Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в закрито
заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 2433 по описа за 2021г.
на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 435 – 437, вр. с чл. 463, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника Х.А.А., действащ чрез надлежно упълномощения представител
– адв. И.Д.С. от АК – гр. Пловдив, срещу разпореждане за разпределение на постъпили
суми с изх. № 65060 от 10.12.2020г., по изп. дело № 20178510404501 и
присъединеното към него изп. дело № 20178510404846, двете по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
В жалбата се поддържа,
че жалбоподателят е собственик на ипотекирания недвижим имот, който е предмет
на изпълнение. По отношение на разпределението се твърди, че то е предявено на
18.12.2020г., а жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
тъй като е в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението
на чл. 136 от ЗЗД. Твърди, че в оспорваното разпределение, ЧСИ е включил в реда
по чл. 136, т. 1 от ЗЗД суми за разноски, които не са направени по реализиране
на принудителни способи и са в противоречие със задължителната практика на ВКС
по тълкуването на закона. Моли съда да отмени изцяло разпределението по двете изпълнителни
дела, като бъдат дадени и указания на ЧСИ по прилагането на закона по повод
разпределението на сумата от проведената публична продан на процесния имот. Не
сочи доказателства. Не претендира разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „К.и.2.“
ООД, чрез упълномощения представител – адв. Б.И.С.от САК, с който я оспорва,
като неоснователна. Твърди, че жалбата срещу акта по разпределеинето е подадена
без длъжникът да се е запознал със съдържанието му, поради което е
неоснователна. Счита, че разпределението не е опорочено, като се позовава на Тълкувателно
решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Не претендира разноски.
Длъжникът „Н.И.“
ЕАД /в несъстоятелност/, не е изразил становище по жалбата.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, в които излага съображения за неоснователност
на жалбата. Счита действията по обжалваното разпределение за правилни и
законосъобразни. Изпратени са и заверени ксерокопия на изп. дело № 20178510404501
и изп. дело № 20178510404846.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след проведено тайно съвещание, прецени
данните по делото и обсъди наведените в жалбата пороци на обжалваното действие
и възражението на взискателя, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира
за установено следното:
Страните не
спорят, а и от приложеното изп. дeло № 20178510404501 на ЧСИ М.П. се
установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на „К.и.2.“
ООД, въз основа на изпълнителен лист от 02.03.2011 г., издаден на основание заповед
за незабавно изпълнение по гр. дело № 51195 от 2010 г. на СРС, I ГО, 37 с-в, по
който солидарните длъжници „Н.И.“ ЕАД, /в несъстоятелност/, В.Г.К., К.Т.К., С.Д.Д.и
Б.Г.Е., са осъдени да заплатят парично задължение на кредитора „Банка Пиреос
България“ АД, произтичащо от договор за кредит № 955/2006г. от 08.01.2007.
изменен с последващи анекси.
С договор за
прехвърляне на вземания от 26.10.2010г. цедентът „Банка Пиреос България“ АД е
прехвърлил на цесионера „Б.Б.“ ЕООД изцяло вземането си, произтичащо от
договора за кредит № 955/2006г. от 08.01.2007г. и последващите анекси, а с
договор за прехвърляне на вземания от 10.03.2017г., цедентът „Б.Б.“ ЕООД
прехвърлил на цесионера „К.и.2.“ ООД изцяло вземането си по същия договор за
кредит.
Видно от
присъединеното изп. дело № 20178510404846 по описа на ЧСИ М.П., то е образувано
по молба на „К.и.2.“ ООД въз основа на изпълнителен
лист от 11.11.2010 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.
дело № 51193 от 2010 г. от СРС, I ГО, 44 с-в, по което солидарните длъжници „Н.И.“
ЕАД /в несъстоятелност/, В.Г.К., К.Т.К. и Б.Г.Е., са осъдени да заплатят
парично задължение на кредитора „Банка Пиреос България“ АД, произтичащо от договор
за кредит № 358/2007г. от 29.03.2007г., изменен с последващи анекси. Със
сключен договор за прехвърляне на вземания от 26.10.2010г., цедентът „Банка
Пиреос България“ АД е прехвърлил на цесионера „Б.Б.“ ЕООД изцяло вземането си,
произтичащо от договора за кредит № 358/2007г. от 29.03.2007г. и последващите
анекси. С договор за прехвърляне на вземания от 10.03.2017г. цедентът „Б.Б.“
ЕООД е прехвърлил на цесионера „К.и.2.“ ООД изцяло вземането си, произтичащо от
договора за кредит № 358/2007г. от 29.03.2007г. и последващите анекси.
Установява се
също, че с молба с вх. № 40636/16.06.2020 г.
взискателят „К.и.2.“ ООД е поискал да се наложи възбрана и да се насочи
изпълнението към недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник Х.А.А. -
жалбоподател по настоящото прозовдство, ипотекиран за обезпечаване на
вземането, произтичащо от договора за кредит № 955/2006г. от 08.01.2007г. в
полза на „Банка Пиреос България“ АД, а в последствие в полза на цесионера „К.и.2.“
ООД, съгласно нот. акт за учредяване на законна ипотека вписан в СВ – гр.
София, с дв.вх. рег. № 2259 от 30.01.2007г., акт № 49, том I, книга законни
ипотеки, изменен с последващи анекси, подробно описан в молбата.
На 16.07.2020
г. е наложена възбрана на недвижимия имот, посочен в молбата от 16.06.2020г.
Изпратено е съобщение с изх. № 41071/06.08.2020 г. до собственика на имота Х.А.А.
за наложена възбрана и насрочен опис на недвижимия имот, което е получено на
10.08.2020 г. На 28.08.2020 г. е извършен опис на недвижимия имот, а с протокол
от 06.11.2020 г. е разгласена насрочената от 09.11.2020 г. до 17:00 часа на
09.12.2020г. публична продан на описания недвижим имот. На 10.12.2020 г. са
отворени наддавателните предложения. От протокол с изх. № 64946/10.12.2020 г. е
удостоверено едно наддавателно предложение от взискателя „К.и.2.“
ООД, който по реда на чл. 492 и следващите от ГПК е обявен за купувач на
недвижимия имот за продажната цена от 115 200 лв.
Със съобщение
с изх. № 65077/10.12.2020 г. ипотекарният длъжник Х.А.А. е уведомен, че на
18.12.2020 г. ще бъде предявено разпореждане за разпределение на суми от 10.12.2020г.
Съобщението е получено на 14.12.2020 г. С протокол от 18.12.2020 г. на страните
по делото е предявено разпореждане за разпределение на суми от 10.12.2020 г. Собственикът на имота Х.А.А. не се е явил
лично, нито е изпратил представител и по делото няма данни да се е запознал със
съдържанието на този протокол.
С процесното
разпореждане за разпределение от 10.12.2020 г. по изп. дело № 20178510404501 и
изп. дело № 20178510404846, по описа на ЧСИ М.П., е прието, че към деня на
разпределението, задължението по изпълнителните дела е формирано както следва: по
изп. дело № 20178510404501 – главница в размер на 229 908.41 лв., лихва от
21.04.2017г. до 10.12.2020г. – 84 874.52 лв, неолихвяемо вземане, лихва –
103 325.85 лв., разноски по изп. дело за вещо лице - 200 лева, предплатени
от взискателя разноски за справки свързани с процесния имот – 32 лв.,
предплатени от взискателя разноски по изпълнителното дело за куриерски услуги –
18 лв.; по изп. дело № 20178510404846 – главница в размер на
4 352 009 лв., ведно със законна лихва от 22.10.2010г. до
10.12.2020г. – 3 848 374.43 лв. Посочени са и конкретните суми за таксите
по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в общ размер от 217 472.65
лв.
На основание
чл. 460 от ГПК, ЧСИ М.П. е разпределил сумата от 115 200 лв., както следва:
По реда на
чл.136, ал. 1, т.1 от ЗЗД – за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение общо 3 100.60 лв., от които: сумата от 200 лв. - платени от
взискателя разноски за вещо лице за извършената оценка на недвижимия имот,
собственост на жалбоподателя, 32 лв. - платени от взискателя разноски за
заплащане на такси към институции във връзка с извършени справки, 18 лв. - за
използвани куриерски услуги за изпращане на съобщения във връзка с изпълнението.
Начислени са такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ: общо 2 850.60 лв.
с вкл. ДДС, включващи: т. 3 /7бр./ - 42 лв. за извършеното проучване във връзка с
изпълнението, по т. 4 - 84 лв. и по т. 5 - 72 лв. за уведомяване на страните по
делото за предприетите действия. Начислена е и такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ е за
изпратеното искане за вписване на възбрана от 18 лв. и такса по т. 13 от
ТТРЗЧСИ - 36 лв. за изготвяне и предявяване на процесното разпределение.
Таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ е в размер 2592 лв., а таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ –
6.60 лв.
По реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – за ипотекарния кредитор и
взискател по делото „К.и.2.“ ООД са разпределени общо 108 497.76 лв.,
погасяващи частично вземането по изп. дело № 20178510404501, а съразмерно на
погасените вземания по т. 26 от ТТРЗЧСИ са разпределени общо 3601.64 лв. След като е установил, че с
привилегированите взамения е изчерпана сумата от продажната цена и няма
останала сума, която да покрие в пълен размер вземането на ипотекарния кредитор
„К.и.2.“ ООД, ЧСИ М. П. е разпоредил, че общата сума за приспадане от вземането
на взискателя „К.и.2.“ ООД е 111 412.36 лв.,
включваща предплатени такси в размер на 2682.60 лв. с ДДС, предплатени разноски
по изпълнението в размер на 323 лв. и погасен материален интерес в размер на
108 497.76 лв. Разпоредил е, че общата сума за ЧСИ М.П. е 3787.64 лв. с
ДДС, включваща обикновени такси в размер на 168 лв. с ДДС, разноски по
изпълнително дело, куриерски услуги 18 лв. и пропорционална такса по т. 26 в
размер на 3601.64 лв. с ДДС.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Разглежданата
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в срок и срещу акт от
категорията на обжалваемите по чл. 463, ал.1, вр. чл. 460 от ГПК. Обжалваното
разпределение е предявено на страните на 18.12.2020г. Жалбата на длъжника Х. А.А.
е заведена пред ЧСИ М.П. на 22.12.2020г., а е
изпратена чрез куриер на 21.12.2020г., което се установява от разписка с №
5300255401719 на фирма „Еконт“. Внесена е и дължимата държавна такса от
жалбоподателя по сметка на СГС. Следва, че жалбата е подадена в тридневния срок
по чл. 462, ал.2 от ГПК от предявяването и е редовна.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от
взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
- чл. 79, ал. 2 от ГПК.
Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред – чл. 136, ал. 3 от ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление на парични средства по сметката на
съдебния изпълнител, независимо от произхода му.
В конкретния
случай ЧСИ М.П. правилно е определил взискателя, който следва да бъде включен в
разпределението - взискателят „К.и.2.“ ООД, който е първоначален взискател
както по изп. дело № 20178510404501, така и по присъединеното изп. дело №
20178510404846.
В
разглежданата жалба не са изложени твърдения за конкретни нарушения на ЧСИ М.П.
при постановяване на обжалваното разпределение (коя сума жалбоподателят счита,
че не е следвало да попадне в групата на първата превилегия по чл.136, ал.1,
т.1 от ЗЗД), т.е. жалбата е с бланкетно съдържание. Не е посочено кои от сумите
за разноски, включени в разпределението в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД,
не са направени по повод на реализиране на принудителния способ и осъществената
публична продан на описания недвижим имот.
Независимо от
липсата на конкретни оплаквания в жалбата, за пълнота трябва да се посочи, че
съдебният изпълнител е разпределил постъпилата по делото сума в съответствие с
поредността, регламентирана в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД.
В настоящото
производство предмет на разглеждане е само правилността на разпределението на
сумата от 115 200 лв., от продажбата на описания недвижим имот – апартамент №
43, находящ се в град София, район „Лозенец“, ул. „**********етаж, кота +11.40
м., с площ от 64.41 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария и
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и две тераси, при съседи по акт за
собственост: коридор, стълбищна клетка, апартамент № 42, двор и двор, който
апартамент съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на Изпълнителния Директор на АГКК представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.905.1054.1.45, със стар
идентификационен номер: 68134.905.1054.1.47, с адрес на имота: гр. София, п.к.
1000, м. Витоша Вец Симеоново, ул. **********, който самостоятелен обект се
намира на етаж 5 в сграда с идентификатор № 68134.905.1054.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68134.905.1054, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент при посочени самостятелни обекти в
сградата, който имот е собственост на длъжника Х. А.А..
Подлежаща на
разпределение в поредността на чл. 136 от ЗЗД сума от 115 200 лв., е
недостатъчна за удовлетворяване на взискателя, поради което правилно съдебният
изпълнител е пристъпил към съразмерно удовлетворяване на вземанията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД - разноските по изпълнението.
Съгласно
разпоредбата на чл.
79, ал. 1, вр. с ал. 2
от ГПК таксите на съдебния изпълнител са разноски по принудителното
изпълнение, които са за сметка на длъжника.
В
съответствие с чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, първи ред
вземания с предпочтително удовлетворяване са разноските по изпълнителното
производство, които обезпечават принудителното изпълнение.
Противно на
оплакванията в жалбата на длъжника, в първия ред на вземанията с предпочтително
удовлетворяване са разпределени само сумите по реализиране на изпълнителния
способ, от които: сумата от 200 лв. са платените от взискателя разноски за вещо
лице за извършената оценка на недвижимия имот, собственост на жалбоподателя;
сумата от 32 лв. са платени от взискателя разноски за заплащане на такси към
институции във връзка с извършени справка до Столична община - отдел Общински
приходи, район Лозенец с изх. № 41169/06.08.2020 г., справка за наличие на
тежести върху имота с изх. № 41168/06.08.2020 г.; сумата от 18 лв. - за
използвани куриерски услуги за изпращане на съобщения във връзка с
изпълнението, доколкото с молба с вх. № 60363/28.08.2020 г., пълномощникът на ипотекарния
длъжник - адв. И.Д.С. от АК – гр. Пловдив е посочил съдебен адрес ***, което е
наложило изпращане на съобщения на сочения адрес чрез куриер. Съдът приема, че
тези разноски са направени именно за реализиране на принудителното изпълнение
по осъществяване на публичната продажба на описания недвижим имот – апартамент
№ 43.
Установи се
също, че са начислени обикновени такси по Тарифата към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), като по
т. 3 са 42 лв. с ДДС, за извършеното проучване във връзка с изпълнението, като
в тази сума са таксите за извършените действия и извършените справки: справка
до Столична община - отдел Общински приходи, район Лозенец с изх. №
41169/06.08.2020 г., справка за наличие на тежести върху имота с изх. №
41168/06.08.2020 г., както и справка в онлайн системите на ИКАР - по лице с вх.
№ 44228/08.07.2020 г., по имот с вх. № 44229/08.07.2020 г., справка в онлайн
системата КАИС - кадастрални карта на описания апартамент № 43 с вх. № 44230/08.07.2020
г., кадастрални карта на поземления имот с вх. № 44529/10.07.2020 г., както и
справка в НБД „Население“ за лицето с вх. № 44231/08.07.2020 г. Начислените
обикновени такси по ТТРЗЧСИ по т. 4 са 84 лв. с ДДС, а по т. 5 са 72 лв. с ДДС,
които са за уведомяване на страните по делото за предприетите действия. Това
уведомяване е свързано с изготвяне на следните документи: съобщение с изх. №
41071/06.08.2020 г. до Х.А.А. за наложена възбрана и насрочена дата за опис на
недвижим имот, изпратено с курирерска услуга на „Спиди“ АД; съобщение с изх. №
44176/25.08.2020 г. до „Н.И.“ ЕАД /в несъстоятелност/, за насрочен опис; съобщение
с изх. № 51121/01.10.2020 г. за насрочване на публична продан до Х.А.А.,
изпратено с курирерска услуга на „Спиди“ АД; съобщение с изх. №
51120/01.10.2020 г. за насрочване на публична продан до „Н.И.“ ЕАД /в
несъстоятелност/ за насрочен опис; съобщение е изх. № 55518/23.10.2020 г. за
насрочване на публична продан до „Н.И.“ ЕАД /в несъстоятелност/ за насрочен
опис; съобщение с изх. № 55517/23.10.2020 г. за насрочване на публична продан
до „К.и.2.“ ООД, връчено на ел. адрес; съобщение за
насрочване на публична продан с изх. № 55519/23.10.2020 г. до Х.А.А., изпратено
с курирерска услуга на „Спиди“ АД; съобщение за предявяване на разпределение с
изх. № 65061/10.12.2020 г. до „Н.И.“ ЕАД /в несъстоятелност/ за насрочен опис; съобщение
за предявяване на разпределение с изх. № 65062/10.12.2020 г. до взискателя „К.и.2.“
ООД връчено чрез на пълномощник и съобщение за предявяване на разпределение с
изх. № 65077/10.12.2020 г. до длжника Х.А.А., изпратено с курирерска услуга на
„Спиди“ АД.
Начислената
такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ е за изпратеното искане за
вписване на възбрана с изх. № 33060/07.07.2020 г., а таксата по т. 13 от
ТТРЗЧСИ от 36 лв. с ДДС е за изготвяне и предявяване на процесното
разпределение. Таксата по т. 20 от ТТРЗЧИ от 2 592 лв. с ДДС, е за извършения
опис на апартамент № 43, а начислената такса по т. 31 ТТРЗЧСИ от 6.60 лв. с ДДС
е за допълнителното съобщение изпратено до ипотекарния длъжник, с курирерска
услуга на „Спиди“ АД. При извършената проверка съдът не установи да е допусната
грешка в изчислението им.
За пълнота
следва да се отрази, че и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е определен, като е изчислен с оглед на съответната събрана част от
дълга. В този случай намира приложение правилото на забележка 1 към т. 26 от ТТРЗЧСИ,
която постановява, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при
частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.
В случая таксата следва да бъде определена по чл. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ върху
сумата от 115 200 лева, тъй като последната сума е само събраната част, но не
формира целия дълг по изп. дело. За това разпределение липсват доводи в
жалбата, а съдът не намира да е допуснато нарушение на закона от ЧСИ М.П..
Установи се,
че сбора от сумите от процесното разпределение, които ЧСИ М.П. е определил по т.
1 и т. 2, включващи сумата за приспадане от вземането на взискателя „К.и.2.“ ООД
в размер от 111 412.36 лева и сумата за ЧСИ в размер от 3 787.64 лв.
изчерпва сумата за продажната цена от 115 200 лв., за която взискателя е обявен
за купувач на недвижимия имот.
Спорният
въпрос е дали ЧСИ е включил само таксите и разноските по изпълнителното дело,
които да са съобразени със задължителните указания по Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В т. 6 от цитираното ТР се
сочи, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател
се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се
включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да
бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
В ТР е прието,
че разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу
длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или
осребрената вещ, постъпленията от които се разпределят, се ползват с
привилегия. Същевременно ТР постановява, че когато в разпределението участват
присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4
от ЗЗД, разноските се включват след тях - в реда преди първата по ред обща
привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл.
16, ал. 3 от ЗОЗ - преди техния ред. В настоящия случай не се установи да е
налице някое от цитираните изключения, тъй като в разпределението не участват
присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4
от ЗЗД, нито кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 от ЗОЗ.
В цитираното
ТР е прието също, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноските за други,
реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито
разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД и разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско
възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист. В процесното
разпределение не се установи да са включвани нито разноските за други,
реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито
разноски, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени,
както и не са включвани разноски в производството по издаване на изпълнителния
лист. Съдът приема, че всички разноски, които са посочени в обжалваното
разпределение са направени за реализиране на изпълнителния способ – публичната
продажба на описания апартамент 43.
Със същото ТР
е прието, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен
разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.
Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато
в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените
с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на
залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗД, те се включват след тях - в реда
преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и
кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 от ЗОЗ - преди техния ред. И това
изключение не се установява в процесното разпределение. Липсват разпределени
суми за разноски на присъединени взискатели. Сумата от продажната цена от 115
200 лв. е разпределена само между първоначалния взискател „К.и.2.“ ООД (по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД) и общата сума за ЧСИ от 3 787.64 лв. с ДДС,
която включва обикновени такси в размер на 168 лв., разноски по изп. дело за
куриерски услуги от 18 лева и пропорционалната такса по т. 26 в размер на 3 601.64
лв.
Съгласно
задължителното разрешение, дадено с т. 6 и т. 11 от цитираното ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, всички разноски по
изпълнението върху конкретен недвижим имот се дължат от цената, получена от
неговата публична продан. Съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност ако
не е събрал от взискателя предварително дължимата авансова такса за
изпълнението, но това не променя реда на привилегията за нейното
удовлетворяване, съгласно чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Следователно в хипотеза, при която взискателят не
е внесъл авансово дължими такси, същата се събира от длъжника, включително и
при извършване на разпределението на постъпилите суми от публичната продан (в
същия смисъл е Решение № 1449 от 18.08.2020 г. по в. гр. д. № 2198/2020г. на
САС).
В конкретния
случай са направени разноски в размер на 3 787.64 лв., частично платени от
взискателя, които са свързани с подготовката на изпълнението и осъществяване на
изпълнението върху процесния недвижим имот, като не са използвани други
изпълнителни способи спрямо длъжника. Следва, че всички разноски, направени във
връзка с процесния имот са привилегировани по смисъла на чл. 136 от ЗЗД.
Правилно е включена в реда на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД
дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 3 601.64 лв.,
съразмерна на събраната част от дълга.
Независимо,
че разноските за част от изпълнителните действия в рамките на същия
изпълнителен способ не са внесени авансово няма спор, че те реално са сторени
от взискателя и документално са удостоверени към момента на изготвяне на
разпределението и няма основание за тях да се отрече привилегията по чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД (в същия смисъл е Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. №
110/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС). Нормата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД определя
ред на привилегиите, когато се извършва разпределение (при липса на достатъчно
средства за удовлетворяване на всички кредитори и вземания). Привилегията
създава право определени вземания да бъдат погасени преди други. Следователно
съдържанието на всяка разпоредба, която регламентира привилегия, следва да се
тълкува стриктно (буквално). В чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е записано:
вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, без да е уточнено кой е титуляр на вземането.
Настоящият съдебен състав приема, че привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД касае преките разноски по обезпечаването и дължащите се разноски по
принудителното изпълнение, без оглед на това дали те са платени авансово или не
(в същия смисъл е Решение № 89 от 12.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 4103/2021 г.
на САС).
По изложените
съображения съдът намира доводите в жалбата за неоснователни и я оставя без
уважение.
По
разноските.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Х. А.А., ЕГН **********, подадена чрез адв. И.Д.С. от АК – гр. Пловдив, срещу разпореждане за разпределение на постъпили суми с изх. № 65060 от 10.12.2020г., по изпълнително дело № 20178510404501 и присъединеното към него изпълнително дело № 20178510404846, двете по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./