РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110104569 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Потребителна кооперация
„Сотир Костов“, ЕИК *********, представлявана от Владимир Минев срещу М. В. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В. и Г. В. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ч., с която
са предявени осъдителни искове в условията на пасивно субективно съединяване с
петитум всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 2800,00
(две хиляди и осемстотин) лв. или общо сумата от 5600,00 /пет хиляди и
шестстотин/ лв., представляваща увеличена пазарна стойност на имот в местност
„Али Кочевото“ с кадастрален № 115027, от масив № 115 по плана за земеразделяне на
землище гр. Долни чифлик, в резултат на извършените от ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ „СОТИР КОСТОВ“, ЕИК ********* със съгласието на арендодателя
подобрения в имота, предмет на Договор за аренда №55 от 29.03.2004 г., през периода
2004-2005 г., изразяващи се в засаждане на трайни насаждения - ябълкови дръвчета,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба
до окончателното ѝ изплащане,
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответниците са наследници на М. Г. М.,
бивш жител на гр. Долни чифлик, обл. Варна, починала на 14.12.2006 г.
На 29.03.2004г. М. Г. М., като арендодател и Потребителна кооперация „Сотир
Костов“, ЕИК *********, представлявана от Владимир Минев, като арендатор,
сключили Договор за аренда №55 с нотариално заверени подписи от нотариус
1
Александър Александров, рег. № 316 на НК под № 93, том IV, рег. № 3107/2004 г. и
вписан в Служба по вписванията гр. Варна на 06.07.2004 г. под акт № 18, том IX, вх.
рег. № 13814.
По силата на договора арендодателят предоставил на арендатора за срок от 15
години ползването на собствения си недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, съгласно
Решение № 12710/1999 г. на Общинска поземлена комисия - гр. Долни чифлик, а
именно НИВА с площ 3,830 дка /три декара осемстотин и тридесет кв.м/, находяща се в
землището на гр. Долни чифлик, обл. Варненска, в местността „Али Кочевото“, с
кадастрален № 115027 /едно едно пет нула две седем/, обособен в парцел №27
/двадесет и седем/, от масив №115 /сто и петнадесет/ по плана за земеразделяне на
землище гр. Долни чифлик. Горепосоченият имот с № 115027е бил с начин на трайно
ползване НИВА, видно от приложената Скица № 115027/06.06.1999 г. След
сключването на Договора за аренда, в периода 2004-2005 г., арендаторът извършил
подобрения в преотстъпения му за ползване имот като засадил трайни насаждения -
620 бр. ябълкови дръвчета, които по-късно били включени в изградената от него
овощна градина, цялата с площ от 220 дка. Тези действия арендаторът предприел с
оглед дадените му с договора права и по-конкретно съгласно т. 3, раздел IV, в която
било предвидено, че „АРЕНДАТОРЪТ има право да засади трайни насаждения върху
арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други
подобрения, необходими за тяхното отглеждане“.
Междувременно, на 14.12.2006 г., преди изтичане срока на договора,
арендодателят М. Г. М. починала, поради което съгласно чл.17, ал.1 от ЗАЗ и т.5 на
раздел V от Договора за аренда, наследниците/ правоприемниците на арендодателя го
заместват като страна по договора. Излага, че наследници на М. Г. М. са М. В. Г., ЕГН
********** и Г. В. ХР., ЕГН **********, поради което те се явяват страна по Договора
за аренда, сключен на 29.03.2004 г.
След изтичане срока на договора - на 29.03.2019 г. арендаторът отправил
писмена покана до единия от ответниците, като наследник на М. М., за заплащане на
сумата от 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лв., представляваща остатъчна стойност за
засадените трайни насаждения, което право произтичало от т. 9 от раздел III на
арендния договор, респ. чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, а именно: „При прекратяване на договора
за аренда арендодателят дължи сумата, с която е увеличена стойността на обекта на
договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения“, която покана
била получена на 01.04.2019 година от лице от домакинството. Даден бил срок за
изплащане на сумата до 29.04.2019 г. по посочена в поканата банкова сметка на
арендатора. Поради липса на изпълнение на задължението от страна на ответниците в
предоставения им срок, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящата искова молба и защита на неговите права по съдебен ред.
2
Ответниците в срока за отговор изразяват становище за недопустимост на
предявения иск, като излагат следното: Искът е предявен от страна, която няма правен
интерес от завеждане на делото, тъй като М. Г. М. била сключила договор за аренда с
арендатор „Интерфрукт Камчия" АД на 01.08.2002 г. и вписан на 12.08.2002 г. вх.рег.
№ 10720, том X, №2 на СВ при PC-Варна, съгласно който била разрешила на
арендатора „да засади трайни насаждения". С Анекс № 2 от 29.03.2004 г., вписан на
30.04.2004 г. вх. регистър № 8078, том VI, № 101 на СВ при PC-Варна, страните по
този договор прекратили действието му по взаимно съгласие, считано от 31.03.2004 г.
Със същия Анекс Арендодателят и наследодател на ответниците се е задължил да
заплати на Арендатора „направените до момента разходи и остатъчната стойност на
овощната градина до 31.12.2004 г.", което било сторено. С оглед изложеното, твърдят,
че „Интерфрукт Камчия" АД е засадило овощни дръвчета, за което наследодателката
на ответниците му е заплатила съгласно договореното, а не ищецът, поради което
считат, че ищецът няма правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Отделно от горното излагат становище и за неоснователност на предявения иск,
в която връзка излага следното:
Съгласно раздел IV, т.5 от процесния договор „Арендаторът има право да
изменя и подобрява земята само в случай, че това не се отразява върху ползването на
обекта на договора след изтичане на срока на договора." С оглед на изложеното, моли
ищецът да приеме отговора на исковата молба като покана да „вдигне" извършените от
него изменения на арендуваната земеделска земя.
Твърдят, че ако се приеме, че ищецът е извършил „подобрения" в имота на
ответниците под формата на засаждане на трайни насаждения, то това действие не
представлява подобрение, а напротив - със засаждането на трайни насаждения е
променен начинът на трайно ползване на имота без съгласието на собственика, която
промяна уврежда самия имот, а не представлява подобрение.
Сочат, че нито към датата на сключване на договора за аренда, нито към датата
на неговото прекратяване е изготвен опис на арендувания имот.
Излагат, че наследодателката на ответниците не е давала съгласие за промяна на
трайното ползване на имота. Видно от обективираното в раздел IV., т.3. „съгласие",
арендаторът е имал право да засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както
и да изгради съоръжения, инсталации, сгради и други подобрения, необходими за
тяхното отглеждане. Изричното съгласие на арендатора имотът да бъде засаден с
овошки, а още по - малко за техния вид, не е искано. Засаждайки имота с овошки,
арендаторът е променил начина на трайното му ползване - от нива в овощна градина
без съгласието на арендодателя. Твърдят, че засадените в имота овошки не
представляват подобрения, предвид обстоятелството, че са с изтекъл или изтичащ срок
на плодоползване, който срок за нискостеблените ябълки е 16 години.
3
Твърдят, че към настоящия момент трайното предназначение на имота е НИВА,
а не ОВОЩНА ГРАДИНА. Отделно от това в исковата молба се твърди засаждане на
имота с ябълки сорт „Мелроуз", „Златна превъзходна" и други, а са представени
извлечения от „схема" за засаждане със сортове „Златна" и „Айдаред" с произход
„Сърбия", което представлява неостранимо противоречие с оглед защитата, тъй като
описаните сортове са с различно плододаване, различна продължителност на живот, с
различна стойност и т.н.
Оспорва всички представени с исковата молба писмени доказателства, с
изключение на представения договор за аренда.
В съдебно заседание ищецът лично чрез Председателя на кооперацията и чрез
процесуален представител адв. Е., поддържа исковата молба и моли за уважаване на
иска. Извършва увеличение на исковата си претенция от по 2800,00 лв. срещу всеки
ответник на по 8257,00 лв., или общо на сумата от 16514,00 лв. Излага доводите си по
същество в писмен вид в предоставения от съда срок.
Ответниците чрез процесуален представител адв. З. поддъжрат отговора,
оспорват исковата молба. Излагат доводите си по същество в писмен вид в
предоставения от съда срок.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Към исковата молба от ищеца е приложен Договор за аренда с нотариална
заверка на подписите на страните №55 от 29.03.2004 г., вписан в СВ под рег.№13814 от
06.07.2004 г., том ІХ, №18, сключен между наследодателя на ответниците М. Г. М.,
ЕГН **********, в качеството ѝ на арендодател и ищецът ПК „Сотир Костов“, чрез
управителя инж. Владимир Минев Минев, в качеството му на арендатор, по силата на
който арендодателят е отдал на арендатора под аренда за ползване в продължение на
15 години на НИВА с площ от 3.830 дка, находяща се в землището на гр.Долни чифлик,
обл.Варненска, м.”Али Кочевото”, с кад.№115027, обособен в парцел 27 от масив 115
по плана за земеразделяне на землище гр.Д.Чифлик. Съгласно раздел IV, т.3 от
договора, арендаторът има право да засади трайни насаждения в арендуваната земя,
като изгради необходимите за това инсталации, съоръжения и огради, необходими за
отглеждането им. Съгласно следваща т.4 от раздел ІV на договора, арендаторът може да
подобрява имота, стига да не се отразява на последващото ползване на същия, след
изтичане срока на договора. Видно от уговорката в договора раздел VI, т.1 от същия,
договорът се прекратява с изтичане на срока му, което обстоятелство е настъпило към
момента на завеждане на иска. Съгласно раздел ІІІ, т.9 от Договора при прекратяване
на договора Арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта
4
на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. С клаузата на
раздел ІV Права и задължения на Арендатора, т.6 от Договора е посочено „Да заплати
от името на Арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градината на
„Интерфрукт Камчия“ АД, гр. Долни Чифлик до 31.12.2004 г. (л.9).
От представеното на л.11 от делото Удостоверение за наследници изх.№
70/07.02.2019 г. е видно, че наследници на М. Г. М., ЕГН **********, поч. на
14.12.2006 г. са М. В. Г., ЕГН ********** и Г. В. ХР., ЕГН **********.
На л.21 от делото е приложено писмо изх. №29/29.03.2019г. от ПК „Сотир
Костов“ до ответника Георги Х., представляващо покана за плащане на стойността на
извършените от кооперацията в арендувания имот подобрения в размер на 5600,00
лева. Към писмото е приложено и известие за доставянето му 01.04.2019г. на С. М. Х.а.
По делото са представени и Проект за овощна градина – ябълки в местността
„Али кочевото“, масив №115, който включва схема за засаждане на овощната градина с
ябълки. На тази схема е отбелязана овощната градина в масив 115, като същата е
разделена на три части: западна, северна и южна. На северната и южната част от
градината е отбелязано засадени 2004 г., а за западната част е отбелязано, че от 1-ви до
32-ри ред са засадени 2003 г., а от 33-ти до 85 са засадени през 2004 г. При налагане
върху кадастралната карта на схемата-проект е видно, че процесния имот попада в
началото на нейната западна част.
Представен е и непълен документ, изготвен от К. П., от който е видно, че от ред
59 до ред 85 са засадени 2004 г. Липсва началото на документа, от който да се установи
редове от 1-ви до 58-ми кога са засадени и с какъв сорт ябълки, както и по отношение
на останалите две части на овощната градина.
Представена е към документацията и декларация от ПК „Сотир Костов“ за внос
на ябълкови дръвчета от 22.04.2003 г. с печат „разрешено вдигането на стоките“ и
фитосанитарен паспорт рег. № В1201064 от 12.05.2003 г. за 15000 бр. ябълкови
дръвчета с произход Югославия. Представен е и фитосанитарен контролен лист
№002429 от 12.05.2003 г., издаден от Министерство на земеделието и горите,
Национална служба за растителна защита с отбелязване на вносител ПК „Сотир
Костов“, внесени 15000 бр. ябълкови дървата от Югославия, Удостоверение за внос
№061359, ф.с. 156674. В този документ е посочено, че контролните листа /2 броя/
придружават стоката под карантинен режим до мястото на доставка РСРЗ Варна,
м.бюро Варна за окончателно освобождаване. По-долу в документа се чете: „дата:
12.05.2003 г., Резултат от прегледа и предписание: Въз основа на лабораторен анализ в
ЦЛКР не са установени карантинни обекти, писмо получено на 30.04.2003 г.“
На л.18 от делото е представен мемориален ордер №8, от който е видно, че са
прехвърлени от групата на неплододаващите дръвчета в групата на плододаващите
дръвчета, дръвчетата в овощна градина в местността „Али Кочевото“, съгласно Заповед
5
№54/25.07.2007 г. и Протокол за въвеждане в плодоползване (л.19-20).
Представена е и докладна записка от Ц. М. – Началник отдел РТИ – Варна, към
ДФЗ изх.№ 05-2-032/22 от 10.01.2017 г., от която се установява, че на 04.01.2017 г. при
условията на плътна 10 см снежна покривка е извършена проверка на място на
парцелите с овощни насаждения в масив 115 на гр. Долни чифлик, от която е
установено, че трайните насаждения са в добро земеделско състояние, съгласно чл. 8
от Наредба №2 от 17.02.2015 г., видимо са полагани грижи за градините, установени са
добре оформени редове и корони, след направени контроли на всеки парцел е
констатирано, че изискването минимум 70% от растенията да са живи, е спазено.
От ответниците е представен предходен договор за аренда на същия имот,
сключен между наследодателката им и „Интерфрукт Камчия“ АД с №5 от 01.08.2002
г. с идентично съдържание на представения от ищеца аренден договор, сключен
между ПК „Сотир Костов“ и наследодателя на ответниците, с изключение на
липсващата уговорка в раздел ІV, т.6. Представен е и Анекс №2 към договора от
29.03.20045 г., по силата на който се прекратява действието на договора за аренда като
арендодателят се задължава да заплати направените до момента разходи и остатъчната
стойност на овощната градина до 31.12.2004 г., като не е посочено нито какви са
направените разходи, нито остатъчната стойност на овощната градина към 31.12.2004
г.
Представено е и Решение №250/25.05.2006 г., постановено по т.д. № 817/2005 г.
на Окръжен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от И. Т. Б., в качеството му на
синдик на „Интерфрукт Камчия“ АД – в несъстоятелност срещу „Интерфрукт Камчия“
АД – в несъстоятелност, М. Г. М. и ПК „Сотир Костов“ иск с правно основание чл.
646, ал.2, т.4 от ТЗ за прогласяване нищожността на Анекс от 29.03.2004 г.
По делото е допусната съдебно-геодезическа експертиза с цел трасиране на
арендувания имот по кадастрална карта и определяне на местонахождението му, която
е изготвена от вещото лице инж. Р.З..
Изслушана и приета по делото е и съдебно-агротехническа и оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице Е.Б., от която се установява следното:
Процесният имот с кадастрален № 115027 в местност „Али Кочевото" в
землището на гр. Долни Чифлик е част от ябълкова градина. От схемата на засаждане,
приложена в материалите по делото е видно, че ябълковите дръвчета са засадени през
2004г. Броят на засадените ябълкови дръвчета са 620. Броят на засетите в имота
ябълкови дръвчета към 2004г. е бил 620, а след извършения оглед са 586 броя.
Възрастта на дръвчетата след извършения оглед е 17-18 годишни. Сортовете на
засетите в имота ябълкови дръвчета са „Златна превъзходна" и „Айдаред", което е
установено от експерта от опадалите ябълки. Размерът на необходимите разноски за
засаждането на дърветата са изчислени по „Наредбата за базисните цени на трайните
6
насаждения „ /Съгл.изм.-ДВ, бр. 107 от 2000 г./ Приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г.,
обн., ДВ, бр. 65 от 9.08.1991 г., попр., бр.84 от 11.10.1991 г., изм. и доп., бр. 107 от
28.12.2000 г., изм. бр.81 от 12.09.2003г. и са в размер на 5,64 лв. на ябълково дърво,
или за целия имот общо 620 броя дървета по 5,64 лв., общо сумата от 3496,80 лв.
Засадените трайни насаждения са изчислени по „Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения „ /Съгл.изм.-ДВ, бр. 107 от 2000 г./ Приета с ПМС № 151 от
30.07.1991 г., обн., ДВ, бр. 65 от 9.08.1991 г., попр., бр.84 от 11.10.1991 г., изм. и доп.,
бр. 107 от 28.12.2000 г., изм. бр.81 от 12.09.2003г. Увеличената стойността на имота
вследствие на засадените в него трайни насаждения е 16 514.00лв., като сумата е
получена, както следва: цена на едно дърво 24,44 лв., след корекция от 10% при
възраст на дървото 15 години, по 620,00 лв., или 15314,00 лв.; Дърва за огрев – 20 куб.
м, при единична цена на кубик от 60,00 лв., или общо 1200,00 лв. Сумирано се
получава цена от 16514,00 лв. Плододаващият период на намиращите се в имота
овощни дървета е 20 години и през 2024 година изтича.
Определена е пазарна цена по метода на пазарен аналог - сравнителен, като
цената се определя чрез сравняване на оценявания имот с идентични или сходни
параметри, за които е налична ценова информация – като цена е посочена цена за един
декар в размер на 1100,00 лв., или за целия имот от 3.830 дка х 1100.00 лв. = 4213.00
лв. е пазарната цена на имота при отдаването му под аренда с Договор за аренда № 55
от 29.03.2004г. към датата на прекратяване на договора 29.03.2019г.
Разлика между пазарната цена на имота след извършените подобрения и
пазарната му цена при отдаването му под аренда с Договор за аренда № 55 от
29.03.2004г. към датата на прекратяване на договора 29.03.2019 г. е 16 514.00 лв. - 4
213.00 = 12 301.00 лева.
Експертизата е посочила, че е налице План - проект на овощната ябълкова
градина в масив 115 в местност „Али Кочевото", който е утвърден и изпълнен от инж.
Владимир Минев Минев - председател на ПК „Сотир Костов". През 2004 г. е изпълнен
и изготвен съгласно схемата на засаждане и съгласно протокол за въвеждане в
плододаване от 30.07.2007г. е утвърден. От проверените документи при ПК „Сотир
Костов" е установила, че посадените ябълкови дръвчета са включени в счетоводството
на ищеца, като дълготраен материален актив на 30.07.2007г. Площта на ябълковата
градина е 271 дка. По счетоводни данни не може да се установи дали в тази площ е
включен процесният имот. Стойността, с която е заведена тази ябълкова градина от
271 дка, е 128 673.00 лева. Процесиите плодни дръвчета и тяхната стойност са част от
общата сума на извършените разходи за създаването на ябълкова градина.
От проверените документи при ПК „Сотир Костов" е установено, че за периода
2003г. - 2007г. са отчетени общи разходи за създаване на 271 декара овощна градина от
ябълкови насаждения в размер на 128673.00 лева. През 2007г. овощната градина
7
навлиза в плододаване и всички разходи са отнесен към създаване на дълготраен актив,
съгласно протокол от 30.07.2007г. Съобразно задачата, размерът на инвестицията за
създаване на овощната градина от 220 дка е в размер на 104457.78 лв.
Процесният имот е с площ 3.830дка. Засадените ябълкови дръвчета, които са
налични са 586 броя. В 1.000 дка са засадени 190 броя дръвчета. Разстоянието в
редовете е 1.50 м, а между редовете е 3.50м. Височината на дръвчетата е от 2.30м до
2,50м. Ябълковите дръвчета са изоставени от 2-3 години и на места в междуредията са
обрасли с къпинаци. Клоните на дърветата са вплетени. Не са извършвани
агротехнически мероприятия, като резитба и обработки.
Стойността на възстановителните работи в имота с цел възстановяването на
начина на трайно ползване, т.е. - стойността на изкореняване на овошките и
риголването на имота е в размер на 1 992.00лв.
От направените справки в Общинска служба по „Земеделие" - Долни Чифлик
вещото лице е установило, че имот по КВС 11527 находящ се в землището на гр. Долни
Чифлик за стопанската 2019 -2020г. е бил разпределен като имот по чл.37в, ал.З, т.2 от
ЗСПЗЗ.Начина на трайно ползване на имот 11527 по КВС на землището на град Долни
Чифлик е „нива". За 2003-2004 и 2004-2005 стопански години няма как да се
предостави информация , тъй като по Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване в Областните дирекции „Земеделие" и Указание за прилагане на
номенклатурата на делта със срокове на съхраняване в Областните дирекции
„Земеделие" одобрени от Министъра на земеделието, храните и горите срока за
съхранение на договори за аренда, наем и съвместно ползване /копия/ между
собственици на земя, арендатори /наематели и кооперации / е 5 години. Гореописаните
стопански години са предадени в Държавен архив с Актове за унищожаване №9 от
02.02.2021г. и №11 от 16.03.2021г.
По делото са изслушани показанията на свидетеля С. З. И. – бивш служител на
ПК „Сотир Костов“, воден от ответниците, от които се установява, че същият живее в
гр. Долни Чифлик и знае ябълковата градина в местността „Али Кочевото“ около 300
декара. Градината се засаждала през периода: 2002 или 2003 г. Работниците от
Потребителската кооперацията „Сотир Костов“ поетапно я засадили. Засаждани били
приблизително една година постепенно. Ако е започнало засаждането през 2002 г. през
2003 г. трябва да е била засадена. Свидетелят участвал също няколко дена. Фирмата
„Интерфрукт“ АД имала договорни отношения с ПК „Сотир Костов“ - „Интерфрукт“
АД давало парите, а ПК „Сотир Костов“ засаждали дръвчетата и щели да делят
добивите.
Показанията на този свидетел са оспорени от ищеца, поради заинтересованост,
тъй като същият е бил дисциплинарно уволнен от ищцовата ПК „Сотир Костов“, като
доказателство за което са представени Заповед №94/12.07.2006 г., на осн. чл. 330, ал.2,
8
т.6 от КТ на управителя на ПК „Сотир Костов“ инж. Владимир Минев, както и
протокол от Извънредно общо събрание на ПК „Сотир Костов“, на което е гласувано
изключването на свидетеля И. като член-кооператор, поради нарушаване на ЗК,
Устава, решенията на ОС от 04.06.2011 г. и нанесени финансови щети на кооперацията.
Изслушани са показанията и на свидетеля И. Я. И., воден от ответниците, от
които се установява, че същият живее в гр. Долен чифлик, занимава се със земеделска
дейност и знае местността „Али Кочовото“, тъй като минава оттам няколко пъти
годишно. В местността има голям масив с ябълкова градина около стотина декара.
Знае, че ябълките са засадени от кооперацията - Владимир Минев, но кога са засадени,
не може да каже точно.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля К. А. П., водена от ищеца,
от които се установява, че е работила като счетоводител в ПК „Сотир Костов“, че има
създадени градини с ябълки и праскови, че градината в местността „Али Кочевото“, в
масив 115 е садена през 2004 г. от ПК „Сотир Костов“, като през 2003 г. купили
дръвчета, но Растителна защита ги карантинирала и следващата година ги засадили, а
през 2007 г. ги заприходили като дълготраен актив, тъй като почнали да плододават.
Въз основа на горното, въззивният състав достига до следните правни изводи по
същество на спора:
Съгласно чл.12, ал.2 ЗАЗ (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999г.), при прекратяване на
договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на
договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Съгласно чл.9, ал.3
от ЗАЗ, арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора
и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на
арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се
отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора.
Безспорно между страните по делото е сключен договор за аренда по см. на чл.2
от ЗАЗ, съгласно който ответникът е предоставил на кооперацията земеделска земя с
трайно предназначение – нива - за временно възмездно ползване за период от 15
години. Спазена е формата за действителност на договора. С изтичане срока на
договора, действието му е прекратено към 29.03.2019г. Няма спор, че в имота е налична
овощна градина от ябълкови насаждения, каквито има и извън този имот, в съседни
имоти, съобразно с приложената схема на овощната градина.
По делото безспорно се установи, че ПК „Сотир Костов“ е закупила 15000 броя
ябълкови дръвчета, които са декларирани на митницата на 22.04.2003 г. Видно от
представения по делото фитосанитарен паспорт и фитосанитарен контролен лист
растенията са били освободени от карантина на 12.05.2003 г., която де факто е траела
около 20 дена, а не както излага в показанията си свидетелката П. близо година, което
въвежда като пречка за засаждането им да започне още през 2003 г. Тези показания
9
противоречат и на представените от самия ищец други писмени доказателства като
схемата на засаждане, от която е видно, че засаждането фактически е започнало още
през 2003 г., когато са били посадени дърветата в западната част на градината от 1-ви
до 32-ри ред. Видно от съдебно-геодезическата експертиза именно в тази част на
нивата е разположен и имотът на ответниците, като освен това той се пада първи по
ред, или засаждането, съобразно с представената схема е следвало да започне именно
от него. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и поради факта, че същата е
член-кооператор в ПК „Сотир Костов“, което е видно като от представеното по делото
Решение №3551/02.08.2011 г. на ВРС (л.120), така и извършена справка в Търговския
регистър, от която е видно, че на последното общо събрание, проведено на 06.02.2016 г.
свидетелката П. е присъствала в качеството си на член-кооператор.
Или от изложеното до тук може да се направи изводът, че не е имало пречка
засаждането да започне още през 2003 г., тъй като ищецът е имал на разположение
разсад. Нещо повече, видно от самата схема за засаждане, то е било извършено по
отношение на процесния имот. Само че, съгласно представения по делото договор за
аренда от 01.08.2002 г., сключен между „ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ“ АД и
праводателката на ответницата към този момент имотът е бил отдаден под аренда
именно на това дружество, а не на ПК „Сотир Костов“. Какви са били точно
отношенията между „Интерфрукт Камчия“ АД и ПК „Сотир Костов“ във връзка с
засаждането на овощната градина в масив 115 на местността „Али Кочевото“ не се
изяснява с точност, но безспорно такива е имало. За това на първо място свидетелства
уволненият работник на кооперацията И., който в показанията си заявява, че
„Интерфрукт Камчия“ АД е финансирал покупката на дръвчетата, а ПК „Сотир
Костов“ е следвало да засади същите, като са щели да делят печалбата. Съдът
кредитира тези показания в тази им част, доколкото те кореспондират с останалите
приобщени по делото писмени доказателства. На първо място връзката между двата
субекта е очевидна, тъй като те имат един и същ управител – Владимир Минев Минев.
На второ място никой няма самоцелно да закупи разсаден материал през 2003 г.,
надявайки се някой друг, поради настъпила неплатежоспособност, да прекрати
договорите си за аренда, сключени за 15 години напред и той да заеме мястото на
арендополучател по тях. Такава инвестиция се планира, с оглед на известни на
инвеститора факти и обстоятелства, или в случая е напълно достоверно да е закупен по
поръчка и със средства на „Интерфрукт Камчия“ АД. На трето място доказателства за
съществуващи отношения между „Интерфрукт Камчия“ АД и ПК „Сотир Костов“ са
намират и в самите клаузи на представения Анекс №2 от 29.03.2004 г., където е
уговорено, че М. М. се задължава да заплати направените до момента разходи и
остатъчна стойност на овощната градина до 31.12.2004 г. на „Интерфрукт Камчия“ АД,
и реципрочната уговорка в новосключения договор за аренда от същата дата, съгласно
която се договаря ПК „Сотир Костов“ да заплати от името на М. М. дължимите
10
разходи и остатъчна стойност на градината на „Интерфрукт Камчия“ АД. Или ПК
„Сотир Костов“ ще възстанови на „Интерфрукт Камчия“ АД направената от него
инвестиция по засаждане на овощната градина. Доколкото договорите представляват
частни диспозитивни документи, то тяхното съществуване е израз на волята на
страните да уредят съществуващи между тях отношения. Самият факт на съществуване
на документа е доказателство за съществуването на тези отношения, доколкото при
липсата им, документ изобщо не би бил съставен. В тази връзка съдът намира, че
самото включване на тази клауза Анекс №2 от 29.03.2004 г. и в процесния договор,
каквато липсва в договора, сключен през 2002 г. с „Интерфрукт Камчия“ АД, който
както беше посочено по-горе, е идентичен по съдържание в останалата си част, води до
извода, че е имало възникнали отношения за уреждане във връзка с овощна градина,
СЪЩЕСВУВАЩА в имота на арендодателя към 29.03.2004 г. С оглед на крайния
резултат от тази договорка фактически ПК „Сотир Костов“ индиректно се задължава
да заплати на „Интерфрукт Камчия“ АД направените в имота подобрения – засяване на
овощна градина. В тази връзка ответниците, в качеството им на провоприемници на М.
М. не следва да дължат тези подобрения на ПК „Сотир Костов“, доколкото дори и да са
извършени физически от нея, те са били извършени не във връзка с договорките по
процесния договор от 29.03.2004 г., а във връзка с договорки с предишния арендатор
на имота „Интерфрукт Камчия“ АД.
Освен това видно от представеното по делото Решение №250/25.05.2006 г.,
постановено по т.д. № 817/2005 г. на Окръжен съд – Варна е бил отхвърлен искът на
синдика на „Интерфрукт Камчия“ АД-в несъстоятелност с правно основание чл. 646,
ал.2, т.4 от ТЗ за обявяване за нищожността на Анекс №2 от 29.03.2004 г. Т.е. ПК
„Сотир Костов“ не е заплатил реално на „Интерфрукт Камчия“ АД уговорените с
Анекс №2 от 29.03.2004 г. и процесния договор разходи и остатъчна стойност.
Ищецът се позовава на това решение и с цел доказване на датата на засаждане на
ябълковите дръвчета, като твърди, че то има сила на пресъдено нещо между страните.
Това твърдение обаче не се споделя от съда, тъй като както ищецът в настоящото
производство ПК „Сотир Костов“, така и праводателката на ответниците М. М. М., са
участвали на страната на ответника и съответно не са обвързани от силата на
пресъдено нещо, доколкото тя обхваща само насрещните страни в процеса. Това е така,
защото с оглед на защитата си по делото ответниците могат да твърдят и домогват на
доказват факти и обстоятелства, които да не отговарят на действителните отношения
между тях, респ. да нямат интерес да навеждат известни им факти, във връзка с
действителните отношения между тях.
По делото няма данни за извършени от ПК „Сотир Костов“ облагородявания на
вече засадените дървета – да са премахвани стари и на тяхно място да са засаждани
нови и др., поради това съдът намира, че ищецът не успя при условията на пълно и
11
главно доказване да установи, че процесната ябълкова градина е засадена по време на
действието на процесния договор и съответно от ответниците се дължи заплащане на
увеличената стойност на имота, съобразно с уговореното в Раздел ІІІ, т.9 от Договора за
аренда от 29.03.2004 г.
На основание изложеното по-горе съдът намира предявеният иск за изцяло
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащане на
направените от ответниците съдебно-деловодни разноски. От всеки от ответниците са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по
600,00 лв., както и депозит за вещи лица в размер на 100,00 лв., заплатен от ответника
Г.Х., които суми следва да им бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Потребителна кооперация „Сотир Костов“,
ЕИК *********, представлявана от Владимир Минев срещу ответниците М. В. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. и Г. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. ч., субективно
съединени осъдителни искове с петитум всеки от ответниците да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 8257,00 (осем хиляди двеста петдесет и седем) лв.
или общо сумата от 16514,00 /шестнадесет хиляди петстотин и четиринадесет/ лв.,
представляваща увеличена пазарна стойност на имот в местност „Али Кочевото“ с
кадастрален № 115027, от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр.
Долни чифлик, в резултат на извършените от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„СОТИР КОСТОВ“, ЕИК ********* със съгласието на арендодателя подобрения в
имота, предмет на Договор за аренда №55 от 29.03.2004 г., през периода 2004-2005 г.,
изразяващи се в засаждане на трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба –
29.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********,
представлявана от Владимир Минев ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д. ч. сумата от 700,00 (седемстотин) лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски, от които 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 100,00
лв. – депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********,
представлявана от Владимир Минев ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. В. сумата от 600,00 (шестстотин) лв., представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му в прпеис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13