ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1174
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501046 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „А1 България“ ЕАД,
против Разпореждане от 05.03.2022г., инкорпорирано в заповед по чл.410 от
ГПК № 1633/05.03.2022по ч.гр.д.№16430/2021 по описа на ПРС,
четиринадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против А.
М. А. за сумите 2080.60лв – общ размер неустойки. Жалбоподателят
поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Поддържа довода, че размерът на неустойката е съгласуван с
КЗП, посредством съдебна спогодба, одобрена от СГС и има сила на съдебно
решение. Счита, че доколкото неустойките са породени от различни
договорни основания, макар и към един рамков договор, то същите не са
прекомерни, поради общия размер, който съставляват. Поддържа, че абонатът
се е запознал с условията на договора, приел ги е и е получил цена за
различните услуги с оглед срочния характер. Именно поради това обвързване
със срок, абонатът е получил преференции както в цената на получените
устройства, така и в цената, заплащана за потребената услуга. Договорената
неустойка не е скрита такава и не нарушава добрите нрави, защото
операторът на абоната търпи вреди от невръщането на устройството и
1
предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната. Моли за отмяна
на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните суми.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от
страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че се претендират три вида различни неустойки от едно неизпълнение
на договорно задължение – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор, формирана от размера на три стандартни месечни вноски, неустойка
формирана като отстъпка от цената на мобилно устройство и неустойка за
невърнато устройство. Приел е ,че с това се излиза извън присъщите функции
на неустойката и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Отделно
от това е посочил, че уговорката за заплащане на неустойка в размер на
отстъпката от цената на устройството при прекратяване на договора по вина
на потребителя е неравноправна, доколкото липсва каквато и да е била
конкретизация относно размера на задължението, което е възможно да
възникне при предсрочно прекратяване. Относно клаузите в които е
уговорено, че при невръщане на предоставеното устройство се дължи
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, съдът е приел, че клаузата се явява неясна, защото
липсва каквато и да е била конкретизация относно размера на задължението,
което е възможно да възникне при предсрочно прекратяване. Отделно от това
е констатирано, че клаузата не държи сметки за обема на неизпълнението на
потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на
търговеца от това неизпълнение, като независимо дали правоотношението ще
се прекрати на първия или последния месец от уговорения срок, дължимото
обезщетение винаги ще бъде равно на цената на новото устройство. Поради
2
тези съображения, заповедния съд е приел, че е налице обоснована вероятност
претенцията за неустойки да се основава на неравноправна клауза, с която се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение – чл.143 т.5 ЗЗП.
Заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника А. М. А. за заплащане на договорни неустойки по договор, с който
са предоставени услуги и е извършена продажба на две мобилни
устройства. Претенцията обхваща в действителност три вида неустойки – в
размер на три месечни такси, неустойка за отстъпка от цената на мобилно
устройство и неустойка за невърнато устройство. Настоящата инстанция
напълно споделя извода на заповедния съд, че договарянето на няколко,
различни по вид неустойки излиза извън обезпечителната и обезщетителната
й функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на
един договор, кредиторът да получи различни плащания, които не целят да го
обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като ще надхвърлят в пъти това,
което той би получил от самото изпълнение, а да го обогатят. В случаят
искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по
отношение на оператора претендираната неустойка би заместила дължимото
от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените
мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на
месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението
му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при
прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на
оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и
добрите нрави. Що се касае до цитираното решение на СЕС от 22.11.2018 г.
по дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу
Autoridate Tributaria e Aduaneira, въз основа на което се прави извод, че
сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност,
разделена на месечни вноски, става незабавно изискуема в случай на
неизпълнение, независимо от квалификацията на сумата по националното
право, следва да бъде отбелязано, че посоченото от жалбоподателя решение
на СЕС е постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на
разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г.
3
относно общата система на данъка върху добавената стойност, като със
същото СЕС приема, че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува
в смисъл, че предварително определената сума, получавана от икономически
оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент
на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на
обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи
през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен –
обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да
се приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги,
което поради това подлежи на облагане с този данък.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно заповедния съд е отказал
издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, доколкото
основанието, на което се претендира, представлява вероятна неравноправна
клауза в потребителски договор. В този смисъл оплакванията в жалбата се
явяват неоснователни, а обжалваното Разпореждане инкорпорирано в заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1633/05.03.2022по
ч.гр.д.№16430/2021 по описа на ПРС, четиринадесети гр.с., с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от жалбоподателя против А. М. А. за сумите 2080.60лв – общ
размер неустойки като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 05.03.2022г., инкорпорирано в
заповед по чл.410 от ГПК № 1633/05.03.2022по ч.гр.д.№16430/2021 по описа
на ПРС, четиринадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД
4
против А. М. А. за сумите 2080.60лв – общ размер начислени неустойки.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5