РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.12.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 55 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията.
Делото е образувано по жалба на Р.Б.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, мест. „****, чрез адв. П.Д., АК – Враца, съдебен адрес:***, ****, срещу Заповед № З-106/20.01.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. с чл. 225, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Със Заповед № З-106/20.01.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, констативен акт № 25/28.11.2019 г., е наредено да се премахнат незаконните строежи, представляващи едноетажна масивна сграда и външна тоалетна, изградени в поземлен имот с идентификатор № ****, по плена на новообразуваните имоти на местност „****“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г. на Областен управител Ловеч. Наредено е премахването да се извърши от и за сметка на собственика на имота Р.Б.Ш., съгласно НА № ****, сочена като възложител и изпълнител на строежа, като е определен срок до 01.04.2020 г., в който да се изпълни доброволното премахване на незаконното строителство, при неизпълнение на което ще бъде извършено принудително премахване на същия.
В жалбата, както и в едно от съдебните заседание чрез адв. П.Д., както и в писмено становище вх. № 945/17.03.2021 г. на процесуалния представител на жалбоподателката се отрича жалбоподателката да е извършила незаконното строителство, като се сочи, че същата е извършила само текущ ремонт на съществуваща стара паянтова жилищна постройка. Сочи се, че не е извършена преценка дали строежите са търпими по см. на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ. Сочи се, че издателят на заповедта не е установил служебно предпоставките за издаването на същата. В последните съдебни заседания, включително в заседанието, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателката не се явява и не се представлява, не ангажира становище, не се представя и писмена защита.
Ответникът Кмет на Община Ловеч се представлява от юрк. Ц.Б. и юрк. С.К., които се явяват в първите съдебни заседания и ангажират становище за неоснователност на жалбата. В последните съдени заседания, вкл. в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът не се представлява и не ангажира писмено становище. От страна на ответника са постъпили единствено писмено становище вх. № 1265/14.04.2021 г. с поставяне на конкретни задачи за СТЕ и молба вх. № 1586/13.05.2021 г. за внесен депозит за вещо лице, като от ответника липсва искане за присъждане на разноски по делото, като не е представен и списък на разноските на ответника.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Постъпила е жалба с вх. № ОС-463/16.07.2019 г. от М.К.Ж.и други собственици на имоти в местността „****“ до Общински съвет Ловеч относно нарушаване на обществения ред и спокойствието от страна на група роми /на л. 51-52 от делото/, които са се „самонастанили“ в същата местност, като извършвали и незаконни строителни дейности. Жалбоподателката Р.Б.Ш. живеела със семейството си в същата местност, като обитавала постройка, находяща се в поземлен имот идентификатор № ****, като жалбоподателката не била собственик на същия имот, а закупила ПИ на 25.07.2019 г., след подаване на жалбите на гражданите.
В РДНСК-Ловеч е получено постановление от 17.09.2019 г. по прокурорска преписка № 1887/2019 г. по описа на РП – Ловеч, с което е възложено на РДНСК да извърши проверка относно наличието на незаконни постройки в поземлени имоти в местността „****“.
С постановление за отказ да се образува наказателно производство от 31.10.2019 г. /на л. 37-38 от делото/ е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратена пр. пр. № 1887/2019 г. по описа на РП – Ловеч, като препис от постановлението е изпратено на М.К.Ж.и Кмета на Община Ловеч.
На основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225а, ал. 1 и ал 2, изр. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ на 05.11.2019 г. комисия в състав от длъжностни лица по контрол на строителството при Дирекция „Устройство на територията“, Община Ловеч, на основание Заповед № 3-1715/01.11.2019 г на Кмета на Община Ловеч, в изпълнение на правомощията си по чл. 223, ал 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е извършила проверка на място на поземлен имот с идентификатор ****по плана на новообразуваните имоти в местността „****“ гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06.2017 г. на Областен управител Ловеч, находящ се на адрес: гр. Ловеч, местност „****. В резултат от проверката е съставен констативен акт № 25/28.11. 2019 г. по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ на Р.Б.Ш. - собственик на горепосочения поземлен имот /на л. 18-22 от делото/, съгласно НА № *****. При връчване на констативния акт на 06.12.2019 г. собственикът на имота с отказал да го получи, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Същият КА е получен на 11.12.2019 г. от адв. П.Г.Д., представляващ Р.Ш. /на л. 22 от делото/. По съставения констативен акт не е постъпило писмено възражение в законоустановения срок от страна на собственика на имота, обективирано в констативен протокол от 13.12.2019 г. Комисията е констатирала следното:
В северната част на поземлен имот с идентификатор № ****по плана на новообразуваните имоти на местност „****“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06 2007 г, на Областен управител на Ловеч, с площ 600.00 кв.м, вид територия - селско стопанство, начин па трайно ползване - ниви /орна земя/, категория на имота V(пета), собственост на Р.Б.Ш., съгласно НА № *****, е изградена едноетажна масивна сграда със стоманобетонна конструкция. На кота ± 0.00 е отлята фундаментна плоча с площ около 50.00 кв.м., с размери: дължина - около 11.20 м, широчина - около 4. 50 м, дебелина на плочата в южната страна – около 0.30 м., в северната 0.10 м. Върху фундаментната плоча са отляти 8 броя стоманобетонни колони с височина 2.5 м. Вътрешното разпределение се състои от две стаи и коридор. Няма изградени електрическа, водопроводна и канализационна инсталации.
Външните и вътрешните стени са с широчина 0.25 м. и височина 2,50 м., изпълнени са с керамични тухли, оставени са светли отвори за поставяне на прозорци и врати. На стените не е положена мазилка. Върху стените е отлят стоманобетонен пояс по периферията на сградата с дебелина 0.10 м. и широчина 0.25м. Върху пояса е изградена дървена покривна конструкция Покривът е трискатен, с кота стряха ± 2.40 м и кота било ± 4.00 м. Върху ребрата на покрива е положена обшивка от дървени плоскости, покрити с подпокривна мембрана. Покривът е покрит с керамични керемиди (цигли).
Отводняване с улуци и водосточни тръби липсва. Сградата е построена на около 2.00 м. от източната граница с ПИ с идентификатор № 43952.537.65 и на около 4.00 м. от улично регулационната линия по плана на новообразуваните имоти на местност „****“.
По данни на С.Ф.Ш.строежът е изпълнен през 2019 г. Строежът е от V (пета) категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Съгласно чл. 43 (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г, изм. - ДВ, бр. 35 от 2012 г.) от Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, разрешение за строеж се издава на физическо или юридическо лице само след като има влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, след трасиране на границите по реда на чл. 42, ал. 2 и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и чл. 15 от ЗОЗЗ.
По време на проверката от С.Ф.Ш.бяха изискани необходимите строителни книжа, които не бяха представени, а именно:
- удостоверение за промяна на предназначението на земята от Областна Дирекция „Земеделие“, имайки предвид застроената площ от 50.00 кв.м на изградената сграда;
- одобрен инвестиционен проект;
- разрешение за строеж;
- протокол за откриване на строителна линия и ниво;
- заверена заповедна книга;
- актове по време на строителството.
След извършена проверка в техническия архив на Община Ловеч се установи, че няма строителни книжа за процесната сграда в ПИ с идентификатор № ****. Същата сграда не е отразена, не съответства по форма, местоположение и параметри по плана на новообразуваните имоти на местност „****“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г., на Областен управител на Ловеч. Този план отразява действителното положение на ПИ с идентификатор № ****и сьществуващите в него сгради така, както са ситуирани към датата па отразяването им. Следователно към датата на одобряване на регулационния план, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г., на Областен управител на Ловеч, постройката /масивна сграда/ не е съществувала. Към датата на проверката сградата е необитаема. Поради което комисията е установила, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
По отношение на изграден строеж /външна тоалетна/ в ПИ с идентификатор № ****комисията е установила следното:
Строежът представлява едноетажна второстепенна постройка на допълващото застрояване с размери 1,30/1,50 м. Изградена е от тухлени ограждащи стени с дебелина около 0.25м. върху стоманобетонна плоча Покривът е с дървена едноскатна конструкция, с покритие от етернитови плоскости. Дъждовните води се оттичат свободно в съшия имот. Разположен е на отстояние от около 0.80м. от ПИ с идентификатор № ****и на отстояние от около 2.40м. от ПИ с идентификатор № ****. Строежът се ползва за външна тоалетна. След извършена проверка в техническия архив на Община Ловеч се установи, че за описания строеж няма строителни книжа. Строежът /тоалетна/ не е отразен, не съответства по форма, местоположение и параметри по плана на новообразуваните имоти на местност „****“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г. на Областен управител на Ловеч в ПИ с идентификатор № ****. Този план отразява действителното положение на ПИ с идентификатор № ****и сьществуващите в него сгради така, както са ситуирани към датата па отразяването им. Следователно към датата на одобряване на регулационния план, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г., на Областен управител на Ловеч, постройката /тоалетна/ не е съществувала и не е била изградена.
При липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната част се разрешава временно тоалетната да бъде извън сградата. В този случай тоалетната се разполага най-малко 8.00м. зад жилищната сграда в самия поземлен имот и от жилищните сгради в съседните поземлени имоти най-малко на 3.00 м. от регулационните линии към съседите. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗУТ „Басейни, кладенци, чешми, септични ями, и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлзн имот съобразно техническите и санитарно хигиенните изисквания на разстояние не по - малко 3.00 м. от границата на имота“. Строежът е VI категория от допълващото застроява и не отговаря на цитираните норми, действали към момента на построяването му, както и на тези, действащи към настоящия момент В случая е видно, че въпросният строеж „тоалетна“ се намира на по-малко разстояние от изискуемото до южната и източната регулационна граница на ПИ с идентификатор ****и се квалифицира като недопустим според действалите правила и нормативи по време на неговото извършване. Строителството е извършено без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ЗУТ.
С обжалваната Заповед № З-106/20.01.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, констативен акт № 25/28.11.2019 г., е наредено да се премахнат незаконните строежи, представляващи едноетажна масивна сграда и външна тоалетна, изградени в поземлен имот идентификатор № ****, по плена на новообразуваните имоти на местност „****“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г. на Областен управител Ловеч.
Горната фактическа обстановка се установява от всички писмени доказателства, които са неоспорени от жалбоподателя, както и от заключението на двете вещи лица арх. Д.К. и инж. С.С. по комплексната СТЕ.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срок, видно и от изричното писмено становище на ответника вх. № 860/19.02.2020 г. /на л. 71 от делото/. В същото писмо вх. № 860/19.02.2020 г. изрично се ангажира становище от ответника, че жалбата е допустима, като е спазен преклузивния 14-дн. за оспорване, сочи се, че обжалваната заповед е съобщена лично на жалбоподателката на 21.01.2020 г., което е удостоверено от нея на гърба на заповедта, а жалбата е изпратена по пощата с пощенски плик с клеймо от 04.02.2020 г. Представено е и копие на пощенски плик на л. 86 от делото с клеймо от 04.02.2020 г. Оспорването е в срок, а жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация – адресат на обжалваната заповед, поради което оспорването е допустимо. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Не се спори по делото, че жалбоподателката е собственик и ползвател на процесните строежи, че строежите представляват едноетажна масивна сграда и външна тоалетна, изградени в поземлен имот идентификатор № ****, по плена на новообразуваните имоти на местност „****“, гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 462/26.06.2007 г. на Областен управител Ловеч.
Не се спори, че процесните строежи са изградени в земеделска земя, като не се спори, че не е променяно предназначението на земеделската земя, като не е спазен реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, както и няма спор по отношение параметрите, квадрати, местонахождение на двете незаконни сгради.
Няма спор, че за изграждането на процесните сгради не е издавано разрешение за строеж – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, нито е одобряван инвестиционен проект – чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.
Видно от обжалваната Заповед № З-106/20.01.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като от страна на жалбоподателя не се оспорва компетентността на издателя на заповедта. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Видно е, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.
Няма спор, а и е ведно от писмените доказателства на л. 18-36 от делото, че преди издаване на настоящата обжалвана заповед е издадена Заповед № 3-1751/01.11.2019 г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 35 от делото/, с която на основание чл. 223, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗУТ е назначена комисия, на която е наредено да извърши проверка и да състави констативен протокол, съставен е констативен протокол на л. 23-27 от делото, както и констативен акт № 25/28.11.2019 г. на л. 18-22 от делото.
Няма спор по делото, а и видно от посочените по-горе писмени доказателства, че жалбоподателката не е представила: удостоверение за промяна на предназначението на земята, одобрен инвестиционен проект, нито разрешение за строеж, нито протокол за определяне на строителна линия и ниво, нито заверена заповедна книга, нито други актове по време на строителството.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Съдът приема за установено по делото, че процесният строеж е изграден през 2019 г., което се доказа както от писмените доказателства, така и от заключението на комплексната СТЕ.
Установява се от писмените доказателства и заключението на СТЕ, че към момента на придобиването на процесния ПИ от жалбоподателката Ш. на 25.07.2019 г. с НА /на л. 31-32 от делото/, в същия имот с идентификатор ****е съществувала паянтова сграда с 19 кв.м. Старата паянтова сграда от 19 кв.м. е с година на построяване 1982 г. Старата паянтова сграда съществено се различава от процесната едноетажна масивна сграда с площ около 50 кв.м.
За територията, в която попада ПИ с идентификатор ****, има одобрен план на новообразуваните имоти със Заповед № 462/26.06.2007г. на Областен управител Ловеч, по който план процесният поземлен имот е с начин на трайно ползване нива и вид на територията - селско стопанство. По одобрения ОУП на община Ловеч с Решение № 177/27.08.2020 г. поземленият имот се намира в устройствена зона за вилен отдих.
За процесните сгради, представляваща едноетажна масивна сграда и външна тоалетна, изградени в поземлен имот с идентификатор ****по плана на новообразуваните имоти в местност „****“, одобрен със Заповед №3- 462/26.06.2007г. на Областен управител Ловеч, няма строителни книжа /одобрени инвестиционни проекти, протокол за определяне на строителна линия и ниво или други строителни книжа/, като не е издавано разрешение за строеж.
Към датата на одобряване на плана на новообразуваните имоти в местност „****“ със Заповед №3-462/26.06.2007г. на Областен управител Ловеч процесиите постройки не са съществували. Сега констатираните процесии постройки не съответстват по форма, местоположение и параметри на отразената паянтова постройка в поземлен имот с идентификатор ****по същия план.
Тъй като поземленият имот с идентификатор ****по плана на новообразуваните имоти на местност „**** “, гр. Ловеч представлява земеделска земя, строителство в него се разрешава след изпълнените изисквания на чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2012 г.) от ППЗОЗЗ - Разрешение за строеж се издава на физическо или юридическо лице само след като има влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, след трасиране на границите по реда на чл. 42, ал. 2 и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15 от ЗОЗЗ, които изисквания не са изпълнени.
За процесната сграда не са
издавани удостоверение за търпимост нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127 от
ПЗР на ЗИДЗУТ.
Строежът „външна тоалетна“ не отговаря на изискванията на чл.47, ал. 2 от ЗУТ, като процесният строеж тоалетна се намира на 2,40 м. от южната имотна граница и на 0.80 м. от източната граница на поземлен имот с идентификатор ****и се квалифицира като недопустим и съответно незаконен строеж.
Двете процесни сгради, описани в обжалваната заповед, са построени в поземлен имот с идентификатор ****за задоволяване на жилищни нужди.
Новоизградената едноетажна масивна сграда в ПИ ****е с площ 50 кв.м.
За строежите са използвани съвременни материали и предвид състоянието на дървения материал няма как същите да са изпълнени преди 22 години. Използвани са тухли втора употреба.
Едноетажната масивна постройка е с монолитна конструкция - стоманобетонова фундаментна плоча, стоманобетонови колони, стоманобетонов пояс, като покривната конструкция е изпълнена с нови греди - столици, ребра и летви. Използвани са цигли втора употреба.
Горното се установява от всички писмени доказателства и заключението на СТЕ, които са подробни, ясни, непротиворечиви по между си и неоспорени от страните, поради което съдът ги кредитира.
В конкретния случай безспорно се установява от приетите по делото доказателства – писмени доказателства и заключение на комплексна СТЕ, че за изграждане на процесните строежи няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти.
Административният орган е извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и е стигнал до извод, че строежът не е търпим и не е узаконен или в процес на узаконяване. Съдът споделя този извод, до който е стигнал издателя на заповедта, предвид годината на извършване на строежите – 2019 г., след придобиването на ПИ с идентификатор № ****от жалбоподателката с НА от 25.07.2019 г. /на л. 31-32 от делото/.
За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът следва да е изграден до 07.04.1987г. При втората хипотеза – в периода от 08.04.1987г. до 30.06.1998г., и след 30.06.1998г. в хипотезата на ал.3 на цитираната разпоредба. В хипотезите на ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните строежи, какъвто е настоящия случай, да са били декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Такива доказателства не са представени от жалбоподателката в настоящото производство.
По смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Съгласно цитираната разпоредба процесният строеж не се явява „търпим“. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството „търпим строеж“, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 31.03.2001г., за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно изискванията на действащия ЗУТ.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство остана недоказано от жалбоподателката процесният строеж, който е изграден 2019 г., да е търпим строеж.
За да бъде издадена заповед по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
Съобразно оспорената заповед, за премахване подлежи строеж V-та категория, съгласно нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, който предвид описаното в заповедта представлява едноетажна масивна сграда и външна тоалетна VI категория.
Обектите на премахване са индивидуализиран в достатъчна степен в обжалваната заповед, като са разграничени и основните им елементи.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно по аргумент от легалното определение строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройсгвен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
От констативният акт и заключението на комплексната съдебно-техническата експертиза на ВЛ арх. К. и ВЛ инж. С., в която е отразено, че не са представени никакви книжа за постройката и външната тоалетна, може да се направи извод, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа.
Отделно пред съда не бяха представени, а и не се твърди от жалбоподатлката, че постройката е изградена въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на административното производство по издаване на обжалваната заповед, нито в съдебното производство жалбоподателката Ш. е твърдяла за наличието на строителни книжа, а и не се представят такива за процесните постройки (в нито един от етапите на изграждане).
Ето защо след като по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и не се доказа промяна на предназначението на земеделската земя, върху която са изградени незаконните строежи - предмет на премахване съгласно обжалваната заповед - същите са незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Следователно при изложените дотук фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж /за двата обекта в обжалваната заповед/ по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради което съдът намира, че издателят на обжалваната заповед правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
В рамките на административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на строителни книжа, както към момента на извършване на строежа, така и към момента на издаване на обжалваната заповед, а също и към момента на приключване на съдебното дирене.
Липсата на строителни книжа е достатъчно основание за премахването на процесните строежи, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и е съобразена с целта, която преследва законът, а именно да се премахват незаконните строежи.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От страна на ответника липсва искане за присъждане на разноски, като не е представен и списък на разноските на ответника, като в последното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, поради което е преклудирана възможността на ответника да претендира разноски за настоящото производство и съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл.172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, мест. „****, чрез адв. П.Д., АК – Враца, съдебен адрес:***, ****, срещу Заповед № З-106/20.01.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. с чл. 225, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: