Решение по дело №1177/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. И.. Б. от [населено място], к-с „З.“, [адрес], ап.10, против решение № 435 от 06.06.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 807/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 23-0769-003899/30.01.2024 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/О. М./ Бургас, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 2000.00/две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

Ответникът - началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, О. М. Бургас, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас с решение № 435 от 06.06.2024 г. по административнонаказателно дело № 807/2024 г. е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 23-0769-003899/30.01.2024 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, О. М. Бургас, с което на Д. И. Б. от [населено място], на основание чл.174, ал.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000.00/две хиляди/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Б. е санкциониран за това, че на 12.12.2023 г., около 02:00 ч., в [населено място], [улица], в посока [улица], до магазин „Тришър“, в качеството на водач на лек автомобил, [Марка], модел „530 Д ГТ“, с рег. № [рег. номер], при извършена полицейска проверка, отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, с фаб. № ARМЕ-0067. Издаден му е и талон за медицинско изследване, но водачът отказал да даде кръв за анализ. За нарушението му е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №23-0769-003899/12.12.2023 г., който подписал с възражение, че е запалил автомобила само за да се стопли, а не за да шофира.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е за доказано, че Д. И. Б. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол именно в качеството си на водач на автомобила; осъществил е от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение, правилно квалифицирано от административнонаказващия орган /АНО/, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства по делото, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е санкциониран като водач на МПС, тъй като не е управлявал автомобила. Същият е бил паркиран и Б. е изчаквал в него идването на негов познат, който да го прибере в къщи. Сочи за неправилно приетото от съда, че двигателят на автомобила е бил включен преди започване на полицейската проверка. Позовава на показанията на свидетеля по съставяне на акта, който в съдебно заседание заявява, че преди започване на проверката двигателят на автомобила на Б. не бил стартиран и че едва след това той ги помолил да го запали, за да се стопли. Твърди още, че в производството пред районния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е разпитан актосъставителя.

Възраженията са неоснователни.

Съгласно § 6, т. 25 ДР ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Съгласно задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. Данните по делото сочат, че автомобилът е бил паркиран на път за обществено ползване; именно Б. се е качил на шофьорското място; към момента на започване на проверката задните червени светлини /стопове или габарити/ и предните фарове /къси светлини/ са светели, което сочи, че същият е боравил с уредите на автомобила, макар и последният да е бил в покой /паркиран/. Следователно, според цитираните указания, жалбоподателят е управлявал МПС и е имал качеството на „водач“ по смисъла на закона, поради което е ирелевантно обстоятелството, че двигателят на автомобила е бил стартиран преди започване на проверката.

Действително в хода на съдебното производство не е разпитан като свидетел актосъставителя. Показания обаче е дал свидетеля по съставяне на АУАН, колега на актосъставителя, с когото заедно са били на смяна на 12.12.2023 г., когато е констатирано извършеното нарушение. Обстоятелство, което не обосновава съществени нарушения на процесуалните правила.

Позоваването на влязлото в сила решение № 372 от 17.05.2024 г. по административнонаказателно дело № 808/2024 г. по описа на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление за нарушение на Б. - отказ да бъзе тестван за употреба на алкохол, извършването на 12.12.2023 г. на същото място, не налага непременно отмяна на оспореното наказателно постановление за отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

По изложените съображения решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, А. съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение 435 от 06.06.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 807/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.