми по договор за потребителски кредит
№ 10153700/07.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 27.06.2022 г. до окончателно заплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.04.2022 г. сключил с ответника „**“ ЕАД
договор за кредит № 10153700 за предоставяне на сумата от 920,33 евро или левовата
равностойност на 1800 лева. Твърди, че се е задължил по договора да върне заетата сума на 8
равни месечни погасителни вноски с ГПР в размер на 41,85% и ГЛП – 39,72%. Посочва, че
съгласно чл.12 от договора за предоставяне на кредит се е задължил в 7-дневен срок от
сключване на договора да обезпечи кредита чрез гарант – физическо лице, на възраст над 18
г. и получаващо трудово възнаграждение поне 600 лв. на месец и което е на трудов договор
поне 6 месеца, предхождащи сключване на договора за кредит, като посоченото лице следва
да поеме солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички
дължими суми по договора. Поради непредоставяне на исканото обезпечение и съгласно
условията на договора, на ищеца, в качеството му на кредитополучател, били начислени
неустойки в размер на 507,74 лв., която неустойка се заплаща разсрочено. Ищецът твърди,
че погасил изцяло задълженията си по договора за кредит на 09.05.2022 г., като заплатил
суми в общ размер на 1944,00 лв. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради
неспазване на предвидената от закон форма. Посочва, че договорът е нищожен и поради
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 ЗПК поради липса на посочен годишен процент
на разходите. Твърди, че в договора не е разписана ясна методика за формиране на ГПР по
кредита, не е посочено кои компоненти се включват в него. Счита, че договорът е нищожен
поради невъзможен предмет, доколкото не е било възможно да предостави в едноседмичен
2
срок уговореното в договора обезпечение на кредитора. Твърди, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, доколкото кредиторът не търпи
вреди от непредоставянето на обезпечение и следователно неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че е налице
заобикаляне на закона с посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение на
основание чл.33, ал.1 ЗПК, доколкото кредиторът имал право при забава на потребител
единствено на лихва за просрочената сума за периода на забавата. Посочва, че клаузата за
неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, доколкото
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е скрита
печалба за кредитора и поради това е следвало да се включи в ГПР, поради което оспорва
договора поради прилагана от ответника заблуждаваща търговска практика и поради
непосочване на точен ГПР в договора за кредит, а също така поради превишаване на
императивния максимален размер на ГПР от 50%. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът обуславя правния интерес от предявения иск. Претендира и
направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че между страните е сключен договор за заем. Признава, че е предоставил
на кредитополучателя Ангел Чолибагов сумата в размер на 1800 лева или 920,33 евро, но
посочва, че кредитополучателят се е задължил да върне в края на заемния период сумата от
1898,28 лева, от които 1800 лв. – главница и 98,28 лв. – договорна възнаградителна лихва.
Признава, че в договора за кредит е била включена клауза за неустойка при непредоставяне
на обезпечение, но оспорва тя да представлява скрита неустойка и посочва, че доколкото
представлява разход поради неизпълнение на договорно задължение не е следвало да се
включи в ГПР. Оспорва ищецът да е заплатил сумите по договора за кредит. Счита, че не са
налице сочените основания за недействителност на договора. Оспорва, че е налице неяснота
по отношение на начина на формиране на ГПР и сочи, че в договорът е налице погасителен
план. Посочва, че при фиксиран лихвен процент, какъвто е процесният случай, не е
необходимо договорът да съдържа погасителен план. В условията на евентуалност твърди,
че в случай, че съдът счете, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, се изразява становище, че нейната нищожност не следва да води до
нищожност на целия договор за кредит, тъй като задължението за неустойка било
несамостоятелно задължение по договора и част от несъщественото съдържание на
договора. По изложените в отговора доводи и съображение, ответникът моли за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на сторените по производството разноски.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 20,00 лв.,
представляваща част от недължимо платената сума от 144,00 лв., надхвърляща чистата
3
стойност на кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, в това число валидност на сключения
договор за кредит, както и останалите си възражения срещу предявения иск, поради което не
се дължи нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ са страни по процесния договор за заем
№ 10153700/07.04.2021 г. , по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави
сумата от 1800 лева, а кредитополучателят да я върне, заедно с възнаградителна лихва при
ГПР в размер на 41,85% и ГЛП – 39,72% и 2/ че ответникът е предоставил на ищеца
заемната сума по договора в размер на 1800,00 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4