Решение по дело №7632/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 4 януари 2022 г.)
Съдия: Силвана Гълъбова
Дело: 20211100507632
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А.Г.Е. срещу решение от 24.08.2020 г. по
гр.д. №26384/2016 г. по описа на СРС, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу „У.К.Б.“ АД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата
от 1112,87 лв., преведена неправомерно от банковата и сметка по сметка на ДСИ при РС –
Д. по изп.д. №128/2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на
17.05.2016 г. до окончателното изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е превел правомерно парични
средства от банковата му сметка, тъй като не е налице разпореждане на ДСИ за удръжки от
сметката, а е налице единствено запорно съобщение. Поддържа, че ответникът повторно е
изплатил задълженията и по процесното изп. дело. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „У.К.Б.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В
чл.49 ЗЗД е предвидено изключение от това общо правило, като е предвидено, че този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението и. За възникване на отговорност по
чл.49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква
работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на
работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването
и. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и
вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички
останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като
вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения.
За основателността на исковете за вреди в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на работници или служители на
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.507 ГПК, запорното съобщение на третото задължено
лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до
2
длъжника, като в запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава
дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.
От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията
на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. Третото задължено лице не е страна в
индивидуалното принудително изпълнение. Неговите задължения са ясно и изчерпателно
посочени в чл.508 ГПК. Нормата е императивна и изисква от него в 3-дневен срок от
получаване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за
основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да плати, има ли
претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други
изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, и превежда ли суми по
банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
Ако третото задължено лице не оспорва задължението, то внася дължимата сума по сметката
на съдебния изпълнител или предава запорираната вещ.
В полученото на 13.06.2013 г. запорно съобщение до ответника по изп.д. №128/2013
г. по описа на СИС при РС – Д. се съдържат указания както за вземането, което подлежи на
удовлетворяване, но така също и указания на съдебния изпълнител за задълженията му
по чл.508 ГПК, противно на твърденията на въззивника. В уведомителното писмо, изх.
№22505/19.06.2013 г., ответникът е изпълнил произтичащото от горната разпоредба
задължение, като е признал вземането, заявил и готовност да го плати и е изпълнил
нареждането на съдебния изпълнител да преведе дължимата сума по негова сметка.
Не следва да бъдат разглеждани доводите на въззивника касаещи
несеквестируемостта на паричните вземания по процесната банкова сметка. Защитата срещу
насочването на принудителното изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо по чл.446 ГПК, се извършва по реда на чл.435 ал.2 ГПК – чрез обжалване
действията на съдебния изпълнител. Ирелевантни за отговорността на ответника за
неправомерни действия на негови служители са и доводите на въззивника относно
наличието на надвнесени суми по процесното изп. дело.
При тези данни, настоящият въззивен състав намира, че чрез извършените плащания
от служители на банката не е осъществено противоправно поведение, а напротив – същите
за извършени в изпълнение на законовото задължение по чл.508 ал.3 ГПК, поради което
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, без да се
разглежда наличието на останалите елементи от фактически състав на съдебно предявените
права.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

3
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №183000/24.08.2020 г., постановено по гр.д.
№26384/2016 г. по описа на СРС, ГО, 46 състав.
ОСЪЖДА А.Г.Е., ЕГН **********, адрес: гр. Д., ул. „*******, да заплати на
„У.К.Б.“ АД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. ******* на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4