№ 44
гр. Свиленград, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от АВР. СТ. АВР., с ЕГН: **********, срещу
Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-163/ 16.12.2021г., издадена от
полицейски орган при ГПУ – Ново село към РДГП - Смолян – Г. Хр. К., на
длъжност „старши полицай“.
В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, като издадена
при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо
съдържание на един административен акт. Поради това жалбоподателят моли
същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от
АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-163/
16.12.2021 година, издадена от полицейски орган при ГПУ – Ново село към
РДГП - Смолян – Г. Хр. К., на длъжност „старши полицай“, е наредено
задържането на жалбоподателя АВР. СТ. АВР. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на ГПУ – – Свиленград, във връзка с
„данни, че лицето е извършило престъпление“, като е посочено правното
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането е извършено на 16.12.2021г.
в 01,00 ч., а лицето е освободено в 18,00 ч.
Видно от материалите, съдържащи се в изпратената от
1
административния орган преписка по издаване на заповедта, при задържането
жалбоподателят АВР. СТ. АВР. е подписал Декларация, в която е посочил, че
желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, желае служебна
защита, има здравословни проблеми – високо кръвно и диебет, не желае
медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, не желае
медицински преглед от лекар, желае да бъде уведомен член на семейството
му за задържането, не се нуждае от специална хранителна диета. Декларирал
е също, че веднага при задържането му е бил запознат с правата по чл.72,
чл.73 и чл.75 от ЗМВР. На задържаният А. е бил извършен обиск, за който е
съставен Протокол за обиск на лице от 16.12.2021 година, при който са били
намерени предмети – лична карта, очила, ключове, левови банкноти и монети,
и лекарства, които са му върнати при освобождаването, видно от Разписка за
върнати вещи.
От така постъпилата по делото административна преписка по издаване
на оспорената заповед, не може да се установи защо всъщност е бил задържан
жалбоподателя. Посоченото в заповедта правно основание за задържането –
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба „Полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление“,
не е скрепено с фактически основания за издаване на заповедта.
Във връзка с посоченото в придружителното писмо, с което е
депозирана административната преписка по издаване на заповедта, а именно,
че „срещу лицето има образувано ДП № 5/2021г. по описа на РДГП –
Аерогари, по компетентност на Специализираната прокуратура“, изискани са
от последната заверени преписи от материалите, съдържащи се в ДП и
касаещи задържането на жалбоподателя. В отговор, постъпило е по делото
писмо от Мирослав Илиев - прокурор при Специализирана прокуратура, в
качеството му на наблюдаващ прокурор ДП № 5/2021г. по описа на РДГП –
Аерогари, видно от което това ДП е образувано по реда на чл.212, ал.1 от
НПК с Постановление на прокурор от Специализирана прокуратура за това,
че от месец септември 2019 година е създадена и към настоящия момент на
територията на област Хасково и област Варна действа организирана
престъпна група – структурно трайно сдружение от три или повече лица,
съставено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.242,
253, 255 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по
чл.321, ал.3, предл.2, вр. ал.2 от НК. Видно от писмото, по ДП няма лица,
привлечени в качеството на обвиняеми. В писмото е посочено също, че по
отношение на лицето АВР. СТ. АВР., с изключение на извършеното с
разрешение претърсване и изземване на вещи, не са били извършвани други
действия на процесуална принуда, нито е било давано разпореждане от
наблюдаващия прокурор да се извършат такива действия на този етап от
разследването. Към писмото е приложен заверен препис от Постановление за
образуване на досъдебно производство от 22.11.2021г., издадено от
Мирослав Илиев - прокурор при Специализирана прокуратура, за образуване
на досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът
2
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна
(процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е
дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Тъй
като в обективираната в заповедта разписката за връчването й липсва дата на
връчване, доколкото заповедта е издадена на 16.12.2021 година, а жалбата е
депозирана на 30.12.2021 година, то същата е подадена в срок (14-дни от
връчването й) и следва да бъде разгледана.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да
издава Заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича
пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските
органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба
изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
При издаването на оспорения акт обаче са допуснати нарушения на
административно-производствените правила от издателя, които са от
категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по съществото
е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като
същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от
ЗМВР, което в случая не е налице.
Оспорената заповед за задържане не съдържа фактически основания за
задържането. Същата е издадена по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, т.е. при наличие
на „данни за извършено престъпление“, но липсва посочено в заповедта
фактическо основание за задържането, което в случая предполага описване на
твърдяното престъпление.
Принципно, фактическите основания за издаване на заповедта за
задържане могат да бъдат извлечени както от документите, изготвени във
връзка и по повод издаването й, така и от материалите по досъдебното
производство - ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. В случая обаче, нито от
административната преписка, нито от досъдебното производство могат да се
извлекат фактически основания за издаване на процесната заповед за
задържане. В тази връзка, оспорената заповед е издадена и в противоречие с
материалния закон.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок
не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка,
по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие
на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на
престъплението. В случая обаче събраните по делото доказателства не
обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното лице е
извършило престъпление.
3
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена. Предвид изхода
на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които се
установиха в размер на 510 лв., от които 10 лв. - за държавна такса и 500 лв. -
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ 4537зз-163/ 16.12.2021
година, издадена от полицейски орган при ГПУ – Ново село към РДГП -
Смолян към МВР – Г. Хр. К., на длъжност „старши полицай“.
ОСЪЖДА ГПУ – Ново село към РДГП - Смолян към МВР да заплати
на АВР. СТ. АВР., с ЕГН: **********, сумата 510 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Хасково в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4