Р Е Ш Е Н И Е
№
260606/17.5.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, тридесет и седми наказателен състав, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова
като разгледа докладваното от
председателя АНД № 335 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Т.Н.Б. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 436а.-408/20.10.2020
г. на Директора на ОД МВР - Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а., ал.1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят
счита наказателното постановление за издадено в нарушение на материалния закон
и на процесуалните правила. Намира, че заповедта, която се твърди, че е нарушена,
не е породила правни последици, тъй като не е обнародвана в Държавен вестник.
Счита, че същата представлява нормативен акт, а не общ административен акт.
Поддържа, че е нарушено правото му да разбере какво деяние се твърди, че е
извършил, както и че от НП не става ясно коя форма на изпълнително деяние се
приема, че е осъществена. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от адв. Д., ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Изразява
и допълнително становище, че не е станало ясно дали наказанието е наложено за
неносене на маска или за присъствие в спортна площадка.
Представител
на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е
подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване на претендираното
нарушение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-01-143/20.03.20 год. на министъра на
здравеопазването била въведена забрана за посещения на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места, считано от 00,00 часа. на 21.03.2020 год. Въпреки това на 25.04.2020
г. около 13.50 ч. жалбоподателя Т.Б. се намирал на спортна площадка в двора на
ОУ „Захари Стоянов“ в гр.Варна, ж.к. „Чайка“ до блок 43, с други лица. За това
обстоятелство бил подаден сигнал до Второ РУ при ОД на МВР-Варна и на
посоченото място пристигнали свидетелите Д.П. и Г.А.. Същите констатирали
наличието на група лица, ползващи
спортните уреди и след като установили тяхната самоличност, на същата дата съставили акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е
нарушил и не изпълнява въведените със Заповед № РД-01-143/2020 г. на министъра
на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 и посещава спортна
площадка. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражения.
Писмени
такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН .
По случая е била
образувана пр. пр. № 5834/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Варна. С
Постановление от 21.05.2020 г. прокурор от ВРП прекратява преписката, като я
изпраща на АНО по преценка и налагане на административно наказание.
Въз основа
на указанията дадени от ВРП и съставения АУАН на 20.10.2020 год. било издадено
и атакуваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лева за нарушение
на чл.209а., ал.1 от Закона за здравето.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства:
от разпита на свидетелите П. и А., които лично са възприели
извършването на нарушението, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Липсват основания за съмнение в достоверността на
показанията на свидетелите. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани
от изхода на делото, тъй като не са се е намирали в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което показанията им
следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.
В
показанията на разпитаните свидетели се съдържа достатъчно информация,
кореспондираща и на приложените писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, която позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. С особено
съществено значение за изясняването на делото са показанията на св.А., който
има по-конкретни спомени от извършената проверка. Същият е категоричен, че
жалбоподателя се е намирал на спортната
площадка. Показанията на посочения
свидетел кореспондират и на приобщените писмени доказателства. Сред тях с
особено значение са приложените копия от докладна записка и сведение (ценени в
качеството им на писмени доказателства), които потвърждават извода, че
показанията на св.А. се отличават с последователност и логичност, поради което
следва да бъдат кредитирани изцяло.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени
правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните
в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдр при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата алинея на
цитираната норма оправомощава министъра на
здравеопазването, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1, да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр. 22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България от Народното събрание е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020
г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. е
удължен срока на обявеното извънредно положение върху цялата територия на
Република България от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
В
изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно положение, министърът
на здравеопазването издал Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г., в който вид действала към момента на
процесното нарушение. Според редакцията на Заповедта, действала към 25.04.2020 г.,
се преустановяват посещенията на спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Посещенията
на градски паркове и градини се допуска при стриктното спазване на въведените
противоепидемични мерки.
Доколкото в Заповедта, а и в Закона за здравето,
липсва дефиниция на понятието „спортна площадка“, с оглед разпоредбата на
чл.37, ал.1 Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове следва
да се приеме, че същото съвпада с понятието „открит обект за спортни дейности“
по смисъла на §5, т.68, б.“а“ от ЗУТ, а именно: терени (площадки) и оборудване,
използвани за масови физически упражнения и спорт
на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални,
бейзболни, ръгби, миниголф
и други игрища за колективни спортове,
лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон,
площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти,
гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни
кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите
спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране -
санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми
сезонни покрития и други. От приложеното по АНП писмено сведение се установява,
че процесният обект представлява площадка с фитнес уреди. Следователно се касае
за открит обект за спортни дейности- площадка и оборудване, използвани за масови
физически упражнения и спорт на открито,
т.е.-за спортна площадка по смисъла на Заповедта. При това положение съдът
приема, че като се е намирал на процесния обект, представляващ спортна площадка
по смисъла на Заповедта, жалбоподателят действително не е изпълнил въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на министъра
на здравеопазването противоепидемиологични мерки по
чл.63 ал.1 от Закона за здравето.
Неоснователни са
доводите, изложени в жалбата, че процесната заповед не е породила правни
последици, тъй като не е била обнародвана в Държавен вестник. Въпросът за
характера на издадената Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването и последващите заповеди за нейното
изменение е изяснен в последователната практика на ВАС- в Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020г. на Върховния
административен съд и в Определение от 01.06.2020 г. по адм.
д. № 4088/2020г. на Върховния административен съд изрично се посочва, че предвид нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Следва да се отбележи, че процесните заповеди не уреждат абстрактни правила
за поведение при извънредно положение поради здравни причини, а уреждат
конкретна възникнала ситуация покрай настъпилата пандемия с COVID-19. Всички заповеди
на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове,
повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, който позволява да се издаде
общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто
неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване
на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с
тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да
се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване и на страницата на Министерство на
здравеопазването. Предвид всичко изложено съдът намира, че процесните заповеди
са породили правно действие, а изложените в подобна насока доводи в жалбата се
явяват неоснователни. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, че малко след извършването на
нарушението е изменен чл.63 от ЗЗдвр, като е въведена
ал.11, според която заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове,
които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват
се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на
интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение.
На следващо място, разпоредбата на чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице, което
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна,
защото в себе си съдържа както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. В Решение № 1742 от
24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1443/2020 г. се посочва в сходен случай, че очевидно законодателната техника е използвана
така, щото в една разпоредба да са вписани както диспозиция, така и санкция. По изложените по-горе съображения съдът приема
за безспорно установено, че на посочените в НП дата и място, по време на
действие на въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от
лица да се въздържат от посещение на спортни площадки, жалбоподателят се е
намирал именно на такъв обект, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
При
извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
него НП съдържат законоустановените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при
връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен по силата на чл.209а., ал.4 от ЗЗдр. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. Макар и в наказателното постановление да
са изписани всички хипотези на т.1 от Заповедта, не е допусната неяснота в тази
насока, тъй като осъществената в случая такава е подчертана („Преустановяват
се посещенията на спортни и детски площадки“). В обстоятелствената част на
НП също така ясно е посочено, че Т.Н.Б. е санкциониран за това, че се намира на
спортна площадка в ОУ „Захари Стоянов“, ж.к.“Чайка“, гр.Варна. При това
положение съдът приема, че донякъде своеобразното оформление на наказателното
постановление не е довело реално до накърняване на процесуалните права на
санкционираното лице. По напълно ясен начин в наказателното постановление е
посочено за какво поведение е наложена процесната санкция, като е приложена и относимата към това поведение санкционна разпоредба. Поради
това, дори и да се счете, че е допусната известна непрецизност при определянето
на формата на изпълнителното деяние, то тя се явява несъществена, тъй като е от
формален характер и не обуславя различни правни последици, нито създава някаква
неяснота. Не
представлява процесуално нарушение конкретизирането в НП, че жалбоподателят не
е изпълнил въведените със заповедта мерки (докато в АУАН е посочено, че същият
е нарушил и не изпълнява мерките), тъй като уточнението е в съответствие с
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Младежката възраст на нарушителя и особеностите на
случая са отчетени при квалифицирането му като административно нарушение, а не
като престъпление. Касае
се също така за формално нарушение, което, за да бъде счетено за маловажно, е
необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването му, а такива в случая не са налице. Поради това и предвид голямата
обществена значимост на въведените противоепидемични мерки съдът не констатира
наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
изложеното искането за отмяна на наказателното постановление, изложено в
жалбата, се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на делото на
въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение поради липса на съответно искане.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
436а-408/20.10.2020 г. на Директора на ОД МВР-Варна, с което на Т.Н.Б. от
гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.209а., ал.1 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300.00 /триста/ лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: