Определение по дело №511/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 808
Дата: 13 юли 2018 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510100511
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

    ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

13.07.

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

511

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „А1 България“ (с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ”) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адв. В.П.Г., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „България“, № 81, ет. 8, ап.22, срещу Ф.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 от ЗЗД.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

Ищецът твърди, че между него и ответника Димитър Димитров е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М4264058 от дата 18.10.2014 г., с който са му предоставяни далекосъобщителни услуги. В срока на действието на договора, са издадени следните фактури: фактура № *********/19.12.2014г., с падеж на плащане 03.01.2015г., за отчетен период от 16.11.2014г. до 15.12.2014г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 15.83 лв.; фактура № *********/19.01.2015г., с падеж на плащане 03.02.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.01.2015г,, за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24,36 лв.; фактура № *********/19.03.2015г., с падеж на плащане 03.04.2015г., за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лв.; фактура № *********/26.05.2015г., с падеж на плащане 26.05.2015г., за отчетен период от 16.04.2015г. до 15.05.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 198.72 лв.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което с обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.  

Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1563/2017 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сума в размер на общо 239.03 лв., от които: 40.31 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга по сключен между страните договор за мобилни услуги № М426058 от 18.10.2014г. и 198.72 лв.-начислена неустойка за предсрочно прекратяване на същия договор. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 от ЗЗД.               

           3. Права и обстоятелства, които се признават: Не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, че е предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури, както и размера на претенциите си.

Ответникът от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 1563/2017 г.  по описа на РС – Дупница.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.09.2018г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

            ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 1563/2017 г.  по описа на РС – Дупница.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

            Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: