Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 20.06.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и първи
май 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №6201 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.86 ЗЗД.
Ищецът „САМ БС” ЕООД София твърди в исковата си молба, че 09.03.2017г. между ответника в качеството на купувач и ищеца в качеството на доставчик е сключен договор за
доставка на стоки, по силата на който доставчикът се е задължил да доставя и
продава стоки, предназначени за фураж и хранителни добавки за животни, а
купувачът се задължава да купува стоките и да изплаща сумите своевременно. След
направена заявка от страна на служители на ответното дружество ищецът доставил
следните стоки: чували
Въпреки множество покани дружеството не заплатило сумата
по посочената фактура. Поради това със заявление за издаване на заповед за изпълнение
ищецът поискал заповед за изпълнение за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК.
Старозагорският районен съд уважил
искането и е издал заповед за изпълнение от 18.09.2018 г. по ч.гр.д. №4644/2018г.
С преводно нареждане след издаване на заповедта за изпълнение ответникът заплатил на ищеца
сумата по фактурата в размер на 1059.60 лева, като не били заплатени сумите за
законна лихва и разноски във връзка с образуването и воденето на заповедното
производство. Впоследствие по делото е постъпило възражение от длъжника, с
което твърдял, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение. Предвид
изложеното, в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът предявява
настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът има действително и подлежащо на
изпълнение вземане по отношение на ответника за сумата от 163.39 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата по фактура
**********/09.03.2017г. от датата на забава до датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените в заповедното и
исковото производства разноски.
Ответникът „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва,
че имал неплатено задължение към ищеца
по фактура **********/09.03.2017г. в размер на 1059,60 лв., както и че
задължението било платено със забава - на 02.10.2018г, поради забава в
плащането от страна на клиенти на дружеството. Заявява, че плащането било
извършено след издаване на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4644/2018г. по
описа на РС Стара Загора, поради което за ответника възниквало и задължение за
заплащане на посочената в заповедта лихва за забава за периода от 10.03.2017г.
до 14.09.2018г. в размер на 163,39 лв.
Поради изложеното признава предявения иск за сумата от
163,39 лв., представляваща присъдена със Заповед № 2630/18.09.2018г. по ч.гр.д.
№ 4644/2018г. лихва за забавено плащане на сумата от 1059,60 лв., дължима по
фактура **********/09.03.2017г. за периода от 10.03.2017г. до 14.09.2018г.,
както и за сумата от 25,00 лв. - разноски по същото производство за държавна
такса и 25,00 лв. - разноски по настоящото производство за държавна такса.
Оспорва претенциите на ищцовото дружество за законна
лихва върху претендираната сумата (също законна лихва), считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, като счита същата за
недължима на основание чл.294, ал.2 от ТЗ.
Оспорва претенциите на ищцовото дружество за разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. №4644/2018г. и в
настоящото производство, като счита същите за прекомерни с оглед разпоредбата
на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед на фактическата и правна сложност на
делата. На основание чл.78, ал.5 ГПК, моли съда да намали дължимия адвокатски
хонорар и по двете производства до половината от минималния размер по Наредба №
1/2004г., а именно: 150,00 лв. за всяко от двете производства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №4644/2018г.
по описа на СтРС се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение №2630/18.09.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът
„ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора да заплати на кредитора „САМ БС” ЕООД София сумата от 1059,60 лв. главница, с 163,39 лв. – лихва за забава за периода 10.03.2017г. до 14.09.2018г.,
законна лихва върху главницата
от 17.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както разноски по
делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК,
ответникът е възразил, че не дължи вземането по издадената заповед за
изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори, че между страните са налице
договорни отношения по договор за покупко-продажба от 09.03.2017г., по силата
на който ищецът доставил на ответника стоки: чували
С оглед на това съдът приема за установено по делото, че страните
са били в договорни отношения по договор за покупко-продажба; ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е доставил на ответника договорените стоки,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати
договорената цена едновременно с получаването на стоката и услугата, респ. с
нейното фактуриране, в противен случай от деня на фактурирането на стоката
изпада в забава. Не е спорно, че ответникът е изпълнил задължението на 02.10.2018г., след издаване на заповед за изпълнение
№2630/18.09.2018г. по ч.гр.дело №4644/2018г. по описа на СтРС, поради което
същия е изпаднал в забава за претендирания период 10.03.2017г. до 14.09.2018г.
Не се оспорва и размерът на лихвата за забава в изплащането на главницата - 163,39лв.
Предвид горното съдът
намира, че предявения иск за установяване на вземането за лихва за забава се
явява основателен и доказан. Не следва да се уважава искането за присъждане на
законна лихва от завеждане на исковата молба върху лихвата за забава, тъй като лихва
върху лихва не се дължи.
Ищецът
претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът
е направил искане по
чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Видно от представените по делото фактура и преводно
нареждане ищецът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв. с ДДС в исковата
производство. По заповедното производство е представен договор за правна защита
и съдействие, съгласно който ищецът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 604лв., отразено
като платено в брой.
Размерът
на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при
условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът може по искане
на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до
минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2
предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не
би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В
настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено
съгласно чл.7 ал.2 т.1 във вр. с §2а
от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при материален интерес 163,39лв., възлиза на 360,00 лв.
с ДДС, поради което съдът намира, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за исковото производство
не се явява прекомерно.
Минималния
размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство, определено
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. при материален интерес 1222,99лв.
възлиза на 315,60 лв. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие в заповедното производство страните са договорили адвокатско
възнаграждение в размер на 604 лв.,
поради което както и поради липсата на каквато и да било фактическа и правна
сложност в заповедното производство съдът намира адвокатското възнаграждение се
явява прекомерно и следва да бъде присъдено в размер 315,60лв.
Предвид
изложеното на основание чл.78 ал.1 ГПК и т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски общо в размер на 385,00лв. /25,00лв. ДТ и 360
лв. адвокатско възнаграждение с ДДС/, както и направените в заповедното
производство разноски общо в размер на 340,60лв. /25,00лв. ДТ и 315,60лв.
адвокатско възнаграждение/
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ”
АД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Райна Кандева
№65, представлявано от Красимир Николаев Куртев, ЕИК *********, че същия дължи
на „САМ БС” ЕООД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Овча
купел, ул.Свети Крал №13Б, представлявано от Сергей Михайлович Волхонский, ЕИК
*********, сумата от 163,39лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 1059,60 лв. по фактура № **********/09.03.2017г., за периода
10.03.2017г. до 14.09.2018г., за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „САМ БС” ЕООД София, с п.а.
против „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ” АД Ст.Загора, с п.а. заповед за изпълнение №2630/18.09.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4644/2018г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА „ХРАНСЕРВИЗИНЖЕНЕРИНГ”
АД Ст.Загора, с п.а. ДА ЗАПЛАТИ на „САМ БС” ЕООД София, с п.а. направените
по настоящо делото разноски в размер на 385,00лв.,
както и сумата 340,60лв. разноски в
заповедното ч.гр.дело №4644/2018г. по
описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :