Решение по дело №243/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК  във вр. чл. 63в   ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „В.“ ЕООД ***,  ЕИК *********, представлявано от * В.П., депозирана чрез процесуалния представител * С.Г., против РЕШЕНИЕ №10/24.02.2025г., постановено по  АНД №391/2024 г. на Районен съд  Козлодуй, с което е изменено Наказателно постановление № 12 - 2400191/08.11.2024 г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда„ Монтана,  като  размера на наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева,  е намален на 1500.00 лева. В касационната жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на процесуалните правила, поради което наложеното наказание е явно несправедливо– касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК. Иска се отмяна на решението на  Районен съд Козлодуй  и  отмяна на НП, като незаконосъобразно. Претендират се разноски  за  двете  съдебни инстанции.

Депозирана е и частна касационна жалба от „В.“ ЕООД ***, ЕИК *********,  против ОПРЕДЕЛЕНИЕ №49/07.04.2025г., постановено по АНД № 391/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй, с което е отхвърлено като  неоснователно искането на касатора, в  частта за разноските, а именно в полза на касатора да бъдат присъдени направените му разноски, съобразно изменението на процесното НП и намаления размер на наложената имуществена санкция.  Поддържа се, че определението е неправилно, за което се навеждат доводи. Иска се отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски, съобразно уважената част от жалбата.

В  с.з.  касаторът редовно призован, представител не се явява.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, редовно призован, представител не се явява. Ангажирани са писмени отговори от ответника за неоснователност на касационните жалби. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Чрез процесуалния си представител ** С.К. е ангажирано и писмено становище за неоснователност на касационната жалба и касационната частна жалба по съображения изложени в писмените отговори.

Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба за разноските.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал.1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е  Решение №10/24.02.2025 г. на Районен съд Козлодуй, постановено по АНД № 391/2024 г., с което е изменено НП постановление № 12 - 2400191/08.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на касатора, на основание чл. 416, ал. 5   КТ, вр. чл. 414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за нарушение на чл.63, ал. 1, вр. ал.2   КТ, като е намален размера на имуществената санкция от 2500.00 лева на 1500.00 лева.

В оспореното решение съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и  съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Налице е пълно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. Не е налице и нарушение на чл.43,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН. При така приетото е изведен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на издаденото НП. По съществото на спора е прието, че  визирано в наказателното постановление нарушение на чл.63,ал.1 вр.  ал.2 КТ, е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото, с оглед на което и правилно е ангажирана отговорността на касатора на посоченото правно основание. Изложени са подробни  мотиви в тези насоки, както и по отношение на изменение на наложената имуществена санкция с НП.  

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното НП. Споделят се и правните изводи по съществото на спора за осъществено от касатора административно нарушение по  чл.63,ал.1 вр.  ал.2 КТ. Дружеството-касатор е осъществило фактическия състав на нарушението по чл.63,ал1 вр. ал.2 КТ, като в противоречие с визираната правна норма е допуснало до работа лицето Д.К. на 09.10.2024г. в 10.45 часа, без да му е предоставено преди постъпване на работа кумулативно свързаните  екземпляр от писмения договор, подписан от двете страни  и  копие от уведомление по чл.62 ал.3 КТ заверено от ТД на НАП. Този факт се установява  по безспорен начин от доказателствата по делото, вкл. и от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления с дата 09.10.2024г. в 12:07:04 часа, тоест след извършената проверка при която лицето е заварено да работи на обекта на дружеството, поради което и  правилно АНО е  ангажирал отговорността му с издаденото НП. Обстоятелството, че по-късно същия ден, трудов договор сключен на 07.10.2024 г., е връчен на работника и е уведомена ТД НАП по реда на чл. 62, ал. 3 КТ, за което са представени доказателства в Инспекция по труда гр. Монтана не променя съставомерността на описаното в НП административно нарушение именно по чл.63, ал.1 вр. ал. 2 КТ, тъй като лицето вече е работило. Изрично в представения трудов договор е посочено, че лицето постъпва на работа на 07.10.2024г., като същото е заварено в обекта на дружеството на 09.10.2024г., когато е извършена проверката от контролния орган. Посочената разпоредба има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави в писмена форма трудов договор, съответно подписан от двете страни и копие от уведомлението за същия до ТД на НАП. Именно при анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният съд, че визираното в НП нарушение по чл.63,ал.1 вр. ал.2 КТ е безспорно установено и доказано от събраните по делото доказателства. При определяне размера на имуществената санкция,  която е наложена за извършеното нарушение и при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 27   ЗАНН, въззивния съд е изменил НП, като е отчел, че не са установени данни за други нарушения на КТ от „В.“ ЕООД, изискващото се по закон уведомление е издадено само един час и половина по - късно след констатиране на нарушението и от нарушението не са настъпили други вредни последици. Въззивният съд е изложил подробни, фактически, правно и доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и на основание чл.221,ал.2,изр.2 АПК  препраща към тях.              

Възраженията на касатора по отношение на  допуснати процесуални нарушения по съставяне на акта  са сочени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил в решението и е извел извод за тяхната неоснователност, като същите се споделят и от настоящата инстанция. АУАН е предявен на упълномощено лице с представено по делото пълномощно. Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2   АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

По частната касационна жалба срещу Определение №49/07.04.2025г., постановено по АНД № 391/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй настоящият състав намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното определение № 49/07.04.2025 г., постановено по АНД № 391/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй, постановено в производство по реда на чл. 248, ал.3 ГПК, вр. чл.144 АПК, е отхвърлено искането  за изменение на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските, в  искания от жалбоподателя смисъл.  

В мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на разрешенията, дадени в ТР № 3/08.04.1984 г. по НД № 98/1984 г. на ОСНК на ВС, според което при потвърждаване или изменение на НП, съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски. Приел е на следващо място, че за допълване или изменение на решението в частта за разноските няма изрични разпоредби в ЗАНН, а в АПК, към който препраща  чл. 63д, ал.1   ЗАНН в приложимата редакция, според която в съдебните производства по ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Счел е, че съгласно   чл. 143, ал.1 АПК разноски на жалбоподателя се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт.

Определението е правилно.

Постановено е при правилно приложение на процесуалните норми на чл. 144 и чл. 143 АПК във вр. с  чл. 63д, ал.1 ЗАНН. Съдът не споделя довода на частния касационен жалбоподател, че разноски на жалбоподателя се дължат на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК и при изменение на обжалвания акт.

Настоящия касационен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че при изменение на НП не се дължат разноски на нарушителя от страна на контролните и наказващи органи. В тази насока не е загубило своето действие Тълкувателно Решение /ТР/ № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 на ОСНК, в което е прието, че когато НП бъде потвърдено или изменено, разноски се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административно-наказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на  чл.63д, ал.1 ЗАНН, съгласно която в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагане на разноските е уреден в разпоредбите на чл. 143, като съгласно чл.143, ал.1 АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, поради което не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административно-наказаното лице, тъй като оспорваното НП е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. Сочената от частния жалбоподател съдебна практика - решения на други административни съдилища, нямат обвързваща сила, така както ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 на ОСНК. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на изложеното и частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното искане. На ответника също не следва да се присъждат разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, въпреки че искането е направено своевременно.Видно от представените писмени отговори по делото по касационната жалба и частната жалба, същите са депозирани лично от директора на Д“ИТ“-Монтана, а не от процесуалния му представител. В действителност от процесуалния му представител е депозирано писмено становище по делото на 20.06.2025г., но със същото само се поддържат писмените отговори депозирани по делото от ответника. Не са извършени почти никакви  действия и  не е осъществено  процесуално представителство по делото от ю.к., поради което и не следва да се присъждат разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд  Враца, в настоящия касационен състав 

 

РЕШИ:

                                                                                       

ОСТАВЯ  В СИЛА Решение №10/24.02.2025г. на Районен съд – Козлодуй, постановено по АНД № 391/2024 г. по описа на съда.

ОСТАВЯ  В СИЛА Определение № 49/07.04.2025 г., постановено по АНД № 391/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй.

ОТХВЪРЛЯ искането на  Директора на Дирекция“ИТ“-Монтана за  присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение  за настоящата инстанция. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.