Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………29.12.2021
г. .
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА, ХХХІІІ състав в открито
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря
Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2036 по описа за 2021 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 118 от КСО.
Образувано е по
жалба на Л.Х. Х.
с ЕГН ********** *** , подадена чрез адв. М.Д. *** , срещу решение № 2153/03-89/26.07.2021 г. на директора на ТП на
НОИ гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № **********/16.04.2021 г.
на ръководител „ ПО“ при ТП на НОИ-Варна
, с което на основание чл. 68 , ал. 3 КСО и чл. 15, ал.4 НПОС на жалбоподателя
е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст,
Релевира се материална
незаконосъобразност с мотив за неправилен подход на адм. орган по изключване
на времето на отбиване на редовна военна
служба от 15.09.1972 г. до 02.12.1974 г. и незачитането му като осигурителен
стаж, който да участва при определяне на общия сбор от трудов и осигурителен
стаж за отпускане на лична пенсия. Подателят на жалбата аргументира своята
позиция с позоваване на §9 от КСО.
На изложените
основания се прави искане за отмяна на обжалвания административен акт с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание оспорващото лице редовно призовано , не се явява и не се представлява.
Ответната страна
по жалбата- директорът на ТП на НОИ гр. Варна, редовна призована, не се явява и
не се представлява , но депозира писмен отговор с искане до съда да отхвърли
жалбата като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като
се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Жалбата е
подадена до териториално компетентния адм. съд от надлежна страна- адресат на
атакувания адм. акт , с който се отрича претендирано от заявителя материална
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и поради тази причина съществува
пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от
провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при
спазване на рока по чл.118, ал.1 от КСО. В обобщение подадената жалба е процесуално
допустима, а при разглеждане на нейната основателност съдът установи следното
от фактическа страна :
По повод
заявление от 12.06.2013 г. на Л. Х.Х. е
била отпускана лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 272.82 лв. , която впоследствие считано от
02.05.2016 г. е била определена за пожизнена на основание чл. 98, ал. 7 КСО.
Същото лице е
подало на 24.11.2020 г. заявление за
отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст с
приложени писмени документа за осигурителен стаж считано от
15.09.1972 г. до 31.10.2021 г. с периоди
на прекъсване. .
На 16.04.2021 г.
ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Варна е издал разпореждане за отказ по
отпускане на поисканата пенсия . В мотивите на това разпореждане се посочва, че
към датата на подаване на заявлението Л. Х. има навършени 66 г. 07 м. 10 дни .
Общият сбор на осигурителния му стаж , превърнат към ІІІ категория труд е 24 г. 06 м. 21 дни , от който І
категория труд е 11 г. 04 м. 23 дни; ІІ категория труд е 02 г. 08 м. 00 дни и
ІІІ категория труд е 02 г. 02 м. 23 дни . Действителният осигурителен стаж от І, ІІ и ІІІ категория труд е 14 г. 00 м. 28 дни т.е. няма положени 15 години действителен осигурителен стаж според чл. 68, ал. 3 КСО , а считано от
07.04.2017 г. осигурителния стаж не се
превръща към трета категория труд
съгласно чл. 15 , ал.4 НПОС.
Срещу това
разпореждане е била подадена жалба от Л.
Х. до директора на ТП на НОИ-Варна , който с решение от 26.07.2021 г.
е оставил жалбата без уважение . Според горестоящия адм. орган материалният
закон е приложен правилно предвид предписанието на чл. 15, ал.4 НПОС . Времето
на редовна наборна служба на Л.Х. от 2
г. 02 м. 18 дни е осигурителен стаж
съгласно чл. 9, ал. 7 КСО, но не е “ действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1 , ал.1, т.12 от същия
кодекс и не следва да се преобразува към
трета категория труд .
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
По съдебен ред е
оспорено решение на директора на ТП на НОИ-Варна , с което е отхвърлена жалба
на Л.Х. срещу разпореждане по чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО . Съгласно
правилото на чл.117, ал.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение , поради което се
налага извод , че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална,
териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.
Жалбоподателят не
заявява оплакване за съществено
нарушаване на
административнопроизводствените правила, а и съдебната проверка по реда
на чл. 168, ал.1 от АПК не констатира подобен порок на адм. процес.
Обжалваното
волеизявление е обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената
част на решението се съдържат възприетите от адм. орган фактически данни и са
посочени относимите правни норми , които
обосновават взетото решение. В
достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета , така и адресата на произнасяне , поради
което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на адм. акт.
Изследвайки
материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът се съобрази с предписанието на чл. 68 КСО ,
според което право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца
от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември
2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна
година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември
2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с
по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
(2) От 31 декември
2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37
години за жените и 40 години за мъжете.
(3) В случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Съгласно
правилото на чл. 15, ал. 3 и 4 НПОС право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО се
придобива при не по-малко от 15 години осигурителен стаж и навършена възраст,
както следва: от 1 януари 2020 г. – 66 години и 6 месеца. При преценяване на правото по ал. 1 и определяне
размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се
превръща в трета категория.
Според дадената
дефиниция на понятието
"Действителен стаж" в § 1, т. 12 от ПРЗР на КСО това е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.
Спорът между
страните не е по фактите , а относно правото и по-специално дали времето на
редовна наборна служба следва да участва в действителния осигурителен стаж Този период от време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
понеже е положен от 15.09.1972 г. до 02.12.1974 г. т.е. до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби и се признава за осигурителен стаж по КСО /арг.
§9 от цитирания кодекс/ .
Действащата към
момента на подаване на заявлението за пенсия разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 г.) изрично предвижда, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл.
44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет.
По силата на чл.
3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България Л. Х. е бил
задължен да изпълнява наборна военна служба, а това е трудова дейност, свързана
с отбраната на страната, чието зачитане за осигурителен стаж от трета категория
е изрично регламентирано. Става дума за време, през което лицето е работило по
друго правоотношение по смисъла на § 1, т. 12 Допълнителни разпоредби на КСО и
поради тази причина срочно служещите от войнишкия състав са на действителна
военна служба, което означава действителен осигурителен стаж. В този смисъл е
решение № 9097 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 890/2020 г., VI о.
Идентично разбиране е изложено и в решение № 9409 от 14.09.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 4117/2021 г., VI о., според което времето на изслужена наборна
военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да
полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за
действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и
съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега
действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж попада
в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и преценката следва да се извърши
съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, а не по сега действащата
разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Предвид изложената правна
регламентация липсва правно основание за непризнаване на периода на наборна
военна служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, както неправилно е приел административният орган. По казуса е
формирана константна практика на Върховния административен съд – например
решение № 6234 от 24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г.; решение № 4842 от
02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по
адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012
г.; решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г. ; решение № 15587 от 13.12.2018
г. по адм. д. №13944/2017 г. ,, всички на ВАС, VІ отделение;
В обобщение
обжалваното по съдебен ред решение не е
съобразено с материалния закон и поради тази причина подлежи на отмяна като
унищожаем административен акт .
При този изход на делото
съдът прецени като допустимо, но неоснователно искането на Л.Х. за присъждане
на съдебно-деловодни разноски, тъй като няма доказателства за направени подобни
разходи: държавна такса не е внесена , тъй като не се дължи такава по арг. на
чл. 120 от КСО , а в приложения по делото договор за правна защита №
890/23.06.2021г. не е вписана информация
за договорен адв. хонорар и съответно за платен
такъв /л. 14 от делото/.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл.172 и сл. от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
2153/03-89/26.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна и потвърденото с
него разпореждане № **********/16.04.2021 г. на
ръководител „ ПО“ при ТП на НОИ-Варна , с което на основание чл. 68 ,
ал. 3 КСО и чл. 15, ал.4 НПОС на Л.Х. Х.
с ЕГН ********** *** е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
ИЗПРАЩА
преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Варна за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №
2113-03-2795/24.11.2020 г. по описа на ТП на НОИ гр. Варна , подадено от Л. Х.Х. , при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Оставя без
уважение искането на Л.Х.Х. за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
датата на уведомяване на страните с препис от съдебното решение.
Административен съдия :