П Р О Т О К О Л
07.09.2018 г. гр. ПАЗАРДЖИК
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА СЕДМИ СЕПТЕМВРИ, ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА В ПУБЛИЧНО
ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ДЖУНЕВА
СЪД.
ЗАСЕДАТЕЛИ: Ж.Д.
Х.Д.
Секретар: КОНСТАНТИНА РЯДКОВА
Прокурор: С. ПЕШЕВ
Сложи за разглеждане
докладваното от СЪДИЯ ДЖУНЕВА
НОХД
№ 422 по описа за 2018 година
На именното повикване в 10:00
ч. се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ А.Й.Ц. – редовно призован, се явява лично и с адв. Л.Н., който
преупълномощава адв. К..
НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОСТРАДАЛИЯ В.К.М. и П.Н.М. – редовно призовани, се явяват лично. За тях се явява адв. С.С..
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор Пешев.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Постъпила е молба от В.М. и П.М. чрез техния повереник адв. С., в която
иска конституирането им като частни обвинителни в наказателното производство и
приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в общ размер 500 000
лв. – по 250 000 лв. за всеки един от двамата наследници на пострадалия,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2012 г.
АДВ. С.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че следва да бъдат конституирани като граждански ищци и частни
обвинители майката и бащата на пострадалия, тъй като молбата за това е подадени
своевременно при условията на чл. 77, ал. 1 от НПК и изхождат от правоимащи
лица по чл. 76 от НПК – това са наследници на пострадалия, за това считам, че
са налице предпоставките за конституирането им в процеса.
АДВ. К.: Молбата за конституиране като частни обвинители е своевременна. По
отношение на молбата с искане за конституиране като граждански ищци по делото
считам, че на първо място би затруднила процеса. Искането е погасено по давност
съгласно Тълкувателно решение № 5 на г.о. и т.о. на ВКС, т.е. след като едно
дело е върнато, срокът започва да тече от датата на увреждането и фактически
5-годишния срок е изтекъл.
Съдът намира, че няма процесуална пречка за конституирането на наследниците
на пострадалия в качеството на частни обвинителни в наказателния процес. Няма
процесуална пречка за приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск, тъй
като за доказване на същия няма да се налага отлагане на делото. Доводите на
защитата за изтекла давност е по същество и за тях съдът ще се произнесе с
крайния си съдебен акт.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като частни обвинители и граждански ищци В.К.М. и П.Н.М..
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения срещу А.Й.Ц.
граждански иск в размер на по 250 000 лв. за всеки един от гражданските
ищци, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2012 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд; няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия,
на пострадалия или на неговите наследници; не е налице основание за разглеждане
на делото при закрити врати и по реда на особените правила на НПК същото следва
да се насрочи по общия ред, няма основание за промяна на мярката за неотклонение,
към момента нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. С.: Делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик; няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; не е налице основание за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация, няма искания по взетата спрямо подсъдимия
мярка за процесуална принуда, на този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля делото да бъде насрочено в съответния срок.
АДВ. К.: Моля
да прекратите съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т.З НПК и
върнете делото на прокурора за ново разглеждане, тъй като OA не отговаря на
изискванията на чл.246 НПК, така както са залегнали в TP № 2/2002г. на ОСНК. Преди
всичко ще посочим, че OA е изготвен в нарушение на забраната за влошаване
положението на подсъдимия. В неговата обстоятелствена част са посочени
допуснати от подсъдимия Ц. нарушения за които е бил признат за невинен и
оправдан с влезли в сила съдебни решения. Само ще посочим част от тях, а
именно, че не бил осигурил безопасни и здравословни условия на труд. След
включване на машината Хопар в експлоатацията, като част от работното оборудване
не изпълнил инструкциите на производителя. Не бил издал писмена инструкция за
използване на машината, при което не се провеждали ежедневното и сезонното
техническо обслужване. За тези нарушения е налице забраната за влошаване
положението на подсъдимия. Явно е, че прокуратурата не се е съобразила с
измененията, приети с НПК в сила от 29.04.2006г., че е налице забраната след
връщане на делото за доразследване в досъдебната фаза на процеса прокурорът да
внесе нов обвинителен акт за нарушения, за които подсъдимият е бил оправдан,
касаещи дори по-тежко наказуемо престъпление и подсъдимият да бъде осъден по
него, въпреки, че присъдата е била отменена само по негова жалба. С посочване
на тези нарушения прокуратурата е допуснала отстраними процесуални нарушения,
налагащи връщане на делото на прокурора за ново разглеждане поради нарушено
право на защита/Р.22/2017г. по н.д.1303/2016г. 2 н.о./. След връщане на делото
за ново разглеждане с второто отменително Решение на ПАС от 24.10.2016г.,
постановено по ВНОХД № 396/2016г. разследването е следвало да установи дали
подсъдимият Ц. е извършил останалите две инкриминирани нарушения - по чл.200
ал.1 т.т.1,2 и Зот Наредба № 7 и по чл. 1789, 1790 и 1796 от Наредба № 3/2004г.
за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. За тези
нарушения ВКС се е произнесъл единствено, че изводите на ПАС, с постановената
присъда по внохд № 44/2015г. за преждевременни. С внесения нов OA поддържаме,
че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, защото той е
изготвен в нарушение на TP № 2/2002г. на ОСНК. Това е така, защото главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, с което се
поставят рамките на доказване предмета на делото и осъществяване правото на
защита в съдебната фаза. Съдържанието на настоящия обвинителен акт не само неса
отразени, но липсва и пълното описание на правно-релевантните факти на
обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на
деянието, предмет на обвинението. Понеже то е непълно и неточно, считаме, че е
налице допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на подсъдимия. Той трябва съгласно чл.55 НПК да
знае върху кои фактически данни му е внесено обвинението. В OA само е казано
отново, както и първоначалния такъв, че от въвеждането на машината в
експлоатация до инкриминираната дата - 26.07.2012г. не било извършвано техническото
обслужване и не било проверявано ел.захранването, за които нарушения има влязло
в сила оправдателно решение. Твърди се, че не било установено как се
осъществявало токоподаването и обезопасяването на машината към инкриминираното
събитие, като само е посочено, че то се извършвало с открити контакти със
степен на защита IP 20, т.е. при фактическа липса на влагозащитеност. Тези
посочени нарушения не са формулирани посредством посочване на конкретни факти,
с какви действия или бездействиия подсъдимият е разпоредил или е знаел начина
на извършване или пък му е бил известен. Това е относимо и за залегналото в OA твърдения
- дали двете РТ и КТ са били споменати в проекта графично и текстово, дали за
тях е бил изготвен или не нов допълнителен проект и най-вече от кого са
изпълнени и кога, което пък е от значение изначално за отговорността на
подсъдимия с оглед отменителните указания на ВКС. В противоречие с него в OA е
залегнало, че след като подсъдимият е бил управител на фирмата той носел ии
отговорността за настъпилия престъпен резултат, като ирелевантно било
фактическото му управление от. Св.ч.. В OA съществува и друго съществено
отстранимо процесуално нарушение, свързано с непосочване конкретната дата на
изготвяне на РТ и КТ и по чие нареждане е станало това, тъй като съгласно чл. 246 НПК и TP № 2/2002 г. изрично изискват да се посочи датата на съответното нарушение
и кой го е извършил. Затова поддържаме, че подзащитният ни не е наясно по какви
факти на обвинението следва да се защитава. Не са описани какви действия или
бездействия той противоправно е осъществил инкриминираното деяние, защото в OA
следва да намерят пълно отражение признаците на деянието, изразени не както е
направено с посочване на задължения, произтичащи от съответното предписание или
повеля за действие , а той бездействал -Р.188/2013г. н.д. 111/2013 на 3 н.о. За
да осъществи деянието при противоправно и престъпно бездействие, се изисква да
не се причинява общественоопасен резултат, предвиден в наказателно-правната
норма, която да е нарушена чрез непредприемане на определено действие, чието
съдържание тя не уточнява. За да бъде това бездействие противоправно
обществената връзка трябва да вземе формата на правоотношение, по силата на
което субектът е задължен да действа за предотвратяване на резултата, поради
което неговото бездействие е създало предпоставки за този резултат и затова се
явява противоправно. В случая за неговата противоправност се изисква
установяване непредприемането на определено правомерно действие с определено
съдържание, което да произтича както е в конкретния случай от юридически факт,
визиран пряко в съответните наредби. Казаното, отнесено към престъпния състав
на чл. 123, ал. 1 НК означава, че законът изисква не само упражняването на
правнорегламентираната дейност както е посочено в Постановление 2/79г. на ПлВС,
изменено с Постановление 7/87г. на ПлВС, но и неспазването или немарливото
изпълнение дейността, която и източник на повишената опасност. Поддържаме, че в
OA не са посочени конкретните задължения, които е имал подсъдимия Ц., въз
основа на които е направен извода за неговото противоправно престъпно бездействие.
Затова считаме, че след като във фактическата обстановка на обвинението не са
отразени фактите, събрани на досъдебното производство, относими към конкретните
задължения на подсъдимия кога той не ги е извършил, респ. дали това е по негово
нареждане е налице отстранимо съществено процесуално нарушение - нарушено право
на защита. Това е така, защото на подсъдимия Ц. е повдигнато обвинение за
изпълнително деяние, състоящо се от фактическа страна от бездействие по
упражняване на контролните му функции за монтажа и експлоатацията на машинната
Хопер. В случая поддържаме, че прокуратурата не е посочила точно, ясно и конкретно
в OA и в какво се състои престъплението за което подсъдимият Ц. е обвинен,
какви са неговите обективни и субективни признаци по наказателния закон, по
който той е бил привлечен като обвиняем, които са задължителни реквизити на OA.
С последното обвиняемият има право да научи в какво се обвинява, които са
фактите на обвинението, а не само по кой престъпен състав е обвинен. Това е
така, защото както посочихме, главното предназначение на OA е да формулира
обвинението, с което се определя подлежащия на доказване в съдебната фаза
предмет -извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът
и размерът на вредите, както и всички обстоятелства, имащи значение за
отговорността, условията, способствали за извършването му. По този начин се
поставят и основните рамки на доказване в процеса и осъществяване правото на
защита. Освен това в обстоятелствената част на OA прокурорът следва задължително
следва да посочи и фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието
на обвиняемия в осъществяването му, съгласно чл.82 ал.1 т.1 НПК. Затова и
изискванията към съдържанието на OA са значително по-големи от Постановлението
за привличане на обвиняем, както се приема и в TP № 2/2002г. В конкретния OA
поддържаме, че липсват правнорелевантните факти и извеждането въз основа на тях
на съставомерните признаци на конкретното деяние на подсъдимия чрез конкретни
индивидуализирани проявени форми на бездействие, респ.действие от трайното
правоотношение, което е имал с оглед длъжността, функциите си, оправомощаването
на други лица и продължителното му
отсъствие от работа. На всеки подсъдим в наказателния процес се дължи
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата. Наличието на
обстоятелства, които са оправдателни или неизяснени, а чрез изясняването им би
могло да се стигне и до друг фактически и правен извод, не само нарушават
неговите права, но и правата на обществото за реализиране на адекватно и
справедливо правосъдие. Когато те са отстраними, какъвто е настоящия казус е
нужно съдебното производство да бде прекратено и върнато на прокурора за ново
разглеждане- Р.170/11г. н.д. 1180/11 г. 3 н.о. ВКС. За да настъпи отговорността
на чл. 123, ал. 1 НК от обективна страна се изисква не само посочване механично
в обстоятелствената част на обвинението нарушението на правилата за безопасност
на труда, допуснати при изпълнение на задълженията на подсъдимия Ц., вменени му
от нормативните актове, за да се приеме, че е налице тяхното неизпълнение,
както е подходено при изготвянето на настоящия OA, което също представлява
отстранимо съществено процесуално нарушение. Необходимо е след подробно
описание в какво се е изразило и кога бездействието му, предвид задълженията му
за действие, да се търси и причинната вразка между немарливото изпълнение
/неизпълнение или нарушение/ и причинения вредоносен резултат - смъртта на пострадалия
по време на експлоатация на машината, още повече, че инкриминираните му
нарушения по повод тази експлоатация не намират опора в доказателствата,
посочени в обстоятелствената част на OA. Поддържаме, че в обстоятелствената
част на OA не са отразени освен обективните признаци на състава на
престъплението по чл.123 ал.1 НК, също субективните обстоятелства, а именно -
дали подсъдимият Ц. да е могъл и да е бил длъжен да съзнава, че при неизпълнение
на вменените му задължения в съответните нормативни актове, регламентиращи
дейността му като източник на повишена опасност ще настъпят съответните
последици, независимо дали неизпълнението на самите задължения по нормативните
актове е умишлено или непредпазливо. Поддържаме, че несъстоятелността на обвинението,
описана в обстоятелствената част на OA относно обема на отговорността за
подсъдимия се изразява и във вменяването му на задължения на експлоатацията на
машината, каквито той не е имал. Това наше разбиране се базира на
доказателствата по делото, че монтажът й е бил извършен от оторизирана фирма,
приет е от комисия, след извършване на 72-часовите задължителни проби, за което
и бил съставен и съответния протокол за нейната годност да бъде приведена в
експлоатация ./Р.264/2009г. н.д.247/2009г. 3 н.о. ВКС/. В OA е допуснато и друг
отстранимо процесуално нарушение, което е съществено, защото престъплението по
чл.123 ал.1 НК изисква за да бъде осъществено от обективна страна когато е
налице немарливо изпълнение на правнорегламентираната дейност, представляваща
източник на повишена опасност, когато е довело до смъртта на пострадалия.
Изпълнителното деяние „ причинил" изисква и съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между осъщественото от субекта на престъплението
действие или бездействие и настъпилия съставомерен престъпен резултат. При
наличието само на механично изброените нарушения, допуснати уж от подсъдимия Ц.,
без описание на неговите действия или бездействия, поддържаме, че в OA липсват и
правно-релевантните факти, опосредяващи връзката между поведението му като
субект на престъплението и настъпилия резултат - смъртта на пострадалия, което
е и основното да се прецени, че съставът на престъплението е осъществен или не
от обективна страна/Р. 125/2015г. н.д. 164/2015г.З н.о. ВКС/ С не посочване на
релевантната фактология относно началото и развитието на инкриминираното
събитие, а само със споменаване, че по време на измиване на машината от
пострадалия, контактната кутия не е била влагозащитена и той бил поразен от
ел.ток са допуснати твърдяните от нас като защитници на подсъдимия отстраними
същесттвени процесуални нарушения, свързани дали на пострадалия е било наредено
да я мие, дали той по своя инициатива я е включи в контактната мрежа или му е
било наредено и от кого или пък, сам е решил да действа по този начин. Не е
изяснен от фактическа страна каква е причината за механизма за произтичане на
този резултат- за наличието или липсата на проектиране на РТ и КТ, кой го е
наредил, кой е допуснал липсата на дефектно токова защита, нейната лиипса ли е
причина за настъпване на вредоносния резултат или деятелност, свъзана със самия
начин на нейния монтаж от една страна , а от друга - самоволното поведение на
пострадалия, каквато причинно-следствена връзка дори се сочи в заключението на
комплексната техническа електрическа трудова експертиза на която се позовава
обвинението. В наказателното право причинно-следствената връзка, както
посочихме, е елемент от състава на престъплението и представлява връзката между
общественоопасните действия или бездействия и настъпилите по необходимост
вредни последици. В тази връзка е един от елементите, които трябва да бъдат доказани
при престъплението, при което последицата от действието/бездействието е част от
квалификацията на съответното престъпление - случая по чл.123 ал.1 НК. Без
описание на тези действия или бездействия в OA не може да се разбере в какво се
състои наличието на причинно-следствената връзка, както и дали подсъдимият е
проявил небрежност във връзка с последствията, защото тя е един от елементите,
които трябва да бъдат доказани при престъплението, при което последицата от
действието, респ.бездействието е част от дефиницията на престъплението по
чл.123 ал.1 НК. При липсата на тези обективни признаци на престъплението за
които подсъдимият Ц. е предаден на съд в обстоятелствената част на OA са налице
отстраними съществени процесуални нарушения, свързани с неговото право на
защита и те налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора за ново разглеждане.
АДВ. Н.: Присъединявам се към изложението на адв. К.. Няма съмнение, че ОА е
официален документ. В настоящия ОА на няколко места се съдържа твърдението за
липсата на инструкция за работа с машината. Това твърдение е лъжливо, тъй като
в ДП на две места – на лист № 66 и лист № 139 е приложена тази инструкция и
освен това в съставения констативен протокол непосредствено след инцидента
изрично е отбелязано, че тази инструкция е била намерена на стената в
канцеларията. От тази гледна точка аз не зная дали документ с невярно
съдържание, съставен от длъжностно лице може да породи правни последици.
Второто ми съображения е във връзка с качествата на лицето, което упражнява
дейност, източник на повишена опасност. Правата и задълженията на управителя на
дружество с ограничена отговорност са регламентирани в чл. 141 и чл. 142 от ТЗ
– там не съществуват изисквания за упражняването на тази дейност, които
представляват източник на повишена опасност. Съгласно практиката на съдилищата
и теорията, която е възприета и безспорна в нашата страна, за да съществува
такава дейност, тя трябва да е регламентирана с акт със специални изисквания –
технически, технологични и други. На второ място лицето, което трябва да
упражнява тази дейност при повишена опасност трябва да има призната квалификация
по съответния ред. На трето място, въз основа на тази установена годност да се
упражнява дейността това лице трябва да има и надлежно разрешително да я
упражнява. На четвърто място никъде през всичките тези шест години никой не е
определил от къде следва заключението, че г-н А.Ц. е упражнявал дейност,
източник на повишена опасност. Искам да се позова на текста на чл. 83 от Закона
за енергетиката, където е казано, че дейности, свързани с това, което е предмет
на настоящото производство се регулират с Наредба за устройството на
електрическите уреди и електропроводи, в която се регламентират техническите
норми за проектиране и изграждане и Наредбата за техническата експлоатация на
електрообзавеждането като и в двете наредби, за да бъде упражнявана тази
дейност се изисква необходимата квалификация и тази квалификация да бъде
установено по определен ред, и да бъде издадено разрешително за упражняване на
тази дейност. Такова нещо в настоящото дело няма. Считам, че при тези
обстоятелства е нарушено правото на защита, тъй като нито той, нито ние –
двамата защитници не знаем в какво всъщност е обвинен, поради което моля да
уважите нашето искане за прекратяване на делото и връщане на Окръжна
прокуратура.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с това обвинение не се утежнява положението на подсъдимия, той
е бил оправдан с влязла в сила присъда за нарушенията, посочени в настоящия ОА.
Не са нарушени и процесуалните права на подсъдимия да разбере в какво е
обвинен, да знае точно при какви обстоятелства той е следвало да действа. В
случая защитата неправилно счита, че на подсъдимия трябва да му е разяснено
точно кога като дата е бездействал, кога е извършил бездействието. Считам, че
става ясно от обвинението. В ОА е посочено и от къде изхожда задължението за
действие на подсъдимия в качеството му на управител на фирма. Считам, че
аргументите на защитата за процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на подсъдимия са въпроси по същество на спора и не сочат на конкретни
процесуални нарушения, за това моля да оставите без уважение възраженията на
процесуалните представители на подсъдимия за отстраними съществени процесуални
нарушения.
АДВ. С.: Аз още с изложението по чл. 248, ал. 1 казах, че не са налице процесуални
нарушения, които да водят до прекратяване на настоящото съдебно производство и
връщане на прокуратурата. Считам, че така написаният ОА е достатъчно ясен и
точен, с оглед в какво е бил обвинен подсъдимият във фазата на ДП, за какво е
бил даден на съд в последствие, така че не споделям доводите на защитата
относно исканията за връщане на делото в ДП, моля делото да продължи напред.
АДВ. К. /РЕПЛИКА/: Това, което каза прокурорът не отговаря на действителността – няма
посочени време и място, както казах, само това е достатъчно основание. Считам,
че само тези обстоятелства са достатъчни да приемем, че е нарушено правото на
защита, защото не знаем за какви факти да се защитаваме.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът намира, че доводите на защитата за допуснати
съществени процесуални нарушения са основателни. В диспозитива на ОА са
очертани две нарушения, довели според обвинението до вредоносния резултат.
Вмененото престъпление е такова по чл. 123, ал. 1 от НК. За да е налице
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК следва да имаме от обективна страна или
незнание от страна на дееца, или немарливо изпълнение на занятие или друга
правно регламентирана дейност, т.е. в обстоятелствената част на ОА обвинението
следва да посочи в какво се изразява деятелността на подсъдимия, ако е незнание
– какво е то, ако е немарливо изпълнение – какво е то. В настоящия ОА само и
единствено е посочено, че подсъдимият като управител е бил длъжен да знае, че
съответното ел. табло, от което се захранва съответната машина не отговаря на
изискванията на съответните наредби. В отменителното решението на ВКС и на
Апелативен съд Пловдив по ВНОХД № 396/2016 г. е посочено, че в нито една част
на ОА не са изложени факти кога, как подсъдимият е разпоредил и е бил известен
за изграждането за процесното ел. табло, за начина на захранване. Не е посочено
изобщо подсъдимият как, кога е допуснал да се наруши проекта за изграждане на
ел. инсталация в цеха в с. Черногорово, кога е организирал полагането на
съответната защита, с кои свои действия преди съответно да излезе в болничен,
ако е знаел за изграждането на това табло защо не е наредил проверка за
неговото качествено изпълнение.
С оглед на всичко това настоящият съдебен състав намира, че в ОА липсва
съществен елемент от обективната и субективна страна на вмененото престъпление,
а именно каква е деятелността на подсъдимия. С оглед на това същият е лишен от
възможност за пореден път да разбере на базата на какви обстоятелства го
обвиняват за негови действия или бездействия, какви са тези действия и
бездействия и съответно да се защити срещу тях. Поради тези съображения
настоящият състав намира, че следва да се върне ОА на прокуратурата като същата
се съобрази както с отменителното решение на ВКС, както и с последното
отменително решение на Апелативния съд и изложи факти и обстоятелства в горния
смисъл.
Останалите доводи на защитата касаят делото по същество, по които съдът
няма как да се произнесе към настоящия момент.
С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производство но НОХД № 422/2018 г. по описа на ОС – Пазарджик.
ВРЪЩА на Пазарджишка окръжна прокуратура внесения ОА против А.Ц..
Определението на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок,
считано от днес пред Пловдивския апелативен съд с частна жалба или частен
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи в 11:30
ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: