№ 200
гр. София , 17.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600122 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.243 ал.8, във вр. ал.7 от НПК.
С Определение 21.10.2020год., постановено по ЧНД №176/2020год. по описа на
Окръжен съд – Монтана, НО, е потвърдено Постановление на Окръжна прокуратура –
Монтана, постановено на 11.09.2020год. по ДП 27/2020год. по описа на НСлС-София,
пр.пр.№1572/2018год. на Окръжна прокуратура–Монтана с което на осн. чл.243, ал1, във вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление е прекратено наказателното
производство, образувано за това дали на 19.06.2018год. на ЖП гара Брусарци,
обл.Монтана, при управление на подвижен железопътен състав – влак №7623 с машина
№44098, пътуващ от гр.Видин за гр.София е причинена смъртта на Ф. С. Т., поради липса на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Против така постановеното определение, в срок е подадена жалба от адв.П. П. С.
от САК – упълномощен като повереник от пострадалите лица С. Ф. Т. и П. Ф. Т., в
качеството им на синове и наследници на пострадалия Ф. С. Т.. С жалбата се иска
определението да бъде отменено, като делото бъде върнато на ОП-Монтана със
задължителни указания относно установяване на всички релевантни факти по случая.
Твърди се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, основно на непълна и неизяснена фактическа обстановка, въпреки
продължителния период през който е продължило разследването. Атакува се и
бездействието на НСлС, след преместване на делото с постановление на главния прокурор
от 13.03.2020год., с което разследването й е възложено. Изложени са доводи, че в
досъдебното производство са били разпитани само заинтересовани от изхода лица като
свидетели, без да бъдат положени усилия и установени всички очевидци, както и че
доказателствената маса не е подпълнена със справка относно техническото състояние на
1
железопътния път и на съоръженията, на светофарната уредба. В жалбата се прави и анализ
на свидетелските показания и се твърди, че е налице противоречие в същите, тъй като е
налице промяна с течение на времето. Като пропуск в доказателствената маса е посочено и
липсата на разследване дали поведението на дежурния ръководител движение Х. И. М., с
неизпълнение на задължения да обезопаси периметъра на гарата, за да обезпечи
безопасността на пътниците, допуснал настъпилата смърт на Ф. С. Т.. Според
жалбоподателите, заключението на вещото лице по СТЕ не следва да се кредитира, с оглед
на това че същата не почива на обективни данни. При това положение, отказът на
разследващите органи да назначат повторна СТЕ и извършването на следствен експеримент,
е нарушение на процесуалните правила, с които се ограничават правата на пострадалите, а
от тук и на постановяване на незаконосъобразно и необосновано определение. Прави се
оплакване, че скоростомерната лента на локомотива е била свалена без присъствието на
поемни лица, което поставя под съмнение обстоятелството за истинността на показанията
на същата. Не на последно място се изтъква, че съдът при постановяване на обжалваното
определение не е отговорил на всички въведени доводи в жалбата срещу атакуваното
постановление на ОП-Монтана за прекратяване на ДП.
Така подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.7 от НПК.
Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като се запозна с материалите по
делото и доводите в жалбата, разглеждайки делото по реда на чл.243, ал.8 от НПК, намира
че Определение от 21.10.2020год., постановено по ЧНД №176/2020год. по описа на
Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено Постановление от 11.09.2020год. на Окръжна
прокуратура – Монтана за прекратяване наказателното производство по ДП №27/2020год.по
описа на НСлС, пр.пр.№1572/2018год. на Окръжна прокуратура–Монтана, е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
За да потвърди постановлението за прекратяване на осн. чл.243, ал.1 във вр.
чл.24, а.1, т.1 от НПК, Окръжен съд – Монтана, е приел в определението си, че в хода на
досъдебното производството са били събрани всички относими и допустими писмени и
гладни доказателства, изготвени и приети са съответните експертизи – СМЕ, химическа и
техническа експертизи. Въз основа на това е била установена фактическата обстановка,
която е наложила извода че липсва извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
В случая е било е проведено досъдебно производство, при което са били
разпитани свидетели, била назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза за
изследване на труп на в.л. И. Д., железопътна техническа експертиза на в.л. проф.дтн инж.-
мат. Н. Н., изискана е била писмената документация във връзка с удареното лице от ДП
Национална компания железопътна инфраструктура Поделение „Сигнализация и
телекомуникация“ Секция „Сигнализация и телекомуникация - София“, извършено
химическо изследване за алкохол на кръвна проба.
2
Видно от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд, е
установил една безспорна фактическа обстановка, която е била предмет на обсъждане и от
страна на прокуратурата в постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В обжалваното определение е бил направен анализ на събраните по делото доказателства,
при което правилно и законосъобразно е прието, че на 19.06.2018год. в 12,15часа от гара
Видин посока гара София, се е движел пътнически влак №7623 с локомотив №44098 и
локомотивен машинист св.П.Б., помощник машинист св.Вл.М. и началник на влак св.П.Н.. В
13,38часа влакът е спрял на гара Дреновец и след едноминутен престой, в 13,39ч, се е
отправил към гара Брусарци. На гара Брусарци вече е бил пристигнал влак от гара Лом,
като имало пътници, които го чакали да се прекачат и да продължат пътуването си за гара
Софи на пристигащия от гр.Видин влак. Сред последните бил и пострадалият Ф. Т..
Дежурният ръководител движение на гарата Х. М. уведомил пътниците по гаровата уредба
за пристигането на втори коловоз на влака от гр.Видин за гр.София. Влакът навлязъл в
района на гарата със скорост от 35км/ч, като машинистът подал и звуков сигнал поради
наличието на множество пътници на пероните. Въпреки това, пострадалият Т. предприел
пресичане на втори коловоз, по който се движел влакът за гр.София, през пешеходното
мостче между втори и трети перон, намиращо се пред приемното здание на гарата.
Отстоянието на пострадалия в този момент било около 10-15метра. Машинистът го
забелязал и незабавно задействал влаковата спирачка в режим „екстрено задържане“ като
подал и звуков сигнал. Въпреки предприетите действия, с оглед на късото разстояние, на км
94+323 последвал удар с пресичащия пътник и лявата предна част на локомотива.
Видно от СМЕ на труп №36/2018 на в.л. д-р И. Д., се установява, че
непосредствената причина за смъртта на Ф. С. Т. е травматичен шок с остра вътрешна
кръвозагуба, развил се на базата на тежка множествена травма със счупване на костите на
гръдния кош /ребра двустранно/, на таза и на лявата мишничена кост и с разкъсване на
белия дроб и опораците на червата. Получените травматични увреждания са били получени
по механизъма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна
сила, като носят белезите на прижизнено получени. По своя характер, вид и локализация
много добре отговарят да са получени по време и начин, посочен в предварителните
сведения-след блъскане от движещ се жп състав /влак/ с последващо падане върху твърда
повърхност. Между получените травми и настъпилата смърт е налице пряка причинно
следствена връзка. Починалият към инцидента не е бил употребил алкохол.
Назначена и изготвена е и ЖП Техническа експертиза. Вещото лице проф.днт
инж.-мат. Н. Н., е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, след запознаване на
събраните доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели. Според
вещото лице действителната скорост на движение в междугарието е било около 60-70км/ч
при допустима такава за междугарието Дреновец –Брусарци по книжка разписание е
70км/ч. Било е обявено пристигането на влака от ръководител движение по гаровата уредба
и е бил подаден звуков сигнал „Внимание“ от локомотивния машинист. Пострадалият Т.
въпреки навлизащия влак в гаровия участък, е предприел пресичане на втори коловоз по
3
преходното мостче между втори и трети перон. Локомотивната бригада на влака е
забелязала пресичащия човек и локомотивния машинист П. Б. е задействал екстрено
спиране, но при маса на вагоните 182 тона, моментна стойност на скоростта на движение
около 30-35км/ч, спирачната обезпеченост, вещото лице е дало заключение че влакът не е
можел да спре преди удара на мястото, тъй като разстоянието е било многократно по –
малко от спирачния път на влака. От експлоатационно-техническа гледна точка, причините
за транспортното произшествие не са свързани с техническото състояние на влака,
състоянието на ж.п. инфраструктура и експлоатацията на влаковия състав. Като причина е
посочено единствено и само поведението на пътника, който се е опитал да пресече
коловоза, на който е пристигал обявения влак въпреки подадения звуков сигнал от
машиниста. Поставената и свалена от локомотива за разшифроване скоростомерна лента е за
максимална скорост на движение до 150км/ч, същата отговаря на изискванията, върху нея
вещото лице не е констатирало манипулации, което по принцип с оглед начина на работа на
лентовия тахограв е и практически невъзможно. Вещото лице е направило опит да определи
спирачната траектория на влака, като уголеми изображението на скоростомерната лента, но
този опит не е дал резултат, поради несъвършенството на механичната регистрираща
система на локомотива, за разлика от съвременните локомотиви, където тази система е от
дигитален тип. Това е била е причината вещото лице да извърши допълнително
изобразяване с пресмятане на спирачната траектория на влака. Вещото лице е провело
разшифроване и анализ на скоростомерната лента и вземайки в предвид допълнителните
пресмятания, е дало заключение, че преди удара влакът се е движел със скорост 35км/ч, след
като влаковата спирачка е била задействана екстрено и влакът е спрял до скорост 0км/ч, то
най-късият спирачен път е 35,11метра. Вещото лице вземайки в предвид свидетелските
показания на разпитаните очевидци относно обстоятелството, че пресичащият пътник е бил
на около 15метра пред приближаващия локомотив, то в този момент, съобразно изготвеното
допълнително пресмятане на спирачната траектория на влака, скоростта на удара е била над
20км/ч. При така приетото относно пълният спирачен път от 35,11метра, същият е по-малък
от разстоянието между падналия човек и челните буфери на локомотива-42,5метра. Изводът
на вещото лице е, че локомотивният машинист и помощникът му не са имали техническа
възможност да предотвратят или избегнат удара. По отношение на светофарната уредба е
прието на база Доклад на оперативната група от 27.06.2018год., писмо на и.д. главен
ревизор по безопасността на ДП „НКЖИ“, Протоколи за извършен месечен преглед на ж.п.
съоръженията и устройствата в гара Брусарци за месеци от януари до май и от доклада на
инж.М. Ц. от вещото лице, че: 1/относно светофарната уредба на гара Брусарци, че се касае
за скоростна сигнализация съгласно Наредба №58 от 02.08.2006год. за правилата за
техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния
транспорт, 2/относно изправността-железния път и съоръженията, съобщителната техника и
радиовръзка, както и контактната мрежа, също са били изправни, 3/относно видът на
сигнала, при който влакът е навлязъл в гара Брусарци-при разрешаващ сигнална входния
светофар „Г“ на втори приемо-отправен коловоз, 4/ скоростта на влака е била съобразена,
както с максимално допустимата скорост по междуградията от начана гара Видин, така и с
4
допустимата скорост при навлизането в гърловината на гара Брусарци /40км/ч/ и
последващо намаляване на около 35 км/ч преди спиране в гарата, която скорост е била
съобразен с правилата за навлизане на гара Брусарци. Според вещото лице реакцията при
забелязване на пътника от страна на машиниста е била бърза и адекватна, което се извежда
от анализа на записаните спирачни траектории, на разстоянието до пресичащият пътник е
било малко и ударът при тези обстоятелства е бил непредотвратим. Влакът е бил
композиран правилно и е бил технически изправен, осигурен с необходимата спирачна маса
и с необходимите влакови и превозни документи. Железопътната инфраструктура на гара
Брусарци е отговаряла на изискванията за безопасност.
В досъдебното производство са били разпитани като свидетели очевидци на
случилото. Показанията на същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с обективните находки по делото. В предвид на това, първата инстанция
правилно и законосъобразно е приела, че не следва да се събират и други гласни
доказателства, а събраните такива са били предмет на обосновано обсъждане в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
При така изложеното, ОС – Монтана, правилно и законосъобразно е приел, че не
е налице виновно извършено деяние по чл.343, ал.1, б.“в“ НК , поради което и е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Безспорно от събраните
по делото доказателства, обсъдени по – горе в настоящите мотиви, че смъртта на
пострадалият не е в пряка причинна връзка от действията на когото и да било, което да
обуславя наказателна отговорност. В тази връзка, настоящия съдебен състав споделя изцяло
направените изводи в обжалваното определение относно съставомерността на деянието по
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, поради което и не намира необходимост да ги преповтаря. В
предвид на това, неоснователен е доводът в жалбата, че е налице нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, основно на непълна и неизяснена фактическа обстановка,
въпреки продължителния период през който е продължило разследването.
В жалбата се атакува се и бездействието на НСлС, след преместване на делото с
постановление на главния прокурор от 13.03.2020год., с което разследването й е възложено,
както и отказът на разследващите органи да назначат повторна СТЕ и извършването на
следствен експеримент. Следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство е
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство и
определението на ОС-Монтана, въз основа на събраните доказателства и необходимостта
от събиране на нови такива, но не и отделните действия или бездействия на органите на
досъдебното производство, когато те не са довели до порок на атакувания акт, както е в
настоящия казус.
Изложените довод в жалбата, че в досъдебното производство са били разпитани
само заинтересовани от изхода лица като свидетели, без да бъдат положени усилия и
установени всички очевидци, както и че доказателствената маса не е подпълнена със
справка относно техническото състояние на железопътния път и на съоръженията, на
5
светофарната уредба, също са неоснователни. При положение, че са налице свидетелски
показания на очевидци, които не си противоречат взаимно, а и се подкрепят с останалите
доказателства по делото, то не е необходимо да бъдат предприети действия за евентуално
успешно установяване на още свидетели и евентуалната възможност за разпита им. Не може
да се твърди, че е налице заинтересованост на разпитаните в ДП свидетели, единствено и
само въз основа че се касае за служители на БДЖ. Както бе посочено по-горе, в настоящите
мотиви, налице са обективни находки, документи за извършени проверки, доклади и
експертизи, които подкрепят показанията на вече разпитаните свидетели. Твърди се, че е
налице промяна на показанията на свидетелите с течение на изминалия период от време,
което настоящата съдебна инстанция не установи да е довела до промяна на установената
фактическа обстановка. В жалбата се прави и анализ на свидетелските показания и се
твърди, че е налице противоречие в същите, тъй като е налице промяна с течение на времето
в показанията на свидетелите. На първо място свидетелите са били разпитани в това си
качество един единствен път от разследващите органи, като са приложени доклади от
същите до ръководителя на локомотивно депо – София, които не могат да се приемат като
свидетелски показания от една страна.
Като пропуск в доказателствената маса е посочено и липсата на разследване дали
поведението на дежурният ръководител движение Х. И. М., с неизпълнение на задължения
да обезопаси периметъра на гарата, за да обезпечи безопасността на пътниците, поради
което е настъпил удара и смъртта на Ф. С. Т.. Този довод е стоял и пред първата инстанция,
която в мотивите си на обжалваното определение е изложила съображения, които се
споделят и от настоящата съдебна инстанция. Не са налице и доказателства за виновно
поведение /действие или бездействие/ от страна на лице, което да е в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с настъпилата смърт.
По отношение на направеното оплакване, че скоростомерната лента на
локомотива е била свалена без присъствието на поемни лица, което поставя под съмнение
обстоятелството за истинността на показанията на същата, отговор се намира в
заключението на железопътната техническа експертиза. Следва да бъде отбелязано, че не се
касае за действие по претърсване и изземване, за да се прилагат разпоредбите на чл.162 от
НПК. В ДП е извършен оглед на местопроизшествие, при който са били иззети като
веществени доказателства единствено вещи от починалото лице.
В заключение, въззивният съд намира, че доказателствата, които са събрани по
делото, са обсъдени в тяхната пълнота, взаимовръзка и последователност от наблюдаващия
6
производството прокурор. Първостепенният съд не е допуснал пропуски при оценката на
доказателствения материал и направените изводи относно приложението на материалния
закон са мотивирани и правилни. В тази връзка, настоящият съд счита, че за изследване на
обективната истина не се налага събиране на допълнителни гласни доказателствени средства
и връщане на делото на прокурора за ново разследване. Съдът не е оправомощен да се
произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от
изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната
фаза, както и да дава указания за задължително ангажиране на наказателна отговорност.
Не на последно място се изтъква, че съдът при постановяване на обжалваното
определение е отговорил на всички въведени доводи в жалбата срещу атакуваното
постановление на ОП-Монтана за прекратяване на ДП. Видно от мотивите на обжалваното
определение, съдът е посочил че исканията за събирането на нови доказателства относно
техническото състояние на железния път и съображенията, съобщителната техника,
радиовръзката и контактната мрежа, нямат пряко и непосредствено значение за
установяването наличие, респ. липсата на елементи от престъпление, което да води до
лична виновна отговорност, за да бъде ангажирана наказателна такава.
С оглед на гореизложеното, Определението на Окръжен съд - Монтана, с което
е потвърдено Постановлението от 11.09.2020год. на Окръжна прокуратура - Монтана, с
което е прекратено наказателното производство по ДП №27/2020 год. по описа на НСлС, се
явява законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Като взе предвид изложеното, Апелативен съд- София, НО , 3-ти, на осн. чл.243,
ал. 8 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.10.2020год., постановено по чнд №
176/2020 год. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено Постановлението от
11.09.2020год. на Окръжна прокуратура – Монтана за прекратяване наказателното
производство по ДП №27/2020 год. по описа на НСлС .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8