Решение по дело №410/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 665
Дата: 23 май 2018 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20182120200410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 665                                  23.05.2018 година                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                    ХV наказателен състав

На двадесет и седми  март                                                          2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Георги Грънчев

 

Секретар: Мариана Колева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Грънчев НАХ дело № 410 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на „П. 2004“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Транспортна" №7,ет.3, представлявано от управителя Е. Т. Г. против наказателно постановление № 2531 / 02.08.17г. на зам.директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, на основание  чл. 180в, ал. 1 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. С жалбата се оспорва обстоятелствената част на наказателното постановление, сочат нарушения на процесуалния закон при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно постановление, поради което и се моли за отмяната му.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган – чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, също ангажира допълнителни доказателства.

Бургаският районен съд намира жалбата за процесуално допустима - като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържаща необходимите реквизити, а след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

     Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН серия AN, № F293184 от 09.03.2017 г. срещу „П. 2004“ ООД за това, дружеството като  задължено лице не е предоставило обезпечение съгласно разпоредбите на чл. 176в ал.1 от ЗДДС. На 02.09.2016 г. „П. 2004“ ООД извършило доставки на ДГ001%8Е5 / газьол. Горивото се доставило директно в обекта на получателя и не е постъпвало в обект на дружеството, съответно не е отчетено от ЕСФП по реда на чл.118 ал.6 от ЗДДС. За тези доставки дружеството е било длъжно да предостави обезпечение съгласно чл.176в ал.8 от ЗДДС. За тези доставки дружеството не е освободено от задължението да предостави обезпечение. Данъчната основа на облагаемите доставки на течни горива, извършени през м.09.2016г. за които се дължи обезпечение е в размер на 36 179.70 лв. Дължимото обезпечение върху установената данъчна основа е в размер на 7 235.90 лв. Съгласно чл.176в, ал.2 от ЗДДС дължимото обезпечение е 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, но не по-малко от 50000 лв. Не е подадено и заявление по чл. 111б ал. 1 от ППЗДДС за вписване на данни в Регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС в ТД на НАП- гр. Бургас.

   Актът за установяване на административно нарушение е бил връчен на представител на дружеството. Възражения при съставяне на акта не са направени. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани и писмени възражения.

       Административнонаказващият орган сезиран с преписката е счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 50 000 лева.  

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите показания на свид. Н. и в писмените доказателства. Показанията на свидетеля Н. кореспондират с фактите, отразени в протокола за извършена проверка и писмените доказателства по делото.

    Съдът намира жалбата за неоснователна. Обжалваното постановление е законосъобразно. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Производството по установяване на нарушението започва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение и има за цел да привлече нарушителя към административнонаказателна отговорност, като очертае съответстващите характеристики от обективна и субективна страна на нарушението. Актът и наказателното постановление са издадени при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актосъставителят и административнонаказващият орган са описали точно фактите, които са породили задължение за предоставяне на обезпечение, посочили са дата и мястото на извършване и на нарушението.

 

   Нормата на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС /Нов – ДВ, бр.60 от 02.08. 2016г./ предвижда задължение за всяко данъчно задължено лице да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лева. Видовете течни горива, по отношение, на които е приложима разпоредбата на чл.176в от ЗДДС, с тяхното наименование и код по Комбинирана номенклатура, установена с Приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, прилагана към 1 януари 2016г., са посочени в Приложение № 35 към чл.111б, ал.1 от ППЗДДС. В този смисъл са и указанията на изпълнителния директор на НАП изх.№ 20-00-171 /09.09.2016г..

  Разпоредбата на чл.176в, ал.10 от ЗДДС предвижда, че за данъчно задължените лица, за които е налице задължение за предоставяне на обезпечение по ал.1,  в НАП се създава и поддържа електронен публичен регистър, който е част от регистъра по чл.80, ал.1 от ДОПК, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване. Компетентен орган по приходите вписва лицето в регистъра по ал.10 в 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението.

    В наказателното постановление е посочено, че дружеството жалбоподател се санкционира за това, че не е представил обезпечение за облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто в размер на 50 000,00 лева и  не е подал заявление за регистрация по чл.176в от ЗДДС.

Административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. При осъществяване на дейността си „П. 2004“ ООД не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС – да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., заради което следва да понесе съответната санкция.

Правилно е определен и размера на санкцията от административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл.180в,ал.1 от ЗДДС, предвижда, че лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение. В конкретния случай наложената имуществена санкция на жалбоподателя е определена в размер на дължимото обезпечение в размер на 50000, поради което същата е съобразена с изискванията на закона. Санкцията не подлежи на съдебен контрол , защото е конкретно определена.

Не се приемат възраженията в жалбата за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН. От представения по делото протокол за извършена проверка от 06.03.2017 г. е видно, че нарушителят и нарушението са установени на 06.03.2017 г. Акт АУАН серия AN, № F293184 от 09.03.2017 г. е съставен на 09.03.2017 г. Следователно актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не е допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното  и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 

 

                                           

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2531 / 02.08.17г. г. на зам.директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, на основание  чл. 180в, ал. 1 ЗДДС, на „П. 2004“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул."Транспортна" №7,ет.3, представлявано от управителя Е. Т. Г. за нарушение на чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС, на основание  чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 50 000/петдесет хиляди/ лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.К.