Р Е Ш Е Н И Е №
33
гр.София, 08.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 02.март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря М.Букина и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№35 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл.92 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД.
С.о.
с адрес ***, пл.„Славейков” №6, ет.1, Столична общинска агенция за
приватизация /СОАП/ e предявила
срещу Д.Г.И., с ЕГН **********, с
адрес ***, иск за заплащане на сумата 67
752,30лв., от които сумата от 63 088,68лв. – главница,
представляваща неустойка дължима по сключен на основание чл. 3, ал.3,
т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол,
Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и
Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен
конкурс, на 30.06.2004 г. между С.о. като продавач и Д.Г.И. като
купувач, договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена
тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински
нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”, сумата от 4 663,62лв., представляваща лихви
за забава до датата на завеждане на исковата молба - 05.03.2015г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 30.06.2004г. между С.о. чрез специализирания му орган Столична общинска агенция за приватизация /СОАП/ и ответника Д.Г.И., на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен конкурс бил сключен договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”. Твърди, че купувачът по приватизационната сделка бил въведен във владение в имота предмет на договора на 26.07.2004г., с приемо-предавателен протокол от същата дата.
Съгласно чл.8, ал.4 от процесния договор, купувачът и ответник в настоящото производство Д.Г.И. се задължил да разкрие и поддържа в обекта в рамките на десетгодишния период на неотчуждаване на обекта общо два броя работни места на трудов договор, като за неизпълнение на това задължение в чл.12, ал.1, т.3 от договора била предвидена неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период.
Ищецът С.о. твърди, че съгласно чл.8, ал.5 от договора, ответникът Д.Г.И. се задължил да въведе обекта в експлоатация в срок от шест календарни месеца от датата на въвеждане на обекта във владение, като за неизпълнение на посоченото задължение, съгласно чл.12, ал.1, т.4 дължи неустойка в размер на 0,01% върху продажната цена на обекта за всеки просрочен ден.
По силата на чл.8, ал.6 от договора, ответникът Д.Г.И. се задължил на базата на представения към офертата идеен проект да разработи работен проект, който да бъде одобрен от Главния архитект на гр. С., като за неизпълнение на посоченото задължение в чл.12, ал.1, т.5 от договора била договорена между страните неустойка в размер на 25% върху продажната цена на обекта.
Ищецът С.о. твърди, че след извършен на 11.02.2013г. и на 07.10.2014г. следприватизационен контрол по чл.20 и чл.21 от процесния приватизационния договор за два отчетни периода са съставени констативни протоколи в присъствието на и заверени от нотариус и подписани от служители на СОАП, в които е констатирано неизпълнение на задълженията на ответника по чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6 от договора. С оглед на направените констатации, Надзорният съвет на СОАП на основание чл.12, ал.1, т.3,т.4 и т.5 от договора приел решение №579/08.03.2013г. и решение №1476/17.10.2014г., с които купувачът по приватизационния договор и ответник в настоящото производство Д.Г.И. е санкциониран за два отчетни периода, като:
- За неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г. и за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. е санкциониран с предвидената в чл.12., ал.1, т.3 от договора неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната или в общ размер на 61 722 лева, от която сума, сумата в размер на 18 423 лева е за първия отчетен период и сумата от 43 299 лева е за втория отчетен период;
- За неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.5 – невъвеждане на обекта в експлоатация за периода от 07.06.2012г. до 30.06.2014г., е санкциониран с предвидената в чл. 12, ал. 1, т.4 от договора неустойка в размер на 0,01% върху продажната цена за всеки просрочен ден или сумата в размер на 316,68 лева, от които 105 лева за първия отчетен период и сумата от 211,26 лева за втория отчетен период;
- За неизпълнение на задълженията по чл. 8, ал.6 – неразработването на работен проект на базата на приложения към офертата идеен проект, е санкциониран с предвидената в чл.12, ал.1, т.5 от договора неустойка в размер на 25% върху продажната цена на обекта или сумата в размер на 1050 лева – отчетено при приключването на десетгодишният период на следприватизационния контрол.
Ищецът С.о. твърди, че в изпълнение на посочените решения на Надзорния съвет на СОАП били изпратени до ответника писма изх. №ПСК-0324/14.03.2013г. и изх. №ФСК-1384/17.11.2014г. с покана за доброволно изпълнение на наложените неустойки, връчени с обратни разписки и получени от ответника Д.Г.И. на 21.03.2013г. и на 29.11.2014г., както и че до датата на завеждане на исковата молба дължимите суми не били изплатени от последния.
Ищецът С.о. поддържа, че съгласно чл.17 от приватизационния договор, ответникът дължи и законната лихва за забава, за всеки ден на закъснение, считано от изтичането на седемдневния срок за доброволно изпълнение, върху начислената неустойка до окончателното изплащане, с оглед на което сочи, че:
- дължимата мораторна лихва за периода от 29.03.2013г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 18 528 лева, за първия отчетен период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., е в размер на 3 622,52 лева;
- дължимата мораторна лихва за периода от 07.12.2014г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 44 560,68 лева, за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г., е в размер на 1041,10 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д.Г.И. да му заплати общо сумата от 67 752,30 лв., дължима по сключен на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен конкурс, на 30.06.2004 г. между С.о. като продавач и Д.Г.И. договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”, от които: сумата от 63 088,68 лева, представляваща дължима неустойка, образувана от:
- сумата в размер на 18 423 лева, неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., предвидена в чл.12., ал.1, т.3 от договора;
- сумата в размер на 43 299 лева, неустойка в
размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от
ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места
на трудов договор за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. предвидена в
чл.12., ал.1, т.3 от договора;
-
сумата в размер на 316,68 лева, неустойка в размер
на 0,01% върху продажната цена на обекта
за всеки просрочен ден от невъвеждане на обекта в експлоатация за периода от
07.06.2012г. до 30.06.2014г. предвидената в чл.12, ал.1, т.4 от договора, от
която 105 лева за първия отчетен период 01.05.2012г. до 31.12.2012г. и сумата
от 211,26 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г.;
- сумата в размер на 1050 лева, неустойка в размер на
25% върху продажната цена на обекта, за неизпълнение на задълженията по чл.8,
ал.6 – неразработването на работен проект на базата на приложения към офертата
идеен проект, предвидената в чл12, ал.1, т. 5 от договора и отчетена при
приключването на десетгодишният период на следприватизационния контрол, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 05.03.2015г., до окончателното изплащане, както и
дължимата мораторна лихва за периода от 29.03.2013г. до 05.03.2015г., върху
начислената неустойка от 18 528 лева за първия отчетен период от
01.05.2012г. до 31.12.2012г., в размер на 3 622,52
лева; дължимата мораторна лихва за периода от 07.12.2014г. до 05.03.2015г.,
върху начислената неустойка от 44 560,68 лева за втория отчетен период от
01.01.2013г. до 30.06.2014г., в размер на
1041,10 лева.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Д.Г.И. и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си адв. С.Т. е подал писмен отговор, с който:
Счита същите неоснователни и да бъдат отхвърлени изцяло, като излага следните съображения:
Оспорва, по основание и размер, предявените от ищеца С.о. обективно съединени искове, с правно основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6 от процесния договор и по чл.86 от ЗЗД. Твърди, че не са възникнали задължения за ответника за неустойки на соченото от ищеца основание, тъй като реално не е въведен във владение на процесния обект. Сочи, че задължението по чл.8, ал.4 от договора за разкриване на работни места е обвързано с въвеждането на обекта в експлоатация, а задължението по чл.8, ал.5 за въвеждане на обекта в експлоатация от въвода на ответника (купувача) във владение на обекта. Твърди, че ищецът реално не е изпълнил задължението си по чл.9 от сключения между страните договор, съгласно който, кметът на район „Възраждане” въвежда във владение купувача, след подписването на приемо-предавателен протокол. Поддържа, че с оглед на това, че въвода е самостоятелно, отделно, реално фактическо действие, което кметът на район „Възраждане” е следвало да извърши след подписването на приемо-предавателния протокол, то срокът по чл.8, ал.5 от договора не е започнал да тече. Тъй като с изтичането на този срок е свързано изпълнението на задълженията по чл.8, ал.4 и ал.5 от договора, счита че не е във забава за изпълнение на договорните си задължения и че не са налице предпоставките за възникване на отговорността му по чл.12, ал.1, т.3 и т.4 както и по чл.12 ал.2 от договора. Сочи, че с исковата молба ищецът С.о. не е представил писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че е предадено владението на процесния обекта като фактическо действие. Твърди, че такова предаване на владението на процесния обект от кмета на община „Възраждане” при С.о. който го е стопанисвал не е извършено.
Ответникът Д.Г.И. твърди още, посоченият и представен с исковата молба на ищеца приемо-предавателен протокол от 26.07.2004г., е бил формално съставен, че не е получил екземпляр от него и не е извършено реално въвеждане във владение. Сочи, че от протокола не става ясно как е извършено предаването на обекта. Твърди още, че към момента на подписването му, не са му били предадени ключовете от процесния обект.
Не спори, че между страните е сключен договор №257-02/30.06.2004г. както и че в същия е уговорена неустойка, в случай на неизпълнение на поетите от тях задължения. Поддържа, че редакцията на чл.12, ал.1, т.3 от процесния договор е неясна, поради което не би могло да се направи извод, че уговорената със същия неустойка се дължи за всеки месец, така както е претендирана от ищеца с исковата молба.
В отговора, ответникът Д.Г.И. поддържа още, че след като всички задължения на купувача са взаимно обвързани и обусловени едно от друго, задължението за разкриване на работни места от въвеждането на обекта в експлоатация, последното обвързано от въвода във владение и с оглед на това, че ищецът не е представил доказателства за последното, то тогава и за купувача (ответник) не е възникнало задължението за разкриване на уговорените с процесния договор, работни места, а от там и задължението за плащане на уговорената неустойка.
На следващо място ответникът Д.Г.И. твърди, че е налице обективна невъзможност за въвеждане на процесния обект в експлоатация, поради практически непреодолимо препятствие, което не би могло да му бъде вменено като вина. Твърди, че липсват данни да са съществували в процесния обект външни връзки – водопровод и канализация. Сочи, че видно от извършеното от „С. вода” трасиране, няма нанесени в подземния кадастър отклонения за захранване на обекта с водопровод и канализация. С оглед на което не могат да бъдат предоставени изходни данни от „С.вода” за свързване, както и да бъдат определени точки за присъединяване на обекта към техническата инфраструктура. Ответникът поддържа, че същото представлява непреодолима за него пречка за свързването на обекта с водопровод и канализация, която не се дължи на неговото поведение или действията и която възпрепятства и осуетява изпълнението на задължението му чл.8, ал.5 от процесния договор, а именно въвеждането на обекта в експлоатация.
Поддържа, че е налице основание за освобождаването му от отговорност, като излага следното:
Твърди, че в информационния меморандум към конкурсната документация за участие в продажбата чрез конкурс на процесния обект не е посочено, че „обществена тоалетна” не е свързана с външни връзки към В и К мрежата, както и че купувачът следва да изгради и свърже същата с водопроводната и канализационна мрежа на града. Счита, че ищецът С.о. не е положил грижата на добър стопанин, тъй като е следвало да установи преди обявяването за продажба на процесния обект дали последният може да функционира съгласно неговото предназначение.
На следващо място ответникът Д.Г.И. твърди, че задължението за поддържане на две работни места за процесния период е изпълнено от трето лице, а именно от настоящия собственик на обществената тоалетна „И.” АД, съгласно нот. акт. №25/2010г. на нотариус Слава Пилякова. Поддържа, че това задължение не е от категорията на личните незаместими действия и личността на ответника – купувач не е съществен елемент от задължението, с оглед на което изпълнението на третото лице има погасителен ефект с този на длъжника, който не може да бъде дерогиран, по волята на длъжника и кредитора.
Ответникът Д.Г.И. твърди, че ищецът е бил обезщетен за вредите, произтичащи от неизпълнението на задължението на купувача да не отчуждава процесния обект в период от 10 години от сключването на договора чрез заплащането на уговорената за неизпълнението на това задължение неустойка.
С оглед на така изложените твърдения и на основание чл.219 ал.1 от ГПК, моли да бъде привлечено по делото като трето-лице помагач – търговско дружество „И.” АД с ЕИК . със седалище ***, чийто правен интерес произтичал от факта, че последното е собственик на процесния обект и като такъв, независимо от обстоятелството, че обектът не е въведен в експлоатация е поддържал две работни места по сключени трудови договори и изплащал заплата и дължимите осигурителни и здравни осигуровки.
Ответникът Д.Г.И. оспорва претенцията на ищеца С.о. за неустойка по чл.8, ал.6 от договора, и твърдението му, че е налице изпълнение на поетото от него задължение за разработване и съгласуване на работен проект. Сочи, че с разрешение за строеж №67 от 24.10.2006г. са съгласувани и одобрени от СО – район „Възраждане” проекти, за преустройство на съществуваща тоалетна и тъй като процесният обект е пета категория, съгласно чл.142 от ЗУТ, разрешението за неговото преустройство се издава от архитекта на район „Възраждане”, а не от Главния архитект на гр.С.. Сочи, че от представения проект е видно, че има предвидени 2 бр. санитарни възли за инвалиди, като достъпа до обекта е предвидено да става чрез рампа, с което били изпълнени изискванията за достъпна среда.
Д.Г.И. счита предявените искове за неустойка нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради несъответствие на уговорената с процесния договор между страните неустойка и добрите нрави.
Д.Г.И. оспорва по основание, размер и период претенцията на ищеца за мораторни лихви, с доводи, че неустойката няма падеж.
Оспорва и твърдяното от ищеца С.о. получаване на посочените в исковата молба покани за доброволно плащане. Твърди, че не е получавал същите. С оглед на това счита, че неустойката за сочените от ищеца с исковата молба периоди не е станала изискуема. Поради недължимостта на претенцията за неустойка, счита недължими и претендираните от ищеца мораторни лихви за забава в плащането й. Сочи, че съгласно Закона за пощенските услуги, пощенското известие няма доказателствена сила. Твърди, че подписа в известието за получател не е негов, както и че в същото, не е вписано нито името и фамилията, нито качеството на лицето подписало се за получател.
Д.Г.И. оспорва едностранното съставяне на констативен протокол от 07.10.2014г. и твърди, че същият е съставен и в нарушение на чл.21, ал.3 от процесния договор и след изтичане срока на последния.
Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът С.о. не е подал допълнителна искова молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
С договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”.
Видно от решение №14322 от 14.09.2016г. по гр.д.№11525/2015г. на СРС, влязло в сила на 25.10.2016г. е развален договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните по своя правен характер е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът С.о. е продала на ответника Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”.
С договора за покупко-продажба на недвижим имот продавачът прехвърля собствеността върху продавания обект на купувача срещу уговорената от страните продажна цена. Тъй като договорът №257-02 е развален с обратна сила, съгласно чл.88 ЗЗД отпада с обратна сила уговореното като неустойка между страните в договора и остава единствено правото на кредитора на обезщетение от неизпълнение на договора, което в случая е прихванато с продажната цена (решение №14322 от 14.09.2016г. по гр.д.№11525/2015г. на СРС). В този смисъл ТР №7/2013г. от 13.11.2014г. по тълк.д. №7/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо са неоснователни исковете на С.о. за присъждане на неустойка 67 752,30 лв., дължима по сключен договор №257-02 от 30.06.2004г. между С.о. като продавач и Д.Г.И. за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”, от които: сумата от 63 088,68 лева, представляваща дължима неустойка, образувана от:
- сумата в размер на 18 423 лева, неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., предвидена в чл.12., ал.1, т.3 от договора;
- сумата в размер на 43 299 лева, неустойка в
размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от
ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места
на трудов договор за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. предвидена в
чл.12., ал.1, т.3 от договора;
-
сумата в размер на 316,68 лева, неустойка в размер
на 0,01% върху продажната цена на обекта
за всеки просрочен ден от невъвеждане на обекта в експлоатация за периода от
07.06.2012г. до 30.06.2014г. предвидената в чл.12, ал.1, т.4 от договора, от
която 105 лева за първия отчетен период 01.05.2012г. до 31.12.2012г. и сумата
от 211,26 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г.;
- сумата в размер на 1050 лева, неустойка в размер на 25% върху продажната цена на обекта, за неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.6 – неразработването на работен проект на базата на приложения към офертата идеен проект, предвидената в чл.12, ал.1, т. 5 от договора и отчетена при приключването на десетгодишният период на следприватизационния контрол, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2015г., до окончателното изплащане, както и дължимата мораторна лихва за периода от 29.03.2013г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 18 528 лева за първия отчетен период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., в размер на 3 622,52 лева; дължимата мораторна лихва за периода от 07.12.2014г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 44 560,68 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г., в размер на 1041,10 лева.
Ищецът С.о. на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на ответника Д.Г.И. в размер на 5725,-лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим
от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.92 ЗЗД на С.о. с адрес ***, пл.„Славейков” №6, ет.1 срещу Д.Г.И., с ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на 67 752,30 лв., дължима по сключен на основание чл.3, ал.3, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Решение №58 по протокол №29 от 28.09.2001г. на Столичен общински съвет и Решение №3049 от 24.06.2003г. на Надзорния съвет на СОАП и след проведен конкурс, на 30.06.2004 г. между С.о. като продавач и Д.Г.И. договор №257-02 за продажба на следния обект: Обществена тоалетна, находяща се в градинката пред църквата „Свети Никола”, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Възраждане”, от които: сумата от 63 088,68 лева, представляваща дължима неустойка, образувана от:
- сумата в размер на 18 423 лева, неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места на трудов договор за периода от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., предвидена в чл.12., ал.1, т.3 от договора;
- сумата в размер на 43 299 лева, неустойка в
размер на 150% върху средната работна заплата за страната, за неизпълнение от
ответника на задълженията му по чл.8, ал.4 – неподдържане на две работни места
на трудов договор за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г. предвидена в
чл.12., ал.1, т.3 от договора;
-
сумата в размер на 316,68 лева, неустойка в размер
на 0,01% върху продажната цена на обекта
за всеки просрочен ден от невъвеждане на обекта в експлоатация за периода от
07.06.2012г. до 30.06.2014г. предвидената в чл.12, ал.1, т.4 от договора, от
която 105 лева за първия отчетен период 01.05.2012г. до 31.12.2012г. и сумата
от 211,26 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г.;
- сумата в размер на 1050 лева, неустойка в размер на 25% върху продажната цена на обекта, за неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.6 – неразработването на работен проект на базата на приложения към офертата идеен проект, предвидената в чл12, ал.1, т. 5 от договора и отчетена при приключването на десетгодишният период на следприватизационния контрол, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.03.2015г., до окончателното изплащане, както и дължимата мораторна лихва за периода от 29.03.2013г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 18 528 лева за първия отчетен период от 01.05.2012г. до 31.12.2012г., в размер на 3 622,52 лева; дължимата мораторна лихва за периода от 07.12.2014г. до 05.03.2015г., върху начислената неустойка от 44 560,68 лева за втория отчетен период от 01.01.2013г. до 30.06.2014г., в размер на 1041,10 лева..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК С.о. с адрес ***, пл.„Славейков” №6,
ет.1 да заплати на Д.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото разноски в размер на 5725,-лв. (пет хиляди седемстотин двадесет и пет лева),
представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Председател: