Определение по дело №931/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2010 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20101200500931
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 76

Номер

76

Година

12.04.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.26

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Гражданско I инстанция дело

номер

20125100100398

по описа за

2012

година

Производството е по реда на чл. 331 ГПК и е образувано по предявени от Н. Х. Х. от гр. К. от името на малолетните деца Г. Н. Х., род. на *г. и А. Н. Х., род. на *г., и действаща като тяхна майка и законен представител и чрез представител по пълномощие - А. Н.К. от АК - К., искове при условията на обективно и субективно съединяване за установяване на произход от баща - от ответника Б. Б. М. от гр. К., с правно основание чл. 69 СК и за присъждане на издръжка с правно основание чл. 143 СК.

В исковата молба се твърди, че от м. април 2000 год. до м. септември 2011 год. майката на децата Н. Х. Х. живяла на съпружески начала с ответника Б. Б. М.. По време на фактическото им съжителство, на * год. родила детето Г. Н. Х., а на * год. - детето А. Н. Х.. С ответника Б. М. се разделили в петия месец на бременността й с първото дете Г. Н. Х., но при зачеването му не били във фактическа раздяла. След раждането на първото дете Г. Н. Х., отново се събрали да живеят с ответника Б. Б. М., в неговата къща. По време на зачеването и раждането на второто дете, двамата не се били разделяли. Въпреки, че децата били заченати от отÔетника, той не бил вписан като техен баща в актовете им за раждане и отказвал да ги припознае като свои. През 2011г. се разделили окончателно с ответника. След раздялата Н. Х. заживяла с децата в дома на своята майка и от този момент ответникът не изпращал никакви средства за издръжката на децата, както и не се интересувал от тях. Предвид изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че баща на децата Г. Н. Х. и А. Н. Х. е Б. Б. М.. Моли да бъде осъден ответника Б. М. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лева на детето Г. Н. Х. и 80 лева на детето А. Н. Х., чрез тяхната майка и законен представител Н. Х. Х., както и да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът лично и чрез представител по пълномощие поддържа исковете така, както са предявени.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба от ответника не е постъпил. В съдебно заседание ответникът лично и чрез представителя си по пълномощие оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

Страната Д. „С. подпомагане”, О. „З. на Д., гр. К., редовно призована, не изпраща представител. Представя писмено становище, че е в интерес на децата да имат установен произход, както и че установяването на бащинството ще е от съществено значение за нормалното им психо-емоционално развитие.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От заверено копие от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 0636/15.07.2002 година, изд. от Община К. е видно, че детето Г. Н. Х. е родено на * година в гр. К.. За родители на детето са вписани: Н. Х. Х. – майка и баща – неизвестен.

От заверено копие от удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 1304/10.10.2007 година, изд. от Община К. е видно, че детето А. Н. Х. е родено на * година в гр. К.. За родители на детето са вписани: Н. Х. Х. – майка и баща – неизвестен.

Видно от служебна бележка № 830/30.10.2012г., изд. от ОУ „П.К.Яворов” гр. К., детето Г. Н. Х. е ученичка в ІV „б” клас на училището, а от служебна бележка изх. № 39/07.11.2012г., изд. от ОДЗ „Д.” гр. К. се установява, че детето А. Н. Х. посещава детската градина от 05.11.2012г. – ПГ.

От служебна бележка изх. № 7931/01.11.2012г., изд. от Агенция по заетостта, Д. „Бюро по труда”, гр. К. се установява, че Н. Х. Х. е регистрирана като търсещо работа лице.

От заключението на съдебната кръвно-групова медицинска експертиза № 1/2013г., прието от съда и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че дете от кръвна група А1 /бета/, каквато е кръвната група на детето Г. Н. Х., родено от майка с кръвна група А1 /бета/, каквато е кръвната група на Н. Х. Х., може да има баща от кръвни групи: А1, А2, А1В, В и 0. Б. Б. М. е от кръвна група 0 /алфа, бета/ и следователно той, както и всеки мъж с тази кръвна група не може да бъде изключен като вероятен баща на детето А. Н. Х., категорично. По отношение на детето А. Н. Х., експертизата сочи, че дете от кръвна група А1 /бета/, каквато е кръвната група на детето Г. Н. Х., родено от майка с кръвна група А1 /бета/, каквато е кръвната група на Н. Х. Х., може да има баща от кръвни групи: А1, А2, А1В, В и 0. Б. Б. М. е от кръвна група 0 /алфа, бета/ и следователно той, както и всеки мъж с тази кръвна група не може да бъде изключен като вероятен баща на детето А. Н. Х., категорично.

От заключението на съдебно-гинекологичната експертиза, прието като доказателство по делото и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че най-вероятният период на зачеване на детето Г. Н. Х., род. на *г. е от 14.11.2001г. до 21.11.2001г., с най-вероятна дата 17.11.2001г., а на детето А. Н. Х., род. на *г. - от 10.01.2007 година до 17.01.2007 година, с най - вероятна дата 13.01.2007г.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ш. Х.- баба на децата по майчина линия, се установява, че дъщеря й Н. Х. и Б. М. заживели като съпрузи през 2000-2001г., като се оженили по техните обичаи. Дъщеря й Н. Х. била вече бременна с първото дете, когато заедно с мъжа си заминали за гр. С., където отглеждали тютюн. В този период двамата се разделили и Н. Х. се прибрала при свидетелката. След раждане на детето Г., се събрали да живеят отново заедно. Оттогава не се били разделяли. Всички съседи знаели, че Б. М. е мъжът на Н. Х., и че Г. и А. са негови дъщери. Децата знаели, че той е техен баща и така се обръщали към него, а неговата майка наричали баба. Живели заедно като семейство в дома на Б. М.. Той обичал дъщерите си и се грижел за тях. През 2011г. Н. и Б. се разделили окончателно поради намесата на неговата майка в отношенията им. Оттогава той не бил търсил децата, не им бил давал никакви пари, и откакто заживял с друга жена, когато срещнел децата на улицата, се правел, че не ги познава. За децата основно се грижела майка им и свидетелката, като те ги издържали изцяло.

В показанията си свидетелите К. Х. и Ю. Х. – съседи на ищцовата страна сочат, че Н. Х. и Б. М. живели като съпрузи 11 години, като от около година и половина се били разделили и Н. с децата се прибрала при майка си. През времето, докато живеели заедно се родили двете деца. Всички в махалата знаели, че Б. е мъжът на Н., и че децата са негови. Връзка с други мъже Н. не поддържала.

Обсъдените свидетелски показания съдът кредитира изцяло като последователни, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото.

В обясненията си в съдебно заседание, отв. Б. М. сочи, че се били разделяли с Н. Х. повече от един път, но не бил чул и видял тя да поддържа връзка с други мъже по време на разделите им. Когато се събирали след такива раздели, не била бременна. Самият той нямал постоянна работа. Издържал се като работел каквото намери. За последен път работил през 2011г. като гладач, за което му плащали 220 лв. Не бил регистриран в Бюрото по труда.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявените искове по чл. 69 СК за основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени. Установи се по делото, че Н. Х. и отв. Б. М. живели на съпружески начала от 2000 г. до м. септември 2011г., когато се разделили трайно. Поддържали интимни отношения. Съдът приема за доказано, че между страните е имало една фактическа раздяла – след забременяването на ищцата с детето Г., продължила малко след неговото раждане, както и че в периода на зачеване и бременност с второто дете А., двамата не са се разделяли. Твърденията на ответника за други /непрекъснати/ фактически раздели, не се доказаха в производството. Установи се по несъмнен начин по делото, че Н. Х. не е поддържала отношения, вкл. интимни, с други мъже, освен с ответника. В тази насока са и неговите обяснения, описани по-горе. В подкрепа на тези изводи на съда са и заключенията на съдебномедицинската кръвно-групова експертиза, която установява, че ответникът Б. М. не може да бъде изключен категорично като вероятен баща както на детето Г., така и на детето А., както и заключението на съдебната акушеро-гинекологична експертиза, която установява вероятния период на зачеване на всяко от децата, съвпадащ по време с фактическото съжителство на страните. Така, всички събрани по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, формират несъмнения и категоричен извод, че ответникът е баща на децата Г. и А..

С оглед основателността на исковете по чл.69 СК, съдът съобразно разпоредбата на чл. 70 СК следва служебно да се произнесе и по следните въпроси: при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, режим на лични отношения между децата и родителите и издръжката, съобразно претендирания размер. Така, предвид данните по делото, че при раздялата с ответника през м. септември 2011г., майката е взела децата със себе си, че от този момент и понастоящем те живеят с нея, тя се грижи за тях, възпитава ги и ги издържа, подпомагана от майка си; както и като взе предвид, че децата са еднополови – момичета, привързани една към друга и с такава разлика във възрастта, при която по-голямата сестра може да помага в грижите за по-малката; че баща им се е дезинтересирал от тях след раздялата с майката и с оглед процесуалното му поведение, при което отрича да е техен баща и въпросът с техния произход от баща не е решен със сила на пресъдено нещо; че майката притежава необходимите родителски качества, съдът счита, че е в интерес на децата да продължат да живеят при майка си, както и че следва да й се предостави упражняването на родителските права. На бащата следва да се определи режим на лични отношения с децата, като му се даде възможност да се вижда с тях всяка последна събота от съответния календарен месец от 10.00 до 18.00 часа, като вземането и връщането на децата става от дома на майката. Съдът счита, че на настоящия етап от развитието на отношенията между децата и бащата, техният интерес не налага по-разширен режим на лични отношения.

На малолетните деца следва да се определи ежемесечна издръжка, като се съобразят техните нужди и възможностите на родителите им да ги издържат. Детето Г. е десетгодишна, ученичка в пети клас, а А.- петгодишна, посещава детска градина. Ответникът няма постоянни доходи, не е регистриран като търсещо работа лице, работи каквото намери и срещу заплащане, каквото му предложат. За да определи възможностите на ответника да дава издръжка на децата си, съдът съобрази, че същият е млад мъж, в трудоспособна възраст, физически здрав, няма друго семейство, както и задължение да издържа други деца. Законът освен това вменява императивно задължение на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При това положение съдът приема, че ответникът без затруднение може да реализира месечни доходи най-малко в размер на минималната за страната работна заплата, която е от 310 лв. С оглед на изложеното, съдът намира, че за месечната издръжка на детето Г. са необходими 180 лв., от които ответникът следва да поеме 120 лв., а за детето А. са необходими месечно 120 лв., от които ответникът следва да поеме 80 лв. Останалите средства, както и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, които са неоценими, следва да се поемат от майката. Така определената издръжка се дължи от влизане на решението в сила до настъпване на причина за изменението или прекратяването й и следва да се изплаща чрез майката на децата и техен законен представител. Ответникът дължи и лихва върху всяка забавена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане. На основание чл. 242 ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Следва да се промени бащиното и фамилното име на детето Г. Н. Х. на Г. Б. М. и на детето А. Н. Х. на А. Б. М..

След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на Община К. за съставяне на нови актове за раждане на децата Г. Н. Х. и А. Н. Х., в които за баща се впише Б. Б. М., както и да се отрази промяната в имената им съобразно изложеното.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 665.20 лв., от които: 60 лв. - държавна такса; 240 лв.- възнаграждение на вещи лица; 350 лв. -адвокатско възнаграждение и 15.20 лв. - банкови комисионни; както и по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288 лв.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т. № 2, ЕГН * е биологичен баща на детето Г. Н. Х. от гр. К., ул. „М. № 1., ЕГН *, родено на * г. в гр. К. от майка Н. Х. Х., ЕГН *.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т. № 2, ЕГН * е биологичен баща на детето А. Н. Х. от гр. К., ул. „М. № 1., ЕГН *, родено на * г. в гр. К. от майка Н. Х. Х., ЕГН *.

ПРОМЕНЯ бащиното и фамилното име на детето Г. Н. Х., ЕГН * наГ. Б. М. и на детето А. Н. Х. на А. Б. М..

Препис от решението в тази му част, след влизането му в сила, да се изпрати на Община К. за съставяне на нови актове за раждане на децата Г. Н. Х., ЕГН * и А. Н. Х., ЕГН *, в който Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т. № 2, ЕГН * да бъде вписан като техен баща, както и да бъде отразена промяната в бащиното и фамилното име на детето Г. Н. Х., ЕГН * наГ.Б. М.и на детето А. Н. Х., ЕГН * на А. Б. М..

ПОСТАНОВЯВА децата Г. Н. Х. /Г.Б. М./, ЕГН * и А. Н. Х. /А. Б. М./, ЕГН * да живеят при майката Н. Х. Х. от гр. К., ул. „М. № 1., ЕГН *.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Н. Х. /Г.Б. М./, ЕГН * и А. Н. Х. /А. Б. М./, ЕГН * на майката Н. Х. Х. от гр. К., ул. „М. № 1., ЕГН *; ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и свиждане на бащата Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т. № 2, ЕГН * с децата всяка последна събота от съответния календарен месец от 10.00 до 18.00 часа, като вземането и връщането им става от дома на майката.

ОСЪЖДА Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т. № 2, ЕГН * да заплаща на малолетното си дете Г. Н. Х. /Г.Б. М./, ЕГН * ежемесечна издръжка в размер на 120 лв., както и ежемесечна издръжка на малолетното си дете А. Н. Х. /А. Б. М./, ЕГН * в размер на 80 лв., като плащането на издръжката за двете деца става чрез тяхната майка и законен представител Н. Х. Х. от гр. К., ул. „М. № 1., ЕГН *, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

ОСЪЖДА Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т. № 2, ЕГН * да заплати на Н. Х. Х. от гр. К., ул. „М. № 1., , ЕГН *, действаща от името на малолетните деца Г. Н. Х. /Г.Б. М./, ЕГН * и А. Н. Х. /А. Б. М./, ЕГН *, като тяхна майка и законен представител направените по делото разноски в размер на 665.20 лв. лв.

ОСЪЖДА Б. Б. М. от гр. К., ул. „Т., ЕГН * да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решение

2

ub0_Description WebBody

1AD68E132EE736C8C2257B4B0029BE24